Ное. 22 2016

Тоскана – любов от пръв поглед (1): Лука и Флоренция

От днес Таня ще ни поведе към Тоскана – започваме с Лука и Флоренция. Приятно четене:

Лука и Флоренция

част първа на

Тоскана – любов от пръв поглед

Кога за първи път съм чула за Тоскана? Не помня, но и сега, докато изговарям името `и, в душата ми зазвучава музика. Нежна и лирична. Драматично покъртителна, хващаща за сърцето. Странна, но и красива като молитва. Име, което неудъжимо те кара да мечтаеш.
Точно такъв е и

пейзажът на Тоскана – разнолик и спиращ дъха.

Зелени хълмове с колонади кипариси, водещи към селище на върха. Безупречни лозя с геометрично опънати редици, обърнати към слънцето. Между тях – маслинови горички и провинциални вили, разсипани като трошици навсякъде докъдето поглед стига. Древни градчета с хилядолетна история и тухлени крепостни стени още от времето на митичните етруски.
Не помня откога, но по някаква причина винаги съм изпитвала силно духовно привличане именно към тази област на Италия. Заради нейното историческо, художествено и културно наследство. Заради Италианския Ренесанс, който покълва и разцъфтява мощно именно тук. Или заради някаква още по-дълбока причина, ако теорията за древна кръвна връзка и прераждане е вярна…знае ли човек! Но това, което изпитах от първия миг, щом зърнах снимка с тоскански изглед /и го заявявам с ръка на сърцето/ е любов от пръв поглед. Още преди да съм я видяла с очите си!
Спотаява се в душата ми, огрява я с надежда, че някой ден тази любов ще бъде споделена. Да заспя със щурците и да се събудя от чирикането на птичките на някой неин хълм. А после да опиша всичко това с думи, за да го преживея отново.
Както се казва, внимавай какво си пожелаваш! В ролята на Златната рибка – Весела и Калин. Най-неочаквано Благови- младши ни отправиха покана за съвместно пътешествие и моят съпруг този път не се поколеба и за миг. За мен да не говорим – юхуху! От години /по неведома за мен причина/ името на тази италианска провинция вибрира в мисълта ми като мантра. Да обиколиш Тоскана с кола, да се потопиш в атмосферата `и, да си пъхнеш носа в най-потайните кътчета на древните исторически градчета и да почувстваш енергията им – какво по-зареждащо за началото на пролетта. Прана за душата!
Веси на мига се зае с резервациите, а ние скоростно трябваше да вземем решение на кого да поверим домашните любимци и да съберем най-необходимия багаж в стандартното куфарче.
Пътешествието е не само външно, то е и вътрешно преживяване. То преобразява. Отваряте се към нови познания, започвате да ги приемате, а с това започва и трансформация на вашето съзнание. Животът в друга реалност е предизвикателство , което си заслужава да поемете и да се заредите с нова енергия. Ако сте готови за това, заповядайте, последвайте ме в моето тосканско психично пространство и ще почувствате уханието на росната трева и цъфналите акации, на напъпилите лозя и маслини. Повярвайте ми и тръгнете с мен, защото в края на разказа ще бъдете други!
И ето ни – летим. Тежките купесто-дъждовни облаци, покриващи гледката на родните Балкани, са зад нас. За кратко блясва крайбрежието на Адриатическо море с множество островчета и, току навлезли над Италия, започваме снижаване. Господи, колко малък е светът и колко близо сме до лелеяната мечта! Дори не е нужно да се справяме с часова разлика. Ще се будим само час по-рано и ще посрещаме изгрева. Какво по-хубаво от това!

Тоскана, Италия

Прелитаме над безкрайно хълмиста и сочно-зелена долина. През юрския период тук е имало сериозни размествания на земните пластове, но сега хълмовете изглеждат загладени като от човешка длан. Лозя, кипариси и каменни селища на върха на всяко възвишение. Тоскана! По-красива от картичка на фотограф-виртуоз и от картина на художник-пейзажист. И тук, във въздуха ме жегва просветление: Ами ако библейската долина на щастливите пастири – Аркадия, всъщност не е в Гърция? Ами ако е допусната грешка от древните преписвачи на свещени книги? Ами ако гърците по своя си безочлив навик са я присвоили и тя е някъде тук, в Тоскана? Едва ли има по-красиво място от това ? Предстои ни да се убедим.
Наслаждаваме се на гледката от птичи поглед, докато самолетът прави кръг и бавно се спуска над

летището на Пиза

Не съм любител на силните усещания, но щом съм в самолет забравям за страха от височини и винаги държа да съм до илюминатора. През целия полет съм прилепена към него, не откъсвам очи от гледката навън и всеки път се хващам как благородно завиждам на пилотите. За властта им над земната гравитация и волността на душата, за живота им над дребните неща, за красивите гледки отгоре. Затова ги считам за по-особен вид хомо сапиенс – различни от нас, ходещите по земята.

