апр. 24 2008

Яхта от Чикаго (През Атлантическия океан – До Чикаго и назад (1))

От днес започваме едно пътешествие с неизвестен край… Известен е само планът за пътуването — ние ще следим изпълнението му на живо или с минимално закъснение. А планът е следният: една група яхтсмени отиват до Чикаго със самолет, взимат от там една яхта и трябва да се върнат обратно през Атлантинческия океан. Този млад екипаж текущо ще ни информира за пътя и приключенията си чрез специално създадения блог. Тук (в нашите пътеписи) ще ви държим в течение на събитията в Атлантика.

Започваме с встъпителните думи на българската им поддръжка тук Алекс Станев (който ми предложи да публикуваме дневника на пътешествието в нашия сайт) и веднага след това продължаваме вече с разказите на участниците:

Яхта от Чикаго

част първа на

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан

Моят приятел и колега Косьо, заедно с още трима капитани-разбойници поеха едно скромно начинание, за което искам да пиша накратко тук.
Първо се метнаха на самолет до Чикаго. Там са си харесали една спортна яхта, която към момента е изтеглена на сух док. На място ще натоварят лодката на камион и ще я откарат до океана — на има-няма 800 км. Там се пуска на вода и на платна, ще се приберат в България.
Интересното тук е, че това ще е най-младият екипаж, прекосил Атлантика с яхта. Отделно, Косьо пък ще е най-младия българин, свършил тази работа:)
През цялото време екипажът ще разполага със сателитен телефон, през който ще блогват какво им се случва по пътя и ще изпращат снимки. Очаква се и първото (доколкото ми е известно) използване на услуга от така нареченото електронно правителство от насред океана, но за това когато му дойде времето;)
Ако ти е интересно, можеш да следиш събитията на живо на блога на проекта http://chicagoandback.org

Текущи репортажи ще има и на http://patepis.com

yacht3.jpg

Стига въведения, започваме с разказа на участниците:

Планиран маршрут: лодката ще бъде пусната в New Jersey, съвсем близо до New York. От там ще тръгнем леко на юг докато влезем в Гълф стрийм и после директно по права линия към Азорските острови…после ще видим, ама като цяло от южната страна на островите и към Гибралтар.

Ех колко лесно звучи като го пиша…:)

В Чикаго:

Ние току що се събудихме(6 часа местно време). Вчера направо беше разбиващо, но всичко за момента върви по план. Нищо не затриха от багажа, нямаше закъснения на полетите(даже кацнахме тук с 1 час по-рано, имаше явно хубави ветрове за самолета).

Посрещнаха ни Алехи и Весо, взехме си колата(един симпатичен Шевролет). Това беше до към 16.00 часа местно време, което беше даже преизпълнение на плана, мислех, че повече ще се забавим. Града изглежда много приятно…някак разбирам защо на Алеко му е харесало, само че е огромен…Oт летището(и съответно от Елена) до Алекси пътувахме около 60 мили(никъде към 80—90km)!

chicago3.jpg

Домакините в Чикаго:

На летището ни посрещнаха 2-ма човека. Моят най-добър приятел от детството — Алекси, и Веселин — съпруг на Елена, състудентка и много добра позната на моите родители. Всички са много готини, радват ни се и се опитват да ни помогнат с каквото могат. Елена и Весо ни приемат всяка вечер на гала вечеря, с неща, които не сме и подозирали, камо ли да сме се надявали, че ще намерим/опитаме в Чикаго, а пък Алекси ни търпи в средата на хола му, с 6—7 големи сака. Той скоро ще се жени и много ме е яд, че няма да съм тук по това време…но знае ли човек…може пък да скокна отново след 2—3 месеца. Приятелката му (Кристин) е много симпатична и мисля, че ще станат едно хубаво семейство.

Елена и Весо живеят в еднофамилна къща (тези, дето сме ги гледали по филмите), спретната и много приятна, а пък Алекси се е настанил в един апартамент в Hyde park, точно до езерото. Сградата е много готина, с лек аристократичен мотив на външен вид.

Яхтата:

Видяхме лодката и всички сме много очаровани от видяното…

yacht5.jpg

Всичко е както беше описано, в много добро състояние изглежда, днес ще махнем покривалото и ще я по изчистим, да добием по-добра представа за какво става дума. Ще имаме малко работа, но като цяло за около 1—2 дена всичко би трябвало да е готово за качването на камиона.

Днес почваме почистването, евентуално ще видим по двигателя какво е дереджето и така.

Ден втори…

вчера беше хубав ден за Българската демокрация и най-вече за нас:)

Целият ден мина под знака на рибите…упс не, това беше за хороскопа. Деня както всички могат да се сетят мина под знака на работата…скъсахме си….. от бачкане, но пък сме изключително щастливи от резултата за момента.

Махнахме покривалото на лодката (една изключителна простичка, но мнооого полезна конструкция от водопроводни тръби и найлон) и започнахме разучаването на нещата.

