сеп. 21 2016

Северен Кипър (2 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Днес започваме реално пътуването на Валентин из окупираните територии на Европа – започнахме с едно въведение в темата, а днес сме в Северен (турски) Кипър.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

втора част

Северен Кипър

(a.k.a.Севернокипърска турска република*)

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Остров Кипър

Наричат Кипър „островът на Афродита“. Според митологията именно тук се е родила и живяла тази всемогъща богиня на любовта и красотата. Счита се, че наименованието Кипър произхожда от множеството кипарисови дървета, които някога са расли на острова.

Остров Кипър

е разположен в Североизточната част на Средиземно море. Географски се причислява към континента Азия. По права линия бреговете му отстоят на 75 км. от Мала Азия и на 105 км. от Сирия. Политически, обаче, островът се причислява към континента Европа, а Република Кипър е член на Европейския съюз.

Площта на Кипър е 9,25 хил. км², т. е. 12 пъти по-малка от територията на България. Населението на острова е близо 1,2 милиона, т. е. 6 пъти по-малочислено от българското. Голяма част от живеещите в Кипър са чужденци, на първо място руснаци. Доста на брой са англичаните, румънците и българите.

Дължината на острова е около 240 км., а ширината му е около 100 км. Общата дължина на бреговата ивица е около 800 километра. И при тази малка територия ми бяха необходими цели 11 дни за да мога да разгледам основните забележителности. На следващата карта с черен контур е очертан маршрута, по който обиколих „надлъж и нашир“ остров Кипър. Стрелките до контура показват посоките на придвижване. Начертаният на картата маршрут е с дължина 1430 километра – толкова изминах с автомобила.

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му при обиколката на остров Кипър

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му при обиколката на остров Кипър

Почти успоредно на северния бряг са простира

планинската верига Бешпармак (гръцкото й име е Пентадактилос)

Нейната височина достига 1000 метра. И турското и гръцкото име в превод означават Пет пръста, заради очертаващите се пет върха по протежение на планината.

Фериботът наближава брега на Северен Кипър с дългата планинската верига Бешпармак

Фериботът наближава брега на Северен Кипър с дългата планинската верига Бешпармак

В южната половина на Кипър се издига планината Тродос, чийто най-висок връх е Олимпос (1951 метра). Този планински масив е с размери 80 км. на 30 км. и е обрасъл с гъсти гори.

Авторът преминава с автомобила си през планината Тродос в Южен Кипър

Авторът преминава с автомобила си през планината Тродос в Южен Кипър

Между северния и южен планински масиви е разположена леко хълмистата равнина Месаория. На следващата снимка се вижда тази равнина, а гледната точка е от крепостния замък Буфавенто. В долната част на снимката се забелязва паркирания автомобил на автора.

Поглед към хълмистата равнина Месаория

Поглед към хълмистата равнина Месаория

Икономика

Кипър притежава залежи от медни руди и различни минерали. От древни времена е развит добива на мед и производството на изделия от този метал. След 2010 година в морската икономическа зона на острова са установени залежи на нефт и природен газ. Основните икономически отрасли са туризма, селското стопанство, корабоплаването, производството на текстилни и занаятчийски изделия. Интересна част от селскостопанското производство е коренът на растението трилистник, наричан тук холукаси. Векове наред се произвежда сладкото десертно вино Командария.

На остров Кипър се отбелязват

няколко специфични празника

Може би най-характерният и уникален е Катаклизмос – празник посветен на Всемирния потоп. Характерен е фестивалът на Афродита. Отбелязват се фестивалът на виното и празника на розата.

История

Първите открити следи от човешки живот на Кипър се отнасят към периода на неолита, 7 хиляди години преди новата ера. Около едно хилядолетие преди новата ера се появяват гръцки заселници и започва елинизацията на острова. Установява се гръцкия бит и се разпространява гръцката култура и изкуство. През различни периоди се заселват финикийци, асирийци, египтяни и перси. Последните са прогонени от армията на Александър Македонски, а след него островът става владение на гръцката династия на Птоломеите. Тридесет години преди новата ера Римляните завладяват острова и от времето на тяхното управление са запазени храмове, бани, амфитеатри. С най-голяма стойност от този период са прекрасните мозайки в град Пафос.