Пиза е отредена за последния ни ден тук

и, настанили се в новичкия фиат пунто на Рентакар, се отправяме директно към

град Лука

Той се намира между Пиза и Флоренция и е само на 15 км. Наричан е „градът на 100-те църкви” /тук всичко е по много/.Там Веси, прецизно изчислила разстоянията за нашия маршрут, е запазила първата ни нощувка. GPS- диспечерката също е безупречна и след около половин час се озоваваме на адреса.

Тоскана, Италия Тоскана, Италия Тоскана, Италия

Паркираме и се отправяме към разпознатата старинна каменна къща. Хазаите – италианци на средна възраст, вече ни очакват. Със синьора се разбираме перфектно на английски. Синьоритата говори италиански, но е мила и няма бариера за комуникацията ни. Къщата е с онези високи тавани от минала епоха и обзаведена в класическия италиански стил. Много ни харесва тази интимна атмосфера и топлината, с която ни посрещат и изпращат домакините. Спалните – с дървени резбовани табли и масивни скърцащи гардероби. Не сме изморени, а и различната архитектура на къщите със зелени дървени капаци по прозорците и издадени железни балкони току извикваше възклицанията на сина ни, докато пътувахме дотук. Неговите немски професори боготворят флорентинската архитектура, изтъквайки я за Еверест на строителството, и той е на път да се убеждава в това със собствените си възприятия. Побързваме да се гмурнем в града преди да се е стъмнило.

55100 Лука, Италия
Благословено заобикалян от масовия туризъм и защитен от идеално запазени ренесансови стени, това е идеалният образец на тоскански град върху хълм. Минус хълма. В действителност Лука е съвсем равен и много удобен за кръстосване по тесните му калдъръмени улички. Пътувайки насам, първото впечатление е от растителността в тази част на Италия. Край магистралата съзряхме непознат вид дърво с голо стебло и чадъровидна корона. Пиния – типична за Средиземноморието от семейство Борови. Нещото силно типично за Тоскана, обаче, са извисяващите се свещовидни тъмнозелени кипариси.

За гр. Лука практически не се знае много.

И жалко! Затова се налага да поръся обилна щипка историческа подправка:
Има противоречиви мнения дали селището е основано от етруските или лигурите. Сигурно е обаче, че от 180 г.пр.Хр. е под римско влияние и те го превръщат в крупен военен лагер. Тук се е състояла знаменателната среща на Първия триумвират: Юлий Цезар, Марк Лициний Крас и Помпей, на която си разпределят сферите на влияние в държавата. Градът достига своя разцвет през Средновековието благодарение на банковата дейност и търговията с текстил, когато начело на синорията застава Паоло Гуинджи. Друг основен момент в историята на Лука е идването на Наполеон Бонапарт през 1799, като шест години по-късно е създадено Княжество Лука и Пиомбино под управлението на сестрата на Наполеон – Елиза и съпруга `и. .Лука е присъединен към обединеното кралство Италия през 1861г.

Не сте чували за етруските?

Няма проблем, те и италианците едва ли са чували за траките! В Тоскана всичко започва от етруските и за нашия разказ е наложително да се поровим в историческите източници и ще бъдем поразени от неочакваните за себе си открития. Позволете ми да направя това малко по-късно, защото сега ни очаква осветеният от меката вечерна светлина непознат град и любопитството неудържимо ни води към отлично запазените градски стени, обграждащи историческия му център. Названието идва от думата „luck”- блатиста местност. Освен като отбранително съоръжение здравите крепостни стени предпазвали от наводненията на буйната тогава Серкио, минаваща точно край тях.

