май 21 2009

Една банална дестинация – Тасос ;-)

Не се стряскайте от заглавието — просто нашия Симеон както винаги е хлевоуст и както винаги ще ни разкаже цветно и широкоекранно как е изкарал първомайските гергьовдени на остров Тасос. Приятно четене и разкажете и вие:

Една банална дестинация — Тасос

Репортажът на Смехурко за групата мотористи, изръчкали Анадола ме запали да тръгна сам по маршрута им.

После се случи Кризата и ми намали бюджета. После един доктор ми рече да не отсъствам дълго от Бургас, освен ако не водя в Анадола със себе си опитен хирург. Скалпели, пинцети, дренажи и пр.

А като погледнах в бележника си — точно утре 16. май се навършва една година, от тръгването ми за Клагенфурт.

Фордовете и без това лесно ръждясват. Няма да допусна!

Трябва нещо за три-четири дни, че жена ми трудно взема отпуск. Ниш ни е любимо място, но не бива и да втръсва, нали.

И, дето ще се правим на оригинални, хайде до

една близка чужбина — остров Тасос.

Последната лашка ми даде един репортаж във в. „Стандарт“ за едно сливенско семейство, от десетина години държащо Кафе-бар „Морагио“ в центъра на Лименас, главният град на острова.

Правим така: мятам в багажниа стек „Загорка“ и вестници „Труд“ и „24 часа“ да борим носталгията на нашенци, и надежда да ни намерят хотелче, или квартира на добра цена и с хубав тиган, че съм взел такъмите и няма да ги изхвърлям попчетата, я?

От Нет-а си набелязвам интересните плажчета и кариерите за мрамор. Ферибота ще го взема

не от Кавала, както правят софиянци, а от Керамоти

— петдесетина километра по-близо до Бургас.

Опитвах се да правя сметки къде на газ, къде на бензин, но реших — както дойде. Че и без туй не ги спазвам.

Учил съм гимназия в Поморие, където по онова време гърците преобладаваха всред населението. Също и сред съучениците. От последните запомних неприлични изрази, а от много възрастната хазяйка Хрисула — възвишена поезиа: „Евга, евга, психитес психизмус…ке ирта а попсе его агапо…“ (Излез, излез, дуща на душата ми. Дойдох да ти кажа, че те обичам…) И стари народни песни, на които се кефят сегашните гърци, ако им изпееш два реда от трагудята. „Барба Тодори.“ „Самньотеса, самньотеса поти та паис ту Самос?“, „Маломатеня та купья Самньотеса саранда диьо каматия“. Знещите гръцки да ме простят — това е чуто и запомнено някак си преди 50 години.

Понеже гръцкият и латинският за Европа са основа на езиците, си припомням, или разните надписи ми припомнят полеезни думички:

1. Антропо — човек. Но като получих квитанциата за ферибота, чета: еня ауто кинети и дио атома. Ауто — ясно авто. Кинети е движение и ето ти автомобил. А атоми сме аз и жена ми — две лица.

2. Тоалетната за антропи е разделена на „панталони“ — андроиди и „фусти“ — гинека. От там — гинекологията.

3. Като търсите квартири и сте с малко пари, оглеждате по-скромните спити (къщи) да наемете нкякая доматия. Тя не се яде, защото е стая.

4. Полезно е да научите числата до сто. Във всички езици, почти, първите цифри си приличат: еня, дио, триа, тесера, пенде… дека. Следват додека — двайсет, обаче — трийсет е трианда, очевидно от триандафило — трийсетлистник — роза. А за четирийсет има много предположения. Числото е на гръцки саранда. Като малък на село чувах че някой я саръндисал булката. Значи — родилката до четирийсетия ден не бива да се тревожи. Послешното е саръндисване.

5. Без хляб — псоми, вода — неро и пневмо — въздух не се живее. Първите две си носите, или купувате тук на острова, а последния на Тасос е в изобилие. Чист и безплатен.

В 6,20 на 16 май потеглихме с жената от Бургас. През Средец, Тополовград (спирка за кафе), шестолъчката — едно объркващо кръстовище, на юг по съвсем новоасфалтирания път, с две отвратителни отсечки в ремонт сме на бензостанцията за зареждане с газ. До граничния пункт — 180 километра за три часа. Може и по-бързо, ако не ти е жал колата.

