май 27 2009

Прага – град от приказките

Едно от хубавите неща при писането на пътеписи е, че се пишат с кеф (надявам се и да се четат с кеф) — още по-хубавото е, че той е заразен. Днешният е точно такъв — писала го е дъщерята на един от нашите пътешественици, който каза следното: „Докато аз се наканя да пиша, дъщеря ми беше написала този пътепис“.

И така, да приветстваме, мисля, най-младия пътеписец на нашия сайт — Мария, която ще ни отведе там, където има мноооого бира (която тя не пие, но пък ние – да, и то много). Приятно четене:

Прага — град от приказките

За Майските празници решихме да отидем до Прага. В началото очаквах един студен и негостоприемен град,но това изобщо не беше така Прага се оказа град, излязъл от приказките,където всяко малко дете би се почувствало като един от героите!

И неусетно измина месец и половина и се оказахме на летище София. Полетът беше в 6:50,но с изненада установих,че нямаше прекалено много хора. Летях за първи път – чувството бе невероятно. Меките къдрици на облаците,които се носят около теб, издигането на самолета, всичко е неописуемо!

На летище Ружине

в Прага ни очакваше местната екскурзоводка Стела и един автобус. За радост времето беше хубаво, а хотела – близо до манастира Страхов 😀

Влязохме в библиотеката на манастира, която наистина беше огромна, а книгите бяха толкова много,че сигурно цял месец нямаше да ми стигне само, за да прочета заглавията! Фреските по тавана също бяха много красиви. И после отидохме на една тераса, от която имаше страхотна панорамна гледка. Кратка фото пауза и тръгнахме към двореца Храдчани.

Точно тогава приятна мелодия огласи всичко наоколо – камбаните на

църквата Лорета

В нея наистина си заслужава да се влезе – съкровището, което има е невероятно – толкова перли, диаманти, рубини не бях виждала на едно място! От другата страна на църквата се намира министерството на външните работи.

Малко по-надолу екскурзоводката ни спира между две съседни сгради-от едната страна е била казармата на Прага, а от другата-публичният дом.

Стигаме и до Тосканският дворец – майка ми не спира да снима с камерата през целият път, как ли не ѝ омръзва? И в Прага, както във Виена, имат колона на чумата – близо до Храдчани. Интересно е, че на парламента на Чехия няма знамето на Европейския съюз – смятали, че няма нужда.

Няколко стъпки и…

Храдчани

Отпред отново е застанал караул, но дори не трепва – аз не бих издържала да стоя мирно и няколко минути. Влизаме в двора на двореца и отиваме към

Свети Вит

Опашката е огромна,но чакането си заслужава. Катедралата е много внушителна, а витражите – направо невероятни. Само тук човек може да направи поне 50 снимки.

И ето ни пред двете кули – Адам и Ева – така и не разбрах коя е Адам и коя-Ева.

Отидохме до Златната уличка, но оттам почти останах разочарована. Просто има няколко ниски къщички, в които продават сувенири като тези на другите места. Вървейки по улицата виждам едно малко куче, йоркширски териер – и не само то ми направи впечатление, всички кучета тук бяха много сладки и аз не пропуснах да ги снимам 😀

Карловият мост

беше в ремонт от едната страна, но това не спираше огромната тълпа от туристи. Около статуята на монаха, която трябва да се пипне, уж за щастие, се беше насъбрала голяма опашка от хора. Статуята беше изтъркана от толкова пипане и ми заприлича на гърдата на Жулиета във Верона – също толкова изтъркана.

Във Вълтава има много корабчета, които правят турове. На мен лично ми беше приятно да се кача, тъй като можеш да снимаш абсолютно всичко около реката. Един по-голям кораб веднага прави впечатление – той е 4-звезден хотел. В реката имаше и патици и лебеди,незнайно как живеещи тук.