Тоскана, Италия Тоскана, Италия Тоскана, Италия

Прекрачваме малкото мостче над приличащата на отводнителен канал рекичка и се озоваваме пред един от входовете на крепостта. В миналото той е изпълнявал службата на „ шенгенска” митница.
Изкачваме каменните стълби и поемаме по стената, превърната в широка сенчеста алея с достолепни дъбове. Старинното градче е призрачно осветено и ни се струва, че сме попаднали сред невероятни театрални декори от Средновековието. Дали зад ъгъла няма да се озовем лице в лице с рицари-тамплиери, а на площада да се сблъскаме с танцуваща тълпа синьорити в шумолящи рокли и бални маски. Времето сякаш забавя своя ход и ни обзема спокойствието на минали епохи. Лъкатушим по тесни улички и установяваме, че не сме единствените тук. Приглушено звучи разноезична реч. Щракат светкавици на фотоапарати и озаряват усмихнати лица. Градската планировка се е запазила от времето на римския лагер – в центъра на града се пресичат две улици. Едната от север на юг, втората – от изток на запад. Така планът на града прилича на правоъгълник, пресечен като шахматна дъска.
Площадче след площадче и пред нас се извисява нова катедрала. Със своя осанка, неповтаряща предишната. Вероятно всяка заможна фамилия е почитала свой светец /единственият благосклонен да им дава индулгенция?/ и е споносорирала изграждането на неговия дом: Сан Джовани и Санта Репарата, Сан Романо, Сант`Алесандро, Сан Микеле, Сан Кристофоро, Санта Мария делла Роса Санта Мария Корлеорландин и още на две Марии… Ето защо е „градът на 100-те църкви”.

Сан Микеле ин Форо – Тоскана, Италия

Сан Микеле ин Форо

Тоскана, Италия

Най-внушителната от тях –

Сан Микеле ин Форо,

без ни най-малко да преувеличавам, ни прикова в подножието си: Църквата е построена на мястото на древноримски форум от ХІ век. Формата му копира осанка на кораб, мачтата на който се поддържа от арки с монолитни мраморни колони. Върхът на фасадата е увенчан със статуя на Архангел Михаил. Казват, на палеца на светеца е инкрустиран огромен брилянт, който при залез слънце се виждал като ярка светеща точка.
В катедралата, в специален осмоъгълен параклис се съхранява най-ценната реликва в Лука – „Светото лице”. Това е разпятие от кедрово дърво с образа на Исус и според легендата, е изсечено от Никодим от Ариматрея, очевидец на Христовото разпятие. Никодим, опасявайки се за живота си, ако го хванат с разпятието, го оставил на борда на кораб без екипаж, и се помолил вятърът да го отведе до безопасно място. Епископът на Лука пък получил видение в съня си, успял да намери кораба и донесъл разпятието в Лука някъде през 782 г.
Има легенда, която обяснява защо всички колони на фасадата са различни. По време на строежа жителите на Лука обявили конкурс за най-добра колона. Всеки участник направил по една мостра, а съветът и гражданите решили да одобрят всички предложения при условие, че няма да бъдат заплатени на авторите. Така за строежа били използвани стотина различни колони и, повярвайте, получило се е неповторимо великолепие!

Средновековната часовникова кула Торе дел Оре – Тоскана, Италия

Средновековната часовникова кула Торе дел Оре

Средновековната часовникова кула Торе дел Оре

си има свое пикантно предание. / Като си нямали телевизия, какво друго им оставало на хората – да си съчиняват сценарии за да се развличат. Духът си иска храната!/ Първото споменаване за кулата е от ХІV век, когато на нея бил монтиран часовник. Без циферблат, с камбана, която бие единствено в полунощ.
И така, Лючида Манси произхождала от знатен лукски род. Била млада, привлекателна и обичаща плътските удоволствия. Нравът `и обаче бил жесток. Убила мъжа си, за да не `и пречи да се развлича с любовници. Към последните тя била не по-малко жестока. Излизайки от спалнята, те падали в яма с остриета и там намирали смъртта си. Времето летяло и една сутрин Лючида се събудила с бръчки на прекрасното лице, което силно я разстроило и тя горчиво заплакала. Тук се появил Дяволът под външността на красив юноша и в замяна на душата ѝ предложил още 30 години младост.
Когато срокът изтичал, красавицата решила да го излъже . Изтичала по стълбите на Часовниковата кула и се опитала да удържи езика на камбаната, възвестяващ полунощ, но така и не успяла. Оттогава в този час мнозина виждат карета, обхваната от буйни пламъци с крещящата в прегръдките на Дявола жена, да излита право към Ада…
Не мога да се сдържа без коментар: Макар тази легенда да ни препраща към „Фауст”, и за миг да не ви хрумва да подозирате великия Гьоте в плагиатство. Идеята за договор между човека и дявола идва още от дълбока древност, по-точно от персийската литература. „Отречи се от светия маздейски закон и ти ще намериш щастие на земята!“ – говори злият демон Ариман на Заратустра в свещената книга на парсите „Зенд-Авеста“. Всеки народ има подобни легенди и предания, дори и нашият. Спомнете си за Змея-горянин, който обещава вечна любов на девойките и ги погубва.Тази от Лука е само още едно потвърждение, че душата от веки веков и до нине е предмет на покупко – продажба. Факт!
Интересното в тази история е, че за въпросната Лючида Манси има исторически сведения. Тя действително произхожда от знатно семейство. Родена е около 1606 г. Омъжена е много рано, но съпругът ѝ Винченцо Диверси бил убит в първата година от брака им . Вторият брак е за богатия, но възрастен Гаспаре ди Николао Манси. Истина е, че обичала разкоша, труфилата и имала любовници. Умряла през 1649г от чума и е погребана в семейната крипта в църквата на Капуцинския монашески орден…
Крачим из тесните каменни улички на средновековния град и над нас се извисяват високите сгради, залепени една за друга. Призрачни сенки ни следват през тунели, водещи от един площад към друг. През тях навремето са минавали гладиатори за битка с лъвове. Сега тук и по това време на нощта малките ресторантчета и кафенета са все още отворени и пълни с туристи.

