Честит рожден ден Република Турция! На днешния ден Османската империя изчезва в историята и се ражда днешната Република Турция. По тази повод Цветан ме помоли да публикуваме днешния истанбулски пътепис (въпреки, че пътуването е по време на тазгодишния Рамазан)

Приятно четене:

Преблажената Богородица от квартал Сряда в Цариград

Çarşamba, Istanbul

На въпроса ни: ,,Как да стигнем до църквата с красивите мозайки „Радващата се Богородица“ в квартал Сряда?“ не можа да ни отговори Султана от Шумен, която работеше в туристическият информационен център на площад ,,Султанахмет“.

Самотните туристи пред Света София, преди да хапнат по един варен мисир(царевица) 😉

След като вече сме видяли красивите византийски мозайки в Света София и музея Хора време да посетим и музея в Fetiye Camii или църквата Паммакариста (Радващата се Богородица или много щастливата и благословена).

След атентата при които бяха убити 10 немски туристи пред ,,Света София“ вече нямаше опашки, а пред празните кафенета и ресторанти отчаяните сервитьори ни правиха теманета, превивайки гръб за да ни канят. Все пак хапнахме с кеф по един бюрек и айрян и разгрънахме картата и попитахме ,,Как да стигнем с автобус до джамията Fetiye Camii в квартал ÇARŞAMBA (Сряда)-Fatih? и получихме отговор:,,С автобус 90В от спирката Баязид срещу Капалъчарши“.

Изводът е: като задаваш правилният въпрос на правилния човек, ще получиш и правилния отговор. Вместо в такси, вече сме седнали сме на първата седалка в автобуса и чакаме някой да ни каже дур демек спирка за Фетийе килисе.

Дурр! Това е Fethiye caddesi, а в дъното е минарето на Fethiye camii ни упъти един беловлас имам.

Наоколо шетат ходжи, брадати мюсюлмани и забулени мюсюлманки като черни врани. Брр, един различен консервативен Истанбул и затова предпочитаме бързо да се скрием в музея.

Плащаме 5 ТL и влизаме в

Fethiye Muzesi или църквата Pammakaristos

Тя е отворена от 9:00 до 17:00, всеки ден без понеделник.

Вселенският патриариарх 3 години след падането на Константинопол пренася своето седалище (катедра) в 1456г. в църквата Паммакариста, където тя остава до 1587г.

През 1590 г. султан Мурад III за да отбележи завладяването на Грузия и Азърбейджан превръща църквата в джамия

Fethiye Camii (Джамията на завладяването)

Вътре сме в параклиса с пазвантита (охраната). Другата част днес функционира като джамия. За нея немски пътепис от ХIХ век ни разкрива,че зад дървената стена вдясно е бил скрит:

Гробът на византийския император Алексей I Комнин (Alexios I Komnenos).

Но сега имаме свободен достъп в параклисията (параклиса) или южната пристройка към храма.Той единствен е запазил мозаeчната си декорация.

Оцелялата част от стенописа с тримата мъдреци(влъхви), които вървят към олтара за да поднесат светите дарове.

При реставрацията направена от американците през 1949 г. се разкриват великолепни византийски мозайки. Реставраторите от Byzantine Institute of America работят упорито за да може в 2006г. да бъде открит музея за посетителите.Thanks USA!

Христос Спасител е на апсидата над олтара.

Отляво е Богородица, а вдясно е Йоан Кръстител.

Богородица и архангелите.

Надписът от 1310г. по ръба подчертава характера на параклиса като гробница: ,,Марта монахинята(бившата Мария) посвещава този параклис на починалия си съпруг Михаил Дукас.“

Св.Йоан Кръстител и архангелите.

Христос Спасител.

Тавана на параклисията.

Ако се проснеш на мраморния под ще можеш да заснемеш изцяло тавана на параклисията. Тя има кръстообразен план с купол висок 2,3 м над науса, галерия и нартекс.

Христос и 12-те старозаветни апостоли.

Христос Вседържител в купола.

Св.Игнатий Теофилос?

Св. Василий Велики.

Кой е този неиндефициран светец епископ?

Може би е св.Климент Охридски?

В юго-западната част на наоса са фигурите на шест светии монаси. В централния купол е св. Антоний. Отдолу на западното платно е св. Ефимий, а върху северо западната колона са св. Сава и св. Йоан Лествичик. На западната арка са св.Арсений и св.Харитон.

