Ное. 24 2016

Пътуване до Париж (5): Представление в кабаре Лидо

Продължаваме заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж. предишния път, освен Париж с Айфеловата кула, бяхме на представление в Мулен Руж и обиколихме замъците по река Лоара. Днес освен Монпарнас, ще посетим и кабарето Лидо.

Приятно четене:

Монпарнас и представление в кабаре Лидо

част пета на

Пътуване до Париж

Ден осми – 26. 07. 2016 г.

Днешната програма ще бъде най-дълга, защото ще си я направя сам. Работата на туриста е да се шматка, а от мен по-голяма шматка няма. И за да бъде по-интересна, ще добавя и няколко клипа от интернет, които най-добре показват моето настроение през целия ден. За днес програмата е Латински квартал и е полудневна. Този път решавам да я пропусна цялата. Чудех се даже дали да не остана в хотела до по-късно, за да си похапна повече неща на шведската маса и без да бързам да си направя програмата сам. Но реших да тръгна с групата.

През този час, докато сме в трафика и задръстванията (френската дума за задръстване е АмбутиЯж, а в разговорната реч използват думата ТАПА или БУШОН), към Мулен Руж, в автобуса ни разказват интересни неща за живота тук и манталитета на французите или интересни и забавни случки от минали групи по този маршрут. Интересно ми е да слушам.

Слизам на Мулен Руж, преди да се качат другите туристи и си

хващам моята си програма

Тя ще продължи през целия ден и ще завърши малко около полунощ… А къде ли ще ме отведе тя? Хм, да видим. Ще пия кафе някъде на високо.

Кулата Монпарнас и гледката отгоре, Париж

Кулата Монпарнас

Кулата Монпарнас и гледката отгоре, Париж

Гледката от Монпарнас

Отивам за метрото на Pigalle и слизам на Монпарнас (Montparnasse Bienvenue) – От Pigalle със зелената линия 12 в посока Mairie d`Issy. Там е

небостъргача Монпарнас

(Tour Maine Montparnasse, 33 Avenue du Maine). Наричат го зъбът, защото стърчи като самотен зъб насред Париж. Влизам, минавам покрай охраната и задължителната проверка. Казвам, че искам да отида горе да пия кафе… Показват ми асансьора. Качвам се. Бях сам. Този асансьор започва да спира от 46 – тия етаж нагоре. Кафе – ресторанта е на 56-тия етаж („Ciel de Paris “ – Небето на Париж). Ето ме там. Влизам. Минавам през цялото заведение и отивам на прозорците. Гледам половината Париж от горе. Страхотна гледка. Пия си кафе и си гледам. Вярно, скъпо е кафето – 6,50 евро, но пък и гледката не е за изпускане.

Кулата Монпарнас и гледката отгоре, Париж Кулата Монпарнас и гледката отгоре, Париж Кулата Монпарнас и гледката отгоре, Париж

Докато стоя и гледам, си избирам посоката, която ще следвам, след като сляза. Виждам купола на църква някаква. Натам ще ходя. Слизам и продължавам по Avenue de Invalid, после по Rue Duroc, стигам до Place De Breteuil, от там по Avenue De Breteuil, през Place Vauban и отивам при църквата, която гледах от високо. Оказа се, че това били

Инвалидите и Tombeau de Napoleon

(MUSEE DE L`ARMEE – TOMBEAU DE NAPOLEON 1 – er). Входа е 11 евро.

www.musee-armee.fr

Ще гледам

Музея на Армията

Минавам през охраната (въоръжена много страховито и проверява много старателно), купувам си билет и влизам в Musee de l`Armee. Ех пък да ви кажа – един ден реших нищо да не нося, за да минавам без проверка – вземах си само едно шумолящо сакче, като ходих на едното кабаре и в него риза с дълъг ръкав (ако е силен климатика вътре) и не ме пуснаха с него… Ризата на гърба, а сакчето на гардероб… празно сакче – нищо нямаше в него…). Изумен съм. Но за това след малко. Около два часа отидоха тук.