Джакомо Пучини – Тоскана, Италия

Джакомо Пучини

Джакомо Пучини – Тоскана, Италия

И изведнъж… от тъмнината до нас долита приглушено ехо на драматично сопрано. Следвайки го, крайно логично се озоваваме на малък очарователен

площад на името на Джакомо Пучини

В центъра му, седящ в кресло и кръстосал крак в изящна поза, той – от бронз и мрамор. Наблизо е родната къща на гениалния композитор, а отстрани – любимото кафене „ Антико Кафе Симо”, в което Джакомо някога прекарвал своите следобеди. Тихо, романтично. О, миг поспри! Колко често в живота на човек се случват подобни мигове? Духът е щастлив и удовлетворен, докоснал се до мястото, вдъхновило маестрото за божествена музика? Кой от вас, приятели, не е проронвал сълза, слушайки арията на Чо-Чо-сан, Тоска или принцеса Турандот? Признавам си, аз и тази вечер пред великия Пучини си поплаках… От смесени чувства.

За Пучини и без мен ви е известно почти всичко, нали?

Може би! Но не знаете, че по времето на Мусолини останалият в Италия композитор, пацифист по убеждение, отказва да напише опера по поръчка на диктатора. Бил е човек с характер и е знаел цената си!
Животът на Пучини, също като оперите му е сложен, страстен, изпълнен с неразкрити загадки, посветен на изкуството. На моменти е бивал и “лошо момче”. Красив, талантлив и известен мъж, все пак! Оперните диви си падали по него. Някои от тях са вдъхновителки на безсмъртните му женски образи и пикантни историйки, но и причина за бурни семейни и обществени скандали.
По-голямата част от живота му протича далече от шума и суетата на големия град. Премества се със семейството си в тихото селце Торе дел Лаго намиращо се между Пиза и Виареджо. Там прекарва около 30 години от живота си и композира повечето си опери, но не забравя родния си град и често посещава Лука. На дома на фамилия Пучини е поставена възпоминателна плоча със следния текст:
Тук на 22.12.1858 г. се роди Джакомо Пучини, произхождащ от стар музикален род. Той създаде леко запомнящи се, правдиви и изящни мелодии, обогатени с нови гласове на живота.Като прославен майстор той чрез стилистично съвършенство и гъвкави форми отново утвърди в цял свят националното съдържание на изкуството. От гордеещия се със своя син град на тридесетия ден от неговата смърт – г ”.

Утре сутринта ще дойдем отново, за да пием по чаша гъсто италианско капучино заедно с Джакомо в неговото любимо кафене. Отново да ни разтърси неговата възвишаваща, пречистваща и облагородяваща духа музика. Тук тя се носи навсякъде във въздуха.Или на мен така ми се струва? Няма как да е иначе – това е градът на Пучини! Затова е известен и като оперната столица наИталия.
„È venuto!
Io non gli scendo incontro.
Io no. Mi metto là
sul ciglio del colle e aspetto…”
/ Той е тук! О,миг любим! Няма да се затичам насреща му, о не! Ще го чакам тук, на хълма и дълго ще стоя, притихнала! / ария на Чо-Чо-сан/.
Изкушена съм да вмъкна в разказа си резултат от допитване в социалните мрежи, според който пътешествениците поставят гр. Лука на първо място в скалата за положителни емоции. Единодушно го подкрепяме, тъй като, потапяйки се в уюта на опазеното средновековно градче, ги изпитахме в цялата им палитра, та чак не ни се тръгваше оттук.
След гр. Лука решаваме първо

да се настаним във вилата, в която ще нощуваме

до края на пребиваването си в Тоскана. Да оставим багажа и после да препуснем към Флоренция. Люлката на Ренесанса! Оттук всички планирани дестинации са наблизо – на 21 км е Флорения , на 45 – Сиена и на 75 – Пиза. Речено – сторено.

