окт. 18 2016

Трансфагарашан (Карпати, Румъния)

С Боби днес отново ще минем през Трансфагарашан – и се благодарете, че не ви намирам пътеписи за „оня“ вулкан в Исландия 😉

Приятно четене:

Трансфагарашан

Transfăgărășan 2015

Румъния, 31.07-02.08.2015

Има места, на които ти се иска да се връщаш отново и отново. За мен този проход определено е едно от тях. Въпреки че не бях планирал посещението му тази година, след като прехвърлих набързо снимките си от там и си спомних емоциите, които изпитах, когато наближавах върховете на Фъгърашката планина за пръв път, ми бе трудно да отхвърля идеята на Сен за тази разходка. Необичайното в случая бе, че този път тръгваме цели четири човека на два мотора – Сен се подразбира, Стефан – отявлен  Africa-нец и Краси – туристка. Този път няма да пиша на дълго и широко за това пътуване, можете да прочетете по-подробно за маршрута и забележителностите в пътеписа от миналата година.

Пътуването накратко.

Трансфагарашан – карта маршрут

Варна – Питещ – Брашов – Бран – Варна
1230 км, два дни и малко

Петък.

Варна – Русе – Питещ, 405 km

По пътя към Русе имахме късмета да минем през чисто новия пътен възел край Белокопитово броени дни преди да бъде официално открит с рязане на лентички и т.н. Кипеше усилена работа, но въпреки това не ми изглеждаше особено завършен.

На румънската граница имаше задръстване поради ремонтните дейности по моста, но граничарите не ни обърнаха особено внимание и успяхме да преминем доста бързо, без да се налага да чакаме отсрещно минаваща колона и т.н., което очаквах да ни отнеме доста време.
По моя вина сбъркахме пътя и вместо директно към Питещ, минахме през околовръстното на Букурещ. Това обаче бе по-малкият проблем: лошото бе, че ни застигна силен дъжд. Любимите условия на всички ни за каране през нощта.

Пристигайки в покрайнините на

Питещ

около 2 сутринта, започнахме да търсим хотел, при все че планът бе да спим само на палатки. След едночасова обиколка и малко пазарлъци намерихме своето място, където мокрите госпожици да се стоплят.
Събота.

Питещ – Брашов – Бран, 300 km

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Оставаха ни 60 km до началото на прохода – участък, който бях минавал само по тъмно.

Малко по-късно вече бяхме пред дългоочакваната табела

Трансфагарашан

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Този път успяхме в далечината да видим и

замъка Пойенари

замък Пойенари, Трансфагарашан – Карпати, Румъния

замък Пойенари

Разбира се, нямахме време за 1480-те стъпала до стените му, затова продължихме напред.

Нагоре всичко бе забулено в облаци.

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Почти неусетно стигнахме и до

водопада Капра

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

След като преминахме през най-дългия тунел в Румъния, за да излезем от северната страна на прохода, стигнахме и до

езерото Бъля

езерото Бъля, Трансфагарашан – Карпати, Румъния

езерото Бъля

Предвид това, което изпитахме дотук, не мислех, че ще успеем да се насладим на тази гледка. За всеобща радост обаче въпреки мъглата Трансфагарашан отново ни подари невероятни картини и прекрасни емоции.

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Това бе и моментът на уединение за мен, когато всички други щъкаха наоколо, а аз прото стоях и съзерцавах как се мени времето. Ту пръскаше лек дъждец и не се виждаше нищо напред, ту напичаше слънце и се виждаше целият път към низините.

След като се спуснахме в ниското, продължихме към Брашов за една бърза разходка сред невероятно красивите улички на града. Нямаше и следа от дъжда по-рано и можехме изцяло да се насладим на приключението. Излязохме отново на пътя по залез, който в съчетание с гледката към планинската верига на хоризонта допринесе за доброто ни настроение. Следващата дестинация бе Бран и мястото, където бяхме планирали да пренощуваме – а именно същото, което използвахме и на миналогодишната обиколка със Сен.

Неделя.

Бран – Слъник – Силистра – Варна, 525 km

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Събрахме лагера и се отправихме към

замъка на Дракула

 Учудващо за мен самия, атмосферата около него ми допада страшно много: туристите, всички сувенири, които се продават наоколо, както и ароматът на специфичните местни козунаци, наречени куртошкалач.

Край замъка Бран – Трансфагарашан – Карпати, Румъния

А ето го и негово величество –

Замъкът Бран

Замъкът Бран – Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Замъкът Бран

Докато Стефан и Краси разглеждаха замъка отвътре, отвън аз споделях опит и впечатления с други пътешественици на дълги разстояния. След това се насочихме към прекрасните гледки на

пътя между Бран и Предял,

който е много приятен и заради многото си завои, редящи се един след друг.

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Малко преди да излезем на пътя между Брашов и Плоещ спряхме за почивка.

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Следващата ни дестинация бе

солната мина в Слъник,

която отдавна исках да видя отвътре.

Затова се върнахме в посока Брашов, откъдето поехме по пътя през Чея към Слъник. Когато пристигнахме, имаше огромна опашка, но ентусиазъм у нас, или поне у мен, не липсваше.

солната мина в Слъник, Румъния

Влизането в мината преди е ставало чрез асансьор, но след като същият е аварирал, вече се случва посредством маршрутки. Удоволствието отнема 10-15 минути и е същинско приключение! След като влезете в тунела, започвате да се въртите по един куп обратни завои в пълен мрак и сериозна денивелация по тесния път.

Всичко това обаче си струва. Залата, в която влизате, след като слезете от маршрутката, е висока 54 метра и създава невероятно усещане за простор. Почувствах се като в някое подземие от 3D игра. Не само заради мащабите, а и заради текстурите по стените. Температурата тук е едва 12°C, но не я усетих като такава, поне не и в началото.

След като разгледахме мината и хапнахме в близко заведение, се отправихме към Кълъраш, където се надявахме да стигнем навреме, за да се възпозлваме от ферибота до Силистра. С известни перипетии по пътя успяхме да се качим на ферибота, тръгването на който явно не бе с фиксиран час. В последствие това се оказа по-малката драма. Паркомястото ни на отсрещния бряг бе заето от друга платформа, която за всеобщо щастие не бе в движение. След поредица от „интересни“ маневри, речните вълци успяха да я разкарат, за да се паркираме ние.

В крайна сметка около полунощ успяхме да стъпим на българска земя. Оставаше ни само да се приберем до Варна.

Резюме.

За пореден път се убедих колко необятна и красива страна е Румъния и как винаги има с какво да ме изненада. Неприятни са единствено множеството села, разположени непосредствено около пътищата, заради които се налага да преминеш на по-ниска предавка, но за сметка на това се запознаваш с местния бит.

Пътуването в група с друг мотор сякаш не е за мен – всеки си има темпо и начин на пътуване. С почивки или без, бързо или бавно. Затова този формат може би е по-подходящ за кратки разстояния.

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version