юни 10 2006

Из Австрия и Хърватска с кола – част 2: Виена

Виена, Австрия

Началото е тук: Из Австрия и Хърватска с кола: Пътят до Виена

А сега продължаваме със самата:

Виена

Град, като град

Май съм разказвал вече за Виена и за да не ми е скучно да разказвам за същото, ще ви опиша новите неща. То пак няма да е малко, защото ходихме по места, които по-рано не бях посещавал. Е, много ясно, че пак влязох в Шонбрун, но предния път беше зимата, а сега паркът беше в цялото си великолепие.

Площадът пред Катедралата Св.Стефан (Stephansdom)

Хотелът ни се намираше в горната част на

Мария-Хилфер-Штрасе,

там където завършва търговската част (до Вестбанхоф), така че който познава Виена, разбира, че бяхме практически в центъра на града. До Операта бяха 15 мин.пеша, или 2 къси спирки на метрото до Катедралата. Първата ни работа беше да отидем до Операта, за да си направим първоначаланата обиколка на града с туристически автобус. Тръгват на всеки час (в почивните дни – на половин час) и по два маршрута обикалят забелжителнистите на града. Единият минава по Ринга, а другият отива и до Uno-City-то като минава и покрай Пратера. Повозихме се и на двата, още повече, че цената за такава комбинация е 16, а само за единия маршрут – 12 евро.

За трите дни, прекрани във Виена,

успяхме да направим тези две обиколки с туристическия автобус, влязохме в Хофбург и Шонбрунн, повозихме се на Виенското колело, влязохме в Музея за история на изкуството (Kunsthistorischesmuseum) и направихме един шопинг из Мария-Хилфер-штрасе. Е, и едната вечер ходихме на Хойриге (Heurige) на Гринцинг.

Покривите на Виена – Поглед към UNO-City

Хофбург(Hofburg) и музея на Сиси

посетихме още първия ден, след автобусната обиколка.
Сиси е една, да не казвам каква, мацка, която на 16 години се омъжва за братовчед си, тогава все още бъдещ кайзер Франц Йосиф и става скоро след това и императрица на Австро-Унгария, като носи и титлата кралица на Унгария. Франц-Йосиф управлява империята 68 !!!(години) като през цялото време е бил лудо влюбен в жена си, която меко казано й е било тегаво да бъде императрица. Освен да му роди две-три деца, тя се е занимавала изключително и само с фигурата си и красотата си, обичала е да язди. Дворцовият живот й е бил досаден и тя често е пътувала извън Виена. При едно такова пътуване до Женева през 1898г е промушена с нож от един италиански анархист, който бил пристигнал в града, за да заколи някакъв граф, но като разбрал, че Елизабет (истинското име на Сиси) е в града е пренасочил удара си към нея. Едно време май изобщо не са се грижили за безопасността си, а като се замислиш, че и кайзерът е приемал стотици души на ден и че неговият племенник през 1914 г е стрелян ДВА пъти на две различни места в Сараево в един и същи един ден, преди да загине… (което става и повод за Първата световна война). Кайзерите са си кайзери, но май са били доста лесно достъпни. Я си помислете колко пъти и къде сте виждали Георги Първанов на живо? Взели са си поука службите, май. Както и да е, разказвах за Сиси – та тази мацка се е занимавала изключително и само със себе си, в личните й помещения има снимки само на семейството, от което произхожда (баварски графове), но не и снимки на децата или на съпруга й. Това е особено забележимо, когато се видят помещенията на самия кайзер – пълно е с нейни и на децата им портрети. В нейната стая няма нищо подобно – нейните родители, някакви лели и… Хайнрих Хайне. Този, последният, бил с цел да скандализира двора.
Но трябва да й се признае – велика красавица е била! С някаква талия от 45 или 50 см при не много нисък ръст. Тони (съпругата ми), която разбира от такива неща, каза, че нейните мерки са по-добри отколкото на която е и да е манекенка в днешно време.

Та Сиси се е занимавала с диети, спорт (гимнастика и езда) и пътешествия.

