апр. 29 2008

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк

Началото: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (1): Яхта от Чикаго>>>

Днес продължаваме с пътешествието с отворен край. Да припомня, че този пътеписа се преживява и пише буквално в момента, така че не се знае краят му — една група юнаци (виж списъка на авторите най-долу) е решила да прекоси Атлантическия океан с яхта и пишат онлайн -дневник, който с известно закъснение се появява и тук при нас. Днес ще прочетем за все още сухопътните им премеждия в Америка (Ниагара, Ню Йорк и бюрокрацията) — в скоро време ще пуснат и яхтата си на вода. Приятно четене:

Ниагара

Решихме, че едно от важните места, които трябва да посетим следвайки стъпките на Алеко е Ниагара. Преди два дни минахме от там, гледката наистина е зашеметяваща.

niagara2a.jpg

На една от табелките пишеше, че се изсипват повече от 2 милиона литра/секунда! Това по всички стандарти си е много. Ние бяхме извън туристическия сезон(както ще стане видно от снимките), нямаше много хора. В тази част на щатите температурата беше около нулата по това време и макар, че грееше слънце си беше доста студено.

По реката и езерата близо до водопада имаше ледени блокове наподобяващи айсберги. В дупката на водопада, наречена „подковата“ имаше доста големи ледници, по които се ходи.

niagara3a.JPG


Естествено имаше нещо типично „американско„…понеже в тази част водопадите не се виждат много добре, преди известно време(доста години) хората се хванали и си направили техен си водопад…отклонили част от реката, покопали малко и готово. Напавили си тяхна атракция, защото не може така само от Канада да има хубава гледка. Това, че използват около 60—70% от водата за електорцентрали е общо взето съвсем разбираемо и похвално…все пак е екологичен начин за производство на енергия. Толкоз за Ниагара.

niagara1a.JPG

По пътя не случва нищо интересно — колата е с автопилот, тоест човек трябва само да държи волана и да внимава, ако се налага да се спира…магистралите са големи, не са натоварени и доста по-лесно се минават големи разстояния…за 2 дена минахме над 1300 километра като се сменахме няколко пъти кой да кара. Бензина е евтин, което обяснява защо карат толкова огромни коли…около 1 лв за литър или 3.5 долара за галон…

Ню Йорк

Първи(за някои втори) впечатления от голямата ябълка(Ню Йорк). Огромен град, с много натоварен трафик. Пътищата през града са като една огромна паяжина. Миналия път бахме с метро и нямахме пряк допир с тази лудница, но сега съвсем стана ясно, че човек без GPS навигация няма никакви шансове да се оправи тук, та дори и да живее 2—3 години. Минахме през богати, бедни и ужасно бедни места…града е направо смачкващ. Всички са затворени в собствените си пространства, никой не те поглежда, всеки е със слушалки в ушите…много ми напомня на трите маймуни — не виждам, не чувам, не говоря. Аз лично се усетих, че се замислям колко съм малък в обкръжението на цялата тази бетонна гора…напомни ми на развъдник за мравки…само че мравките сме ние. Замислих се колко искам да се махна от тук. Чак сутринта, когато видяхме океана, макар и от сушата, малко се поокопитих.

Вчера вечерта се видяхме със Светослава, води ни на много хубав ресторант, после ходихме на някакъв гръцки бар…в queens има много преселници от всякакъв тип, но преобладават такива от нашия район… БГ, Гърция, Румъния…определено видът на хората е различен. По-усмихнати са, по-контактни, значително по-слаби (явно полагат големи усилия да не ядат от „местните“ специалитети).

ДЕН 11 — днес беше

ден, посветен на администрация, бюрокрация и разходки.

Като казвам администрация и бюрокрация обаче имам предвид нещо, с което изобщо не сме свикнали. Тук влагат съвсем друг, значително по-точен смисъл в тези думи и ги обличат в действия по такъв начин, какъвто ние изобщо не сме и сънували. Нещата са направени така, че да си свършиш работата по максимално прост начин, без губене на време, висене по опашки и плащане на ужасни глупави такси.

Цялата история започна още в Чикаго.