До към обяд все още имахме усещането за несигурност…доста добра аналогия може да се даде с опознаването на новозабърсана девойка, но няма да изпадам в подробности:)

Накратко „разсъблякохме“ я почти цялата, да видим кое–как–къде. Нещата изглеждат много приятно, а всички сме единодушни по въпроса — лодката е просто невероятна. Само можем да гадаем колко много години е била на върха на стълбичката тук, по състезания, но съдейки по поведението на околните (вчера няколко човека дойдоха да ни поздравят с характерното американско гостоприемство и любопитство и да ни кажат, че лодката наистина е хубава и че се радват, че няма повече да им се налага да се състезават срещу нея…) стигаме до извода, че наистина сме уцелили „кьоравото“

Ходихме малко по магазините…ужас! В тези за инструменти нещата са доста особени, но на нас много ни хареса:) Например един комплект от 20 отвертки (хубави и здрави) струваше 10 $…но затова пък най-обикновената попивателна гъба(парче дунапрен) струваше 2$! Шантава държава…

Ден четвърти или

страшният съд 🙂

Хехе…няма страшно, не са ни прибрали в затвора още:)
Вчера общо взето беше хем хубав, хем лош ден…хубав, защото свалихме мачтата на лодката(което е процес, доста различен от това, с което сме свикнали в БГ) и като цяло сме готови да движим към NJ.

yacht2.jpg

Така…за вадененто на мачтата — сутринта я подготвихме, развихме разните работи и решихме, че сме готови. Понеже хората имаха работа, отидохме до яхтения магазин(на 100м от лодката). Излизаме ние от там и какво да видим — четирима господа се хванали и вече са я извадили:) Даже не ни позволиха да правим каквото и да е…просто да си седим и да снимаме. Стовариха я отстрани, на една количка и толкоз…тихо, кротко…абе като за бели хора:) Друг е въпроса, че байчовците в БГ за процедурата взимат я 20 лв, я бутилка ракия, пък тук по 8 долара на фут(което за нашата мачта е има-няма 400 $)…но това само потвърждава вече създалото се у мен впечатление — тук всичко е евтино, освен труда…докато у нас е точно обратното — всичко е скъпо, освен труда…ама какво да направим, свикнали сме да е наопаки.

Ден пети

Доста работи се случиха днес както можете да се сетите:)

Почти цялата сутрин я опукахме в пазаруване в един от яхтените магазини — купихме си дрешки(за които сме благодарни на нашия основен спонсор „Информационно Обслужване“ АД) за тежки условия, като силно се надяваме да не се налага да изпробваме техния пълен потенциал.

Храната

Решихме, че няма смисъл да се опитваме да намерим вкусна храна в магазините — просто почнахме да си купуваме Junk food като пица, KFC други такива…неприятно, но това е положението…разбирам напълно защо американците са дебели.

Бензинът

Първо зареждане на колата с бензин — ако сте виждали индианци с водно колело — те това сме ние:) Спряхме на една бензиностанция, на която обаче се работи с кредитна карта…тоест сам си зареждаш, сам си плащаш…е да ама кой да ти каже:)

chicago2.jpg

В крайна сметка се оправихме, ама пък друг проблем — трябва да си предплатиш бензина. Това хубаво, но не знаем колко събира тази колица…решихме, че 50$ е една добра сума…оказа се, че събира точно толкова ама трябваше да поклатим малко, че пистолета спря на 46:)

Ден 7 или

края на етап 1

Ха така…етап 1 приключи. Натоварихме лодката и сега сме значително по-спокойни.

Имахме известни трудности, защото лодката се оказа по-висока от разрешеното…макар, че ремаркето е само на 10 инча от земята и лодката я сложиха директно върху него, пак се оказа висока. Трябваше да махнем доста неща от палубата, които ги мислехме за трудно достъпни и доста се изнервихме в началото…ама стана работата, отне ни около 2—3 часа докато махнем всичко стърчашто…разрешената височина е 13.6 фута, пък ние успяхме да я докараме до 13.8…шофера каза, че сме ОК, ще успее така…

yacht1.jpg

Фактически проблема са мостовете…тук навсякъде има малки мостчета — пътищата доста често не се пресичат, а минават един над друг. Освен това прелези почти няма — влаковите релси са вдигнати на високо. Това е много хубаво за движението, обаче е много неприятно за високи предмети, като ветрходна яхта, с голям кил, натоварена на камион. Дано няма откъртени чарколяци като пристигне.

img_0249.jpg

Вечерта се качихме на една от

високите сгради тук — Hancock tower

На последния етаж има много хубав бар, изпихме по един коктейл или бира, който каквото…гледката е зашеметяваща. Градът е безкраен… докъдето стигаше поглед всичко е Чикаго.

John Hancock Center, 875 N Michigan Ave, Chicago, IL 60611, Съединени щати

Вечерта продължи при Елена и Весо, отново ни нагостиха с прекрасни работи — пържени кюфтенца с картофи:) Елена има собствено радио предаване тук, за българи и реши, че ще ни интервюира. Направихме един хубав диалог около 10-на минути, предполагам ще го излъчат в местния ефир.

chicago4a.jpg

Ами това е за момента…сега си събираме багажлъците и отиваме да се правим на туристи — запътили сме се към Ниагара…да видим и това място, което е направило толкова силно впечатление на Алеко.

Продължението:

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк

Автор: Заимов

Обработка: моя милост

Други разкази, свързани с Чикаго – на картата:


Чикаго

   Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Яхта от Чикаго (През Атлантическия океан – До Чикаго и назад (1))”

  1. […] Началото: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (1): Яхта от … […]

  2. […] от Америка към Азорските острови. Иначе ето началото: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (1): Яхта от …, предишната част: До Чикаго и назад – през […]

  3. […] а началото: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (1): Яхта от … […]

  4. […] достигнаха Азорските острови. Иначе ето началото: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (1): Яхта …, предишните части: До Чикаго и назад — през […]

  5. […] Атлантическия океан. Те започнаха пътуването си в Чикаго, а за последно ги оставихме ги […]

  6. […] смели мореплаватели при Гибралтар, началото започна в Чикаго, а сега продължаваме из Средиземно […]

  7. […] част на плаването на нашите смели мореплаватели от Чикаго (началото) през Атлантика и Средиземно море обратно. […]

Leave a Reply