Фрагмент от подова Римска мозайка в Пафос

Фрагмент от подова Римска мозайка в Пафос

Следва почти деветвековно византийско управление, от което време са запазени крепости, манастири, християнски базилики, стенописи и икони. По време на Третия кръстоносен поход в края на 12-ти век английският крал Ричард Лъвското сърце завладява острова и го продава първо на Тамплиерите, а после на франкския владетел и последен крал на Ерусалим Ги дьо Лузинян. Така започва периода на франкското господство, оставяйки след себе си крепостни замъци, готически катедрали и манастири.

Останки от абатството Беллапаис

Останки от абатството Беллапаис

Последната кралица от династията на Лузиняните продава острова на Венеция в края на 15-ти век. Така започва почти едновековния период на Венецианско господство. През това време угрозата от страна на Османската империя е огромна и населението плаща високи данъци за да се строят защитни крепости. В края на 16-ти век османските турци завладяват острова, въпреки съпротивата.

Столицата Никозия (Левкоша)

е под обсада 40 дни, преди да бъде превзета. Защитниците на Фамагуста се съпротивляват цели 11 месеца на турските завоеватели. Започва тривековен период на Османско владичество. От това време са останали ханове, джамии, обществени бани.

Турският хан в Левкоша е една от основните архитектурни забележителности на града

Турският хан в Левкоша е една от основните архитектурни забележителности на града

Османският период свършва през 1878 година

и в събитията от това време виждам индиректна връзка с Българската история. След Руско-Турската война (1877г.÷1878г.), на Берлинския конгрес големите европейски държави вземат решения за разпокъсването на България и за подялбата на отнетите турски територии. Зад кулисите на конгреса Турция сключва таен договор с Великобритания, с който й предоставя остров Кипър. В замяна Британците се задължават да защитават турските интереси на Изток, преди всичко с насоченост срещу Русия. Берлинският договор узаконява английската окупация на Кипър. Осем десетилетия продължава периодът на Британско управление. Островът остава само формално османски до Първата световна война, след което официално е провъзгласен за английска колония. През този период британците пренасят тук „европейската култура“. Икономиката е в подем, нараства промишленото и селскостопанско производство, изгражда се съвременна транспортна инфраструктура. Установяват се и английските правила за автомобилно движение от лявата страна.

През 50-те години на 20-ти век се разраства национално-освободителното движение и се стига да нелегална въоръжена борба срещу английските колонизатори. Едновременно с това нараства напрежението между кипърските гърци и кипърските турци, като се стига до военни стълкновения между двете общности. Освободителното движение на кипърските гърци се възглавява от Архиепископ Макариос.

През 1960 година е провъзгласена независимата Република Кипър

и Макариос става неин пръв президент. Великобритания запазва на острова територии, на които са установени две военни бази. Стълкновенията между двете големи етнически и религиозни общности продължават, което налага през 1964 година да се въведат умиротворителни сили на Организацията на обединените нации. Те се разполагат по разделителна демаркационна зона, наречена „Зелена линия“.

През 1974 година управляващата в Гърция военна хунта организира преврат с цел последващо присъединяване на острова към Гърция. Използвайки ситуацията, турската армия окупира населения с турци Северен Кипър.

От тази част са принудително изселени над 200 хиляди гърци и прогонени на Юг. Обратно пък, няколко десетки хиляди турци са изселени от южната в северната част на острова. През 1983 година е официално провъзгласена

Севернокипърската турска република

Тази държава е призната единствено от Турция. Съгласно международното право Република Кипър запазва суверенитета си върху цялата територия на острова. Там наричат Северен Кипър „незаконно и временно окупирана територия“.

Сега територията на остров Кипър е разделена на 4 части:

  • Република Кипър, която е член на Европейския съюз от 2004 година. В разговорния език се нарича още Южен Кипър или гръцката част от острова. На тази държава принадлежи 57% от островната територия.
  • Севернокипърска турска република, която заема 36% от острова.
  • Буферна зона, разделяща северната и южната част на острова. Тя е с дължина 180 км. и е наречена „Зелена линия“. Охранява се от войски на ООН. Покрива близо 4% от територията на Кипър.
  • Британските военни бази Акротири и Декелия са в южната половина на острова и са разположени на близо 3% от територията му.

„Зелената линия“ минава през столицата Левкоша (позната и под името Никозия)

като я разделя на две части. Северната част на Левкоса е столица на Севернокипърската турска република, а пък южната част е столица на Република Кипър. Това е единственият град в света, който е столица на две държави.

