Имаше на времете един съветско-грузински виц, в който една баба отвлича самолет и казва на пилотите „Лети в Гамбург!“. След малко бабата се свлича, халосана по главата от грузинец с репликата: „Гамбург, Гамбург! какой Гамбург?! У мэня в Тбилиси помидорчики сохнут!“;-) Да оставим расистко-съветските вицове и да разгледаме Хамбург. Приятно четене:

Хамбург

част първа

Не съм ставал в 4 сутринта от казармата насам. Което уви остава все по-назад във времето. Навън беснеят ветрове, снегове, ледове и всякаква друга метеорологична гад. Събота е. А батко е тръгнал да пътува, на разходка при това. И то в северна Германия в най-студения период на годината — края на януари и началото на февруари. Хората за Бали и Сингапур летят, а аз за Хамбург… А най-лошото е, че не мога да мрънкам на Деси, защото аз съм избрал дестинацията, времето и всичко останало. Тя уви е фен на ранното ставане и е жизнена и свежа като репичка. Намира даже сили и желание да закуси в самолета, кафенце да изпие и да ми разясни подробно маршрута от летището до хотела, използвайки цяла купчина, принтирани от нета помощни материали. Кафето разбира се не и прощава и на летището в Мюнхен спринтираме към тоалетните и съответно за малко не изпускаме връзката си за Хамбург.

Въпреки подробния предварителен рисърч обаче, на

летището в Хамбург

доста се помотваме преди да намерим нужния ни транспорт. Навсякъде има табели упътващи към метрото, но не и към директния шатъл. Накрая с помощта на любезен полицай се оправяме, автобусът тръгва на всеки 10 мин и въобще всичко е фантастише. Летището в Хамбург се намира в самия град, почти като софийското;-). Така че има няма след 20 мин сме вече в центъра.

Оказва се даже че хотела ни е точно срещу спирката на шатъла и централна гара на супер комуникативно място. С това поне съм уцелил. Стаите са ок, парното бумти на шест само дето няма вана, а душ кабина, което уви само от мен се приема като драма. След кратка пауза за освежаване и телефонни разговори с Родината излизаме да хапнем и поогледаме. Хлътваме в първата изпречила ни се пицария. Менюто е изцяло на немски, персонала не говори английски. Нещо типично между другото за целия град, както забелязваме по време на престоя ни. Налага се да се оправям с моите скромни познания по италиански. „Скузи синьоре“, „кианти“, „мольто грацие“, „туто перфето“ гарнирани с много жестове и мимики. Ето го и резултата:

Времето обаче е по-хубаво от София, няма вятър и даже чат пат се опитва да пробие слънце. Народът е излязъл на съботна разходка и живот кипи навсякъде. Някакъв луд негър просяк се опитва да ни предаде урок по немски, група брейкъри разцъкват фрийстайл пред тълпа тинейджърки… лудницата е пълна. Хамбург е вторият по големина град в Германия с население почти 2 милиона жители. Образуван е на мястото където Алстер и Биле се вливат в Елба. Тя пък милата след още стотина километра се влива от своя страна в Северно море. Много вода, много нещо;-). Въобще Хамбург целият е построен върху вода и е пресечен от стотици канали. Повечето стари сгради се държат на огромни дървени пилони в основата си, като например прочутото Кметство — един от символите на Хамбург. Местните твърдят, че това е градът с най-много мостове в света — повече от тези в Лондон, Венеция и Амстердам взети заедно. И нищо чудно да са прави. Такива са маниаци на тема вода, че са преградили изкуствено Алстер и са си направили две вътрешни езера. Разделя ги моста Кенеди, а по-малкото е точно до площада на Кметството. Можеш дет се вика с кануто да отидеш да си подадеш данъчната декларация. Или пък ако си Бойко Борисов да отидеш с плуване на работа:-) Лятно време разправят било често срещана гледка да видиш платноходка и автобус рамо до рамо да борят трафика. Другото, което ми е странно на мен са чайките. В Хамбург гълъби няма, но чайки щъкат наляво и надясно и крясъците им огласят града денонощно.

На другия ден времето се разваля. Излиза свиреп вятър, който забива злобно острите снежинки като игли в лицата ни. Решаваме да се отдадем на музеи. Първи в списъка е Музеят на митниците (Zollmuseum). Намира се в крайбрежния квартал Хафен сити и влизаме вътре само защото е първият изпречил ни се насред ужасна виелица. Оказва се обаче интересно местенце. Наред с разните хитроумни скривалища за дрога и контрабанда като резервни гуми, тайници в седалки, касетофони, статуи и прочие има и доста други любопитни експонати. Ще спомена само нещо добре познато на нас българите — цяла секция посветена на ментета. Нещо като мини Илиянци;-)

Няма да ви отегчавам с останалите музеи, които са над 50. Ще спомена само най-интересния, поне за мен —

Музеят на морето (International Maritime Museum)

На цели десет етажа можете да видите всичко свързано с морето. Любимото ми е пълна реконструкция на кораб превозващ роби с разчертани местата където е лежал всеки роб. Предполагам след време, потомците ни ще гледат подробни реконструкции на софийски маршрутки в час пик, където винаги има място за още един:-).