Трябваше да сложим печат на договора за покупко продажба в апостил офис. Това е нещо като международен печат за валидност. В Чикаго не успяхме да отидем навреме в този офис, защото работи до 15.30(доста особено работно време имат обаче…даже приключват преди наш˝те „бюрократи“). Днес отидохме в офиса тук, в Ню Йорк. Разбира се имаше греда — трябва нотариалната заверка да е от щата, в който се прави апостила. От България още знаех, че нотариусите тук са общо взето не толкова важни клечки колкото са в България…огледах ме се и се оказа, че в местната бакалия — магазинче голямо 10 на 10, в което продаваха хранителни продукти(имаше сместена и аптека) се намира един нотариус. Човека погледна документите и рече ОК, 2 долара. Погледнахме се малко странно със Стас, ама какво пък…хубави хора. До тук 5 минути…като се замисля колко време щях да чакам в БГ за такова нещо и колко щях да търся нотариус…и той колко пари щеше да ни вземе заради един печат. Намерили са много хубав начин да намалят таксите, които при нас са ужасяващо големи…защо трябва някой си да ми взима процент от това, което съм си купил за да имам заверен договор…на него не му струва нищо, не прави никакви проверки…нищо! А за колата искат 2%, за апартамента 2%…и станаха 500 човека милионери на гърба на хората. Подозирам, че и тук е станало нещо подобно, след което са му измислили цаката…всеки може да е нотариус, стига да си плати за тапията. Идеален начин за намаляване на монопол и корупция…ама кой да се сети.
Както и да е, отплеснах се. Трябваше да отидем и до съда…на мен ми се зави свят само като чух(понеже си знам у нас какво значи това…всички са много важни там, много заети…). Да ама не. Отидохме, казаха ни еди коя си стая в един кое си подземие, претърсиха ни за оръжие, влязохме. Човека на гишето погледна документите, погледна ни личните карти, каза ОК, прасна един печат, поиска ни 2 долара(представяте ли си за 3.50 лева точно какво ще направят в България…ще те туткат 2 месеца, ще ти искат рушвети…) и толкоз беше…в рамките на около 30 минути всичко приключи…ааа да забравих да спомена — в центъра на града има къде да паркираш! Вярно, че се плаща по 10-на долара на час или 20 на ден, ама все пак има къде…хората са се сетили, че вместо да бутат стари жилищни кооперации могат да ги изтърбушат и да направят прекрасни многоетажни паркинги.
Редът по улиците е прекрасен. Не можеш да спираш където си искаш, само до стълбове за монети и по разрешени места. Няма напаркирали коли пред автобусната спирка(глобата е към 400$), няма коли паркирали пред пожарните кранове, няма коли паркирали на тротоара. Има ред.
До тук сме с хубавите неща…както всички знаем всичко хубаво си има цена. Е, тук цената на тези неща се измерва в количество полицаи на квадратен сантиметър. Алекси ни обясни, че Ню Йорк е градът с най-бързо спадащ процент на престъпления. Стигнали са до единственото възможно решение — градът е просто залят с полицаи. Явно човечеството навсякъде е еднакво…трябва бой, трябва стриктен контрол, трябва постоянно наблюдение. Никак не е приятно като те наблюдават отвсякъде, ама ние сме си виновни.

Та толкоз за днешния ден…лодката вече в тук някъде, чухме се със камионаджията. Утре сутринта рано рано отиваме да я пуснем и да видим, аджеба, плава или не плава…ще яде ли асан баница както се казва:)

Първата бонанца — Из магазините на Ню Йорк

За хората ветроходци това би означавало времето в което човек прави всичко друго за което не му е останало време или го е домързяло, иначе — безветрие.

Ами тези дни май ни подхвана първата бонаца, но за радост тя не беше „насрещна“ — посвършихме доста дребни нещица, чакайки Лодката да дойде до South Amboy — е това е мястото на което ще я пуснем, надявайки се това да е утре — 18.04. Говорейки за малките нещица само ще отбележа, че това са едни списъци от различно естество с по 20—30 позиции в тях в които има описани всички онези дейности по лодката, материали, консумативи вкл. и провизии които трябва да се случат / набавят за следващата седмица, преди да отплаваме. Аз лично се позачудих един два пъти “ на кой му е нужно всичко това?!?“ след поредното разширение на списъка, но със радост мога да съобщя, че вече позадраскахме около 40% от него.