И на всичкото отгоре този живот й бил досаден, което непрекъснато повтаряла както пред мъжа си, така и пред разни доверени лица и лични дневници.
Опитвам се да си обясня, защо хората се възхищават от подобно поведение? Възхищават се, в смисъл, че са правени десетки филми за нея, вкл.и анимационни, има музей на Сиси (не един и не само в Австрия), на остров Корфу (в Йонийско море) има също специален маршрут «По стъпките на Сиси», а и в Унгария е издигната в култ. (Хайде да кажем, че се е застъпвала за правата на унгарците).
Взела си Принца за мъж и после й станало досадно и се опълчвала срещу порядките в двореца? Можеше да се разведе нали? Май и принцеса Даяна (Бог да я прости) беше същата стока: омъжва се за престолонаследника, после почва да й става досадно и всички я боготворят. Мен лично подобно поведение ме възмущава, но аз историите с принцовете не ги разбирам.
Та експозицията в

двореца Хофбург

разказва основно за това. Има естествено и за самия кайзер Франц Йосиф. Най-голямо впечатление ми направи приемната, в която са чакали за аудиенция: при кайзера: идвали са всякакви просители и посетители и ако човекът е нямал фрак или униформа (което е било задължително) е трябвало да се яви с народната си носия. Днес в приемната са поставени манекени, облечени в носиите на народите на Австро-унгарската империя – на мен много ми хареса.

Билетът за Сиси беше комбиниран с билет за Шобрунн и даваше отстъпка от билета за Виенското колело. Та – качихме се и на него.

Виенското колело (Riesenrad) в Пратера

Виенското колело(Riesenrad) се намира в Пратера,

на няколко спирки с метрото или с трамвая (малко повече) от Хофбург.
Самото колело е строено май в края на XIX век, като са построени три еднакви: във Виена, в Лондон и още на едно място. Лондонското май се казва Лондонско око, но Виенското е дало името си на този тип забаваления.
Преди да се качите на вагончетата (кабините са дооооста големи и по-скоро приличат на малки вагони с голяма пейка вътре, отколкото на отделни кабини), можете да посетите музея на колелото – намира се в основата, преди да се качите и посещението му е включено в цената. Та в музея са направени макети на исторически периоди от развитито на града Виена, вкл. и от римско време, когато градът е бил просто форпост на римляните. Има сцени от строежа на катедралата Св.Стефан и от строежа на самото Виенско колело.

Подходящо място за роматични срещи – Виенското колело

Иначе се качваш вагончето и колелото прави един пълен оборот, като спира непрекъснато, за да слязат и се качат хората от вагончето, което в момента се намира в най-долната точка. Височината, на която се изкачваш е доста добра и се откриват великолепни гледки към града и околностите. В някои от вагоните са сложени маси с покривки и столове и човек може да покани някоя любима, за да й се обяснява в любов, наблюдавайки Виена отгоре, докато им сервират омари и френско вино…

Паркът на Шонбрунн с едно от крилата на двореца

Шонбрунн (Schoennbrunn)

за него трябва да си отделите цял или поне половин ден. До него може да се стигне с метро U4. Ние предпочетохме трамвай 58, т.к.хотелът ни беше близо до първата му спирка на Westbahnhof.

Шонбрунн е строен като ловна резиденция,

като вероятно е бил извън града по онова време. Мария-Тереза през XVIII век го е разширила, по-късно Франц Йосиф е правил нещо по него. В този дворец се намира и една огромна бална зала, която всички са виждали, най-малкото от илюстрациите в учебника по история. Експозицията в самия дворец се състои от 40 зали, като има и билет, който е за по-малко и естествено е по-евтин. Можете да си вземете аудио-гид, който ви разказва на няколко езика за отделните помещения. По мое скромно мнение дворецът е страхотен!

В парка на Шонбрун

Направихме си една разходка из парка. Бях го посещавал само зимата, когато не всичко се вижда. Сега беше в пълното си великолепие. Там беше единственото място в Австрия, където обувките ми се напрашиха леко – алеите не са асфалтови, а са покрити със ситен чакъл. Иначе градът е толкова чист, че може една седмица да не си лъскаш обувките, да не казвам, че колата ми, даже след дъжда, не се изцапа изобщо в продължение на цялото пътуване (докато не стигнахме Сърбия, разбира се).