Монахът светец Антоний

Вляво е св. Йоан Лествичик, а вдясно е св. Сава.

Св. Йоан Лествичик

Кой е този монах светец?

Кръщението на Христос в река Йордан е останало непокътнато вдясно от олтара. Вляво св. Йоан кръстител полива вода върху главата на голия Исус.

Сбогом радваща се Богородица! Не можахме да запалим по една свещичка за здраве, но успяхме да се помолим за нейната закрила по време на нашето пътешествие.

Интериор на действащата джамия Fethiye.

Tя е залепена от другата страна на параклиса-музей. До музея си купихме по един евтин сладолед от кварталния супермаркет спонсориран от ислямската организация по имотите (вакъфите).

Минаваме покрай още една църква в ислямисткия квартал Чаршамба. Похлопапаме на вратата, но тя остава заключена!

Прави ни впечатление, че старите отомански дървени къщи са грижливо са реновирани. По тесните улички срещаме само брадясали мъже с бели шапчици. От една книжарничка за ислямска литература се показа младеж, който направи забележка на жена ми за голите рамена и дълбокото деколте.Тя не му остана длъжна и му се развика, защо я зяпа в деколтетето, а не си чете корана. Изненадан от реакцията на жена ми, той се наведе мърморейки и се скри зад рафтовете книги!

Официалният дрес код за забулените омъжени жените са черните дрехи, затова се срещаха толкова рядко в горещия пек по пладне. Все пак за да не скадализираме фанатиците ислямисти, жена ми се наметна с белия си копринен шал.

Магазин за ислямска мода за неомъжени ханъми в квартал Чаршамба. Там потърсих безопасна игла за да не дразним повече фанатиците с дълбокото деколте на жена ми.

Тук на този паркинг жена ми си закопча с безопасната игла деколтето. На следващия ден след като се прибрахме в България разбрахме от репортаж на ССN, че до този паркинг е била квартирата на тримата терористи, които атакуваха Истанбулското летище ,,Ататюрк“ и убиха 46 и раниха над 260 пътника.Тук под носа на безхаберната полиция те са намерили безопасно убежище в ислямисткия квартал Чаршамба.

Благодарим ти Богородице, че щастливо се разминахме с атентата!

В голямата джамия е погребан завоевателят на Цариград султан Мехмед Фатих. Преминахме през парка около нея, където още бучаха строителните машини. Президентът Ердоган довършваше огромните вкопани в земята мраморни тоалетни с асансьори за поклониците на любимия си султан. Разбира се,че посетихме това чудо на архитектурата

Но не издържахме на миризмата на прясно изпечен хляб и си взехме една голяма топла погача.АмммJ.

За наша изненада на главната улица до джамията Фатих открихме фирмен магазин на LC WAIKIKI, от където напазарувахме с удоволствие летни модни дрехи. Все пак фанатиците не правиха калабалък (навалица) в него.

Вечерта минавайки пак покрай Света София с изненада открихме множество турски фамилии насядали в градинките на площад Султанахмет.

Всички чакаха с нетърпение, кога ще залелезе слънцето за да разтворят бохчите и да започнат да се хранят.Честит Рамазан!

Бог да пази България и Алаах да пази Турция!

Писа грешникът Цветан Димитров, Преображение, 2016.

снимки: Цветан Димитров

Литература:

1. Jen Welter-Çaylı, A DIFFERENT WAY OF LIFE IN İSTANBUL: MEET THE ÇARŞAMBA NEIGHBORHOOD IN FATIH

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com

Please follow and like us:

Related posts:

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (3): Църквата на Богородица (Onze Vrouwenkerk) Квартал Кадъкьой в Истанбул (2) Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица Квартал Кадъкьой в Истанбул (1) Истанбул с мотор (2): Света София, Цистерните и Синята джамия Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица) Манастир Балъклъ (Рибният манастир) в Истанбул Живоносният извор в Истанбул (Рибният манастир) Истанбул с мотор (7): Джамията Сюлеймание и как се ходи на бръснар :) При комшиите на гости (Истанбул на Нова година) Карнавалът на Бенш, Белгия (Mardi Gras – Пепеляна сряда) Бира в сряда!

   Изпрати пътеписа като PDF