окт. 30 2016

Пътуване до Париж (4): Представление в Мулен Руж и замъците по Лоара

Продължаваме заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , а предишния път тръгнахме из Париж. Днес, освен Париж с Айфеловата кула, ще отидем на представление в Мулен Руж и ще обиколим из замъците по река Лоара.

Приятно четене:

Представление в Мулен Руж и замъците по Лоара

част четвърта на

Пътуване до Париж

Ден шести от пътуването

24.07. 2016

В неделният ден след закуска тръгваме към 8:00 ч. За днес е ред на Айфеловата кула до върха и след това разходка до Версай – двореца и градините.

Имаме около час в сутрешния трафик до Мулен Руж. Всяка сутрин, като тръгваме от хотела, в който сме настанени, идваме тук, точно до плас Пигал и кабарето МУЛЕН РУЖ, където вземаме нашите туристи от самолетния вариант. И те се разхождат с нас. И вечер след края на разходките, минаваме пак оттам, за да ги оставим. И тогава, ако имам достатъчно време и пари, аз също слизам там, обикалям си сам и почти след полунощ се прибирам почти с последното метро до хотела.

Съвсем наблизо е метро Бланше или Пигал, откъдето също минавам. Обикновено се качвам от там (линия две, синята. И си се прикачвам където искам и за където съм тръгнал). Ходя до други поне малко познати станции – Триумфалната арка, Монтпарнас, Жорж Пети… След още малко време в трафика, вече сме на

Айфеловата кула

Колко величествено изглежда на фона на безоблачното утринно небе. Вече е станало горещо, опашката е голяма и ние бързаме да се наредим. Един автобус да изпреварим, това са си поне 20 минути по-малко чакане… Веднага към нас идват негрите, които предлагат сувенири, тениски, дрънкулки. Питат ни от къде сме и като разбраха България и като почнаха: „Айде, айде, няма, няма, няма, голяма, голяма, голяма (куличка – сувенир) – 5 за 1 евро… промоция… “. Никой не купува. Един от групата вика, че няма пари, а негърът се смее и вика: „О, Боже…“ Голям смях падна…

Айфеловата кула, Париж

Айфеловата кула

Опашката върви бързо (обикновено се нареждат цели групи, на които на касата се купуват билети за всички, раздават им ги и всеки си тръгва по пътеката към скенера за проверка)… Не може без проверка. Не дават да се минава с остри предмети. Вземат ги, после изхода е от друго място и оставате без тях.

Минаваме покрай каката, дето проверява билетите и ги отчита с едно пиукане на устройство на баркода. Много сладка кака – Бонжур… Пиу (сканирва билета)… Мерси. Минава човека. И така само се чува Божур, пиу, мерси. Божур, пиу, мерси. Божур, пиу, мерси. И от време на време избърборва нещо от рода на МИНЕТЕ ПО-НАВЪТРЕ, ЧЕ ИМА ОЩЕ ХОРА… До върха билетът е 17 Евро.

Нагоре към Айфеловата кула, Париж Нагоре към Айфеловата кула, Париж

Влизаме, чакаме за асансьора, идва, качваме се и след малко сме на второ ниво. От там на другия асансьор за върха (Сомет на френски – Sommet). Той е още по-интересен. Идва. Отваря се вратата отзад. Слизат всички. Затваря се. Отваря се вратата отпред. Започват да се качват другите. И когато кабинката се напълни достатъчно, човека, който седи вътре си слага пръста на вратата, което означава СТИГА ТОЛКОВА. Затваря вратата и след малко се издигаме. А в момента, в който тръгнем нагоре, човекът, който го управлява и си седи на едно столче, отваря една книга и започва да си чете... Каква скучна романтика за него… Докато се качим до горе, прочита няколко реда… Ето ни на върха – прекрасна гледка.

Нагоре към Айфеловата кула, Париж

Нагоре към Айфеловата кула

Колко страховито изглежда града от толкова високо – виждат се градините във вътрешните дворове, големите булеварди, реката донякъде, островчетата на Сена, мостовете, парковете, Булонския лес, Дефанс, Триумфалната арка – всичко… Гледаме, цъкаме, снимаме и слизаме. Времето е малко. Другият път като дойда тук, първо ще се кача на второ ниво с асансьор, а после ще сляза пеша до първо ниво и ще посетя ресторанта там… Защото знам, че го има.