Искам да споделя впечатленията си от

цените в Кипър,

преди да започнем автомобилната обиколка на острова.

По мои наблюдения, цените на хранителните продукти в Северен Кипър бяха малко по-високи отколкото у нас и в Турция. Цените на входните билети за музеите и архитектурно-историческите забележителности бяха в границите между 4 и 7 лева български пари. Посещението на някои от тези забележителности беше безплатно. Повечето гръцки черкви, обаче, са със статут на музеи и за разглеждането им се плаща. Цените на горивата бяха както в България, т. е. с около ¼ по-ниски от съответните цени в Турция. Главните пътища са скоростни, с по две отделени платна. През планинските и някои крайбрежни райони пътищата са тесни, със завои и придвижването по тях е бавно. В основните градове има много добре уредени туристически информационни центрове. Там се предоставят и безплатни пътни карти.

В Република Кипър цените бяха европейски.

Хранителните продукти струваха около два пъти по-скъпо отколкото в България, т. е. приблизително както в съседна Гърция. Храненето в ресторанти беше 4-5 пъти по-скъпо, отколкото у нас. За сметка на това билетите за музеите и другите архитектурно-исторически забележителности бяха много по-евтини отколкото в Западна Европа и в Гърция. Цените им се движеха в границите между 2,50 и 4,50 евро.

В Южен Кипър има няколко къси, но много добри магистрали, които са безплатни. Тесни и с много завои са пътищата през планината Тродос. Повечето паркинги и обществени тоалетни също се оказаха безплатни. Цените на горивата по бензиностанциите бяха с около 10 до 15 процента по-високи, отколкото в България. Навсякъде има добре уредени туристически информационни центрове. Тук, обаче, не се дават безплатни карти на автомобилните пътища. Купих си такава с надписи на руски и гръцки за 5 евро.

Като цяло,

и Северната и Южната част на остров Кипър са много добре уредени туристически региони

Пътуването със собствен автомобил там е евтино и безопасно. Никъде не съм имал проблеми с пътната полиция по отношение на превишена скорост или други неволни нарушения. В Северен Кипър е по-евтино, а в Южен Кипър е доста по-луксозно и всичко е по-добре уредено. Много е разпространено предоставянето под наем на автомобили, квадроцикли и лодки. В Северен Кипър преобладаваха английскоговорящите туристи. В южната част на Република Кипър беше пълно с руснаци. В западната й част вече имаше доста западноевропейски туристи, предимно възрастни хора. Видях туристи от Полша, Чехия и Украйна. Въпреки че в Кипър живеят и работят много българи, по време на обиколката там не срещнах нито един българин и не чух никъде българска реч.

Севернокипърска турска република

Северен Кипър е с площ 3,35 хил. км² и с население около 300 хиляди. Освен местните турци, тук живеят и много преселници от Анадола. През 1974 година турската армия окупира северната част на острова, която получава името Турска федеративна държава Северен Кипър. Тя обявява независимост през 1983 година и е провъзгласена Севернокипърската турска република. Въпреки че е международно непризната, с очите си видях, че тази република съществува като самостоятелна държава и притежава всичките атрибути на държавната власт: президент, правителство, знаме, герб и т. н. Използваната валута е турската лира, а икономиката е тясно обвързана с икономиката на Турция. Индиректно за тази обвързаност можех да съдя по множеството големи камиони ТИР, които се превозваха с фериботите между Турция и Северен Кипър.

Пристигайки след плаването през нощта, фериботът акостира на пристанището в

град Гирне

Следваха паспортна проверка, оформяне на документите за временен внос на автомобила с такса от 15 лева и плащане застраховка Гражданска отговорност за половин месец в размер на 40 лева. Датата на пристигането беше 6-ти май.

Снимка от ферибота, който акостира на пристанището в Гирне

Снимка от ферибота, който акостира на пристанището в Гирне

В пристанищния офис на фериботната компания се поинтересувах какво е разписанието на корабите в обратна посока. Дадоха ми каталог с дните и часовете, който се оказа променен десетина дни по-късно.

Потегляйки от паркинга на пристанището видях автомобил, движещ се срещу мен и си помислих „Виж го тоя ненормалник кара в моята лента“. Спрях на място за да не се ударим и в този момент осъзнах, че „ненормалникът“ всъщност съм аз. Просто бях забравил, че

движението в Кипър е от лявата страна,

както във Великобритания.