В парка на Шонбрун

Ако сте за пръв път във Виена и искате да видите и двореца Белведере – най-добре да почнете с него, а чак после да идете до Шонбрунн – Шонбрунн прави много по-силно впечатление и Белведере може да ви се стори безинтересен на неговия фон.

Музеят за история на изкустовото (Kunsthistorisches Museum)

също беше посетен в единия от дните. Този музей е един от най-важните по темата изобразително изкуство в световен мащаб. Билетът е около 10 евро (плюс минус центове – не помня точно) и за съжаление не включва в цената аудио-гид, както е в Шонбрунн, а трябва да се плати отделно. Музеят е с голяма (по моите представи) колекция на италиански и нидерландски художници, най-известните от които Тициан, Бройгел и Дюрер. То и другите художници са известни, но на мен изброените ми правят най-голямао впечателние. При това посещение (лично на мен ми е за втори път) успях да намеря в отдела за древно (египетско, римско и варварско) изкуство и съкровището от Наги-Сент-Миклош, за което една от възможните вресии е, че е създадено от прабългарите. Поне според последните изследвания, както беше споменато в описанието към експонатите, съкровището най-вероятно е аварско, без да се изключва възможността и да е прабългарско – всичкото това са хипотези, нуждаещи се от допълнителни доказателства.
Все пак основната част от ескпозицията са ренесансовите и малко по-късните художници.
В KHM (както е официалното съкращение) има две неудобства: не приемат кредитни карти и изборът на езици на аудио-гидовете не е толкова голям, колкото в Шонбрунн, където има и няколко източно-европейски езика (без български, но всичко с времето си….). Езиците в KHM са сведени до стандартните за Западна Европа немски-френски-английски-испански-италиански.

Хойриге (Heurige) във Виена

– това беше нещо, което си мечтаех да посетя още от първите ми командировки във Виена през 2004. Думата произлиза от австрийската дума Heurer, която означава младо вино. (Добро утро, знам, че няма австрийски език, но в немския речник тази дума е отбелязана като Oesterreich и се употребява само там – друга подобна дума е Palatschinken (чете се “палачинкен”), която на немски значи Pfannkuchen – вие си правете сметката какво значи на български).
Та Хойриге са си били обикновените селски къщи, в които стопаните канели комшиите си да опитат виното от новата реколта – за целта провесвали една клонка или метла на входната врата и отваряли една бъчва с младото вино, а комшиите идвали да опитат. До преди десетилетия се е предлагало само вино, после започнали да предлагат и мезета, докато се стигне до днешното състояние на това, което в България бихме нарекли “Механа”, т.е. битов ресторант. Обстановката е както в най-добрите новогодишни предавания на немската телевизия ARD или на Октоберфеста в Мюнхен: големи маси с големи пейки (има и маси за двама, не бойте се) и музика на живо! Разликата с Мюнхен е, че бира почти не се предлага, а се преглага вино. Има и бутилирано, но най- добре си поръчвайте наливно домашно. Това е единстеното място в Австрия, където е разрешено да се предлага домашно вино. Хойриге във Виена се намират в квартал Гринцинг на последната спирка на трамвай 38 (можете да го вземете от Шоттентор). Гринцинг е било село, което по-късно е включено в чертите на град Виена.

Посленият ни ден във Виена беше посветен на разходки и пазаруване (някъде му казват шопинг;-).

Последното може да се прави на две места във Виена: на

централната Кертнерщрасе,

свързваща Св.Стефан с Операта,

и на Мария-Хлиферщрасе,

започваща зад гърба на Музея за история на изкуството, стигаща до Westbahnhof и продължаваща по-нататък в неизвестна за мен посока. Има и Нашмаркт(Naschmarkt), ама на места като Илиянци, битака и Женския пазар в София гледам да не ходя.

Maria-Hilfer-Strasse

снимката е свалена от www.tripadvisor.ru/fotos

Можете да си представите, че на Кертнерщрасе мога само да се усмихвам, но на Мариа-Хилферщрасе могат да се намерят много качествени неща на много прилични (по-ниски и от София) цени. Улицата е пълна с магазини за дрехи, обувки, козметика, детски играчки, кафенета, мебели и какво ли още не. Когато съм бил в командировка, дотам можех да ида само в съботните дни, когато голяма част от магазините са отворен до обед и е пълно с хора. В неделни дни или на официални празници всичко е затворено. Този път обаче пътуването ни не беше командировка, а най- обикновено ГПДВ (г.з път да види) и затова можахме да влезем в магазините и в нормален работен ден.

