ян. 28 2017

Централна Турция и Кападокия – продължение (6 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение) , продължихме от Средиземноморското крайбрежие на Турция към Кападокия. Днес довършваме разглеждането на Централна Турция с областта Кападокия.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

шеста част

Централна Турция и Кападокия

продължение

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Каймаклъ

беше втория подземен град, който посетих през 2016 година. Бях го разглеждал и през 1995 година. Подземните градове в района на Кападокия са няколко десетки. Принципът на изграждането им е един и същ. И градът в Каймаклъ, както този в Деринкую, има жилища на няколко етажа. Тук, обаче, нивата са повече и достигат до 120 метра дълбочина. Запазени са вентилационни шахти, кладенци, складове за съхранение на зърното, кухни за готвене на храна, преси за приготвяне на вино, помещения за животните, параклиси и погребални ниши. Счита се, че на осемте нива в този внушителен град под земята са живеели повече от 10 хиляди души.

В подземния град Каймаклъ

В подземния град Каймаклъ

Авторът до кръгла каменна врата, която изправена се е претъркулвала за да прегради подземени коридор

Авторът до кръгла каменна врата, която изправена се е претъркулвала за да прегради подземени коридор

Централната вентилационна шахта на Каймаклъ е дълбока няколко десетки метра

Централната вентилационна шахта на Каймаклъ е дълбока няколко десетки метра

Долината Ихлара

представлява дълъг около 15 километра каньон. Той е прорязан от река Мелендиз, която в продължение на хилядолетия е разкъсвала мекия вулканичен камък. И сега реката си тече по дъното на каньона, а около нея растат тополи, маслинови дръвчета, храсти и разнообразна буйна растителност. Почти вертикалните стени на каньона се издигат на повече от сто метра, а в скалата са издълбани двадесетина черкви. Византийското име на този долина е Пелистрема.

Авторът на фона на Долината Ихлара

Авторът на фона на Долината Ихлара

Селището Ихлара

е разположено в южния край на долината със същото име. В него имаше няколко ресторанта и семейни хотели. То може да служи като изходна база за разглеждане на долината, която в по-голямата си част представлява живописен каньон.

Село Ихлара е в началото на долината, носеща същото име

Село Ихлара е в началото на долината, носеща същото име

Към дъното на каньона се слиза по 285 стъпала, като стълбите са разположени покрай почти отвесните скали.

До дъното на каньона Ихлара се слиза по стълби с 285 стъпала

Основната архитектурно-историческа и художествена забележителност тук са

скалните черкви

Те са издълбани през периода от 6-ти до 12-ти век, като в доста от тях са съхранени стенописите.

Фигури на светци са изрисувани по стените на една от скалните черкви

Фигури на светци са изрисувани по стените на една от скалните черкви

Издълбани в скалите черкви в Долината Ихлара

Издълбани в скалите черкви в Долината Ихлара

В една от скалните черкви в Долината Ихлара

В една от скалните черкви в Долината Ихлара

Разходката покрай протичащата през долината

река Мелендиз

беше приятна, въпреки горещото време.

Река Мелендиз протича по дъното на каньона Ихлара и разходката покрай нея е отпускаща

Река Мелендиз протича по дъното на каньона Ихлара и разходката покрай нея е отпускаща

Белисирма

е разположена в средната част на Долината Ихлара. И тук има няколко забележителни скални черкви със стенописи. А пък край реката са направени доста на брой атрактивни ресторанти.

Стенописи по стената на скална черква в Белисирма

Стенописи по стената на скална черква в Белисирма

Скална черква край Белисирма

Скална черква край Белисирма

Манастирски комплекс с черкви в скалите

Манастирски комплекс с черкви в скалите

Стенописи по свода на скалната черква Свети Георги

Стенописи по свода на скалната черква Свети Георги

Предпочитан от туристите ресторант край реката в Белисирма

Предпочитан от туристите ресторант край реката в Белисирма

Агресивна гъска

След като бях разгледал скалните черкви в долината край Белисирма, дойде време да хапна и да си почина в автомобила. Край паркинга се разхождаха две гъски с малките си гъсета. Докато отварях консервата с риба, едната гъска вероятно реши, че заплашвам с нещо малките й. Неочаквано се насочи към мен с наведена шия и съскайки. Докато осъзная какво става, тя ме захапа силно за левия крак през крачола на панталона. Тъй като продължи да ме стиска с клюна и да не пуска, се наложи стоейки на един крак да я изритам с десния. Едва тогава тази гъска-майка изкряка от болка и избяга. При това „изпълнение“ държах в ръка отворената консерва и при ритника половината риба с олиото се изсипа върху левия крачол на панталона. Ето за това се ядосах най-много. Защото нощувайки, и въобще живеейки в автомобила, трудно се намира място където де си изпереш панталона.

