окт. 21 2016

Гибралтар

Published by at 16:17 under Гибралтар,Данаила

„С питане до Цариград се стига“ е примерът, който ще следваме за да намерим днешната ни цел – Гибралтар. Питащият ще бъде Данаила 🙂

Приятно четене:

Гибралтар – Несъществуващ на пътните табели

Коста дел Сол (испанската Ривиера), краят на ноември 2015 – Гибралтар

Коста дел Сол (испанската Ривиера), краят на ноември 2015

Наближавайки Гибралтар почти непрекъснато ни съпътстват планини, разкривайки се всеки път все по-красиви и примамливи за заснемане – Гибралтар

Наближавайки Гибралтар почти непрекъснато ни съпътстват планини, разкривайки се всеки път все по-красиви и примамливи за заснемане

През това време на годината е доста спокойно откъм туристи. След като вече сме разгледали повечето културни и исторически забележителности в радиус от 200 км, се отправяме към

Гибралтар,

ДжибрОлтър, както се произнася на английски, или просто Джиб, както го наричат местните. Макар да е известен с всичките тези имена, нито едно от тях не виждаме изписано на табелите по магистралата през целия 140 километров преход!

Първата табела от 140 километровата дистанция, на която изобщо се споменава Гибралтар. Съвсем близо сме! – Гибралтар

Първата табела от 140 километровата дистанция, на която изобщо се споменава Гибралтар. Съвсем близо сме!

Гибралтар

Очакванията ми, че навсякъде по пътя ще виждам стрелки и надписи Gibraltar се оправдават едва последните 5 км. преди пристигането ни. Отдавна вече сме забелязали Скалата на Гибралтар, извисяваща се величествено и сякаш успокояваща с присъствието си в далечината, но град-държава Гибралтар сякаш не съществуваше на картата!  Или поне така е представено от испанска страна.

Заради ето тази „огромна“ територия са вековните разправии, заради които до скоро доли полетите на Бритиш Еъруейз са били отклонявани и са заобикаляли Испания. – Гибралтар

Заради ето тази „огромна“ територия са вековните разправии, заради които до скоро доли полетите на Бритиш Еъруейз са били отклонявани и са заобикаляли Испания.

Дълги години отношенията между Испания и Обединеното Кралство са крайно обтегнати именно заради Гибралтар, който е британска задморска територия със собствено управление и валута. Миниатюрно парче земя (6.7 km2 ) отхапано от англичаните през 1704, от стратегическа важност и източник на непрекъснати проблеми между Испания и ЮК, Джиб е „вратата на Средиземно море“.
През 1967 и 2002 се провеждат референдуми сред местното население, за преминаването на Гибралтар под испанско управление, но и двата пъти населението гласува убедително за оставането си като суверенна територия на ЮК.

Гибралтар имат свое управление и валута

– гибралтарски паунд, която визуално прилича на британския, вероятно заради лика на кралицата. Разбира се, могат да се използват истински британски паунди и евро. Това дава първоначалната представа за коктейла от езици и култури, който ни очакваше в тази страна.

Гибралтар

Казват, че гибралтарският език е смесица от английски, испански и арабски, но аз попадах само на хора, които говореха чист английски и си бяха толкова бритиш, колкото и сънародниците им в ЮК.
Заради „деликатните“ испано-английски отношения бяхме посъветвани да преминем граничния пункт пеша, като оставим автомобила на паркинг в испанската част. Оказа се умно решение, което ни спести много време. Паркингът е голям, а преминаването на гибралтарска земя – бързо.
Пресичаме заедно с големи групи пешеходно преминаващи границата испанци, а поток от други техни сънародници, натоварени с торби и шопинг се отправят обратно към

Ла Линея –

съседното на Гибралтар градче на испанска земя. На този етап от трупане на впечатления това ми се струва странно, защото стандартът на живот в Гибралтар е висок като в ЮК, а Андалусия е най-бедната област в Испания и с най-висок процент безработица. Ла Линея със своите 70 000 жители е близо два пъти по-голяма от Гибралтар, но е известна като най-бедната от най-бедните в Испания, като това понякога ескалира във враждебност и дори агресивност от страна на местните към по-заможните гибралтарци. Твърди се, че дори е имало нападения върху британци, но за щастие не съм била свидетел на такива ексцесии. Първоначално населението е било представлявано от британски военни и семействата им, но постепенно се предвиждат данъчни облекчения и започват да прииждат „обикновени“ британци, които към 2015 г са около 29 хил.

Скоро разбирам, че шопинг нашествието на испанците е било целево: цигари и алкохол, които в офшорен Гибралтар им излизат значително по-евтино.

Гибралтар

Преминали на гибралтарска територия,

за да стигнем до центъра вземаме съвсем автентичен британски автобус – дабъл декър, билетите за който се продават от по английски любезен шофьор. Единствената „нередност“ е, че движението е както в Европа, а не както в Англия и се качваме в автобуса от „обратната“ му страна, настанявайки се на горния етаж, заедно с доста шумни испанци.
Да се стигне до центъра отнема 10 – 15 минути с всички криволичения и спирки. Преди това пресичаме една от най-странните самолетни писти в света.

Летище Гибралтар

се намира непосредствено до пропускателния пункт и поради ограничеността на територията, пистата за излитане пресича пътя за центъра на града.

