окт. 12 2016

Пекин (Китай)

Published by at 9:00 under Китай,Петя Петрова

Днес Петя ще ни води до Пекин – да видим какво толкова има в китайската столица (има, има – четете!)

Приятно четене:

Пекин (Китай)

Тръгнах за

Китай

в края на март. От София се качихме на самолета за Виена, а от там за Пекин. Не съм и очаквала, че ще ни качат на такова превозно средство, пътуването с което се оказа най-лошата част от цялото приключение. Срещу сумата от 575 евро получавате правото да отидете до Пекин и да се върнете, носени на уморените криле на стар А 767, напълно неподходящ за 8 часов полет в тъмната част на денонощието. Така че, единственото което те въздържа да не излезеш от самолета, си беше самото преживяване –  да минеш над пътя на коприната, с крайна точка на пристигане –

Международно летище Beijing Capital

Това е второто  най-натоварено летище в света за пътници, на чиято територия се намира втория по големина терминал в света, който същевременно е и петата по площ постройка в света, построен за Олимпийските игри. (В общи линии, докато пиша тези си впечатления, постоянно имам усещането, че водя статистика за рекордите на Гинес –  раздел размери и брой.)

Летище Капитал – Пекин е огромно и чисто, въобще в

Пекин

улиците са чисти, нещо, което не мога да кажа за въздуха, който изглежда кафеникав и принуждава столичани да ходят с маски на уста. Нито един боклук или боклукчийска кола през деня, нито едно бездомно куче (според екскурзоводката ги ядат само в южен Китай). Когато отидете в Китай, непременно си

носете бележка, с написани на китайски имената на хотела и адреса,

защото тук много трудно ще намерите човек, който да говори английски, нищо, че сме в столицата. Докато с автобуса минавахме през града, си дадох сметка къде съм попаднала – огромен град (най-големия по площ в света със своите 17 000 км²) с огромни булеварди, огромни съвременни сгради от стъкло. Докъдето ти стига погледа.

Трафик доста, БЕЗ ЗАДРЪСТВАНИЯ.

Все пак правителството взема доста мерки за ограничаване броя на колите като определя максимален брой коли, които е позволено да бъдат закупени през месеца. Освен това всяка седмица определят 2 числа и ако регистрационните номера на колата ви завършват на някое от тях, нямате право да шофирате в града. За разлика от останалата част на Китай, където е забранено семействата да имат повече от 1 дете, то демографския въпрос в Пекин стои по друг начин: все повече съвременни семейства в столицата не искат да имат повече от едно дете и правителството взема всевъзможни мерки да подмлади столичното си население. Безработица няма, всички са заети, макар и неособено ефективно. И вече няколко човека ми разказват за служба „натисквач на копче в асансьор”* .

След това стигнахме до хотела. И тук попаднахме на първото различие с тази култура – след като влязох в стаята, видях, че

душ-кабината и тоалетната не са отделени с плътна стена,

а са в стаята. В Европа сме свикнали, че може да се къпем един пред друг, но когато става дума за ходене до тоалетна –  е, там трябва да сме сами – в крайна сметка това остава единственото място, където можем да сме сами. Видях още няколко стаи – с половин стена, без стена, с прозрачна стена, но нито една тоалетна, като нашите. Оказа се, че за китайците ходенето до тоалетна не е нещо срамно, а нормално продължение на процеса на хранене. Всъщност, ако се разхождаш по страничните улици в Пекин, тоалетната е само една на улицата и даже хората си излизаха спокойно загащващи се.

Най-голямо впечатление ми направи как хората си подаваха или вземаха визитката и каталозите:  С ДВЕ РЪЦЕ.  Такива са – деликатни, внимателни, усмихнати, големи симпатяги. И ние започнахме като тях – прекрасен жест. Където и да седнем ни носеха от тяхната гореща вода –  много мили хора.