Не зная защо, но предварително си представях Гирне като някакъв занемарен и скучен пристанищен град. Точно обратното –

бях очарован от старата историческа част

Опитвайки се да стигна до крепостта, в един момент осъзнах, че се движа по затворена улица край залива със старинни сгради от едната страна и маси на ресторантите от другата. Пешеходците се отместваха за да мина и така стигнах до края. Нямаше изход и разбрах, че това е крайбрежна пешеходна алея.

Върнах се на заден ход няколкостотин метра. Очаквах всеки момент да изскочи полицай и да ме глоби за нарушението. Нищо подобно. Нямаше и гневни жестове или изрази от страна на разхождащите се туристи. По-скоро с усмивка и интерес гледаха тоя заблудил се шофьор от Европа.

Пешеходната зона на старото пристанище, по която неволно минах с автомобила си

Пешеходната зона на старото пристанище, по която неволно минах с автомобила си

Преди Гирне е бил населен предимно с кипърски гърци и се е казвал Кирения.

След турската окупация през 1974 година гърците са изселени на Юг или емигрират в Европа. Счита се, че градът е основан след края на Троянската война, повече от едно хилядолетие преди новата ера. През вековете той се е развивал като търговски и занаятчийски център. Една от основните забележителности е запазената крепост с разположен в нея историко-археологически музей.

Поглед към една от кулите на крепостта

Поглед към една от кулите на крепостта

Останките на потънал древен кораб са един от главните експонати в музея

Останките на потънал древен кораб са един от главните експонати в музея

Старото пристанище на Гирне (Кирения)

и разходката около него се запомнят завинаги.

Панорамен поглед от крепостта към старото пристанище

Панорамен поглед от крепостта към старото пристанище

Новата част на града също беше приятна с многото си пешеходни зони, магазини, ресторанти и барове. Тук продължаваше и крайбрежната алея с палми и цветя. В Гирне беше пълно с туристи, предимно английско говорящи.

Абатството Беллапаис

е изградено в началото на 13-ти век от френските рицари-кръстоносци, пристигнали в Кипър от Йерусалим. Това е укрепен манастирски комплекс в готически стил, състоящ се от катедрала, трапезария, жилищни помещения и градини. Първоначалното име на френски е Abbaye de la Paix, което в превод означава Абатство на мира. Сегашното наименование Беллапаис е дадено по време на венецианското управление на острова. Селото носи същото име.

Пернишкият Форд на автора току що е паркирал в Беллапаис

Пернишкият Форд на автора току що е паркирал в Беллапаис

Абатството Беллапаис е комплекс от сгради и градини в планината Бешпармак

Абатството Беллапаис е комплекс от сгради и градини в планината Бешпармак

Спрях се в

селото Караман

с действаща гръцка черква и в планинското

село Лапта

В последното си купих еднокилограмова кофичка йогурт, който се оказа изключително гъст и високомаслен, подобно на нашето биволско кисело мляко.

Градчето Гюзелюрт (гръцкото име е Морфу)

е център на регион, в който се отглеждат цитрусови плодове. Две са основните забележителности тук: Природонаучния и археологически музей и запазената като музей гръцка черква с прекрасни икони.

Агънце „сиамски близнак“ като експонат в природонаучния музей на Гюзелюрт

Агънце „сиамски близнак“ като експонат в природонаучния музей на Гюзелюрт

Фрагмент от иконостаса на гръцката черква в Гюзелюрт (Морфу)

Фрагмент от иконостаса на гръцката черква в Гюзелюрт (Морфу)

Соли е древен град

в северозападната част на острова. Възникнал е като гръцки град-държава и е процъфтявал в продължение на едно хилядолетие. Главният археологически обект тук е античният амфитеатър, изграден около едно столетие преди новата ера. По време на разкопките е открита уникална мраморна скулптура на Афродита, която се съхранява в археологическия музей в Левкоса. В Соли са останките на пет храма и на раннохристиянска базилика с мозаечен под. В некропола са установени около 30 погребения.

