апр. 29 2008

Из Кавала

Кавала – врата към богатия север

Минало и настояще се преплитат в стария квартал Панагия

kavala1.jpg

Вълнуващо е да се озовеш в Кавала – красивия амфитеатрално разположен над Егейско море град. Попадаме на място, оградено от една страна с високи, прекрасни планини. От другата те среща морето. В него плуват острови. В далечината белеят снежните върхове на планината… Облаците над нас разказват истории, оживели в небето. И слънцето не закъснява. Показва се някак свенливо. Обагри небето в невъобразимо топли цветове и усмихна всичко наоколо.
Първата ни среща с Кавала бе на пристанището. Над нас бе старият град и крепостта, ограждаща го като огърлица. И къщите, сякаш вградени в нея. Пред нас бе морето, кристално-синьо, бистро и толкова различно от нашето Черно море.
Градът се е настанил край три малки залива, които образуват големия Кавалски залив. Наблизо е устието на Места, широко повече от километър, където има резерват – рай за десетки хиляди птици. А в мочурливия терен наоколо са най-богатите оризища на Гърция.
Осъзнаваш, че си попаднал в приказка, от която не ти се излиза.

Преведено на български Кавала означава Каменна стълба.

Като на стълба сякаш са накацали къщите в старата му част. Първоначално по красота го оприличавам с Велико Търново. Но освен морето, тук има и нещо, което у нас все по-трудно успяваме да съхраним – минало и настояще са вплетени от всяка къща, зид, от камъче дори ни нашепва историята.

Преминаваме под красивия и отлично запазен аквадукт Камарес и се озоваваме в миналото.

kavala2.jpg

Тази колосална конструкция е едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, градена от римляните. Тя изпълнявала защитна роля. На върха имало пространство, по което се разхождали стражите на града. През ХV век аквадуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

Аквадуктът остава зад гърба ни, а ние се втурваме в миналото, вървейки по тесни калдъръмени улички. Вървим из стария градски квартал Панагия. Уличките и сградите разказват за славни времена, за нападения и погубени души, за любовта и омразата, живели между стените на къщите. Удивително е съчетанието от минало и настояще в тази част на Кавала. Някои от сградите са свидетели на времето, когато градът е носел имената Неаполис, Христополис и средновековното българско Морунец.
Неаполис е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото, където е днешният стар град Панагия. Вдигат го като “врата” към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Второто си име Христополис градът получава през 8-9 век. Тогава вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най-силния град в областта. В края на 11 век кръстоносците минават през Христополис и оставят своите следи.
През 14 век сърби и турци окупират Източна Македония и градът е една от последните византийски крепости. Попада под турска власт през 1387 г. В средата на 15 век е подложен на атаките на венецианците, които го завладяват за около месец. Турците обаче успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.
Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на 16 век, когато получава новото си име Кавала.
По това време има много апетити за него и често е обект на чужди нападения. Единствената защита за хората от Кавала била стената около стария град Панагия. През целия 17 век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия. През този период Кавала е важно пристанище, чието значение непрекъснато расте.

През 19 век започва преустройство на града, а гръцкото население взема все по-голямо участие в икономиката му. В края на века гръцкото общество в Кавала става по-силно от всякога. В неговите ръце са пристанището, риболовът и занаятите. Началото на 20 век може да бъде kavala3.jpgнаречено “златен век” за Кавала. Тогава се строят болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения.

След Балканската война Кавала е български, но за малко, защото след Междусъюзническата война ни е отнет. Представяте ли си какво би било, ако бе останал наш?
Къщите буквално са вградени в крепостната стена, която огражда половината град. Шарените стени, огрени от слънцето, придават чуден колорит на мястото.
Катерим се по стръмните улички към крепостта. Често те водят до малки площадчета, извън които едва може да се погледне. Тук кола трудно стига, но за сметка на това младежи с мотопеди препускат по калдъръма. Всяка възможност да се посадят дръвчета, декоративни храсти и цветя тук се използва. Мандарините и наровете са отрупани с плод, цъфтят цикламите и мушкатото. Вечно зеленото на лавровите дръвчета и кипарисите се подчертава от сребристозеленото на лавандула и розмарин. За разлика от нашите градове, където зелените площи непрекъснато съзнателно се унищожават, гърците се грижат за природата си. Тук е застроено на всяка педя.
Качваме се до крепостта и двореца горе. Влизаме зад каменните стени и се озоваваме в приказката, която ни разказва за славни времена. Войниците от кулата са следели за вражески кораби. От сградата, която е била затвор, вее хлад. Целият град е проснат в краката ти.
Тръгваме обратно, но по друга улица. Там, където старите постройки са рухнали, кипи ново строителство. Но където има възможност, те се реставрират. Така старинният градски облик се запазва. Никъде не се забелязва добилият широка известност напоследък в България архитектурен стил “мутробарок”.
В основата на крепостта е Имаретът – приютът за бедни с медресе към някогашната джамия, дело на Мехмед Али през 1817 г. Опитваме се да надникнем в този паметник, считан за образец на ислямската архитектура. Но ни отпращат любезно. Днес той е превърнат в четиризвезден хотел. До kavala4.jpgнего стигаме след спускане по уличка, носеща името на Мехмед Али, най-видната личност, родена в турския град Кавала по онова време. За него Карл Маркс казва, че е бил първият човек, който “успял да замени поредната чалма в Османската империя с истинска глава”. Син на местен търговец на тютюн от албански произход през 1803 г., отива с отряд арнаути в Египет, за да помага на мамелюкския султан в битките му с французите.
Когато започват сраженията между мамелюци и турци, той застава на страната на турците. По време на въстанието в Египет срещу мамелюкската олигархия далновидният Мехмед Али взема страната на въстаниците, след което го провъзгласяват за паша – пълномощник на Високата порта. После, за да омиротвори Египет, той поканва 480 най-видни мамелюкски бейове и главатари в двореца на тържествена вечеря, по време на която трябвало да бъдат изгладени всички противоречия. Същата вечер заповядал да ги изколят.
Мехмед Али се научил да чете и пише, след като се качил на престола, но това не му попречило да постави началото на последната династия в египетската история.
След хотел “Имарет” калдъръмите ни водят до сградата, където се е помещавала българската полиция през 40-те години на миналия век. Днес тя е гимназия. Докато се опитваме да разчетем надписа на стената, отсреща ни пресреща българска реч. Една продавачка на сувенири ни заговаря.
Подминаваме кафенета и таверни. И понеже тук туристическият поток никога не спира, те работят под пара. Безбройните и непрекъснати орди от туристи могат да се настанят и да прекарат приятно почивката си, без да им се предлагат огромни хотели и ресторанти, каквито никнат навсякъде из нашето Черноморие. Вълнуваща е срещата с Кавала, нали и тук е била България.
След още няколко погледа към града откриваме, че Бог е дарил гърците с всичко. Море и острови, снежни планини и палми, портокали и маслини, слънце и облаци… От всичко по много.

Автор: ВалФло

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version