Някъде из страничните улички на Пекин, Китай Някъде из страничните улички на Пекин, Китай

Някъде из страничните улички на Пекин, Китай

Някъде из страничните улички на Пекин

Често срещана гледка в Китай е да видите мъжете да носят чантите на жените си

Често срещана гледка в Китай е да видите мъжете да носят чантите на жените си

MUST SEE

Храм на небето – Пекин, Китай Храм на небето – Пекин, Китай

Веднага след като се настанихме, за да не заспим, отидохме да разгледаме

Райския храм

Прекрасна китайска архитектура –  едно от нещата в Пекин, които трябва да се видят. Направи ми впечатление старите дървета , кой знае от времето на кой император, които бяха заобиколени от местни туристи, които ги поглаждаха, сякаш за да им се помолят за нещо, и действително, кората им беше така полирана от многобройните китайски ръце. Тук императорите от династията Мин и Цин са отдавали почит на боговете, принасяйки жертва и молейки се за благодатен дъжд. Комплексът се състои от няколко постройки, разположени на около 270 дка. В Китай много обичат да играят на карти и под едната сграда много групи от картоиграчи бяха образували колона с дължина около 300 метра.

Непременно направете организирана екскурзия до

Великата Китайска Стена –

едно от седемте чудеса на света. От агенцията ще ви изпратят англоговорящ придружител, шофьор и кола, с която да ви изведат на 80 км от столицата, тъй като стената не минава през Пекин.

Символ на китайската нация, тя е призната от UNESCO за световно културно наследство. Строителството на дългата около 6000 км стена започва през 7 ми век пр. Хр. и завършва през 17 век. Представлява най-голямото военно съоръжение, издигнато с цел да защитава Пекин от нападенията на северните племена. На няколко км от стената са били разположени императорските стени и в случай на атака, войниците са палили огън (казват от вълчи изпражнения) и с дима са съобщавали, че е необходимо да се изпрати подкрепление. Стената е била строена от затворници, на които не е била давана никаква храна и те са работели докато умрат. Освен тях участие са взели и селяни, като всеки от тях е бил принуждаван да прекарва четири години от живота си в убийствен труд на стената. Тъй като според някои историци там намират смъртта си около 10 милиона човека,

Великата стена е известна и като най-голямото гробище в света

За нея, императорът обединител казал , че който отиде там веднъж, става герой,  така че аз съм герой, както и всички европейци, азиатци, деца и възрастни, които се бяхме впуснали в спиращо дъха изкачване на 40 сантиметровите стъпала. Е, ако не беше мъглата, вероятно щяхме да се насладим на великолепната природа, която ни заобикаляше в планината.

Междувременно  те ще ви покажат и някои други интересни неща, като например производството на

нефрит – китайският диамант

Китайците смятат, че този камък носи щастие  и казват, че цвета му се променя когато си болен. Както напомня и името му (нефрос –  бъбрек), той се е използвал в китайската медицина за лечение на бъбречни заболявания. Може да си купите бижута и статуетки, не само от магазина, в който ще ви заведат от агенцията, но внимавайте, защото има доста фалшификати от стъкло. Много от китайците носят плочка с изображението на животното, в чиято година са родени, от ранно детство.

Комплексът

гробници на императорите от династията Мин

се намира на около 50 км северно от столицата.  Тук са погребани 13 императора и няколко императрици. Всички те са със сходна архитектура. Обикновено няма точно обозначен гроб, а се казва, че императорът е погребан някъде под хълма, вероятно за да се избегнат кражби и безчинства. Императорите са избирали място за гробницата си и тя е трябвало да се строи по време на целият им живот. Ето защо, колкото по-дълго са живели, толкова по-голяма и красива ставала и гробницата.

След гробницата, ходихме до магазин за

копринени тъкани,

пак ни го представиха за фабрика, ама след кратко претупване на долния етаж пред 5 епруветки и синтезиран разказ за 60 дневния цикъл на живот на копринената ларва, те пращат да (се) пазариш. Копринената ларва яде само листа от черница, спи и ака едни малки топчета, които в Китай използват за допълнителен  пълнеж към т. нар. масажна възглавница, и на която всъщност съм се облегнала в момента. Толкова е удобна , че мемори пяна и латекс могат да си преразгледат характеристиките и да поработят още. Не мирише на нищо и е чист продукт, против алергии.

Като стане на 25 дена, ларвата започва да синтезира копринена нишка, увивайки се в нея. Има два вида копринени яйца: малки и големи –  в едната има 1 буба, в другата 2. Нишките на двата вида буби са различни и едните се използват за изработка на чаршафи, другите за копринени юргани и т.н. Накрая бубата пробива яйцето и излита, защото вече е пеперуда. Ако искате да пробвате дали ви продават истинска коприна, помолете да ви дадат нишка и я запалете.