На стойката под GPS-а ми е монтирано DVD-камерата, почти непрекъснато включена. Нашият граничар не ще и да погледне личните ни карти, а казва да скрия камерата — гърците не позволявали. На обратния път снимам гръцкия пункт, и паликарят ми прави знак да скрия камерата, защото вулгарите — знаеш ли ги?

Граница — все едно че я няма!

Прав е бил Костов, Царя, че и Първанов отпосле, че не е лошо това — ЕС!

Преди четири години преминах разстоянието Бургас — Кавала 500 километра за 8 часа. Гръцкият път беше като нашите пътища. Селца, завои, тук-там дупки. Сега — чистак ново шосе с тук-там ограничения докато стигнеш 45 км. преди Александруполи, където се качваш на магистралата Виа Егнатия, започваща от от турската граница (елините ще ви кажат, че от Китай) и свършваща в Игуменица. 700 километра с десетки мостове и тунели най-голямото пътно съоръжение в Европа, строено през последните години.

Въпреки че полиция, с изключение на двама вечно пиещи фрапе със сламка под една сянка полицаи, не видях, но спазвах стриктно ограниченията, и нервирах местните джигити. На клаксониращите показвах през прозореца универсалната комбинация от три пръста.

Та вследствие по-добрите пътища за същите осем часа бях на острова.

Като дойде време да свиете вляво за

пристанището Керамоти,

на изхода от магистралата „Егзодос“ те отпращат в едно селце отдясно, което го няма на никаква карта. Една забранена маневра — и под моста сме на правия път. Сега, понеже караш бавно и може да се оглеждаш, няма как да не ти правят впечатление прецизно обработените нивички, лозята с голи стъбла до метър и половина, а отгоре сресанитге и подстригани къдрици на това, откъдето идва стафидата — грозде, по нашему.

В Керамоти се нареждам на опашка за ферибота.

Те пристават челно към кея, отваря се платформата и за 4—5 минути се опразва. Късат ти билетчето и двама-трима Йорговци, Петракивици ти сочат и по български как да паркираш. Обикновено се прави маневра, че да си с предницата към изхода. Доста ни позабави пловдивскш автобус с бабички-текезесарки (75 лева за два дни и една нощувка!!), създали весела атмосфера на горната палуба. Гидът — поп едва ги усмиряваше.

Качваме се на най-горната палуба. И въздухът чист и — ако започнем да потъваме — ще се давим последни. (Симеоне! Аман с твоите тъпотии!! -жена ми).

Криво-ляво, намерихме нашенците от Сливен. Така и така, трябва ни подслон. „Да е хубаво, но евтино“ — мечтае жена ми. Ония угрижени: -Туристи! Всичко е пълно! Разгеле, сещат се за един вариант. Наистина, на края на селото, но тихо в гората…

-Симеоне, какво село? Каква гора?… Без мене!

Води ни момчето и звъни на хазяйката по „тилефоно“. Пристига и ни въвежда. Знае английски, а родителите ѝ поназнайвали български от времето на нашата окупация там. Решаваме — втори етаж. Мраморните стъпала водят в апартамент, чийто акт 16 е издаден миналата седмица, на стената сертификат на Министирството на туризма. Голяма стая, с двоен креват, чисто ново хрустящо от кола бельо, разтегателен диван, голяма маса, кухня с пълен набор каквото трябва, шкафове за дрехи, трезор за ценни вещи, и банята, банята! Щом жена ми се захласна и призна, че е по-хубава от нашата, значи е наистина хубава.

-Ънлимитед варм енд колд уотър, ако ползваме климатика, да затваряме врати прозорци. То и да искаш — не може! Бях забелязал миниатюрните безконтактни датчици на плъзгащите врати.

На балкона с маса, столове, чадъри могат да легнат още 10—12 войника.

Общо къщата за отдих — вила му казват тука — прави 60 евро на ден. Струва си, обаче.

Отгоре на всичко — преимуществото „да си първи!!!„- независимо в какво!

„Краят на селото“ се оказа околовръстният път на градчето, а „гората“ — плантациите от маслини. Градината на вилата е отделна тема. Дано успея да пусна снимките.

Ден втори.

Ще обикаляме острова.

