Хамбург (1)

Имаше на времете един съветско-грузински виц, в който една баба отвлича самолет и казва на пилотите „Лети в Гамбург!“. След малко бабата се свлича, халосана по главата от грузинец с репликата: „Гамбург, Гамбург! какой Гамбург?! У мэня в Тбилиси помидорчики сохнут!“;-) Да оставим расистко-съветските вицове и да разгледаме Хамбург. Приятно четене:

Хамбург

част първа

Не съм ставал в 4 сутринта от казармата насам. Което уви остава все по-назад във времето. Навън беснеят ветрове, снегове, ледове и всякаква друга метеорологична гад. Събота е. А батко е тръгнал да пътува, на разходка при това. И то в северна Германия в най-студения период на годината — края на януари и началото на февруари. Хората за Бали и Сингапур летят, а аз за Хамбург… А най-лошото е, че не мога да мрънкам на Деси, защото аз съм избрал дестинацията, времето и всичко останало. Тя уви е фен на ранното ставане и е жизнена и свежа като репичка. Намира даже сили и желание да закуси в самолета, кафенце да изпие и да ми разясни подробно маршрута от летището до хотела, използвайки цяла купчина, принтирани от нета помощни материали. Кафето разбира се не и прощава и на летището в Мюнхен спринтираме към тоалетните и съответно за малко не изпускаме връзката си за Хамбург.

Въпреки подробния предварителен рисърч обаче, на

летището в Хамбург

доста се помотваме преди да намерим нужния ни транспорт. Навсякъде има табели упътващи към метрото, но не и към директния шатъл. Накрая с помощта на любезен полицай се оправяме, автобусът тръгва на всеки 10 мин и въобще всичко е фантастише. Летището в Хамбург се намира в самия град, почти като софийското;-). Така че има няма след 20 мин сме вече в центъра.

Оказва се даже че хотела ни е точно срещу спирката на шатъла и централна гара на супер комуникативно място. С това поне съм уцелил. Стаите са ок, парното бумти на шест само дето няма вана, а душ кабина, което уви само от мен се приема като драма. След кратка пауза за освежаване и телефонни разговори с Родината излизаме да хапнем и поогледаме. Хлътваме в първата изпречила ни се пицария. Менюто е изцяло на немски, персонала не говори английски. Нещо типично между другото за целия град, както забелязваме по време на престоя ни. Налага се да се оправям с моите скромни познания по италиански. „Скузи синьоре“, „кианти“, „мольто грацие“, „туто перфето“ гарнирани с много жестове и мимики. Ето го и резултата:

Времето обаче е по-хубаво от София, няма вятър и даже чат пат се опитва да пробие слънце. Народът е излязъл на съботна разходка и живот кипи навсякъде. Някакъв луд негър просяк се опитва да ни предаде урок по немски, група брейкъри разцъкват фрийстайл пред тълпа тинейджърки… лудницата е пълна. Хамбург е вторият по големина град в Германия с население почти 2 милиона жители. Образуван е на мястото където Алстер и Биле се вливат в Елба. Тя пък милата след още стотина километра се влива от своя страна в Северно море. Много вода, много нещо;-). Въобще Хамбург целият е построен върху вода и е пресечен от стотици канали. Повечето стари сгради се държат на огромни дървени пилони в основата си, като например прочутото Кметство — един от символите на Хамбург. Местните твърдят, че това е градът с най-много мостове в света — повече от тези в Лондон, Венеция и Амстердам взети заедно. И нищо чудно да са прави. Такива са маниаци на тема вода, че са преградили изкуствено Алстер и са си направили две вътрешни езера. Разделя ги моста Кенеди, а по-малкото е точно до площада на Кметството. Можеш дет се вика с кануто да отидеш да си подадеш данъчната декларация. Или пък ако си Бойко Борисов да отидеш с плуване на работа:-) Лятно време разправят било често срещана гледка да видиш платноходка и автобус рамо до рамо да борят трафика. Другото, което ми е странно на мен са чайките. В Хамбург гълъби няма, но чайки щъкат наляво и надясно и крясъците им огласят града денонощно.

На другия ден времето се разваля. Излиза свиреп вятър, който забива злобно острите снежинки като игли в лицата ни. Решаваме да се отдадем на музеи. Първи в списъка е Музеят на митниците (Zollmuseum). Намира се в крайбрежния квартал Хафен сити и влизаме вътре само защото е първият изпречил ни се насред ужасна виелица. Оказва се обаче интересно местенце. Наред с разните хитроумни скривалища за дрога и контрабанда като резервни гуми, тайници в седалки, касетофони, статуи и прочие има и доста други любопитни експонати. Ще спомена само нещо добре познато на нас българите — цяла секция посветена на ментета. Нещо като мини Илиянци;-)

Няма да ви отегчавам с останалите музеи, които са над 50. Ще спомена само най-интересния, поне за мен —

Музеят на морето (International Maritime Museum)

На цели десет етажа можете да видите всичко свързано с морето. Любимото ми е пълна реконструкция на кораб превозващ роби с разчертани местата където е лежал всеки роб. Предполагам след време, потомците ни ще гледат подробни реконструкции на софийски маршрутки в час пик, където винаги има място за още един:-).

