Лозенска планина (Лозен планина)

Днес няма да ходим далеч – или поне за софиянци, ще е място, до което се стига с градски транспорт 🙂 Василена ще ни качи на Лозен планина.

Приятно четене и не забравяйте да се възползвате от идеята за почивните дни 🙂

Лозенска планина

Като типично дете на столицата, не съм изкачвала върхове – дори и Черни връх. Първият ми връх, на възраст 28, е до връх Половрак – от който се вижда като на длан цялото Софийско поле. Гледката си струва и зарежда толкова силно, че останалите 2/3 от маршрута от Лозен до Пасарел ще ви се сторят лесни. Имате възможност сами да прецените – дали да отидете само до върха и да се върнете в Лозен или да извървите целия път. Ние избрахме второто

Понякога ни идва музата да се разходим някъде извън града и да видим нови места. Хубавото е, че около София има доста такива възможности – може би за много от тях не сте чували, но с малко ровене можете да ги откриете.

Така преди няколко седмици тръгнахме към

Лозенската екопътека

Началният план беше да отидем да разгледаме язовира на Пасарел и евентуално да се пуснем по част от маршрута на пътеката, която се простира между Пасарел и Лозен. Но от достоверен източник разбрахме, че най-красивото място в района е

Лозенският манастир,

затова и решихме да го видим. Оставихме колата до центъра на БЧК в края на Лозен и тръгнахме нагоре.

Пътят до манастира е широк и приятен,

без много стръмни участъци. Върви се през гориста местност, която осигурява хлад през горещите дни. Стигнахме до приятна поляна с маси и пейки, на която местен предприемач предлагаше бира и кюфтета, но запазихме силна воля и продължихме нагоре. След около час и 15 минути от старта бяхме в манастира „Свети Спас“. Самият той е доста спретнат и приятен, а стенописите на църквата са адски красиви. Но най-хубавото е широката естествена тераса, която разкрива невероятна гледка към Софийско поле долу.

Лозен планина/Лозенска планина – София

Софийско поле

Лозенски манастир – Лозен планина/Лозенска планина – София

Лозенски манастир

Продължихме по пътеката към

връх Половрак,

който се намира на още 30-40 минути нагоре, по по-стръмен път. Направихме малко ненужна обиколка и в крайна сметка излязохме на пътеката, която се ползва за слизане от върха, но това не е от значение. Важното е, че видяхме заветното знаме и всичко, което може да се наблюдава оттам.

Връх Половрак, 1151, България

Името „Половрак“ е дадено от древните траки

и значи „орлов поглед“ – не е случайно. Въпреки че разполагам с далеч по-слаби възможности от пернат хищник, от върха ясно се открояват Лозен, София, язовир Искър и малка част от Пасарел. Само да имате късмета да попаднете на хубаво време и ще се убедите сами.

връх Половрак гледка – Лозен планина/Лозенска планина – София

връх Половрак

връх Половрак гледка – Лозен планина/Лозенска планина – София връх Половрак гледка – Лозен планина/Лозенска планина – София

Началният ни план беше да дойдем до тук и да се върнем обратно към Лозен, но енергията от гледката подейства и в крайна сметка

решихме да минем цялата екопътека до Пасарел

След слизането от върха маршрутът продължава по далеч по-равни местности, но изниква ново предизвикателство – объркващата маркировка. Тя е безупречна на места, където няма шанс да се объркате и отсъства на по-сложните кръстопъти. При предварителното проучване бях намерила тази карта, която в крайна сметка се оказа задължителна за правилното преминаване. Дори и с нея имахме около 30-минутно връщане след един грешен разклон, така че внимавайте.

Почти в края на пътеката стигнахме до

паметника на кап. Димитър Списаревски

– летец, който през 1943 година насочва самолета си директно в американски бомбардировач и го сваля. На лобното му място освен паметника има и малък заслон, превърнат почти в музей, със снимки и информация за живота на Списаревски.

Най-накрая вече бяхме в близост до

Пасарел

И там намерихме гледката, която още в началото ни доведе в този край. Едно възвишение показва хълмиста панорама към язовира. Вижда се само част от него – достатъчно да погъделичка любопитството ти и да отидеш някой следващ път да го видиш отблизо.

Лозен планина/Лозенска планина – София

Стигнахме до града и си викнахме такси, което да ни закара обратно до Лозен, за да вземем колата. За да избегнете тази заигравка, просто използвайте градски транспорт – автобус 5 стига до Лозен, а от Пасарел към София върви автобус 3. Ние поне получихме любопитно прибиране с шофьор на такси лозенчанин, който гордо ни обясни, че Лозен е най-голямото село в България и там не се застояват цигани заради „будни младежки организации“. Какво по-хубаво от малко расизъм в края на деня?

Целият маршрут ни отне около 5 часа, заедно с две по-дълги почивки. Не забравяйте да си вземете достатъчно вода, защото във втората част на маршрута има доста открити местности и става много топло, ако грее слънце. Прочетете и материала в Peika.bg за още съвети. И разкажете после как ви се е сторило приключението 😉

Автор: Василена Вълчанова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с София – на картата:

София



Booking.com

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.