Авторът в античния театър на Соли

Авторът в античния театър на Соли

Фрагмент от подовата мозайка, изобразяващ лебед

Фрагмент от подовата мозайка, изобразяващ лебед

Стигнах до

Левкоша (по-известен под името Никозия),

по-точно северната част на града, която е

столица на Севернокипърската турска република

Така наречената „Зелена линия“ е под егидата на ООН и отделя Северна Левкоса (Никозия), която е с турско население, от Южна Левкоса (Никозия), която е с гръцко население и е столица на Република Кипър. По този начин Левкоса (Никозия) е единствения град в света, който е столица на две държави.

Паркирах сравнително далече от историческия център, близо до новото здание на кметството. По пътя към центъра се зазяпвах наляво и надясно, докато в един момент бързо се заоблачи и заваля проливен дъжд. Близо един час чаках под един навес и когато дъждът понамаля продължих. На практика цялата ми обиколка из столицата на Северен Кипър мина под дъжда, кога по-слаб, кога по-силен. Естествено, още в самото начало целият подгизнах като „мокра кокошка“ и вече ми беше все едно като „джапах“ през локвите. Старата част на града е оградена от Венецианската крепостна стена и тук е съсредоточена голяма част от архитектурно-историческите забележителности на Северна Левкоса. Историята на този град в значителна степен се припокрива с историята на остров Кипър.

Кът от съвременната част на Северна Левкоса (Никозия)

Кът от съвременната част на Северна Левкоша (Никозия)

На територията на стария турски хан сега са разположени множество приятни малки ресторанти и магазинчета за сувенири. Предназначението на всички тях е да „обират“ парите на туристите.

Бюйюк хан в Левкоша е голяма туристическа атракция

Бюйюк хан в Левкоша е голяма туристическа атракция

Старите улици на Северна Левкоса (Никозия) са приятно място за разходка на туристите, стига да не валеше дъжд

Старите улици на Северна Левкоша (Никозия) са приятно място за разходка на туристите, стига да не валеше дъжд

Света София и най-старата и най-голяма готическа катедрала на Кипър.

Строена е в продължение на десетилетия през 13-ти и началото на 14-ти век. След завладяването на острова от османските турци, катедралата е преустроена в джамия с името Селимие. Вътрешните размери на този внушителен молитвен дом са 66 метра на 21 метра.

Интериора на джамията Селимие, била преди катедрален храм Света София

Интериора на джамията Селимие, била преди катедрален храм Света София

Крепостният замък Буфавенто

е разположен на един от върховете от планинската верига Бешпармак (гръцкото й име е Пентадактилос). По дължината на тази планина са били разположени крепостни замъци и стражеви кули. Така се е наблюдавало цялото северно крайбрежие и равнините на юг. При появата на врагове са се подавали сигнали с огън и дим от един наблюдателен пост на следващия. По този начин вестта за опасност се е разпространявала за минути и военните гарнизони са се мобилизирали бързо за отбрана. Тази „отбранителна и информационна система“ е създадена от византийците с цел защита от арабските нашествия. По-късно е доусъвършенствана от франкските рицари, подчинени на династията на Лузиняните.

Три са големите крепости по билото на планината:

Сент Иларион, Буфавенто и Кантара.

Буфавенто

е най-труднодостъпната от тях, а откриващите се гледки в различни посоки просто спират дъха. Името произхожда от духащите от всички посоки ветрове и може да се преведе като „Весел вятър“. Паркирах автомобила в подножието на планината рано сутринта, след което се изкачвах пеша 40 минути.

Стените на крепостния замък са непристъпни

Стените на крепостния замък са непристъпни

Поглед от крепостта по дължина на планинската верига в западна посока. Отдясно е морето и крайбрежието.

Поглед от крепостта по дължина на планинската верига в западна посока. Отдясно е морето и крайбрежието.

Когото се върнах на паркинга все още нямаше други туристи, така че бях единственият посетител на Буфавенто в ранната утрин.

Крепостният замък Кантара

е най-източния от трите такива, изградени през 11-ти век за защита от арабските нашествия. От него се наблюдава както целия полуостров Карпас в източна посока, така и планината в западна посока към Буфавенто.

Пернишкият Форд на автора в подножието на крепостта Кантара

Пернишкият Форд на автора в подножието на крепостта Кантара

Крепостният замък Кантара осигурява чудесен обзор към полуостров Карпас

Крепостният замък Кантара осигурява чудесен обзор към полуостров Карпас

Третият голям крепостен замък Сент Иларион разгледах след като се върнах от Южен Кипър. За него ще разкажа „като му дойде времето“.