Гледам военни експонати – каски, оръжия, стари военни брички, стари военни средства за комуникация, бинокли, шинели. Тук – там из залите има видеостени, на които показват кадри от войните – самолети. Много интересно ми беше. После по едни тераси, които свързват отделните зали. Накрая чак гледах църквата (Catedrale Saint – Louis des Invalides) , защото там някъде беше изхода… От там се вижда

моста Александър Трети

Няма как да го сбъркам – може би това е единственният мост със златни статуи в четирите края.

Минавам през парка и отивам натам (Point Alexander III – построен през 1900 година, мостът прехвърля Сена с една единствена металическа арка).

Бирариите покрай моста Александър трети по вечерно време – Мост Александър III - Париж

Бирариите покрай моста Александър трети по вечерно време

Бирариите покрай моста Александър трети по вечерно време – Мост Александър III - Париж Бирариите покрай моста Александър трети по вечерно време – Мост Александър III - Париж

Гледам си навигацията. Без да минавам по този мост, завивам наляво и тръгвам покрай Сена до моста Алма (Point Alma). Минавам по него, снимам статуята на Зуава и се оглеждам на къде да продължа.

Моста Алма и статуята там на Зуава – Париж

Моста Алма и статуята там на Зуава

Виждам оживен булевард. Я да минем по него. Оказа се, че това е

Avenue George V

Ах как случайно попаднах на него. Вървя и гледам луксозните хотели и супер модерните коли паркирани пред тях. И аз искам да си имам такава… Май много взех да искам да приличам на франсетата… Стигам до една катедрала. Я да влезем и тук. Това е

Американската катедрала

(The American Cathedral (of the Holy Trinity) :

– Американската катедрала в Париж (The American Cathedral in Paris) – 23 avenue George V – 75008.

www.americancathedral.org

(Последната цифра, или последните две от кода горе 75004, показва кой квартал е това (арондисман). 75008 показва, че това е осми арондисман). Ако е например 75012, значи 12 – арондисман… За по-добра и бърза ориентация.

След това минах и покрай бутика на Kenzo.

Чувствах се като парижанин, тръгнал на шопинг

Я, да разгледаме и него. Влизам, гледам и не вярвам на очите си – толкова красиви и скъпи неща… След него минах и през бутика на Луи Вютон. Я, и там да влезем… По едни дебели килими, едни лъскави неща, часовници за хиляди евро (най-скъпият който видях беше за 59 000 евро (Уааууу)… И къде мислите излизам също така случайно? На Шанз – е – Елизе… Ако на някой не му се ходи тук или го болят краката, зеленият рейс номер 73 върви по този булевард… Чудесно. Първо отивам да видя бутика на Сваровски на номер 146: 146 avenue des Champs Elysees

www.customer-feedback.swarovski.com

След това седнах да пия биричка малко по-надолу… След бирата минах през магазина на Peugeot, на номер 136. Влязох и там да гледам. Две огромни и супер модерни коли, като експонати гордо паркирани вътре, светят отвсякъде. Малки и големи влизат и излизат от колата (разрешават да седне човек вътре и да почувства лукса на возилото), снимат се, гледат и се радват. И аз. След това минах покрай

кабарето Лидо

(116 Avenue des Champs – Elysees, 75008 Paris) – Метро George V, автобуси – номера 42, 73, 83, 93.

www.lido.fr

Я да влезем и там… Да видим как се ходи по дебелото червено килимче. Минавам по него и гледам от двете страни по коридора снимки от представленията. И така стигнах до касата.

– Бонжур

– Бонжур, казвам и питам дали имат билети за тази вечер.

– Уи – Уи (да – да).

– Колко струват?

– Ами 115 евро…

– ООО, ама аз искам без шампанско.

– Уи – Уи – казва усмихнатата лелка.

– Колко евро?

– Ами 85 – посочва ми тя табелката с цените пред нея.

Помолих я да прецени и да ми каже дали с дрехите, с които съм сега ще ме пуснат довечера там. Все пак има някакво правило облеклото да е прилично, като за театър. Имам си аз дрехи в хотела, ами ако не успея да се прибера да се преоблека… Жената ме погледна от горе до долу и това, как съм обут – ми с маратонки, как да съм обут за целодневна разходка.