Целият град е тясно свързан с морето. Местното пристанище е второто по големина в Европа след това в Ротердам. До 19 век над 80% от внасяните кафе, чай и подправки на континента са минавали оттук. Има даже и Музей на чая с добре зареден магазин, в който не трябва да пускат маниак по темата като мен. В Хафен сити са се намирали всички складове разположени от двете страни на каналите. Корабите директно са акостирали до тях и са разтоварвали. Тук е било безмитна зона, откъдето са обработвали ароматните товари и са ги разпращали из цяла Европа. Днес в по-голямата си част, тези складове са пустеещи

Денят и обиколката приключват в японски ресторант, кацнал над един от многобройните канали. Уви шкембе чорба няма, така че се задоволяваме с японски заместители, които също са горещи, люти и стават за сърбане;-)

Ден трети. Денят на концерта на баба Тина Търнър, целта на нашето посещение. Преди това обаче сме решили да се разходим в две от емблемите на Хамбург — пристанището и квартала на червените фенери Санкт Паули.

За обиколка на пристанището

е най-добре да се качиш на някой от многобройните туристически корабчета, които го кръстосват. Нашето е подобно на плоскодънните параходи, плавали по Мисисипи.

Вътре е топло, раздават чай и симпатичен шишко разказва ли разказва на микрофона покрай какво се минава и какво следва. Уви на благозвучният и неразбираем за нас немски. Въобще ужасно негостоприемен в езиково отношение град. В музеите например 90% от табелите са само на немски. В това отношение поне сме по-напред:-) Иначе обиколката е около час и през това време зяпаш главно кораби:-) Големи кораби де, с по много контейнери. Минава се и покрай корабостроителницата, което за мен беше най-интересно. Вече знам как изглежда сух док:-)

Втората част от планираните посещения е по-интересна.

Санкт Паули е вторият по големина квартал на червените фенери в Европа.

След този в Амстердам разбира се. Разположен е точно срещу пристанището. Предполагам за удобство на моряците. Толкова събран материал и чувства не се разнасят лесно из целия град. Главната улица се казва Реепербан и ми заприлича малко на Цариградско шосе. Нищо особено. Или пък аз нещо много съм се развратил. Главно секскина и сексшопове и тук таме по някой стрийптиз клуб за разкош. За разлика от нашите, немските сексшопове не са скрити покрити, а по-скоро приличат на супермаркети — с каси, колички… Няма го нашето балканско смущение и затъмнени витрини, всичко си се вижда. По обедно време даже си бяха пълни с развълнувани лелки и съсредоточени господа в костюми. Деси уви отхвърля идеята ми да си вземем нещо гумено за спомен.

По улиците е пълно с разни дрипави и брадати субекти, групирани на групички по двама трима по ъглите. Повечето са видимо пияни или дрогирани. Пред очите ни се разиграва и малка драма. Невъобразимо смърдящ наркоман колабира пред поредното секскино. Младежът забелва очи и почва да се гърчи на два метра от нас. Немците разбира се действат експедитивно и делово и за минута идва линейка и полиция.

Въобще не е особено приятно място за нощни разходки предполагам. Най-интересните заведения, тези с живите момичета по витрините, са разположени в малките пресечки на Реепербан. В началото на уличките има нещо като преграда, предполагам за да не се смущават жителите на квартала и случайно преминаващите посетители.

Продължението:

Хамбург (2)

Автор: Стоян Чочков

Снимки: авторът

Please follow and like us:

Related posts:

Хамбург (2) Европа преди Коледа (3): Копенхаген, Малмьо и Хамбург Една академична стипендия в Потсдам (3): Разходка до Хамбург Германия и Полша – за 11 дни и 5147 км Европа на автостоп (2): До Амстердам през Кьолн Красивата долина на река Мозел (Германия) Германия: Кьолн и Бон. 67 години по-късно. Германия: Във вихъра на пътешествията (1): На фествал в Браунфелс Германия (1) Старата любов ръжда не хваща Виена – три дни преди преди Европейското (3) Германия(7): Шварцвалд (Freiburg im Breisgau) Германия на влак

   Изпрати пътеписа като PDF