Гъската с малките си гъсета, преди да реши че ги застрашавам и да ме нападне

Гъската с малките си гъсета, преди да реши че ги застрашавам и да ме нападне

Село Селиме

е разположено в северния край на Долината Ихлара. Тук също се наблюдават характерните за Кападокия скални конуси и други естествени образувания с изкопани в тях жилища.

Вулканичните скални образувания край село Селиме

Вулканичните скални образувания край село Селиме

Продължавайки в хронологичен ред с обиколката на Кападокия, следва малко отклонение на запад до

Аксарай

От архитектурна гледна точка, бих казал, че тук съжителстват 21-ви век с отминалия 20-ти и със средновековието. Наред с модерните бизнес центрове и МОЛ-ове могат да се видят джамии и медресета от периода 13-ти÷15-ти век. Градът е получил днешното си име когото един от селджукските султани построил дворец от бял мрамор „Аксарай“, в превод „Белият дворец“.

Аксарай от 21-ви век

Аксарай от 21-ви век

Аксарай от 20-ти век

Аксарай от 20-ти век

Невшехир

се смята за административния център на Кападокия. Древното име на града е Ниса. На хълм се намира полуразрушена средновековна крепост. В самия хълм е открит подземен град, който се счита за най-големия в региона. Предполага се, че в него са се побирали близо 20 хиляди човека.

Основната забележителност в Невшехир е построеният в началото на 18-ти век голям комплекс. Той включва Куршунлу Джами (в превод Оловно-куполна джамия), медресе (религиозно училище), библиотека, училище за момчета, хамам (баня), кухня и шадраван. Заслугата за изграждането на тези сгради е на великия везир Дамат Ибрахим Паша. Техният интериор свидетелства за достиженията през така наречената „Епоха на лалетата“ (период на ренесанс на турската култура).

Хълмът с останките от „първия етаж“ на подземния град и крепостта на върха в Невшехир

Хълмът с останките от „първия етаж“ на подземния град и крепостта на върха в Невшехир

В Куршунлу Джами

В Куршунлу Джами

Централната част на Невшехир, вечерта

Централната част на Невшехир, вечерта

Със своята „крепост“ (вулканичен хълм с издълбани помещения),

село Ортахисар

напомня на посетения в началото Учхисар. И тук по стълби и тунели се минава покрай жилища на различни нива (етажи). От върха на „крепостта“, служела за защита при нападение, се разкрива панорамна гледка към околността с конусни вулканични образувания и прорязани долини.

Авторът на най-горната площадка на защитения вулканичен хълм в Ортахисар

Авторът на най-горната площадка на защитения вулканичен хълм в Ортахисар

През Ортахисар към високата скала с вулканичен произход и издълбани в нея жилища

През Ортахисар към високата скала с вулканичен произход и издълбани в нея жилища

Поглед от „крепостта“ към центъра на Ортахисар

Поглед от „крепостта“ към центъра на Ортахисар

Ретро-спомен от 1995 година. При първото ми посещение в Кападокия през 1995 година в някои от скалните жилища все още живееха бедни хора. Паркирайки до високата скала с издълбани жилища в центъра на Ортахисар, почти веднага при нас дойде измъчена жена и ни подаде един голям грозд. Показа ни краката си с дълбоки рани по тях. Говореше нещо на турски, но стана ясно че не иска директно да проси, а да й се дадат пари срещу гроздето. Тя взе подадената банкнота (тогава старите турски лири бяха с номинал в милиони) и ни благодари.

Шкодата на автора на фона на Ортахисар с високата вулканична скала през 1995 г.

Шкодата на автора на фона на Ортахисар с високата вулканична скала през 1995 г.

В село Ортахисар разгледах етнографска музейна експозиция, отразяваща работата, бита и обичаите на местното население през миналите векове. Тя, обаче, не можа да ме впечатли с особена художествена стойност.

Част от етнографската експозиция в Ортахисар

Част от етнографската експозиция в Ортахисар

По пътя между населените места имаше отбивки за паркиране, от които се разкриваха красиви гледки към конусите и долините, прорязани във вулканичните скали. Около Юргюп има големи пространства с розови варовикови скали, така наречените „скални комини“.