Целият град е тясно свързан с морето. Местното пристанище е второто по големина в Европа след това в Ротердам. До 19 век над 80% от внасяните кафе, чай и подправки на континента са минавали оттук. Има даже и Музей на чая с добре зареден магазин, в който не трябва да пускат маниак по темата като мен. В Хафен сити са се намирали всички складове разположени от двете страни на каналите. Корабите директно са акостирали до тях и са разтоварвали. Тук е било безмитна зона, откъдето са обработвали ароматните товари и са ги разпращали из цяла Европа. Днес в по-голямата си част, тези складове са пустеещи

Денят и обиколката приключват в японски ресторант, кацнал над един от многобройните канали. Уви шкембе чорба няма, така че се задоволяваме с японски заместители, които също са горещи, люти и стават за сърбане;-)

Ден трети. Денят на концерта на баба Тина Търнър, целта на нашето посещение. Преди това обаче сме решили да се разходим в две от емблемите на Хамбург — пристанището и квартала на червените фенери Санкт Паули.

За обиколка на пристанището

е най-добре да се качиш на някой от многобройните туристически корабчета, които го кръстосват. Нашето е подобно на плоскодънните параходи, плавали по Мисисипи.

Вътре е топло, раздават чай и симпатичен шишко разказва ли разказва на микрофона покрай какво се минава и какво следва. Уви на благозвучният и неразбираем за нас немски. Въобще ужасно негостоприемен в езиково отношение град. В музеите например 90% от табелите са само на немски. В това отношение поне сме по-напред:-) Иначе обиколката е около час и през това време зяпаш главно кораби:-) Големи кораби де, с по много контейнери. Минава се и покрай корабостроителницата, което за мен беше най-интересно. Вече знам как изглежда сух док:-)

Втората част от планираните посещения е по-интересна.

Санкт Паули е вторият по големина квартал на червените фенери в Европа.

След този в Амстердам разбира се. Разположен е точно срещу пристанището. Предполагам за удобство на моряците. Толкова събран материал и чувства не се разнасят лесно из целия град. Главната улица се казва Реепербан и ми заприлича малко на Цариградско шосе. Нищо особено. Или пък аз нещо много съм се развратил. Главно секскина и сексшопове и тук таме по някой стрийптиз клуб за разкош. За разлика от нашите, немските сексшопове не са скрити покрити, а по-скоро приличат на супермаркети — с каси, колички… Няма го нашето балканско смущение и затъмнени витрини, всичко си се вижда. По обедно време даже си бяха пълни с развълнувани лелки и съсредоточени господа в костюми. Деси уви отхвърля идеята ми да си вземем нещо гумено за спомен.

По улиците е пълно с разни дрипави и брадати субекти, групирани на групички по двама трима по ъглите. Повечето са видимо пияни или дрогирани. Пред очите ни се разиграва и малка драма. Невъобразимо смърдящ наркоман колабира пред поредното секскино. Младежът забелва очи и почва да се гърчи на два метра от нас. Немците разбира се действат експедитивно и делово и за минута идва линейка и полиция.

Въобще не е особено приятно място за нощни разходки предполагам. Най-интересните заведения, тези с живите момичета по витрините, са разположени в малките пресечки на Реепербан. В началото на уличките има нещо като преграда, предполагам за да не се смущават жителите на квартала и случайно преминаващите посетители.

Продължението:

Хамбург (2)

Автор: Стоян Чочков

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Milenka каза:

    zdraveite..mnogo ot vpechatleniqta v tozi razkaz ne sa verni.jiveq v hotel na ulica reeperbhn s mjja si.ulichni muzikanti sme.myja mi po celi noshti swiri na reeperbahn,nikakvi problemi.vsichko e veselie i noshten jivot.normalno.nqma nishto strashno vsichko e pod ndzora na policiqta.v nachaloto i kraq na ulicata ima znak che e zabraneno da nosish oryjie i stykleni butilki.otskoro veche na ulicata s chervenite feneri ima znak che e zabraneno vlizaneto na jeni.no az veche bqh vidqh ta ne e zaguba za men.obikalqla sym prez noshtta po tymnite ulichki na st.pauli.pylno spokoistvie i nishto opasno.nikoi ne te zakacha.tuk vsichki imat strah ot policiqta.ima nepisano pravilo naprimer ako nqkoi te zakachi vdigni gsm si i kaji che vikash policiqta.krai.ostavqt te na mira.izobshto spored men poradi dobrata organizaciq ot policiqta se chuvstvam nai sigurna i zashtitena tochno na reeperbahn st.pauli i izobshto v hamburg…moga oshte mnogo primeri da dam v protivoves na stoqnoviq razkaz.no toi e bil tuk na ekskurziq a az jiveq tri godini tuk.a..setih se za ezicite.tuk se govori vsichko.internacional.nai vyrvqt ruskiq turskiq i angliiskiq.moje bi 80 procenta ot germancite govorqt angliiski.prosto stoqn ne e popadnal na takiva.negrite sa emigranti sys specialen statut.ne vsichki govorqt oshte nemski ili angliiski.po princip govorqt frenski..i t.n.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.