мар. 23 2017

Анадолската обиколка с кола (1): От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе

Заедно с Домоседа започваме една обиколка из Анадола – като за начало започваме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе. Приятно четене:

Анадолската обиколка с кола

част първа

От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе

Анадола, Турция

Всичките ми познати турци ме заклеха

на 1 май да избягвам площад Таксим в Цариград

Там било оригиналното място за протести на прогресивното работничество и понеже властите не разрешавали, идвали още повече хора и точно там всяка година ставали въргалите със заптиетата. А трима от четиричленния ни екипаж точно там им се случи да преспят предишната вечер и едвам се оправиха с адреса и паркирането на тесните улички!

Бяхме тръгнали по-предишната малко след полунощ с кола от София. Аз очаквах, че ще заседнем на границата, защото по-рано същия ден Бойко Борисов беше уволнил 25 митничари на Капитан Андреево. Вместо това заседнахме на тунела на Траянова врата, защото пред нас се обърна тир и го запуши. Злите езици сред натрупалите се от събралите се коли зяпачи коментираха, че вина имала дамата на нощта, заварена в кабината. И двамата с шофьора оцеляха почти без травми. Но не даваха вид, че имат сили и желание да го обърнат на колела и да продължат.

Понеже не видяхме голям шанс да дойде кран да го изкара преди съмване, повечето леки коли обърнахме срещу движението да се изтеглим към предишния изход, карайки в аварийната лента и по този начин разминавайки се отляво с нормално (разбирай – бързо) движещи се коли, още не разбрали за препятствието. Представям си какво му е било на пилотния бабаит, повел колоната ни. Да не си помисли някой, че явилата се полицейска кола полиция е отцепила или отрегулирала нещо.

В Цариград пристигнахме по изгрев

и сред пейзаж от страховито високи нови блокове, асфалтови кръстовища на по няколко нива и безхарактерни молове, се разделихме по интереси – кой да гледа мач на Маестрото (разбирай – Федерер), кой да проучва аромати и физиономии по Капалъ чарши, кой (аз!) да гостува у стари другари отвъд Босфора

в буржоазен Кадъкьой

Кадъкьой – Истанбул, ТурцияКадъкьой – Истанбул, ТурцияКадъкьой – Истанбул, Турция

Избягахме Таксим и спали-недоспали подхванахме основната програма на

пътуването по Големия път през Анадола

Планът беше да стигнем привечер след 1000+ км в Адана. А пристигнахме в района чак по развиделяване, след две спирки за по час-два почивка на навигатора сред тировете на нарочни паркинги за тирове. Забележителност по пътя беше

соленото езеро Туз гьол,

на стокилометровия браг на което спряхме точно там, където спират всички – на туристическото капанче. Където продават … сол. Ама расфасована като за чудодейни мехлеми. А вечеря намерихме у Мистър Компир (посрещна ни с 25% намаление като скъпи гости от чужбина) в

Аксарай

Където, докато водим и губим неравна борба с бюрокрацията за закупуване на SIM карта, бяха вече затворили лунапарка с виенското колело и блъскащите колички.

Туз гьолу (Соленото езеро), ТурцияТуз гьолу (Соленото езеро), ТурцияТуз гьолу (Соленото езеро), Турция

Първата ни небелязана спирка за забележителности беше

Харан

Като предспирка вързахме приятелство с персонала на една газостанция, на която даже и не заредихме газ. Ами спряхме да се преоблечем – дълги панталони за жените и тениски без червени петолъчки за мъжете. Че знаеш ли дали няма проверки и какво разбират турските граничари от хипстърски модни изявления. Нямаше проверки!

А Харан е досами сирийската граница,

като районът непосредствено отвъд границата би трябвало да е под контрола на ислямистите. Безбрежни палатъчни лагери за бедстващи от хепатит и холера сирийски бежанци има ли? Никакви! Хората са се пръснали из целия целия регион в търсене на някакъв поминък.