Истинската коприна мирише лошо,

защото има горене на протеините, от които тя  е изградена. Нейната имитация се прави от полиестер  –  ако ви замирише на изгорял найлон –  някой иска да ви прецака. Коприната държи хладно през лятото, топло през зимата. Има изключително здрава нишка, не образува прах и е антиалергична.

Площад Тянанмън

носи името на вратата, която го отделя от забранения Град. Тянанмън означава „Вратата на небесното спокойствие”. Както ще забележите, в Пекин много от забележителностите са окрасени с  поетични дзен имена. На площада не очаквайте да видите кой знае какви архитектурни шедьоври, тъй като всеки паметник или дърво, биха отнели излишно място от 440 000 м², замислени да могат да поберат 1 милион души. Ако случайно сте в Пекин на 1 октомври, когато е националният празник на КНР, не пропускайте да дойдете тук и да присъствате на парада на най-многобройната действаща армия в света и зарята.

P.S. Тук някъде, през третия ден от престоя си, се усъмних в странния начин, по който местните ме гледат в коленете. Още на следващия ден започнах да обръщам внимание колко от жените, които срещам са с поли и се оказа, че са общо 3. От тогава нататък ходих всеки ден с панталон. Всъщност в Китай няма култ към дрехите и тук трудно можеш да различиш по-богатите хора от по-бедните само по облеклото. Е, не започнах да нося косата си, прибрана в мрежичка, както всички жени в обществените институции, но някак си, започнах да се съобразявам.

На самия площад, се намира и

Мавзолеят на Мао

Наредихме се на огромната опашка, след като бяхме минали серия от проверки за безопасност.

За Мавзолея носете задължително паспорт,

телефони може, но фотоапаратите, чантите и другите багажи са абсолютно забранени. Последните трябва да оставите предварително за съхранение в една недалечна сграда (на някакви си 15 минути), ако не искате като мен да се редите 2 пъти на същата опашка. Единствените цветя, които хората могат да купят след загражденията са бели хризантеми, които след това полагат в първата зала.

В мавзолея се пази пълна тишина

Следва залата, където в кристален саркофаг, лежи балсамираното тяло на великия Мао. Всички минаваме в колона и нямаме право да се размотаваме, още по-малко да обследваме дали тялото е истинско, предвид проблемите с балсамирането, които са имали, или е обикновена восъчна фигура. Някои възрастни хора плачат. Навън продават Червената книжка на Мао и всички я стискат като Библия. Тук мога да кажа, че

в Китай не видях нито един човек, който да чете книга

Вместо това, стари и млади убиват времето в метрото с електронни игри, без да вдигат поглед от тях, дори и когато се предвижват от една станция в друга.

След това се върнахме да си вземем багажа. Защо ли въобще не се притесних, че някой може да ми е откраднал нещо? Защото вероятно в тази страна наистина има ред и защото в комунизма такива неща не се случват или защото на крадливите им е малко далече да дойдат до тук, да дразнят хората. Тук в Китай няма цигани, но все пак е вярно, че голяма част от тях, живеят точно като такива.

Вход за мавзолея – безплатен.

 Забраненият град

 Може би най- интересната забележителност в Пекин, за която е необходимо да отделите един цял ден и да сте обути с удобни обувки, тъй като ви предстоят 730 декара за обикаляне. Тук няма да се впускам в разкази и описания на този дворцов императорски комплекс, който е най- големият запазен дървен дворцов комплекс в света. Защото, нещо което никъде по световните забележителности не ми се е случвало, ще ви бъде предоставен автоматичен гид на български език, който чрез вградена GPS система ще ви проследява, докато се разхождате, и ще ви разказва приказки за китайски принцеси, фън шуй архитектура и всякакви интересни факти свързани с живота в императорския град. Възползвайте се, че в днешно време той не е забранен за посещение от простосмъртни  

Летният парк с летният дворец

Световно културно наследство

Летният парк с летният дворец – Пекин, Китай

Летният парк с летният дворец

Летният парк с летният дворец – Пекин, Китай

Императорските градини Бейхай                                  

Императорските градини Бейхай – Пекин, Китай Императорските градини Бейхай – Пекин, Китай

Императорските градини Бейхай – Пекин, Китай

Императорските градини Бейхай

Храм Юнхъгун – Пекин, Китай

Храм Юнхъгун – Пекин, Китай

Храм Юнхъгун (храм Лама)

След „Културната Революция”

(извинете за кавичките – лично мнение на автора), китайците имат право да изповядват свободно всяка религия, която желаят, но 90% от тях са атеисти, т.е. вярват в годината на Дракона, в златните рибки и в нефрита. Останалите 10 % са  разпределени между Будизъм, Даоизъм и Конфуцианство.