Днес например без да се усетим потрошихме около два часа в една местна железария (едва ли мога да намеря по-неподходящо определение ама ми е трудно да намеря друго за място като „Mr. Bricolage“ x 6!!!) наречена THE HOME DEPOT. Гордо бутайки една голяма количка и след дълго ровене по рафтовете, в крайна сметка се оказа, че сме си намерили триъгълни стойки и алуминиев винкел от който да си направим стойка на радара за мачтата (за оригинален ни обявиха около $350!!!), пластмасова тръба около 2 цола с тапи от които ще си направим радарен отражател (става като се напълни с намачкано домакинско алуминиево фолио — доста ефективна идея на Бисер спестяваща към 50 долара), малки нитчета които ще ни помогнат да си направим палубните торби (онези които събират въжетата в кокпита) от нещо което което си го открихме случайно в WAL MART и благодарение на което се отървахме отчасти от убийствените цени за яхтено оборудване по тези брегове, иначе-по около $50 за торба (на нас ни трябват 8….) Това беше другото грамадно хале със всякакви китайщини вътре, измежду които си намерихме доста интересни и полезни неща за плаването като поларени одеалца — спални чували, чаршафи и калъфки (и брата ветроходец е човек), шапки против слънце, посуда за готвене и оваряне на бутилки, и хиляди дребни нещица които са събрани на едно място и за които се сещаш за втори път през живота си на касата.. E така е със спортните лодки които вътре нчмат почти нищо от онова което е необходимо за плаване по-дълго от три дни.. За всички онези които на които им предстои да правят нещо подобно, не е излишно да се сетят за тези магазини когато му дойде времето — това не е реклама! Просто всичко е накуп и на прилични цени, иначе за специалните неща си има яхтени магазини където свободната търговия минава в сферата на ценовия геноцид… Леко боцмански неволи но съм сигурен, че са много близки поне на половината от тези които го четат..

По-нанатък ще опиша по-подробно дейностите по подготовката на лодката -тези които сме извърши или трябва да извършим, можеби ще е полезно да го споделим по начина по които на нас ни се случва, без да имаме претенциите той да е верния или най-добрия. За онези на които ще им е интересно. За останалите — „Дързост и красота“ започва в 17:00
Като за първа бонаца не беше зле.. сега да почивка малко, че утре лодка имаме да пускаме! Хайде наздраве!

И в заключение: Ах колко по-добре щеше да е ако вместо фланелки в сака си бях хвърлил едно електроженче…;-)!

………………………………………………………..

След като оправихме лодката настроениeтo, естествено, се покачи с поне 3—4 чертички (не знам точната скала за измерване). Нещата вече вървят…по едно време бяхме на пълен стоп…просто нямаше какво да се прави(без лодката). Трябваше да ходим по магазини и да пазаруваме…много изнервящо преживяване, не знам как може подобно нещо да доставя удоволствие на една голяма част от човечеството(няма да пояснявам коя). Аз лично след 6 часа пазаруване се чувствах 3 пъти по-скапан отколкото след 16 часа работа(физическа имам предвид). Но въпрос на вкус…

Друго изнервящо преживяване беше

ходенето до Манхатън

точно в деня, когато папата пристигна. Движението беше ужасно, имаше доста затворени улици…със Стас трябваше да отидем на 3 места — апостил(това е някакъв вид международен печат, нотариална заверка призната по света), магазин за радио станции и онзи прословут магазин за всичко — Home depot. Та тази процедура (ако всичко беше нормално) трябваше да отнеме не повече от 3 часа…е да ама не…опукахме цели 7 часа!!! А двамата ни съкилийници през това време свършиха страшно много работа, стана ми ужасно гузно, че ние киснем в някакви задръствания, а те се скапват от работа…но така се получи.