В Харан завареното население било 50 000, също предимно араби, а след войната се добавили още 80 000. Много от тях заварихме на и около бедняшкия битак в опити да правят някакъв базисен алъш-вериш за оцеляване. Дюнерите им са добри. Доматите – още по-добри.

Харан, Турция Харан, Турция Харан, Турция

Още не аклиматизирали се към туристическата среда в Анадола в Харан наехме някакъв безсмислен местен водач. Да ни заведе на местата, които сами нямаше как да пропуснем и разкажа това, което го пише и в книжката. Взе 50 лири и през цялото време се опитваше да се отърве по-бързо от нас, че да си хване по-голяма турска група.
Забележителностите са къщите като кошери по модел отпреди новата ера, но строени за последно по османско време. Най-високата конструкция в силуета на градчето – кула с квадратно сечение, до половина камъни, над тях – тухли – е или минаре, или академична обсерватория в зависимост кого питаш. Намира се в кампуса на Омаядския университет, разрушен от Чингис хан. Водачът, турчин, много ги мрази монголците заради това изстъпление! Също мрази и „извратените джихадисти“ от отвъд границата. А и местните араби не ги долюбва особено.
Харан, ТурцияХаран, ТурцияХаран, ТурцияХаран, ТурцияХаран, Турция
В

Шанлъурфа

за три коли се разминахме с паяка, паркирали на тротоара пред едно училище на горната улица. Където един сополанко ни разигра театъра на излъганото годзилче сиромахче, след като първо се съгласи да си продаде банкотата си от 5000 ирански тумана за 2.50 лири (при курс 0.50), а после орева орталъка за повече. Не получи никакво съчувствие нито от нас, нито от кибичещото гражданство.

Каучсърфърски бивак намерихме по изключително добро стечение на обстоятелствата баш на центъра при

Кара Мейдан

(който джипиесът с женски глас Невена не разпозна за разлика от книжният Lonely Planet, който се справи с ориентирането като детска игра). Настаниха ни четиримата на хижарски стандарт в стая с две легла в една достолепна 200-годишна къща-крепост, обърната на работлиница и обитавана предимно от мотопеди. Сравни с каучсърфинг в Орегон, където спах на кушетка между велосипеди.

Чичкото домакин беше на 67 и се похвали, че ремонтът на мотопеди му е хоби, а иначе можел да прави и цигулки. Всяка година яхвал мотора BMW, пътувал до Европа през костинбродското село Извор, къдeто отсядал у приятели. Бил окуцял от катастрофа с мотор в Индия. Лошото беше, че говореше английски на пресекулки с несвързани синтактично поредици от думи, произнасяни като от стържеща по черна дъска котка. Затова се и отнесох резервивано към поканата да прекарам следобеда у тях на лаф моабет с топъл лахмаджун (турска „пица“ от елипсовиден хлебна подложка, покрита с доматена паста с подправки и кайма; подариха ни я във фурната!), бяло сирене и червени домати за мезе. А трябваше, разбира се, да се разгледа и градът.

Шанлъурфа, ТурцияШанлъурфа, ТурцияШанлъурфа, ТурцияШанлъурфа, ТурцияШанлъурфа, Турция

Шанлъурфа било свято място. Забележителност е

езерцето Балъклъгьол,

което играе роля в легендата за Ибрахим и балъците (разбирай – Аврам и рибите). Също и крепостта на баира, която участва в легендата. В крепостта е минавка да се влезе срещу пет лири, защото има само гледка, а същата гледка я има и отвън – и от площадката с класическите колони и от кафенетата със сеир-тераси, където петте лири биха включили поне чай. А турското гробище е съвсем безплатно. Разходих се и до

арменската църква на Дванадестте Апостоли,

обърната във Фърфърлъ джамия, напътен от пиколото на съседния бутиков хотел. Пиколото щял да следва нещо в България от есента, но на въпроса какво, отговори само с „yes, yes“. Впрочем при Балъклъгьол една от двете джамии също е обърната арменска църква.
Шанлъурфа, Турция