Времето за тръгване ни закъснява малко, защото през това време екскурзовода реши да отиде до Мулен Руж, за да купи билетите за желаещите кабаре за тази вечер. И понеже е неделя, която съвпада с финала на Тур де Франс, града се оказа блокиран на определени точки и места и движението и трафика били силно ограничени дори и под земята. През това време си похапнах. Защото предната вечер си легнах късно, а на сутринта много се бях успал – събудих се в 7:35, при условие, че тръгваме в 8:00 ч.

Набързо се обличам, бегом за закуска, кафе на крак и айде по програмата… 45 минути по-късно от обявеното тръгваме от Айфелова кула за

Версай (Versailles)

Двореца се намира недалеч от Париж. С бързия влак, RER по линия С, който спира на левия бряг на Сена, ще ви откара там за 50 минути.

Дворец Версайл, Франция

Като се слезе на станция Версай има табелки, които показват на къде да се върви, за да се вземе рейс към двореца, който е на малко разстояние оттам. Отворен от вторник до неделя, от май до септември, от 09:00 до 18:30 ч, затворен в понеделник. (http://www.chateauversailles.fr).

За двореца входът е 15 евро, а за градините – 7,50 евро (групов билет).

Градините

са отворени от ранна утрин до падането на нощта. Общата им площ, според енциклопедията е около 1000 декара… Най-интересно тук е в неделя, когато след 15:00 ч, всички фонтани работят. И танцуващите и пеещите – всички. Строежът на двореца продължава 50 години. Кралят монтира тук сложна система от помпи, които да доставят вода от Сена за фонтаните на двореца.

Градините на дворец Версайл, Франция

Градините на Версайл

Дворец Версайл, Франция

Повече от 1000 придворни са живеели тук в таванските помещения. Из градините минава едно влакче, за тези, на които не им се ходи, а им се гледа…

В центъра на двореца са разположени Кралските покои

Залата на огледалата се е използвала за кралски приеми и балове. Архитект на парка е Andre Le Notre. Тук са вписани още три пристройки –

  • Гран Трианон (Grand Trianon),

отворен всеки ден от обед до 17:30 през зимата и до 18:30 през лятото, който се намира на брега на Гран Канал (Grand Canal) е построен от Луи XIV.

  • Пти Трианон (Petit Trianon)

е построен от неговия приемник. Гран Канал тръгва от подножието на терасата, като разделя залесения парк на две. Двата големи фонтана на централната алея са фонтаните

Латона (Latona) и Аполон (Apollo)

Двете страни на парка са осеяни с пещери, езера, екзотични храсти, столетни дървета и безупречно поддържана трева. Фонтаните са прекалено много, за да бъдат поддържани да работят всеки ден. Затова те оживяват само в определени дни и часове – всяка неделя от края на март до началото на октомври и всяка събота от началото на юли до края на септември. Дискретно в клоните на дърветата има монтирани тонколони, по които свири приятна класика, на фона на която фонтаните танцуват (редува се силна струя, с по-слаба, с въртящи се дюзи и т.н.).

От всичките 64 елемента (части на градината, според картата, с която разполагам, аз успях да видя само четири. Балната зала е една част, съвсем близо до входа, където има едни фонтани, които стъпаловидно и сред зеленина оформят една прекрасна сцена (зала под открито небе).

От монтирани наоколо тонколони се носи класическа музика. И в неделен ден след 15:00 ч, всичко тук оживява… Е, нали днес е неделя – Докато стане 15:00 ч, ще има време да разгледам двореца и да се върна на тези и други фонтани наоколо.

Градините на Дворец Версайл, Франция

това не може да се обясни с думи – По тези зелени стъпала минава вода от фонтаните. На фона на всичко звучи класика

Градините на Дворец Версайл, Франция Градините на Дворец Версайл, Франция Градините на Дворец Версайл, Франция

Напред към

Двореца

Купили са ни билети, раздадоха ни ги и сме свободни. Една огромна опашка за влизане се вие зигзаобразно из целия двор. Дали да се наредя най-отзад, че да вляза след два часа… Как не. Отивам най-отпред, буквало пред входа. Бях сам. Пристъпвах едва – едва… Никой не протестира… Ха, вътре съм… Проверка, скенер, билети и съм вътре.

Вземам си аудиогид на руски и следвам навалицата, която беше огромна. И върви едва – едва. Гледам из залите, картини, кралските кревати и спални, сервизите за чай и там всичко, което може да се види. Голямата огледална зала. Ама къде ти толкова време.