Села край морето в Северен Кипър

Популярно е изграждането на къщи по типови проекти, вероятно защото така се спестяват пари за проектиране.

По крайбрежието на Северен Кипър са изградени множество типови жилищни комплекси

По крайбрежието на Северен Кипър са изградени множество типови жилищни комплекси

Обикновено село край морето в Северен Кипър

Обикновено село край морето в Северен Кипър

Много популярни в Северен Кипър са къщите, изградени по типови проекти

Много популярни в Северен Кипър са къщите, изградени по типови проекти

Първото ми отиване на

плаж и къпане в Средиземно море

стана на 8-ми май. Плажът и изграденият до него хотел носеха името „Малибу“.

Плажът Малибу, където се къпах за първи път в Средиземно море по време на пътешествието

Плажът Малибу, където се къпах за първи път в Средиземно море по време на пътешествието

Най-североизточната част на Кипър представлява дълъг полуостров, който се врязва като клюн в Средиземно море. Името му е Карпас

Градчето Дипкарпас

не се отличава с нищо особено.

Запазената гръцка черква в Дипкарпас

Запазената гръцка черква в Дипкарпас

На полуостров Карпас

е имало множество християнски манастири и черкви. Този регион се е смятал за свещен и е бил място за поклонничество на гръцките християни. След 1974 година всичко е изоставено и се руши.

Останки от

средновековната черква Свети Филон,

която е част от манастир.

Това е останало от черквата Свети Филон

Това е останало от черквата Свети Филон

Манастирският комплекс Афендрика

се руши и никой не го е грижа за поддръжката на тази християнска обител.

Автомобилът на автора пред една от черквите на манастира Афендрика

Автомобилът на автора пред една от черквите на манастира Афендрика

По продължението на полуостров Карпас

пътищата не са добри

Първо се появиха дупки по асфалта. После пътя стана с чакъл. На следващия етап пътищата станаха без покритие (грунтови). Накрая се появиха неравности с камъни, които моят лек автомобил не можеше да преодолее. Върнах се обратно.

По пътя на полуостров Карпас

По пътя на полуостров Карпас

Минах в южната част на полуостров Карпас и на стъмване се спрях при почивен комплекс от дървени бунгала и неголям спокоен плаж. Намираше се недалеч от

манастирския комплекс Свети Апостол Андрей

Крайбрежието с плажа и бунгалата за почиващите, недалеч от манастира Апостол Андрей

Крайбрежието с плажа и бунгалата за почиващите, недалеч от манастира Апостол Андрей

Спрях да пренощувам на паркинга до манастира. За моя приятна изненада наоколо беше пълно със свободно разхождащи се магарета. Още със спирането, до автомобила ми дойдоха две магаренца. Споделих с тях своята вечеря като им давах хляб, сирене и домати.

Двете магарета, с които се сприятелих и с които споделих своята скромна вечеря

Двете магарета, с които се сприятелих и с които споделих своята скромна вечеря

На сутринта се надявах да разгледам манастира, но се оказа че там се извършват ремонтни работи. Беше ми приятно да видя, че поне този манастир не е оставен да се руши. Не зная кой финансираше реставрирането на черквата и на манастирските здания.

По целия полуостров Карпас

нямаше застрояване с хотели и големи здания

За почиващите бяха направени предимно дървени бунгала. Ставаше ясно, че това е защитена територия.

Една от най-дългите пясъчни ивици е

Алтън кум, което в превод означава Златни пясъци

Да, точно така както се нарича нашият курортен комплекс северно от град Варна.

Вероятно заради ранната утрин, на плажа беше безлюдно. Сам се разхождах по пясъчните дюни и край морето. Беше ми много странно да видя „девствени плажове“, след като зная как масово се застрояват подобни места у нас и в Южна Европа.

Тук се намира „Плажът на костенурките“,

където морските костенурки снасят яйцата си в пясъка. Новоизлюпените малки костенурчета се отправят веднага към морето. Очевидно бях там извън този период, защото не видях нито една водна костенурка.

Поглед към един от плажовете с пясъчни дюни на Алтън кум (Златни пясъци)

Поглед към един от плажовете с пясъчни дюни на Алтън кум (Златни пясъци)

Такъв спокоен плаж е мечта за доста хора. Алтън кум (Златни пясъци) в Северен Кипър.

Такъв спокоен плаж е мечта за доста хора. Алтън кум (Златни пясъци) в Северен Кипър.