– Уи – Уи… – Щом е викам Уи, искам един билет. Извади билета, написа ми името, платих си 85 евро… Попитах кога трябва да дойда – към 20:30 (представлението е от 21:00 ч). Попитах горе долу кога ще свърши – ами около 22:30ч. Чудесно – метрото е пред кабарето (метро George V).

Поглеждам си в таблета какви връзки имам от тук за Бобини и излизам… С билет за кабаре по-късно тази вечер. ХМ. 😉

Разходката продължава надолу. Минавам през Galerie des Champs, (на номер 84), влизам и разгеждам. По-надолу минавам и покрай магазина на Sephora, за парфюмерия и козметика (на номер 72). Минавам през охраната, проверка и влизам да гедам и там. Страхотни парфюми и как прекрасно ухаят. Дали да не се пръсна с някой от тях… Хм, да не прекалявам.

Разходката продължава. Следва магазина на номер 68, пак за парфюми – Guerlain. Малко по-надолу, в края на Шанз – е – Елизе и надясно, по булевард Франклин Рузвелт (Franklin Roosevelt), от лявата му страна в началото и малко по надолу по улицата има един театър и аз отивам натам – Rond Point (Theatre Renaud – Barrault). Влизам във фоайето и питам къде е бара, защото знам, че го има. Надолу по стълбите. Я, да видим. Има много интересен интериор. Бива и тук да поседна да пия кафе, ама много ще ми стане, а и съм си намислил вече къде ще пия кафе пак… Продължавам през парка, минавам през площада Конкорд (Place de la Concorde), с обелиска на египетския Рамзес III, после покрай голямото Виенско колело. Дали да не се кача и тук. Иска ми се. Ама да е в някой друг ден. Ако всичко видя сега, догодина като дойда пак, няма да ми е интересно…

Минавам през

Тюйлери (Jardin des Tuileries),

посядам си малко на един от многото столчета, сложени под сенките на дърветата за почивка и аз като парижаните се отпускам на него. Гледам си градините, радвам се на детската врява наоколо. И така 20 минути. Продължавам. Минавам и през арката Карусел, буквано обгърнала крилата на Лувъра (Arc de Triomphe du Carrousel). Тази арка е миниатюрно копие на истинската Триумфална арка, която отбелязва края на дългия Триумфален път. Стигам до Лувъра, но не влизам в него. Той се гледа с дни…

От там през моста (Pont Du Carrousel) , завивам надясно по Quai Voltaire, после наляво по Rue du Bac, излязох на Boulevard Saint – Germain. Тук малко се залутах, но бързо се ориентирах.

Кафе Флор, Париж

Кафе Флор

Кафе Флор, Париж

Ще пия кафе на Avenue Saint – Germain номер 172, в

Cafe de Flore

Намирам го – едно от най-старите кафенета та в Париж. Ето това прочетох за него, преди да реша, че тук трябва да пия кафе, колкото и да е скъпо:

http://liternet. bg/publish21/m_brodo/parizh. htm

Сядам централно и си вземам кафе (4,60 евро). Пия си, гледам си минувачите и се радвам на приятния следобед….

https://www.youtube.com/watch? v=-CdVfKwDyNk

Кафе Флор, Париж Кафе Флор, Париж

До него е Кафе Маргот, а срещу него от другата страна на пътя е Brasserie Lipp – все места, на които си заслужава човек да обърне внимание и да се наслади. Точно тук е и

църквата Сен Жермен де Пре

(SAINT – GERMAIN – DES – PRES). С фонтана отпред:

www.eglise-sgp.org

Я и там да влезем. Разглеждам. След това следвам булеварда в посока на авеню Распай (Boulevard Raspail). Малко по-натам минавам покрай една малка църква. Я да влезем и там. Разглеждам. Накрая излизам Boulevard Du Montparnasse. Вървя по него и се оглеждам. Завих наляво по Rue Du Montparnasse, излязох на Boulevard Edgar Quinet, върнах се по Рю Одеса. Тук изглежда да е доста интересено по вечерно време.