Стаите са повече от 400 сигурно…

Това трябва да се види, за да се разбере. Излизам по някое време, отивам към градините. Успях да видя само Боскет „Три фонтана“ (не знам какво е БОСКЕТ – картата на градините и двореца ми е на руски език), също и Басейн „ВАКХ“ и Боскет „Воден театър“. Поседнах на едно закътано фонтанче надолу из градините, похапнах си и си представях как някога тук краля си е пиел кафето или си е устройвал любовни срещи… Време е за връщане.

Минах по една – две алеи още и се ориентирах към изхода. За два часа толкова (от четирите часа тук, два отидоха в двореца). Отивам към паркинга. Я да видим колко автобуса има там… Леле, 50 преброих. И всичките тези туристи са вътре. Отделно паркинга за коли, велосипеди и каравани…

И негрите наоколо, които продават дрънкулки – кулички, тениски, сувенири… Те са точно пред автобуса. О, видели горките български автобус и… Да знаете само: – Като почнаха – „Айде, Айде… О, брадчед, брадчед, Няма, няма, няма, (знаят я тази игра ИМА – НЯМА…)… Голяма, голяма, голяма (куличка – сувенир) – 5 за 1 евро… Брадчед, брадчед… 6 за едно евро… промоция…“ И нашите от групата им викат – „Брадчед няма пари“… А негъра се блещи насреща и вика – „Баси мамата“… Ама такъв смях падна… Даже се качва негъра в автобуса, слага тениските на пода и наднича… Брадчед, брадчед… Промоция… О, много забавно.

Кафе във Версайл, Франция

Е, не може без кафе на Версай, а да знаете само колко вкусно беше шоколадчето

Имам още време за по кафе – на края на паркинга виждам заведение, а пред него столове от ковано желязо и един младеж, сервитьор, на главата с перука като на средновековен крал… Я да пием по кафе – 2,60 евро, прилична цена, разкошно кафе.

Прибираме се. Късен следобед.

Минава 19:00 ч, когато се прибираме в хотела. За тази вечер си бях намислил да се прибера до хотела, да си оставя всичко, да излезя късно вечерта и да се прибера сутринта с първото метро за закуска. И добре, че не слязох на Мулен Руж, както предната вечер, защото щях да изпусна най-интересното за вечерта. Когато попитах екскурзовода, кога ще е

представлението в кабарето Мулен Руж,

за което бях платил 115 евро и с изумление разбрах, че тази вечер, при това от 21 ч… И в 20:45 ч, трябва да съм пред кабарето. Ще бъда сам от хотела ни и от групата (няколко човека имаше записани от групата в нашия хотел, ама за тях резервацията била за следващата вечер)… Оле – нито съм вечерял, нито съм се нагласил, нищо…

От двореца от пепелака из градините (имаше пясък и камъчета по алеите и като ги раздуха вятъра.)… Направо на кабаре.

Обличам една тениска, белите дънки, вземам си една риза с къс ръкав и една с дълъг (като се изпотя докато стигна до метрото, вътре в метрото и като изляза, да се облека като за кабаре). Голям тъгъдък..

Бягам от хотела до метрото, почивам си в метрото. И на станцията за прикачване – Jaures пак бягам из тунели и коридори за връзката. Преобличам се в метрото, две спирки, преди да слезя. Слизам на Бланше (Blanche), излизам от метрото и поглеждам часовника – 20:15 ч… Оглеждам се наоколо къде мога да похапна… Отивам на мястото с китайска храна, където похапвах предната вечер, вземам си една купа с ориз, излапвам я набързо и съм пред кабарето. САМ. Тук трябва да дойдат две семейства (от хотела наблизо – от самолетната група). Но аз не съм ги запомнил кои са… Екскурзоводът ми казва, преди да тръгна, че те са ме запомнили… Идват след малко – носят билетите,

влизаме. Проверка.

Преминавам по един коридор, опасан с ленти, следва проверка на билетите и настаняване в кабарето. Най-отзад и на най-високото.

Кабарето Мулен Руж отвътре – Париж, Франция

Кабарето Мулен Руж отвътре

Маса за петима. Две големи бутики шампанско

и една по-малка (защото се полага по половин бутилка на човек). Идва сервитьора, отваря го, гръмва тапата… И разлива по чашите… Аз изпих три чаши, общо за петимата стигна едната бутилка – другите две останаха неотворени. Като се загледаме в спектакъла, забравяме всичко…

Невероятен спектакъл.