Характерните за Кападокия скални гъби

Характерните за Кападокия скални гъби

Град Юргюп

е разположен в подножието на голямо плато в източния край на туристическата част от Кападокия. Много от някогашните скални жилища сега са преустроени в ресторанти, нощни клубове, барове и хотели. Разположените във вертикални скални „стени“ хотели изглеждаха доста луксозно.

[geo_mashu_map]

Merkez, Ürgüp Merkez, Ürgüp, Nevşehir, Турция

Градът е известен с качественото местно вино и с ръчно тъканите си килими. Тук се провежда международен фестивал на виното.

Поглед от центъра на Юргюп към хълм с издълбани в него жилища

Поглед от центъра на Юргюп към хълм с издълбани в него жилища

По пътя към стария конак с музейна експозиция могат да се купят разнообразни сувенири

По пътя към стария конак с музейна експозиция могат да се купят разнообразни сувенири

Най-високата точка в центъра на Юргюп е

„Теменни тепеси“, което в превод означава „Хълма на желанията“

Там се намира гробницата на селджукски султан. От хълма се разкрива красива панорамна гледка към кварталите на града.

Авторът на „Теменни тепеси“ (в превод „Хълма на желанията“) в град Юргюп

Авторът на „Теменни тепеси“ (в превод „Хълма на желанията“) в град Юргюп

Панорамен поглед от „Теменни тепеси“ към един от кварталите на Юргюп

Панорамен поглед от „Теменни тепеси“ към един от кварталите на Юргюп

Комплекс от хотели със стаи на мястото на вдълбани в скалата жилища

Комплекс от хотели със стаи на мястото на вдълбани в скалата жилища

Кайсери

е разположен в централна Турция град с население повече от един милион. Южно от него се издига

планината (изгасналия вулкан) Ерджийес

Със своите 3917 метра тя е най-високата в централен Анадол. Старото историческо име на днешен Кайсери е Кесария. Тогава градът е бил резиденция на кападокийските царе и управители на областта. По време на Римската империя Кесария е един от центровете на разпространение на християнството. Градът е завладян от селджукските турци през 11-ти век, а в началото на 16-ти век е присъединен към Османската империя. До началото на арменския геноцид значителна част от населението са били етнически арменци. През 19-ти век в района са заселени много черкези от Западен Кавказ, след като Русия завладява Кавказкия регион.

От архитектурна гледна точка разнообразието в Кайсери е голямо. В центъра стоят черните базалтови стени на старата крепост, построена от византийците и доукрепвана впоследствие. Запазени са няколко средновековни джамии, медресета (религиозни училища) и гробници. В централната част са построени много нови сгради, така че при разходката из града човек се сблъсква с множество архитектурни стилове.

На централния площад Джумхурийет Мейданъ

На централния площад Джумхурийет Мейданъ

В един от районите на Кайсери с поглед към заснежения Ерджийес

В един от районите на Кайсери с поглед към заснежения Ерджийес

Съвременния Кайсери

Съвременния Кайсери

По една от търговските улици на Кайсери

По една от търговските улици на Кайсери

Кюлтепе

(в превод Хълм на пепелищата) е днешното име на мястото, където се е намирал древния град Канеш. Заселен през 4-тото хилядолетие преди новата ера, хиляда години по-късно градът вече е обграден с крепостни стени. Канеш придобива най-голяма значимост като хититско селище две хилядолетия преди новата ера. Тогава тук са спирали асирийските търговски кервани. От тези времена са запазени хиляди артефакти като глинени плочки с клиновидни надписи, статуетки, рисувана керамика и други предмети. Сега те се съхраняват в музеите на Анкара и Кайсери. Канеш е бил унищожен при пожар в края на 12-ти век от новата ера, откъдето вероятно идва и наименованието Кюлтепе (Хълм на пепелищата).

По време на посещението ми през май 2016 година това историческо място беше съвсем занемарено. Входната врата към останките от древния Канеш беше ръждясала, а пътеките за придвижване на туристите обрасли с трева. Само една поизтрита табела до входа и няколко протрити надписа сред руините даваха сведения за значимостта на Кюлтепе.

Сред руините на древния град Канеш

Сред руините на древния град Канеш

Продължих през Източна Турция: Немрут Даг, Диарбекир, езерото Ван, средновековната арменска столица Ани, град Карс.

Май – Юли 2016 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия



Booking.com

;


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Централна Турция и Кападокия – продължение (6 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)”

  1. […] Централна Турция и Кападокия – продължение (6 част на С… […]

Leave a Reply


Switch to mobile version