Продължавайки на югозапад по крайбрежието на полуостров Карпас се спирах в малки селища и курортни зони край Средиземно море.

Сутринта към 9 часа все още нямаше хора по плажовете

Сутринта към 9 часа все още нямаше хора по плажовете

Край Средиземно море

Край Средиземно море

Крайморски комплекс в Северен Кипър

Крайморски комплекс в Северен Кипър

Жилища в „затворен“ комплекс в началото на полуостров Карпас

Жилища в „затворен“ комплекс в началото на полуостров Карпас

Искеле (с гръцко име Трикомо)

е малко градче в северната част на залива Фамагуста. На този залив се намират едни от хубавите Севернокипърски плажове.

В старата част на град Искеле

В старата част на град Искеле

Крайбрежната курортна зона на Искеле

Крайбрежната курортна зона на Искеле

Античният град Саламис (известен още като Саламин)

е една от главните исторически забележителности на Северен Кипър. Счита се, че градът е основан след Троянската война, но първите писмени сведения за него са от 7-ми век преди новата ера. Тук са открити монети от 6-ти век пр. н. е., които са най-старите в северната част на острова. По времето на римското владичество в Саламис се заселват много евреи, дошли от Палестина. Градът процъфтява и през периода, когато Кипър е в състава на Византия. Краят на благоденствието идва с арабските нашествия в последните векове от първото хилядолетие на новата ера.

Някогашното величие на Саламис си личи от пръв поглед

Някогашното величие на Саламис си личи от пръв поглед

Амфитеатърът в Саламис е с внушителни размери

Амфитеатърът в Саламис е с внушителни размери

Авторът сред руините на античния град Саламис

Авторът сред руините на античния град Саламис

Архитектурно-историческите забележителности в района не свършват със Саламис. В близост се намира комплекс от гробници на антични владетели и богати граждани. Наричат го

Некропола на Саламис

Разкритите гробници са 114 на брой. Намерените при разкопките артефакти са изложени в неголям историко-археологически музей.

Една от гробниците, близо до Саламис

Една от гробниците, близо до Саламис

С починалия владетел е погребан и неговия кон – експонат в музея

С починалия владетел е погребан и неговия кон – експонат в музея

На няколко километра от Некропола се намира

манастирският комплекс Свети Барнабас

Според легендата Барнабас произхожда от еврейско семейство, живяло в Саламис. Отива да учи в Ерусалим и там приема християнската вяра. Връща се в Кипър и заедно с апостол Павел проповядва християнството сред населението на острова. Основните забележителности в манастира са:

  • Черквата, в която е обособен Музей на иконите;
  • Манастирските сгради, в чиито помещения е поместен историческия музей;
  • Гробницата на Свети Барнабас;
  • манастирския двор с градините;
  • Камбанарията.
Черквата и камбанарията в манастира Свети Барнабас

Черквата и камбанарията в манастира Свети Барнабас

Музея на иконите. Всъщност, черковните икони са обявени за музейни експонати.

Музея на иконите. Всъщност, черковните икони са обявени за музейни експонати.

Крайбрежието северно от град

Фамагуста

е оформено като добре развит туристически район. Заливът носи същото име – Фамагуста.

Морският плаж в близост до археологическите останки на Саламис

Морският плаж в близост до археологическите останки на Саламис

Поглед към залива Фамагуста

Поглед към залива Фамагуста

„Ти помниш ли

морето и машините

и трюмовете, пълни

с лепкав мрак?

И онзи див копнеж

по Филипините,

по едрите звезди

над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк,

нехвърлил жаден взор далече,

там, дето в гаснещата вечер

дъхът на тропика се чувства?“

Никола Вапцаров

Много от нас си спомнят тези стихове на поета Вапцаров (1909г.÷1942г.). И аз ги помня още от ученическите години. Оттогава Фамагуста се е „загнездила“ някъде дълбоко в съзнанието ми. В продължение на десетилетия съм мечтал да видя този град. Най-после дългоочакваният момент настъпи.