Със звукови и светлинни ефекти, малко клоунада, малко акробатика, малко скечове… Все едно си едновременно на театър, цирк и мюзикъл. По някое време осветлението угасва. През това време се танцува в двата края на сцената. През това време средата на сцената се отваря, пода се премества и от дъното излиза пълен с вода басейн. И в него змии. И танцьорката от сцената скача в басейна при змиите… И танцува с тях… После пак се затъмнява, пак се танцува в двата края на сцената, през това време басейна се прибира, пода си отива на мястото, осветлението се включва и сцената е съвсем друга – с други декори, с други цветове… И така от 21 до 22:50 ч.

Невероятен спектакъл, който ме остави без дъх и ме зареди с много положителна енергия. Това е живота в Париж. От цялата група на автобуса, само аз бях… След два дена ходили някои от другите, но за мен билета беше за неделя вечер… Дали пък няма да отида на кабаре и във вечерта, когато и другите ще са в Мулен Руж, при това сам и то в друго кабаре?… Хм, ще видим.

Ден седми,

  1. 07. 2016 г.

За днес са

замъците по Лоара – Шенонсо, Шаверни и Шамбор

Предлагат ни ги и трите заедно на цената, обявена предварително за замъка Фонтенбло – 95 лева… Обясниха ни, че вместо Фонтенбло (понеже нямало достатъчно хора), ще гледаме тези три замъка). Което е повече от добре, защото нормално в програмите със замъците, доплащането е 320 лева… Ето как ще видим нещо повече.

Тръгваме по-рано, около 7:30 ч.. До

Шенонсо (Chenonceau)

www.chenonceau.com,

първия замък имаме 320 км. Около 4 часа. С една почивка по пътя, към 12:15 ч, по обед бяхме там. Вземаме си билети (10,00 Евро за група) и влизаме.

Замък Шенонсо – замъците по Лоара, Франция

Замъкът е построен върху реката Шер. Първоначално там е бил построен мост. По късно на краля му хрумва идеята да покрие този мост и така той се превърнал в Бална зала. После построили още един етаж и замъка бил почти готов. Над реката има няколко арки, които държат моста. Над всяка от тях има по един прозорец. И краля сутрин като се събуди от който и прозорец да погледне, вижда все реката… Даже може да си лови риба от прозореца… Ех, защо кралят не ми е бил дядо – щях всяко лято да си прекарвам в замъка – да се разхождам из гората, да си плавам по реката и каналите, да си чета под сенките на дърветата, да закусвам в градината и вечер да танцувам в балната зала…

Замък Шенонсо – замъците по Лоара, Франция Замък Шенонсо – замъците по Лоара, Франция

Надничам и аз от всеки прозорец. Излизам от другата страна на реката, където има пътечка, която отива в гората… На излизане от тази част ни дават едни жетончета, които после на връщане обратно ни ги събират. Жената там в едната ръка държи жетончетата, които дава, а в другата – тези, които взема. Това, за да не дойде някой от гората и да влезе в замъка, без да е имал билет… Т. е – всички, които излизат имат билет, но не всички, които влизат имат… И който няма жетонче, плаща пак… А ако в края на деня се върнат по-малко жетончета, значи някой се е загубил в гората…

Много приятно място за разходка. Разхождам се из гората, връщам се в замъка, обикалям по етажите нагоре. На всеки етаж има малка тераса, която гледа към градините. На третия етаж, където има малка тераса могат да се видят почти всичките градини. По средата на замъка над реката от дясната страна през една малка врата се слиза долу, където са били кухните на кралското семейство. Там едни огромни печки, съдове, едни големи тенджери, тигани, лъжици, изкуствени плодове и зеленчуци, натрупани по панерчета или долапи. Бре, викам си – много лаком бил този крал. Е, не се знае колко гърла са се хранили от тази кухня.

По реката около двореца и каналите наоколо, плават лодки. Градините са много интересни. Обикаляме около час и половина.