Тръгнахме по улица Парижка, където има само маркови магазини. С изненада поглеждам една витрина с бижута и забелязвам пръстен, който струваше 3 750 250 крони. Тази улица ни изведе точно пред

Староместкия площад

По идея на майка ми влязохме в катедралата свети Николай. Повече ме впечатли Свети Тин -и отвътре, и отвън.

Имаше още малко време до 11, когато апостолите щяха да излязат от

часовника на площада

Тълпата бавно започна да се събира, скелетът дръпна малкото въже и апостолите започнаха да излизат един след друг през двете прозорчета.

Прага, Чехия

Циркът траеше по-малко от минута и когато приключи се чуваха възгласи от всякъде.

По пътя между площада и Прашната кула има много

сувенирни магазини,

в които с учудване установих, че работят много българи. В повечето сувенирни магазини продават и матрьошки, които все едно са излязли от руска приказка. Чешкият кристал е красив, но и много скъп, именно затова около 80% от фабриките били пред фалит.

На ляво от Прашната кула се намира един доста голям мол. Не пропуснахме да посетим и него-гледахме основно H&M, Kenvelo (който по принцип си е чешки), магазина за обувки Deichman, Tally Weijl.

Много магазини има и около

Вацлавски намести

– тук New Yorker е на три етажа, но от Zara не останах много впечатлена. Площадът е доста дълъг, а в края му е двореца и паметника на свети Вацлав.

Друга забележителност на Прага е танцуващата кула, която през 2006 е спечелила награда за най-добър архитектурен проект.

През престоя ни в Прага използвахме трамвай 22. Автомати за билети има на много места, основно в метро спирките. Спирката до нашият хотел Pyramida се казваше Malovanka, а слизахме на тази на Народния театър-Narodni divadlo. Тя е най близо до Вацлавски намести, до Карловия мост, до Танцуващата кула.

Относно

чешките бирарии

– за бирата не мога да кажа много (все още не пия 😀 , но от тези, които опитах от нашите най-много ми хареса тъмната Kozel не беше силно газирана, плътен вкус-хубава е!

Прочутата кръчма „У Калиха“ не я търсихме, но кръчмите около центъра бяха достатъчно. В Чехия приготвят основно много наденички и свинско, които не ми бяха по вкуса. По улиците се продават едни навити като хлебчета. Лично аз ги оприличих на нашия козунак, но са по-вкусни. Едно от хубавите кафенета в Прага е Лувър – приятна атмосфера, много вкусни десерти и голям тетариум с костенурки. Също хубаво е и кафе Славия.

За

допълнителни екскурзии

– предлагат се много-до Карлови Вари, до Кутна Хора,

до замъка Карлщейн

На втория ден сутринта ние и почти цялата група тръгнахме към Карлщейн. Пътят е около 40 километра, а автобуса спира на 2,5 км. от замъка. Ако ви мързи пеш,може да използвате файтон-струва 150 крони. Ние обаче се качихме пеш. Отдалеч замъка е красив, но почти всички неща са копия, а оригиналите са разпръснати по музеите и дворците във Виена.

И неусетно изминаха четирите дена и пак се озовахме на летище Прага, само че този път за връщане в България – връщане към работа, към всекидневни задължения, към еднообразен живот.

От шестте европейски столици, които съм посетила, Прага остави най-голяма следа в мен и се надявам някой ден отново да зърна това приказно място!

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

Чехия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Прага – град от приказките”

  1. Lilia Ivanova каза:

    Здравей,
    Чудесни снимки!
    И аз съм намислила да видя златна Прага в златната есен.
    Би ли споделила с коя агенция си пътувала?
    С пожелания за още пътувания в къдриците на облаците!

  2. Мария каза:

    Здравей!Мерси за положителния коментар!Ние лично избрахме да пътуваме с Алма теур.Много ни хареса организацията,хотела,който бяха избрали беше централно разположен,на комуникативно място.Имахме възможност да обикаляме до късно из този чудесен град.Желаем и на теб приятно прекарване!

Leave a Reply


Switch to mobile version