Хората на Ню Йорк и Чикаго

Тук хората са много приятни само да спомена. Установихме, че марината е собственост на един човек на име Бил. Той и цялата му рода стопанисват мястото. Той, 3 сестри, дъщеря и т. н. Хората са много услужливи, приятелски настроени и много ни помагат във всичко. Колкото пъти поискаме нещо или ни го намират или ни казват къде да го потърсим. По принцип в събота не работят, но специално заради нас дойдоха, за да ни сложат мачтата. Самия Бил е човек много близък до нас. Самият той мисля, че доста добре ни усети какви сме и общо взето се върти около нас, подпитва и като цяло проявява интерес към нашето битие. Днес след като пийнахме по 2—3 бири в края на деня и поговорихме малко ми стана ясно защо — занимавал се е много дълго време с ветроходство — вече 30-на години. Малко ни завижда за това, което ще направим, явно е искал да го направи и той, но след като е наследил бизнеса не е имал много време да се занимава с нещата, които са му интересни. Каза нещо много важно, което много добре се застъпва с моето лично виждане за нещата — каза „Животът е твърде кратък, живейте го така, че да има смисъл. Ако ви се отдаде възможност качете се на колата и пътувайте, ако ви се отдаде възможност качете се на лодката и пътувайте…работа винаги има и винаги ще има“. Цитата може да не е съвсем точен, но общо взето идеята е ясна. Освен това има и друго — ние сме първите хора, който сами се оправят с лодката си и се стремят да се справят без чужда помощ, където е възможно разбира се. Тук всички, които се занимават с този спорт са хора с много пари, които просто идват и казват „искам това, искам онова, това да се оправи, онова да се промени…“ и си отиват. Идват след 2 дена и всичко е свършено. Направи му силно впечатление това, че фактически работим по-бързо и доста по-ефективно и 90% от хората, които работят тук. Освен това имаме познания по доста неща…тук си има хора, които се занимават с двигатели, други, които се занимават с въжета, трети с корпуси, четвърти с електрически инсталации…а пък всеки един от нас работи по всичките тези неща без особени затруднения, като си помагаме един на друг в зависимост от ситуацията. Знам, че това тъй наречено явление „пенкилер“ или там както се казва не е много хубаво нещо и знам, че повечето хора смятат, че човек трябва да се специализира в тясна област, но това мен лично не ме устройва. Нещата трябва да се разнообразяват и хората трябва да имат много интереси…мисля, че това е възлов момент за развитието на човек.

Е като казах разнообразие — днес ни дойдоха на гости две мои много близки познати — Дара и Дани…получи се доста добра празненство, макар ние да бяхме доста поизцапани от целия ремонт…но си имаме барбекю на лодката, спретнахме едни хубави пържолки, бирички…абе, за малко се върнах на терасата си в къщи. Доста снимки има, но не знам точно кога и къде ще се появят, на техните фотоапарати са. Много приятно разнообразяване на деня се получи. Тук имаше някакво празнуване на St. Patric’s day — или деня на Свети Патрик. Той официално е преди 1 месец, но понеже тогава било лошо времето, хората в града решили, че ще си го преместят за сега. Имаше много народ, наоблечен в шотландски полички и свирещи на гайди, тромпети, барабани…абе направиха се веселба и те хората.

Та това е за момента…доста дълго писание, ама като нямаме интернет и материал се събира, не е като да няма. Утре имаме разни дреболии да оправяме, да видим дали можем да задържим колата още 1—2 дни, да пазаруваме храна, да търсим застраховка на лодката, да търсим информация къде има офис на фирмата със сателитния телефон…абе, доста неща.

Продължението следва:

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка

Автори: Екипаж: Константин Заимов, Станимир Стойков, Емил Иванов, Бисер Паскалев

Снимки: авторите

Оформление: Стойчо (демек, аз)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк”

  1. […] Продължението: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан(2): Ниагар

  2. […] Предишната част: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара… […]

  3. […] океан (1): Яхта от Чикаго>>>, предишната част: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара… и специалната глава До Чикаго и назад – през […]

  4. […] Нашите смели мореплаватели достигнаха Азорските острови. Иначе ето началото: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (1): Яхта от Чикаго>>>, предишните части: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (2): Ниагар… […]

Leave a Reply


Switch to mobile version