[geo_mashup-location_info]

Точно до замъка има линия на влака. Я да видим кои влакове минават от тук: От ТУР (Tours) за Виерзон (Vierzon или Bourges). Даже и разписание има. От Париж може с влак да се дойде до ТУР и от там с влак до този замък… Купувам си един сандвич, похапвам си го полека и чакам да се събере групата и да тръгваме. До следващия замък

Шаверни (Cheverny)

www.chateau-cheverny.fr

имаме около 40 км. Минаваме през много интересни селски райони с типичните френски селски къщи и вили. Гледаме и него. Той също е малък и около час и половина е достатъчен. Разположен е в една равнина. Градините са също толкова красиви, стига да има време човек да обикаля. В единия край на замъка има помещение, в което се отглеждат ловните кучета на краля. Там наистина имаше кучета – едни големи ловни. Казват, че наброявали 100 кучета… Аз виждам голяма част от тях, а вътре в закритото виждам множество крака и муцунки. Не лаят, ако си мислите, че вдигат шум – Не, сигурно им е писнало да лаят туристите…

Замък Шаверни – замъците по Лоара, Франция

Замък Шаверни

Изходът от всеки замък минава през магазин за сувенири. Нищо не си купувам. До следващия замък

Шамбор (Chambord)

www.chambord.org

имаме около 17 км. Той е съвсем наблизо, но за него имахме най-малко време.

Строен е 1519 – 1547 година. С историята на замъка през вековете назад са свързани тези известни и неизвестни персони:

  • Francois I (1494 – 1547) – king of France 1515 – 1547.
  • Gaston Duke of Orleans – 1608 – 1660
  • Louis XIV – (1638 – 1715) – king of France 1643 – 1715
  • Stanislas Leszczynski – 1677 – 1766 – King of Poland 1704 – 1709
  • Maurice – Count of Saxony 1696 – 1750
  • Henri of Artois – Duke De Bordeaux, Count of Chambord 1820 – 1883

От паркинга има малко ходене през градините до замъка. Той е доста голям, най-запазен (но не основно реставриран). С множество кули, коридори и лабиринти. Имаме по-малко от два часа, защото скоро ще затвори…

Замък Шамбор (Chambord) – замъците по Лоара, Франция

По едно време усещам как се губя в лабиринтите от коридори и стъпала. И ми става смешно, като започвам да си мисля, че колкото и да се лутам и губя, след като стане време за затваряне, ще се намери начин да изляза… просто ще вървя след тълпата, която така и ще мине през паркинга… Въпроса е обаче дали автобуса ще ме чака, ако остана само аз…

Имаме карта на замъка. Интересна е вътрешната стълба. Тя е подобна на двойна спирала. Ако от двете страни тръгнат двама души, те не се срещат и не се събират на един етаж… Единия излиза на едно ниво, другият на друго и не се виждат… Ха нагоре, ха надолу, по етажите, кралските покои, спални, кревати, картини и там каквото може да има в един замък – кралски карети, кухненски прибори, сервизи, детски кът, залъгалки, огледала…

Кралските камини – замък Шенонсо, Франция

Кралските камини. Как мислите се отопляват тези огромни стаи и Бални зали

Кралските камини – замък Шенонсо, Франция

Дърва за по-малките стаи

Също са интересни камините – на едни метални стойки са сложени цели трупи дебели дървета, дълги повече от два метра, по 2 – 3 на камина… На места камините са опушени, сякаш огъня скоро е изгаснал. В подземието има много стаи с дървени, останали от времето скърцащи врати, проядени от дървеници и червеи, опипнати от мръсни пръсти… Е, бива тук да остане човек поне 5 – 6 часа… Другият път. Късен следобед.

Автобус – замъците по Лоара, Франция

Нашият превозвач. Не издържа горкият до края – остави ни насред полето посред нощ в последния ден

Прибираме се към Париж

В Париж почти се е свечерило, но аз пак слизам на Мулен Руж. Вземам си китайска храна от познатото вече място на прилична цена (много по-ниска от класически френски ресторант, а и ориза с подправки добре засища). Похапвам си малко, отнасям останалото. Когато някъде искам да си взема храна за вкъщи, думата, която използвам е ампортЕ. (за вкъщи – в речника е означено като ОТНАСЯМ). И се разхождам по булеварда покрай сексшоповете, които много интересно светят и мигат в настъпващата вечер.

Сядам някъде по средата на една пейка и си похапвам. После от метро Пигал се местя на друго място. Този път слизам на Жорес. Там ми е връзката с метрото за хотела. Поглеждам само къде трябва да застана и излизам навън. Да се разходя малко и там. Един канал минава от там и покрай него има заведения и бирарии. Малко по-късно се прибирам.

Продължението:

Пътуване до Париж (5): Представление в кабаре Лидо

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Франция – на картата:

Другата Франция



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Пътуване до Париж (4): Представление в Мулен Руж и замъците по Лоара”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Всяко следващо продължение до края става все по-интересно.Ще ви остави без дъх и ще ви зареди с положително настроение.И ще ви накара да се влюбите в Париж- надявам се:)

Leave a Reply


Switch to mobile version