И накрая излязох до Монпарнас, само че от другата страна. Почти откъдето бях тръгнал сутринта. В една от следващите вечери пак ще се върна тук, защото ми хареса. Сякаш почти нищо не съм обиколил днес. От там с метрото от Edgar Quinet бързам към хотела, защото имам около два часа време до кабарето.

Прибирам се, оправям се, обувам белите дънки, една готина ризка, вземам си една блуза за по-късно (ако е силен климатика в кабарето или ако захладнее) и тръгвам. През всичкото време, прекарано в Париж, през всичките дни и през целия ден, времето беше прекрасно за разходки – сутрин свежо и хладно утро, по обед се затопля малко и подухва приятно. От време на време някое облаче закрива слънцето за малко. Забелязвате ли, че никъде не споменавам за храна? … То е защото почти не ми остава време за храна.

В Париж храната е скъпа,

а ако някъде е евтина, тя е студена – разни сандвичи с корави, черни или франзелени хлебчета (багети)… Аз като закуся сутринта в хотела, чак в късен следобед търся някаква храна. В Париж се нагледах и си тръгнах гладен, а в Мюнхен се наядох много здраво, а нищо не видях, но за това по-късно.

Та отивам на Шарл де Гол с метрото, пресичам и тръгвам по Шанз – е – Лизе. Малко преди кабарето видях място, където мога да си похапна (дето през деня пих бира там). Ама едни големи салати… нямам време за такива порции… Взех си едно малко хлебче, помолих да ми го намажат с един сос ли беше, пастет ли беше, не разбрах – някаква каша с подправки… И си го лапнах набързо.

Passage du Lido, 94130 Nogent-sur-Marne, Франция

Влизам в

кабарето Лидо,

след проверка. Изумителна проверка. Вземаха ми найлоновото сакче, в което ми беше блузката… Празно сакче… Нищо няма в него и го прибраха в един шкаф…

Настаняват ме на една самотна маса, по средата на кабарето и нависоко. Има още половин час, до началото… Дали има интернет. Да. ХМ. Я, да вляза в интернет от таблета, та да кажа на някой, на когото липсвам къде се намирам…

На сцената в двата края има двама соло китаристи, които свирят тиха и приятна музика. На фона на нея няколко двойки от първите редове си танцуват на сцената прегърнати. Какъв ли прекрасен спомен остава за тях, че са танцували на сцената на кабаре Лидо…

По едно време дойде сервитьора да ме пита дали искам нещо за пиене и започна да изброява – кока кола… Колко евро, питам. А той казва, че една кока кола влизала в цената… Хм. Искам една кока – кола. Носи ми я и ми я налива в чашата за шампанско, оставена на масата в една чинийка… Хм… Кога съм пил аз кока кола в чаша за шампанско, сложена в чинийка и то на кабаре в Париж на Шанз – е – Елизе…

Започва

представлението, което до края ме оставя без дъх

Още в началото, като влязох се впечатлих от големите полилеи, висящи от тавана. Те пръскаха светлина, която се отразява от едни прозрачни дрънкулки, като от едно време. И на парапетите между сепаретата имаше от тях. На фона на сепарето изглеждат като луксозна нощна лампа в кралска спалня… И още със започването на спектакъла, на фона на музиката и първите акорди, изведнъж се чу един характерен звук, при който като по сигнал полилеите изчезнаха… Тези, които висяха от тавана се вдигнаха нагоре, изгаснаха и се прибраха, а тези, които бяха на парапетите между сепаретата, влязоха в един отвор в парапета и изгаснаха и те… Една от лампите беше точно пред мен и аз се загледах в механизма за прибиране. Телескопична основа, която с пневматика се прибира надолу, а позлатения капак отгоре на лампата, закри отвора и стана все едно отгоре има сложен цилиндър, обърнат с дъното нагоре… Хм…

Супер интересни светлинни, звукови и визуални ефекти, с елементи на театър на сенките (танцуват зад едно бяло платно, осветено по много ефектен начин, пресъздаващ живота в Париж, през отдавна отминали времена) ….