Вила в Тоскана, Италия Вила в Тоскана, Италия Вила в Тоскана, Италия Вила в Тоскана, Италия Вила в Тоскана, Италия Вила в Тоскана, Италия

Вилата е с дебели каменни стени, по външната перфектна мазилка на които се виждат само малки участъци, нарочно оставени за свидетелство до камък. Дебелината е внушителна и това се вижда от вътрешната рамка на прозорците. Къщата е обиколена от лозя и маслинови горички. Най-вероятно в минали времена е била постройка за съхранение на продукцията, а в дълбокото и студено мазе /превърнато в хол с телевизор за почиващите тук в горещите летни дни/ са стояли бъчвите с вино и зехтин. Изгледът наоколо е „стой, та гледай и събирай красиви картини за мрачни дни ”. Простор за погледа и душата. Ще продължим да се любуваме довечера, приготвяйки вечерята.

Вила в Тоскана, Италия Вила в Тоскана, Италия

Сега да запрягаме конете и… към близката

Флоренция

Както вече споменах, най-силни са трепетите и очакванията на Калин, надъхан от своите професори в Мюнхен и Лондон. От дете не съм го виждала толкова нетърпелив. Той, за разлика от нас, ще преценява всичко с професионалното око на архитект, докато ние ще се отдадем с пълна сила единствено на сетивата си.

Първо впечатление добиваме от високата тераса , заслужаваща името си „Микеланджело”.

Поглед към река Арно и целия град. Уау! За камерата и фотоапарата е непосилно да обхванат и предадат всичко, което се вижда оттук. Обаче ще запечатат възторга и блясъка в очите ни и затова не пропускаме момента за фотосесия.

Флоренция - Тоскана, Италия

Нова щипка историческа подправка:

Флорения е основана от римляните

по времето на Юлий Цезар /59 г.пр.н.е./. Те са ѝ дали името, което на латински означава „цъфтяща” и е пожелание за развитие на новия град и плодородие на прекрасната `и долина.Следват столетия трудности за смяна на религията и зараждането на нова култура. Нападения на варвари, византийци, лангобарди, франки и едва създаването на новата империя на Карл Велики гарантирало стабилност за възобновяване на културния и художествен живот на града.
Ще препусна през историята на Флоренция, защото предметът на моя разказ е в друга посока. Чопли ме обаче отвътре: защо точно този град е безспорният център на културния живот във всичките му проявления? Даден ли е еднозначен отговор от историци и изследователи? Ще се открехне ли и пред нас?
Предварително сме наясно, че ако искаме да видим всичко, и най-вече да посветим това си пътешествие на Тоскана, време за картинни галерии и посещение на всички църкви – нямаме. Не е и особена загуба, след като вече сме се докосвали до шедьоври на Микеланджело, Рафаело, Тициан и Донатело в Лувъра и на други подобни места. При това Флоренция си е град – галерия. Навсякъде около нас статуи – шедьоври: по площадите, по фасадите и парадния вход на дворците, в парковете и градините. Ето тук, в центъра на достолепния площад „Микеланджело”, се извисява неговият „Давид”. Ще го видим още веднъж на открито пред Стария дворец , в който някога се забавлявало висшето общество на Тоскана. Точно днес е на посещение някакво величие от Европейския Парламент, заради което е отцепено от жандармерия. Оригиналът се съхранява в зала на този дворец.

Микеланджело – Тоскана, Италия Микеланджело – Тоскана, Италия

Спускаме се от хълма, прекосявайки реката по един от многото мостове, трепосваме колата в редицата на крайбрежния паркинг и поемаме към мечтата на милиони пътуващи по света. Флоренция! Дори само името ѝ буди респект. Независимо дали сте ценители на изкуството, на модата, на хубавите гледки или на хубавата храна. Набелязали сме си какво не бива да пропуснем, но краката сами ни водят нанякъде. Сред внушителните сгради и ренесансова архитектура се чувстваме като лилипути в страната на Голиат. Толкова малки и мимолетни сме пред строителите, които навярно са осъзнавали, че градят великолепие за поколенията след тях! ”Само хора, вярващи в безсмъртието си, са могли да се посветят на такова строителство!”- осенена, Веси мисли на глас, а ние дълго и не без закачка разсъждаваме в тази посока. „Сигурно са се прераждали няколко пъти подред, за да продължат работата си по строежа, който траел повече от няколко века.” Истина или не, кой може да знае? Безспорното е, че са оставили безсмъртие след себе си!
Столицата на Тоскана никога не може да бъде опозната напълно” – казват дори собствените ѝ жители. Да пропуснеш

Катедралата Санта Мария дел Фиоре / с цветето/

и прекрасния „ Сан Джовани” обаче си е престъпление към духа!