Възникнал в древността,

Фамагуста

достига своя най-голям разцвет през Византийския период. По времето на управлението на Франките (рицарите от династията на Лузиняните) градът продължава да благоденства и се превръща в едно от най-големите пристанища в Източното Средиземноморие. Издигат се мощни крепостни стени, укрепват се старите отбранителни съоръжения, строят се готически катедрали и обществени сгради. Установявайки своето господство над острова, Венецианците продължават да укрепват града и превръщат Фамагуста в административен, търговски и стратегически център в източната част на Средиземно море. Най-героичните времена настъпват по време на Османското нашествие. Фамагуста издържа 11 месеца под турска обсада. Защитниците губят 90% от личния състав и свършват запасите от барут. Турците прокопават тунели под стените и с подземни взривове ги разрушават. В крайна сметка гарнизонът капитулира. Обсадата на града е една от най-кръвопролитните във военната история на Европа. Фамагуста запада под османско господство, но преживява повторен разцвет по време на Британското управление на остров Кипър.

Фамагуста

Пристигайки, минах с автомобила през запазените крепостни врати и си намерих място за паркиране в самия исторически център, до руините на венецианския замък.

До останките от венецианския замък е паркиран пернишкият Форд на автора (третият от дясно)

До останките от венецианския замък е паркиран пернишкият Форд на автора (третият от дясно)

Най-величественото здание във Фамагуста е

готическата катедрала „Свети Николай“

Тя е превърната в джамия с името „Лала Мустафа Паша“. Това е предводителят на турската армия по време на продължителната обсада на града през втората половина на 16-ти век.

Историческият площад на Фамагуста с готическата катедрала, сега джамия

Историческият площад на Фамагуста с готическата катедрала, сега джамия

Внушителната

готическа катедрала „Свети Петър и Свети Павел“

сега е джамия с името „Синан Паша“.

Катедралата „Свети Петър и Свети Павел“ (джамия „Синан Паша“)

Катедралата „Свети Петър и Свети Павел“ (джамия „Синан Паша“)

Пристанището на Фамагуста

Пристанището на Фамагуста

Поглед към Фамагуста от крепостните стени

Поглед към Фамагуста от крепостните стени

Една от забележителностите в града е

укреплението „Отело“

Носи това име, защото един от неговите управители е прототип на Шекспировия герой Отело. Бастионът е с квадратна форма и с 4 кръгли кули – по една на всеки от ъглите.

Бастионът Отело е част от отбранителната система на Фамагуста

Бастионът Отело е част от отбранителната система на Фамагуста

Пренощувах в автомобила в историческия център на Фамагуста. Надявах се да видя „едрите звезди“ над града, както се е изразил поетът. За мое съжаление звездите си бяха съвсем обикновени**. Е, какво пък, и Вапцаров като всеки поет има правото на художествени обобщения.

На следващата сутрин потеглих към най-източния граничен контролно-пропускателен пункт между Севернокипърската турска република и Република Кипър. Турските полицаи спокойно ме пуснаха да мина, но южнокипърската гранична полиция ме спря. Обясниха ми, че като чужденец мога да вляза с автомобила си в Южен Кипър само през един граничен пункт, този при Левкоса (Никозия). Нямах избор. За пореден път ми се промениха плановете. При малките разстояния на острова бързо стигнах столицата и през официалния граничен пункт влязох в Република Кипър. Вече бях на територията на Европейския съюз.

Май – Юли 2016 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: Авторът

*Оригиналното заглавие съдържаше името Севернокипърска турска република, но двама държавни мъже се възпротивиха и отправиха призив (цензура!!! 😉 към редакцията да смени заглавието на Северен Кипър. Понеже не ми се спори с държавни мъже го смених. Очаквам тези държавни мъже да ми предложат обяснение на термина ОРДЛО, когато му дойде времето 😉 – бел.Ст.

**Баща ми, преди години, беше минавал край Фамагуста с кораб и разказваше, че там са най-едрите звезди, които е виждал някога. А и Вапцаров също ги е гледал от кораб – така че може да е от гладната точка в морето – белСт.

Продължението:

Република Кипър (3 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Автор: Валентин Дрехарски

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Северен Кипър (2 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)”

  1. […] Кипър с Форда на Валентин. След като разгледахме Северен (турски) Кипър, днес влизаме на територията на Европейския […]

  2. […] на Валентин. Във втората част от пътеписа разгледахме Северен (турски) Кипър, след което влязохме в Република Кипър, т. е. на […]

  3. […] от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски), и Република Кипър (начало и […]

  4. […] от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и […]

  5. […] зони в Европа с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и […]

Leave a Reply


Switch to mobile version