В един танц

каките танцуваха само по гирлянди

(като от коледна елха). В един друг танц излезе една голяма и едра кака с една голяма рокля, изглеждаща сякаш под нея има няколко обръча, които я правят да изглежда като конус, с основа, влачеща се по земята… И по едно време изпод роклята започнаха да се подават боси крака (сякаш роклята се превръща в октопод)… И отдолу наизлязоха осем красиви младежи по боксерки… След това пак се пъхнаха там, а в края на танца роклята се превърна в един огромен воал, в който вече няма човек… Голямата кака гордо излезе на сцената в елегантно облекло… Имаше и елементи на скечове, на клоунада и други много красиви ефекти.

По едно време сцената се затъмни (както когато бях в Мулен Руж). Танцуваха през това време в двата края. А когато осветлението се включи, изпод сцената започна да излиза една голяма квадратна сцена с фонтани на нея. Истински фонтани. И измежду фонтаните танцуващи каки… След това пак се затъми, фонтана се прибра. Интересно ми беше какво още може да излезе из под сцената. По едно време на сцената излязоха двама младежи, облечени като акробати и носеха една голяма пътна чанта… И обикаляха по сцената и дърпаха чантата насам – натам за дръжките… И в един прекрасен момент след много ефектен звуков ефект, чантата се отвори и от нея изкочи още един акробат. През това време единия се качи върху другия, а този, който излезе от чантата с много ловки движения се качи най-отгоре върху двамата… Е, стига съм разказвал,

това трябва да се види

След това излезе един клоун с много ефектни кубчета – три различни по дължина. С двете дървени кубчета притиска средното и ги разменя във въздуха – лявото мести по средата, дясното на мястото на лявото и всичко това на фона на много красиви френски шансони. По средата на представлението трупата изигра един много ефектен КАН–КАН.

В края на представлението осветлението пак изгасна и след като светна отново, изпод сцената излезе ледена пързалка на която имаше няколко двойки акробати, танцуващи с кънки върху леда, докато ледената пързалка се вдига нагоре… Предполагам, че за тези минути след сцената с фонтаните са замразили водата в този фонтан… И на тази сцена акробата като хвана каката за краката и започна да я върти над леда, като главата ѝ минаваше на една педя от леда… Докато ѝ се завие свят. И като я пусна, тя с ловки движения застана на един крак…

Всичко свършва към 22:20 ч, с бурни аплодисменти. Ха, излизам, вземам си сакчето и излизам навън. Човека, който беше там беше друг и не може да разбере какво искам… Защо пък да си го оставям там.

Виждам, че имам достатъчно време да отида до Айфеловата кула. Пресичам пред кабарето, ориентирам се бързо и хващам булевард Клебер (Avenue Kleber). И само по него. Около половин час. Минах покрай метро Клебер (Kleber) – ах, викам си, после няма да се връщам чак до Триумфалната арка. След половин час бях там. И виждам, че има и метро там – Трокадеро – на Place Du Trocadero et Du 11 Novembre 1918). Точно в 22:57 ч, тъкмо навреме, за да видя светлинните ефекти. Бяха ни казали, че като стане тъмно, на всеки кръгъл час за по 4 – 5 минути, осветяват кулата с едни такива малки мигащи диодчета и било много красиво да се гледа.

Гледам и това в 23:00 ч и си тръгвам. От тук в метрото на Трокадеро. Пропътувам почти цялата линия на метрото до Плас Итали (Place d`Italie). От там се прекачвам на метрото за Бобини и пропътувам и цялата негова линия.

Прибирам се малко след полунощ. Един младеж от нашата група беше във фоайето и като ме видя, ме пита къде ходя до това време. Аз гордо седнах при него, ухилен до уши, извадих брошурката от кабарето Лидо, показах му я и казах – АЗ БЯХ ТУК…Той погледна и се изуми. Та кой без кабаре, кой с едно, а аз – с две. За да видя разликата и честно казано

Лидо ми хареса повече от Мулен Руж

Сега докато пиша това, научавам, че имало и други кабарета – CRAZY HORSE и PARADIS LATIN.

Ето ми идея за другият път.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пътуване до Париж (5): Представление в кабаре Лидо”

Leave a Reply


Switch to mobile version