Катедралата Санта Мария дел Фиоре, Флоренция – Тоскана, Италия

Катедралата Санта Мария дел Фиоре

Сещам се, че проектът на Виенската Опера бил оприличен от съвременниците на строежа на полегнал за сиеста слон. Какво биха казали хапливите им езици за тази грамада? Великолепно чудовище – огромно и несъвместимо със земните стандарти! Отварям папката в личния ми Dropbox и установявам, че е било невъзможно да поместя катедралата в една единствена снимка. Щракала съм, обикаляйки я. Многократно и нито веднъж в пълен план. Ако не ми вярвате, ето ви конкретните размери: 150 м дължина на храма, 50 м диаметър на купола, 89 Флоренция – Тоскана, Италия метра височина на Камбанарията. Трета по величие в световен мащаб след „Св. Петър” в Рим и „Св. Павел” в Лондон.

Куполът на Катедралата

е достоен за особено внимание. Както отвън , така и отвътре. Без съоръженията на традиционната дървена арматура и при небивалите вътрешни размери /диаметър на основата 5 м. и височина – 114 м/ Филипо Брунелески изградил сложна система, не практикувана дотогава. Как е убедил общинската комисия ли? Много уместен въпрос! Отначало те се съпротивлявали яростно, но аргументът на архитекта преобърнал решението. Как ги убедил? Подал им едно яйце и ги накарал да го закрепят право. Опитвали, умували, но то все се катурвало настрани. Филипо поставил яйцето изправено и го натиснал така, че черупката поддала отдолу, придобила хоризонтал и корпусът се заковал. Най-добрите архитекти се учат от съвършенството на природата!

Катедралата Санта Мария дел Фиоре, Флоренция – Тоскана, Италия

Катедралата Санта Мария дел Фиоре

Камбанарията, облицована с разноцветен мрамор, е по проект на Джото и е напълно достойна за храма, но няма да ви отегчавам с описанието `и. Композицията е съвършена в пропорциите си. Флорентинските архитекти и художници вече са познавали перспективата, като средство за засилване емоционалното въздействие чрез по-осезаемо пространствено внушение. За сведение на непосветените в архитектурните термини: перспективата притежава характерните качества на математическа теорема – яснота, пестеливост и изящество.
Целият катедрален комплекс е строен 470 години и още толкова дострояван и усъвършенстван. Мамма миа! Екстериора не се наемам да обрисувам с думи. Бедна е фантазията на човек пред визията. Очите се замъгляват от многообразието. Трябва да се съзерцава часове, за да се удостоверят детайлите, скулптурите, розетките от разноцветен мрамор и дантеления алабастров кант около кръглите прозорчета. Сакралността на Санта Мария дел Фиоре е свързана с легендарната фамилия Медичи, но най-вече с творенията на Микеланджело, Донателло, Джотто, Рафаел, Леонардо, Тициан – цялата плеада ренесансови авторитети, за които е било чест и мотивация да допринесат за разцвета на града.
Като се замисли човек, колко справедливо е времето, отсявайки значимото от маловажното. Никой не помни поръчителите, но всички знаят кой е художникът, скулпторът и архитектът сътворили красотата.
Движим се бавно, прехласнати и безмълвни /сега като гледам снимките, виждам как всеки от нас е фокусиран в различна посока/. Попиваме с очи всичко по пътя си, а Калин пърха от значимостта на мига лично за него . С камера в ръце не пропуска нито един детайл на любимите си архитекти Джото и Филипо Брунелески и навярно сътворява поезия от снимки.

Джото, Флоренция – Тоскана, Италия

Джото

Какво знаем за Джото?

Че началото на Италианския Ренесанс започва от него. Че е поставил основите на модерната триизмерна Западна живопис, нямаща нищо общо с иконописването. Че приживе му е връчена титлата Magnus Master. Че става главен архитект на Флоренция. Че негови неща могат да се видят и в Падуа, Неапол, Рим, Болоня, Верона, Милано. Че благодарение на него имаме автентичен портрет на Данте Алегиери . …Колко верен е изразът „неведоми са пътищата на съдбата”. Ако случайно художникът Чени ди Пепи/ Чимабуе/ не беше видял скалните рисунки с въглен на малкото пастирче Джото и не бе го поискал за чирак при себе си, щеше ли да има Италия световно известния архитект и художник в огърлицата си от безсмъртни майстори?
Тълпата ни извежда на

Пиаца дела Синьория. Този площад е сърцето на града.