Yong He Gong, Dongcheng Qu, Beijing Shi, Китай, 100007

Най-големият будистки храм в Пекин е Юнхъгун –  Храмът на вечната хармония или по-известен като

Храмът на Ламата

Той е с площ от 60 000 м² и представлява комплекс от 1000 зали. В него може да видите най-високата статуя на Буда в света, направена от ствола на едно – единствено дърво. Тя е висока 28 метра, 8 от които са под земята и е изработена от бяло сандалово дърво с диаметър 3 метра.

Пазаруване = Пазарене

Денят на голямото пазаруване –  за туриста няма по-безсмислено прекарано време от това прекарано в шопинг. Ама все пак трябва да се занесат подаръци на любимите.

Цените в Китай не са обявени

Тук не спирайте да се пазарите, винаги минава, и за да не губите време да се занимавате на дребно, ви съветвам като горна граница да сваляте цената наполовина наум, а на тях да казвате още по-ниска. Често ми се случваше, като тръгна да си ходя, да ме догонват и да ми дават нещата на цената на която аз съм казала. Как се разбирахме ли? С калкулатора чисто и просто.

Доста лъжат: между копринените шалове, продават и такива от полиестер, така че четете внимателно етикета на производителя. И не вярвайте, че чантите са кожени, въпреки че ги горят със запали –  не са кожени, имитации са, също като часовниците Патек Филип и Ролекс –  и затова си дръжте до последно на ниската цена. Все пак да не забравяме, че сме в Китай.

Тук имат и доста хубави неща, в крайна сметка не знам дали защото сме в столицата, ама цените долу горе са колкото в България, а може просто да не съм се пазарила и аз достатъчно (въпреки че не пропусках). Ако купувате картини от техните върху оризова хартия, да знаете, че струват около 50 юана, даже и това е много. Внимавайте с нефрита –  гривните са стъклени или направо пластмасови. В организираните тук екскурзии ще ви заведат на места, където продават истински нефрит със сертификат. За китайците нефрита е свещен камък, квинтесенцията на рая и земята. Когато човек е болен нефрита променя цвета си. Телефони и други подобни –  според мен са реплика. Правете проверка, тествайте ги на място. Зарядните им са за китайски контакти.

Храна и ча (както се казва чай на китайски)

Китайска храна – Пекин, Китай Китайска храна – Пекин, Китай

Китайска храна – Пекин, Китай

Китайска храна

В Китай ресторантите затварят около 21.30 и не е прието да се заседявате дълго на масата. Даже в ресторанта, където вечеряхме първата вечер, ни поканиха да си тръгваме.

Не бих искала да засягам въпроса за хигиената в типичните китайски ресторанти,

само мога да кажа, че потвърждавам вече известното ви. Иначе за храната нямам думи –

изобилие от плодове, сосове, силни вкусове, подправки

Щедро на риба и морски дарове море и толкова неизвестни за мен видове, от които знаех само името на стридата и едно мекотело, което бях виждала Беър Грилс да го яде в предаването си.

Стотици видове чай

Ако искате да научите повече за тази напитка, която в Китай консумират от 4 век и да опитате 18 годишен чай,  непременно отидете в най-голямата чайна в Пекин –  Dr. Tea. Там ще ви направят кратка чаена церемония и ще ви обяснят по какъв начин да пиете всеки отделен вид. Тук навсякъде се пие гореща вода –  в ресторанта, в офиса, на гости –  един доста полезен навик, предвид лечебните й и прочистващи свойства.

Днес е последния ден в Китай, утре сутринта си тръгваме, от сега ми е тъжно и даже ми се плаче. Направо си плача… Такова приключение, с толкова много хубави и едновременно нови неща не съм имала. Пожелавам си пак да дойда. Може би в Шанхай?

Автор: Петя Петрова

Снимки: авторът

*Може да се лъжа, но едно време май имаше такива в ЦУМ – бел.Ст.

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай



Booking.com

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пекин (Китай)”

  1. Teodora каза:

    Благодаря, много ми беше интересно да прочета. Интригуващо, пълно, чудесно!

Leave a Reply