май 28 2009

Хамбург (2)

Продължаваме с разказа на Стоян за Хамбург — началото е Хамбург (1), а ние продължаваме нататък.

Приятно четене:

Хамбург

част втора

По улиците е пълно с разни дрипави и брадати субекти, групирани на групички по двама трима по ъглите. Повечето са видимо пияни или дрогирани. Пред очите ни се разиграва и малка драма. Невъобразимо смърдящ наркоман колабира пред поредното секскино. Младежът забелва очи и почва да се гърчи на два метра от нас. Немците разбира се действат експедитивно и делово и за минута идва линейка и полиция.

Въобще не е особено приятно място за нощни разходки предполагам. Най-интересните заведения, тези с живите момичета по витрините, са разположени в малките пресечки на Реепербан. В началото на уличките има нещо като преграда, предполагам за да не се смущават жителите на квартала и случайно преминаващите посетители.

По витрините момичета не видях, но предполагам застават само вечер. За сметка на това пред всеки публичен дом виси як чичка и гледа не особено дружелюбно. Ето как изглежда уличката зад преградата:)

Ден четвърти ни е вече супер мързеливо. Уморени сме от среднощния концерт и нямаме много сили и желание за обиколки. Решаваме да посетим

Hamburg Dungeon — нещо като местната къща на ужаси

и да се позабавляваме. Тука правим обаче фатална грешка с немския. Още на касата ни обяснява момчето, че обиколката вътре е на немски и да си помислим дали да влизаме. Решаваме обаче, че е индивидуална и че ще се оправим някак и този път. Да, ама не, както казваше един господин. Събират ни в група от по 20 човека и след дълъг и напоителен инструктаж, от който разбира се нищо не разбираме обиколката започва. По време на инструктажа малката немска мърла се опитва даже да се гаври с нас. Пита ни откъде сме на някакъв отчайващ английски и като чува гордия отговор „Булгар, булгар“ казва нещо от сорта на „колко съжалявам, на всеки може да се случи“, при което гадните шваби избухват в доволен смях. Иде ми да грабна някоя от многобройните брадви наоколо и да поосвежа реквизита с няколко немски глави, но си замълчаваме гордо. Те ще ми дойдат на Златните…

Иначе Дънжана си го бива. Представя различни ужасяващи събития от историята на града. Първо големият пожар от 1842 г — подът се тресе, пускат пушек и цвилене на конете които бягат панически покрай теб, върви се покрай горящи макети на улици и къщи… усещаш цялата паника и ужас. Следва обесването на местен пират, превърнал се в страшилище за корабоплаването през 17 век. Минава се и през Средновековието с времето на чумата и дисекциите на хора — тук действието се развива в каменната аула на университета, където преоблечен актьор извършва дисекция и кани разни хора от публиката уж да ги изпитва при себе си (включително и моя милост). Въобще интересно местенце стига да разбираш за кво става дума. С милото се утешаваме накрая в добре заредения тематичен магазин, където се зареждаме догоре с изкуствена кръв, химикалки-спринцовки и подобни благи стоки.

Останалата част от деня преминава по кафета и разходки покрай вътрешните езера. Както и наблюдаване на стачката на хамбугрските полицаи. И те милите искат повече пари:D

Край

Автор: Стоян Чочков

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Хамбург (2)”

  1. Lora Nielsen каза:

    Много приятен разказ. Що се отнася до Хамбург – и аз не видях „живи“ манекени по витрините през деня. Но в Брюксел, когато влака навлиза в Gare du Nord има много каки по витрините дори в 10AM:) Мъжът ми беше изумен като ги видя:)))Коментарът беше – ух, че гадно:)

  2. А бе, гадно, гадно, ама едно не може да се отрече- голямо пърцане пада в Репеербан!

  3. Lora Nielsen каза:

    Я, Апостолов си купил нови очила и пак е пред машината. Апостолов, я кажи като виден лингвист що значи „пърцане“, че на книжовен български ми се губи значението на този „термин“!

  4. Стойчо каза:

    Я да престанете – намерете си друго място да си ги мерите

  5. rosko каза:

    Та кат стана въпрос знаете ли че половината 3/4 от жриците на гар дюнорд са от Сливен а отделно 3/4 от всичките са българки поне така се говори тука….

  6. Lora Nielsen каза:

    @rosko – не го знаех със сигурност, но ако го твърдиш няма да се усъмня в думите ти:)
    @Стойчо – какво си мерим? Явно съм доста неграмотна, защото незнам какво означава „пърцане“, а ми се ще да се ограмотя – все пак използвам patepis.com и с тази цел:)

  7. Стойчо каза:

    И аз не знам какво е „пърцане“ 🙁 ама не вярвам някой разумен да ти отговори 😉

  8. Vesela каза:

    Страхотен разказ:) наистина в много малко градове в Германия знаят английски и се научих да го говоря,защото иначе няма как да се оправиш. Имам чувството,че швабите мразят английския и си пазят грозния език. Аз в момента съм в източна Германия, тук знаят повече руски отколкото английски. Мъъкааа:)

  9. Стойчо каза:

    Предупреждение: расистки и ксенофобски изказвания са адски неподходящи на сайт за пътешествия.

  10. YO каза:

    Пърцане, уважаеми е синоним на клецане!

  11. Plamen каза:

    колко смешни могат да бъдат туристите

    http://mayaiv.com/index.php/absurdni-oplakvanija-na-turisti/

Leave a Reply


Switch to mobile version