Първото впечатление е потресаващо: огромни магазини с качествена стока и с по 5-6 продавачки на етаж и почти НИТО ЕДИН клиент! Освен нас се виждаха дами с близко-източно облекло, повели децата след себе си и харчещи неимоверни суми. В един магазин за обувки, чудно хубаво момиче с маратонки и изтъркани джинси, пробваше бели обувки с висок ток – естествено гледката ме зарадва, защото това беше една от най-симпатичните девойки, които съм виждал във Виена, след което тя заговори с майка си и баща си на български….(не че австрийките не са хубави – като нация са доста омешани, а както знаете мелезите са красиви, но все пак най-хубавата “австрийка” се оказа българка;-) На няколко пъти се засичахме с двойки, при които мъжът с отегчен и уморен вид носи едни торби с едни неща, а половинката му, с блясък в очите опитва и тези обувки, и тази блузка, и този грим….

С една дума – беше весело. Досега не ми се беше случвало да участвам толкова активно в подобно мероприятие (съпругата ми е доста тактична, за което я уважавам много), затова ми беше интересно, а и полезно, защото сега имам още един критерий за разпознаване на качествена от не-толкова-качествена стока що се отнася до обувки, дрехи, козметика. (По принцип съм от хората: абе, патъци, като патъци – важното е да ходят-)

Общо впечатление от шопинга във Виена

– по-висококачествените стоки (обувки, дрехи, козметика) във Виена са по-евтини, отколкото в София. Пример: Обувки за 120лв в София са по-нискокачаствени от обувки за 60 евро във Виена. За по-евтините неща – тип Илиянци, цените във Виена са по-високи от софийските, но не много. Т.е. средното европейско качество във Виена е по-евтино, отколкото в София, докато у нас нискокачествените стоки са по-евтини от аналозите си в Австрия. В това сравнение не влизат разпродажбите във Виена, когато цените падат още повече. С една дума: ако ви трябват качествени стоки на разумни цени – идете във Виена.
Много удобно е да се пазарува с кредитна карта – приемат ги в H&M, Salamander, Stiefelkoenig, Douglas, Humanick. В C&A приемат само пари в брой или нормална дебитна карта (там й казват Bankomatkarte), но и цените са малко по-ниски, отколкото при другите.

Накрая, за десерт, ще ви кажа

мястото, което най-много ме е впечатлило във Виена.

Бях го открил в последния ден на последната си командировка до там и сега минах да го видя отново. Де да знам, на някой може да му се стори смешно, че такива неща ми правят впечатление, но това си е мой разказ, за моите впечатлния. Та мястото е една църква, за която може би не всички виенчани знаят и която се намира в самото сърце на града – не това не е Св.Стефан. Това е църквата Св.Вергилий, която можете да видите, като слезете в подлеза пред Св.Стефан. Направо е невероятно, как десетки пъти ползвайки станицята на метрото, не я бях забелязал: слизам един ден по стълбите и вместо забързано да продължа към пероните на U-Bahn-а, видях една витрина, на която нямаше реклама или магазин (в подлезите и в метрото е пълно с такива), но от която излизаше приглушена светлина и няколко човека с интерес надничаха в нея. Я дай да видя: и се озоваваш в хора (т.е.на балкона) на една готическа църква – цялата се простира под тебе. Това е била църквата Св.Вергилий, която се намира в основите на Св.Стефан. Открили я докато копаели метрото….

На другия ден поехме към Залцбург….

Продължението:

Из Австрия и Хърватска с кола — част 3: Залцбург и Загреб


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Из Австрия и Хърватска с кола – част 2: Виена”

  1. […] Продължението: Из Австрия и Хърватска с кола – част 2: Виена […]

  2. […] Из Австрия и Хърватска с кола – пътуване до Виена, а предишната (втора част) — Из Австрия и Хърватска с кола– Виена>>> […]

  3. […] Прага, Будапеща и Виена сме били – нека е нещо ново този […]

Leave a Reply


Switch to mobile version