От вечерта съм заредил камерата на хладилника с литрови бутилки ситронади, оранжади, газози. На сутринта са като буци лед, а по пътя си отдават стапящата субстанция чак до вечерта. С газираното в сладкарниците внимавайте: 0,330 литра газирана вода е марка „Туборг“ и струва повече от сладоледа ви.

Исках да карам „клокуайз“ — по часовниковата стрелка, но хазяйката бе категорична — карай обратно. Все еднакво е разстоянието, а ако нещо стане — жена ми е от страната на урвите и водата… пък тя се радва, че повече ще вижда.

Покрай хубавото полупразно шосе се редят селца с куротни къщи, и маслинени гори. Стълпотворение от курортисти хич не се забелязва и с бинокъл. Като спирате на отбивките с удобни места за гледки, внимавайте!! В Гърция, Сърбия,Албания, всякакви отбивки за паркиране, магазини, гледки — никога!! не са асфалтирани. А схода от асфалта на грубия чакъл е 15—20 сантиметра. Някой картер може да изплаче на умряло.

Първата забележителност е манастирът „Архангел Михаил“.

Много хубави цветя и виеща се растителност, черни монахини, следящи да не сте без фусти, и да не фотографирате. В магазинчето за свещи и потреби младо монахинче бие чело о масата и нарежда-нарежда… Измолва си греховете. Кога е сварило да ги добие?? Това е в стария — истински — манастир с каменните керемиди и патинирани от времето стени. Отстрани кипи строеж на грандиозен нов манастир във фалшивия „старинен“ стил, каквито са всички обновени църкви в Гърция.

Освежаваме се в крайпътната чешма, на която има навит зелен маркуч и, ако си измиеш стъклата, никой няма да ти се сърди.

Въобще не е ясно откъде в този каменяк вземат вода, но от всяка чешма и кран потича студена вода.

Южната част на острова е по-камениста, което не пречи на стари-стари маслинови дървета да си растат по никаквата почва. Подминавам селцето, известно с присъствието на ирландската фирма Iris, добиваща тук полускъпоценни камъни и изработваща прецизни бижута, защото парите, които имах не са толкова много, ча да стигнат на коя да е жена…

Отбивам до прехвален плаж с бял пясък.

Спирам под дебела сянка и пускам жена ми да се поплеска в Бяло море, а аз извадих такъмите с „майки“ за попчета и кутия със сварени скариди. Да си опитам късмета.

Жена ми оше в Бургас подуши нещо гнило в колата. Развалена риба! Гадост някаква! Крих ги и в багажника и при мотора и под буфера със скоч ги завързвах — все ги надушва…

Спокойно нанизвам на трите кукички лакомството за тасоските попчета и поглеждам прозрачната вода от малкия кей. Додето око стига — ни риба, ни попова лъжичка! Знаех си резултата, но заметнах два пъти. Извадих кафяво водорасло и запокитих скаридите в морего. Като дойдат попчета — да пукнат от ядене…

Минахме 2/3 от пътя и ни се прииска кафе. Тук ще пием само

Кафе елиникос с цаса студена вода.

Намерих достойно за моята половинка ресторантче, че и с хубав изглед, че и с кавалкада рокери, които демонстрираха другост от нас.

Кафето бесе наистина цудесно, с часите и цинийка със сладкиси.

Минахме покрай кариерата за мрамор, която си бях набелязъл, но входът в района беше затворен. Позаснех само готовите блокове. Видях ги и върху ТИР-овете ва ферибота. Ще ги изпращат, сигурно, на Праксител, Поликлет и Фидий да си дялкат своите Афродити, Хермеси, Аполони…

Мраморът, малко полиметална руда, полускъпоценните камъни и маслините са основният износ на Тасос. Вносът е българи от сливенско, където живеят нашите каракачани и си знаят езика.

На Тасос се чувстваш като англичанин в Индия.

Излишно е да опитваш езици. На втората буква те заговорват на български. В градчето Хрисуполи спирам на светофар. Отляво стопира мотопед и чувам „Капачката на резервоара отворена!“ на български, разбира се.

След хубава почивка отиваме до старото пристанище, жена ми ще купува „нещо за децата“. Аз тези походи не ги изтрайвам и оставам да видя

какво продават в супермаркета и на какви цени.

Олио — 0,99 евро. Всичко останало, с изключение на млечните продукти, съпоставимо с нашите цени. Колко им излиза на тях — башка работа.