Ето го и „Фонтанът на Нептун” с 500- годишна история. Отвсякъде ни заобикалят статуи на известни скулптори. От двете страни на входа на Стария дворец /Палацо Векио/, както вече споменах, са второто копие от „Давид” на Микеланджело и „Херкулес” на Бандинели.

Пиаца дела Синьория – Тоскана, Италия

Пиаца дела Синьория

Пиаца дела Синьория – Тоскана, Италия

Тъй като „Давид” е едно от най-знаменитите и ценни произведения от световен мащаб и, тъй като сме във Флоренция, позволете ми да се поспра за по-дълго пред красивия момък от мрамор. Да се взра в изразителните му очи и да се опитам да разбера защо Маестрото, който цели три години сам извайва съвършеното му тяло, не се сдържал и извикал „Говори!”. През 1504 год. четириметровата статуя била изложена пред Палацио Векио на площада на Синьорията и станала символ на свободата на града, извоювана от народа. Защо ли? Припомнете си библейския разказ за Давид и Голиат.
Вдясно от входа на Палацо Векио се намира Лоджа деи Ланци. Това е тераса, от която династията на Медичите е наблюдавала тържествата на площада. Всяка статуя на тази ложа обяснява защо Флоренция често е наричана „Каменното цвете на Тоскана“. Трудно е да се повярва, че такава красота е създадена от човешка ръка. Най-известните статуи са „Похищението на Поликсена” и „Отвличането на сабинянките”. Основният мотив на всички каменни произведения е мъжкото превъзходство над жените.

Галерия Уфици!

За любителите на изкуството тук са събрани шедьоври от различни епохи, сред които и част от колекцията на Медичите.:Рубенс, Тициан,Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаело. Отговорихте ли си вече на въпроса защо Флоренция е културната столица и може би най-богатият на шедьоври град в Италия?
Да поспрем за миг, за да се вгледаме по-внимателно в три от картините на Сандро Ботичели:

Мадона Манифико /Великолепната Мадона/, Флоренция – Тоскана, Италия

Мадона Манифико /Великолепната Мадона/

От картината блика живот и великолепие. Въпреки, че е назована на мадоната – децата са централните образи.Четирите от тях, всяко със свое излъчване и роля, са в центъра на картината. Останалите две поставят короната на величието върху главата на изящната девойка, която в този момент им преподава урок по грамотност. Ботичели с такова убедително майсторство е предал тази сцена от живота, че ми се струва – виждам движенията на персонажите и чувам детските гласове.

Мадоната с нара, Флоренция – Тоскана, Италия

Мадоната с нара

Абсолютно идентична по съдържание, но с друг идеен заряд е

Мадоната с нара

Известно ви е, че този плод е символ на знанието, нали? Отново около прекрасна мадона с младенец, държащ нар, са скупчени деца с книги в ръце и върху тях се лее светлина. Чрез алегория образите на Ботичели внушавали неоплатоновската философия на Лоренцо Медичи и неговите ученици. Те са прекрасни като сън, сладки и меланхолични, но не и реалистични. За да вникне обикновен любител /като нас/ в алегорията на ренесансовите картини, трябва да е добре запознат с историята на Флоренция около 1483 година и да знае поводът за създаването. Да е запознат със символиката, вплетена в рисунката. В противен случай остава единствено насладата от досега до шедьовъра на великия художник!

Примавера, Флоренция – Тоскана, Италия

Примавера /известна още като Алегория на пролетта/

е картина с друг мащаб, персонажи и дух. Само се заслушайте как звучи primavera – чувате ли мелодията? Гледам картината, местейки поглед от едни линии към други и те сякаш танцуват в мек ритъм пред очите ми. Трите грации, облечени в прозрачни бели роби, вият полуголи тела. Пролетта е плавно носещо се красиво видение, излъчващо спокойствие и хармония… „Прочутата картина е политическа манипулация”- твърди професорът от Римския университет Енрико Гуидони. Според него платното изобразява въжделенията за обединена Италия. Фигурата на Флора обозначава Флоренция, трите грации са градовете Неапол, Генуа и Пиза, а амурчето е Рим. По онова време Флоренция била в тайни преговори с четирите града.
Ай ай, вживях се в ролята на изкуствовед, вместо да ви посъветвам лично да се убедите в магията на Ботичели! Това, което /извън алегорията/ се налага като очевидно обобщение, и аз няма да пропусна да го подчертая, е: че италианските ренесансови творци дълбоко са почитали страстта и приемали голотата за нещо естествено, дори божествено.