Мезетата у чичо Хасан ги пропуснах, в полза на местния специалитет джигер-кебап, сервиран на малки масички с още по-малки табуретчици на тротоара на главната улица.
Избистрихме политиката с другия каучсърфър, свързал се с нас, Седик. По-млад, но и по-незабележителен образ, разпределен от Държавата за учител по турски на деца, на които турският не е майчин. Всичките дрязги между отделните общности (и арабите, и кюрдите били хладни към турците, но най се мразели помежду си) идвали от стагниралата икономика. Ако им се повишал стандартът на живот, щели да заживеят не като братя, ами като еднояйчни близнаци.
Проявих интерес да пием бира и той намери само един сгушен в тъмен, страничен на главната улица, сокак

Leydi Pub

Което не значи, че е пълен с дами, още по-малко – заети в шоубизнеса, а просто че кръчмата е само за

мъже, предполагаемо – морално разложени грешници

Миналата година по същото време, когато за последно се бил поинтересувал къде сервират алкохол, вариантите били значително повече, включително ресторанти за семейства с деца. Ходило му се в Армения, но не бил сигурен, че ще го харесат, защото не бил безпристрастен по някои тълкувания на историята. Посъветвах го да пробва да им се хареса с русофилия. Всички турци обичали Путин, защото мразел американците. А турците мразели американците, защото оплескали хавата в Близкия Изток. И защото на турците им била къса паметта, че преди това и руснаците са оплесквали хавата. В Афганистан, ако не броим Османската, а даже и собствената им империя по-рано. А арменците са русофили, защото възприемат руснаците, като изконен враг на турците.“Восток – дело тонкое!“, както мъдро отсъждаше Верешчагин в „Бялото слънце на пустинята“ преди да запее любимата песен по Булат Окуджава за раздялата, чужбината и сполуката.
Шанлъурфа, Турция

Още няколко кадъра от Шанлъурфа. Улицата:

Улицата – Шанлъурфа, Турция

Улицата

Квартирата:

Квартирата – Шанлъурфа, Турция

Квартирата

Барът:

Барът – Шанлъурфа, Турция

Барът

Фурната-лахмаджунарджийница:

Фурната-лахмаджунарджийница - Шанлъурфа, Турция, Турция

Фурната-лахмаджунарджийница

Кафенето:

Кафенето – Шанлъурфа, Турция

Бюрек, баклава, чай, турско кафе

Гьобекли тепе, Турция

Продължаваме нататък, преди Шанлъурфа да се е доразсънил. Забелязваме, че и тук карат в насрещното по аварийната лента. Без даже да са им запушени тунелите от тирове. Или стопират с вдигнат десен палец и автомат в лявата ръка. По радиото едно парче нетурска музика не чуваме да пускат …

Dağeteği Mahallesi, 63290 Haliliye/Шанлъурфа, Турция

Гьобекли Тепе

Гьобекли тепе, ТурцияГьобекли тепе, ТурцияГьобекли тепе, ТурцияГьобекли тепе, Турция

Мнителните езици с добър житейски опит от новите български еврофинансирани крепости изразиха убеждение, че камъните са съвременно менте от държава, която си измисля история. Аз не съм чак толкова мнителен. Официалното становище на световната археологическа мисъл е, че става дума за

най-старото открито досега култово място на човечеството

Отпреди Стоунхендж. National Geographic го беше представил на света в някакъв брой от 2011, с което е повлякло крака на Туриста. Предимно турския, но по изключение на паркинга забелязахме нива с палатка на покрива с белгийска регистрация.
Гьобекли тепе, Турция

Д.’15

Продължението

Анадолската обиколка с кола (2): Мардин

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права
Илюстрации:
През Анадола от Кадъкьой до Хасанкеиф
Християнско наследство в Месопотамия
Кюрдска сватба
Диарбекир
Царството на Комаген
Адана
Кападокия
Сафранболу
Селимие джамия, Одрин

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Анадолската обиколка с кола (1): От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе”

  1. […] продължаваме обиколката из Анадола – започнахме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе… бяхме в Мардин на кюрдска сватба и стигнахм до Дара. […]

Leave a Reply


Switch to mobile version