Свечери се и не може да не се седне на брега на залива

на открито в някоя таверна.

Келнерите ми четат тениската с „Offroad BG“ и направо ни сочат „най-хубавата“ маса. Мигом покриват хасената покривка с хартиена, на която е нарисувана картата на Тасос. Кошничката с хубави филии хляб е намек да не минеш само с аперитив, ами и да вечеряш. Поръчваме за проба две по сто мастика Узо и гръцка салата. Колкото москвича е БМВ, толкава прословутата гръцка салата може да се сравни с най-простата „шопска“! Две парчета твърдо сирене, обаляни в мерудийка, едро нарязани домати и краставици, няколко кръгчета миналогодишен лук. Пет-шест маслини, ако може така да се нарекат едрите костилки, покрити с набръчкана кожица. Това им е салатата.

Узото, турската Ракъ, Пещерската мастика — мъчно ги различавам.

Хубав беше обилният лед от тукашна вода. 15 евро беше „удоволствието“.

Добре, че в хладилника на вилата всичко си беше на мястото и охладено както трябва, а посуда — бол.

Бирите, които бях заредил „Митос“ и „Вергина“ ми харесаха. И приспаха.

Следващия ден се натоварихме в 9,00 на ферито. На „Егнатия Одос“ със 130 задължителна скорост, обяснявам на жена ми, и отбихме за час-два в Александруполис да пием кафе и видим как напредва „тръбата“. Изненадах се даже, че Гарминът подробно ме води из улиците, не позволява да ходя в еднопосочните и след два часа изписа „Граница с Република България“.

В 18,30 бях под душа, а в 19,00 гледах новините. Никоя телевизия не беше отразила нашето пътуване. Затова запълвам пропуска.

Автор: Симеон Тодоров

Снимки: авторът

Още снимки от Тасос:


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Edit PDF    Изпрати пътеписа като PDF   


9 responses so far

9 Responses to “Една банална дестинация – Тасос ;-)”

  1. Като те чета усмивката не слиза от лицето ми !

    ама съм малко несериозен , за срещата де
    лято пукна и нов маршрут ще му мислим ,а дотогава поне веднъж ще почерпя

  2. Златомир казва:

    Поздравления за невероятния пътепис! Винаги с голям кеф чета писанията ти!
    П.п. Пък Тасос да е банална дестинация, ама колко да е банална? Аз например все още не съм ходил там, а имам претенциите да съм ходил на доста места:)))

  3. Stela казва:

    Жив да си :)
    И пак доказваш (без опит за доказване на каквото и да е), че банални места няма;
    има банални хора, които където и да идат, ще преживяват и виждат само и единствено… себе си.
    А ти и отшелничество в черна дупка да опишеш, пак ще е живо, истинско, непресторено
    Усмихвам се като видя твой пътепис, преди да съм прочела първия ред
    „Блазе му, който умее“ това :)

  4. UZUMAKI казва:

    Мда, банална дестинация, която (банално, но факт) още не съм посетил.

  5. rutomi26 казва:

    Чудесен разказ и чудесни снимки.

  6. Бонго Бонго казва:

    Ха представете си го това, само че с къмпер и без да се налага да плащаш по 60 евро на вечер за спене и за поне 1 седмица :)
    Изпробвано и работи.:)
    Само, че минаваме през Гоце Делчев, че е по-добно за нас.
    Следващият маршрут: …Гоце Делчев, Кавала(2-3 дни), Керамоти(3-4)…Тасос(3-4 дни),по трасето за Александруполис(5-6 дни)->ГКПП Капитан Петко=2 седмици лека почивка :)
    Това през юли.
    Август: Гоце Делчев…Кавала (1 нощ), Аспровалта (3-4 дни), и от там Халкадики (по 3-4 дни на всякъде където е красиво)=2 седмици кеф.
    Септември: Южното българско черноморие да има кажем, че заминаваме за Гърция, че тук е много скъпо.:)

  7. Стойчо казва:

    Бонго Бонго, ще приема, че не спамваш само ако напишеш пътепис за тези места (или пък други, където си бил)

  8. Стойчо казва:

    И естествено ми ги пратиш за публикуване :-)

  9. Dedo lazo казва:

    bravo :)

Leave a Reply


Switch to mobile version