Мен, обаче, сега ме занимава друга мисъл. Как така тези излъчващи живот и страст прекрасни изкусителки с полуголи тела /а някои и съвсем, като в „Раждането на Венера” / са били изрисувани в мрачното Средновековие и изложени на видни за правоверните католици места, когато кладите за червенокоси жени-вещици са работели с пълна пара по градските площади? Когато бенедиктинските монаси са измислили Великата инквизиция, а самите те ежедневно са плакнели очи с тези прекрасни жени, покрай които са били принудени да минават ежедневно с неподправено удоволствие? Обяснението може да бъде само едно – художниците са имали мощен политически покровител и меценат. МЕДИЧИТЕ!
Да посетиш Флоренция и да не си чувал за техни височества Медичите е грешно и непростимо! Кои са те? Много накратко, за да не пресоля с история:

Медичите – Флоренция, Тоскана, Италия

С икономическото развитие на Флоренция богатството и властта се концентрирали в ръцете на тесен кръг семейства. На съвременен език казано, появила се олигархията. Сред семействата най-силно и влиятелно е това на Медичите, а съдбата на нейни членове са тясно свързани с историята не само на Флоренция, но и на Европа. Няма да ви отегчавам с вековната фамилна история. Най-интересният за нас е Лоренцо Медичи /Великолепни/. Защото: Той бил не само ловък политик, но и талантлив и страстен познавач на литературата и изкуството. В своето обкръжение привлякъл най-светлите умове на времето си: литераторите-философи Полиано и Мирандола и художниците Ботичели и Микеланджело. С оказваното покровителство и споделяне на неоплатоновската философия, чрез революционните им произведенията , той обърнал изкуството от меланхолията на аскетичния живот към удоволствието и насладата, предоставени на човека тук и сега.

Флоренция, Тоскана, Италия Флоренция, Тоскана, Италия

След като се увековечихме пред статуите на Данте и Петрарка, Микеланджело, Джото и Галилео под колоните на галерия „Уфици”, понесени от разноезичната тълпа, се озоваваме на

стария каменен мост Понте Векио

Уникален с магазинчетата си за бижута от сребро и корали още от времето на Медичите /1345 г./, той пресича Арно в най-тясната ѝ част и е единственият оцелял флорентински мост по време на Втората Световна война. Останалите били постоянно разрушавани от наводнения и днес са заменени от съвременни съоръжения и по дизайн, и по материал.

стария каменен мост Понте Векио – Флоренция, Тоскана, Италия стария каменен мост Понте Векио – Флоренция, Тоскана, Италия

Днес по стечение на обстоятелствата е българският Георгьовден, така че татко Жоро има имен ден и ни е обещал

да го отпразнуваме с флорентинска пица. Пицарии – дал Бог!

Да питаме ли „чичо Гугъл” кое заведение е най-предпочитаното или да се доверим на носа си? Този път аз поемам инициативата за избора и ето ни в малка пицария на моста Понте Векио. Менюто упорито предлага задушено телешко с гарнитура от зеленчуци, но ние не се колебаем за избора и поръчваме пици. С опознавателна цел – всеки с различна плънка.

Пица – Флоренция, Тоскана, Италия

Като казах телешко, та се подсетих за изобилието на изделия от естествена кожа, предлагани в Тоскана. В зората на тази индустрия, колкото и невероятно да звучи, телешката пържола не била включвана в менюто, тъй като се считала за отпадъчен продукт. Тихо, да не чуят французите, че те и без това имат зъб на италианците заради клонката на първенството в кухнята!
Тръгваме си от Флоренция с твърдото убеждение, че за да добиеш пълна представа и почувстваш духа `и, трябва да прекараш тук поне седмица. Следващия път! Сега Тоскана ни зове неудържимо. Разположена върху 23 000 кв. км, тя изкушава с безчет възможности да откриваш, да учиш, да дегустираш , които лесно могат да те отклонят от главната цел.

Продължението:

Тоскана – любов от пръв поглед (2): Сан Джиминяно и Сиена

Автор: Таня Благова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

Тоскана



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Тоскана – любов от пръв поглед (1): Лука и Флоренция”

  1. georgi каза:

    Чудесно!Всичко ,което сте написали е много точно.

Leave a Reply


Switch to mobile version