Gibraltar International Airport, British Lines Road, Gibraltar GX11 1AA, Гибралтар

Летището не е натоварено, но все пак British Airways извършват по няколко полета на ден и в такива моменти цялото движение спира, за да изчака излитането или кацането на самолета, така както се чака пред прелез преминаването на влак. Безпрепятствено пресичаме пистата,  но по-късно моите спътнички забелязват синьото коремче на самолет на BA да се насочва към нея.

Прословутата писта на летище Гибралтар, пресичаща пътното платно

Прословутата писта на летище Гибралтар, пресичаща пътното платно

Може би защото сме габровска мини групичка от четири човека, погледната от един конкретен ъгъл Скалата на Гибралтар ни напомня на Киселчова могила в Габрово. Приликата е толкова осезателна, че успяваме да се отърсим от впечатлението едва когато автобусът обръща гръб на Скалата и ни пренася в центъра.
Там ни очаква ново дежавю. Имаме чувството, че сме

попаднали в типично английско градче

Пред нас са всички типично английски атрибути. Макар в момента да не виждахме толкова характерния магазин Boots, бяхме сигурни, че е някъде там, не можеше да го няма! Само трябваше да продължим още малко надолу.

Толкова бритиш! – Гибралтар

Толкова бритиш!

Само като погледне човек към табелата, се изпълва с респект! – Гибралтар

Само като погледне човек към табелата, се изпълва с респект!

Видяхме Marks & Spenser и Morrisons Там бяха британските червени пощенски кутии, телефонните кабини, пабовете, всичко си е на мястото, само тропическата растителност ни подсеща, че сме някъде другаде.

Британските традиции… разбира се! Всяка събота се провежда

церемонията на ключовете

Отново ме обхваща усещането за дежавю. Вече съм писала статия в блога си за церемонията на ключовете в лондонския Тауър. Тук обаче нещата се случват публично. Униформени гардове предават ключовете на градските порти и какво казват? Разбира се същото, което и колегите им от лондонския Тауър:
– „Стой! Кой е там!?”

– „Ключовете.“

– „Чии ключове?“

– „На кралица Елизабет.“

– „Предайте ми ключовете на кралица Елизабет. Всичко е наред.

Продавачите на билети за бус до върха на Скалата са доста напористи в набирането на клиенти буквално от улицата. Те бяха единствените хора, които чух да превключват бързо на различни езици, но това не беше точно смесица, а изречения изговорени изцяло на даден език, след това казани на друг. Нещо като предлагащите „разходка с лодка“ по българското Черноморие, ако все още ги има.
Да изкача

Скалата на Гибралтар

е под N1 в списъка ми, така че без да губим много време се насочваме към пункта, от където купуваме билети за въжената линия. Има варианти да се стигне до върха с мини бус или пеша.

Гибралтар Гибралтар

Още на гишето ни предупреждават да бъдем внимателни с багажа си, защото ни предстои среща с популация от

берберски макаци

Родината им е Северна Африка и никой не знае с точност как са попаднали в Гибралтар. Съществуват различни предположения, но остава фактът, че това е единственото място в Европа, където те съществуват. Има поверие, подобно на това за гарваните и лондонския Тауър, че когато последната маймуна в Гибралтар изчезне, той ще престане да бъде английски. По тази причина освен че са се превърнали в нещо като символ на Джиб, те са станали и доста разглезени.

Обожавам да наблюдавам и снимам маймуни от всякакъв вид! Забавляват ме и ме очароват със своите трикове. Чакам с нетърпение да срещна гибралтарските макаци. Междувременно пред нас се открива прекрасна гледка от кабинката на въжената линия – цял Гибралтар е пред нас като на длан, с яхтените си пристанища и с живописните си сгради, с ширналото се чак до Африка Средиземно море. Пътуването ни трае 2 минути, но денивелацията е доста голяма.

Гибралтар

Още преди кабинката да е напълно спряла и преди да сме стъпили на Скалата, палав макак нахлува вътре и грабва забравена от предишни пътници бутилка със сок. Без да се смущава от нашето присъствие и от камерите ни той започва опити да развие тапата на бутилката. Следва ново предупреждение да внимаваме с багажите и шапките си, а също и да не даваме никаква храна на маймуните. Въпреки това все се намираше някой турист да хвърли по нещо на макаците, които се разхождаха наоколо и добре си знаеха, че все някой ще наруши забраните. В последствие далите храната доста съжаляваха, защото вече не можеха да се отърват от макаците.

На една от стените виждам закачени портретни снимки на макаците с описание на характерите на всеки, също както ние окачваме семейни снимки в домовете си. Британският хумор се проявява и в магазините за сувенири, откъдето могат да се закупят артикули с макаци, държащи английския флаг Union Jack и всякакви забавни маймунски номера.

Гибралтар

Докато снимам голямо семейство макаци, имам чувството че бебенцата ще изнесат целия си репертоар от маймунджилъци! Не вярвах да се изчерпят откъм идеи! Ясно е че обичат да позират и да проявяват изобретателност в етюдите си.  С тях можех да прекарам цял ден, но се фокусирам върху изгледа от върха на Скалата.

Поглед от Скалата – Гибралтар

Поглед от Скалата

Гледката е неописуема и точно илюстрираща израза „скалата на Гибралтар“ като символ на стабилна, солидна, даваща чувство на сигурност опора. Прекрасно място, което си заслужава да се види!

Гибралтар

Автор: Данаила 

Снимки: авторката

Други разкази свързани с Гибралтар – на картата:

Гибралтар



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version