апр 24 2008

Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(1): Солун – Панагия Сумела и Метеора

Солун – Панагия Сумела и Метеора

Солун – Панагия Сумела

Храм Св. Димитър МироточивиЗа 24 май 2007 г. бяха 4 почивни дни. Със съпругата ми Игната се бяхме записали за една екскурзия на храм Покров Богородичен – Всех Скорбящих Радост (до Руски паметник). Пътувахме с едно микробусче група от около 15 човека. Времето беше чудно, пътят хубав, макар и с доста натоварено движение – на границата се беше образувала колона от автобуси, имай чувството че цяла България се пренася в съседна Гърция за празниците. Минахме без проблем и веднага почуствахме, че сме в друга държава, православна – веднага след граничния пункт имаше църква, по-нататък по пътя във всяко селце виждахме поне по два храма, сякаш чисто нови. Разбира се, не бяха всичките нови, просто хората си поддържат храмовете.
Към обяд бяхме в Солун и веднага се загубихме. Че ще имаме проблеми се усещаше още при тръгването, когато водещата на групата ни накара да чакаме половин час, защото някаква не дошла, но пък можело някой друг да дойде на нейно място. В началото на Солун започнахме да се мотаем с буса из предградията, незнайно защо – уж търсехме църквата Св. Димитър Мироточиви, дори аз, който за пръв път влизаше в Гърция знаех, че този храм е в центъра на града, на стария град, който е близо до морето, естествено, но така и не разбрах защо се замотахме.

Спряхме за почивка край храм (Св. Харалампий и св. Христофор) в един от кварталите – защо точно там трябваше да почиваме, насред улицата, без вода наблизо, без тоалетна – не разбрах. После пак тръгнахме да се мотаем из града, често въртейки се в кръг. Мощите на св. вмчк ДимитърНейсе, най-накрая намерихме заветната цел – храм Св. Димитър, в който са мощите на покровителя на Солун, мъченик и чудотворец. Разгледахме храма и криптата, поклонихме се на нетленните и мироточиви мощи на светеца, пихме светена вода от една чешма вътре. Криптата е мястото, в което е бил затворен и мъчен на времето св. Димитър, сега е музей. Осветихме и иконките, които носехме. Една иконка на Св. Димитър, която си бях купил същия месец от Обрадовския манастир и осветих на мощите миришеше на миро седмици след това! Поклонихме се и на мощите на св. Анисия в същия храм. Запалихме и свещички. Нещо интересно за Гърция (или поне различно от нашите обичаи) – в църквите там рядко има някой, който да седи на пангара и да продава свещи. Свещите си стоят в отделения, с касички пред тях, и всеки си взима колкото иска и пуска пари съвсем на собствена отговорност. И няма злоупотреби явно. Това у нас съм го виждал само на няколко места, по-скоро инцидентно.
Както казах, вече бях наясно, че водещата на групата не е в час и с Игната решихме да си направим в Солун собствена програма. Но това не стана лесно – отне ни много време да разберем къде е паркиран буса и в колко ще потегляме. Оцених колко добра всъщност е фирма Искони, с която вече бяхме направили няколко пътувания – там се спазва стриктно разписание, когато се спира някъде винаги се казва колко време ще стоим, в колко точно тръгваме, от къде точно. И това се спазва! Сега се разбрахме да потеглим от Солун в 17 часа. Потеглихме в 18:30. При това с Игната бяхме точно навреме на уговореното място и през този час и половина закъснение висяхме на една пейка до буса, вместо да разгледаме още нещо в Солун – един град с безспорно богата история и много забележителности. Но да не избързвам с разказа.
Ротондата Св. вмчк Георги и Камарата (вляво)
От храм Св. Димитър се насочихме към ротондата Св. Георги – един по-стар и по-голям оригинал на едноименната в София. Входът беше свободен, но нямаше кой знае какво да се гледа – църквата се ремонтира, вътре има един открит олтар и малко стенописи. Дълго време е била джамия и отстрани още стои едно минаре. Снимките от изброяваните места са все в Албум Гърция.
От Св. Георги тръгнахме надолу към морето. Минахме покрай църквата Св. Пантелеймон (има снимка). Може би тук трябва да спомена, че повечето храмове там имат при входа си малък параклис, с икони и пак свободно оставени свещи, така че ако големият храм е затворен (сиестата си действа в Гърция), да има къде все пак да се помоли човек и да запали свещичка.
Пътят ни минаваше и покрай Камарата – арка построена от император Галерий в чест на победата на македонците над персите. Същият Галерий всъщност е строил и Ротондата, за своя гробница, но след това тя е превърната в храм. Пресякохме бул. Игнатия (Егнатиа Одос, Виа Игнация) и Игната много се развълнува този древен път щяхме да прекосим няколко пъти през следващите дни.
Отбихме се и до Панагия Дексиа (предполагам се превежда като „Богородица с Младенеца в десницата си“) – внушителен нов храм на същия булевард. Минавайки край разни разкопки и затворената църква Успение Богородично (1727) най-после стигнахме до морето.
Бялата кула
Край Бялата кула се задържахме малко повече, снимахме се, починахме си, топнах ръка в Егейско море. Отвсякъде около нас се чуваше българска реч. Явно този символ на Солун привличаше най-много туристи. В далечината видях кубетата на храм Св. св. Кирил и Методий, но тъй като се притеснявах да не закъснеем (напразно както после се оказа), оставих посещението на тази църква за другия разходки до родния град на двамата равноапостоли.
Храм Св. София - Божията премъдростСледващата спирка от разходката ни беше църквата Св. София – също много по-внушителна от софийската й версия. Помолихме се, запалихме свещички. Много хубав храм. В него се помолихме и пред мощите на св. Василий Нови Солунски.
Следваше църквата Панагия Ахиропиитос (Богородица Неръкотворна) – построена през 431 г. в чест на Третия Вселенски събор в Ефес. Накрая стигнахме до градинката, край която беше паркиран бусът ни и при който беше сборният пункт. Около нея видяхме Бей хамами – първата турска баня, построена в Солун (1444); църквата Св. Николай, която според някои е българско подворие в Солун (беше затворена и нямаше как да питаме дали наистина е така); и Агората – римския античен форум в центъра на града. Пихме кафе, ядохме сладолед, хранихме гълъби и чакахме, чакахме…
Главната църква (Св. Успение Богородично) на манастира Панагия Сумела
Както казах, потеглихме от Солун към 18:30 часа – на път за манастирския комплекс Панагия Сумела. Този поклоннически център се намира в планината Вермио, южно от Верия (Бер). Създаден е от понтийски гърци (от южното крайбрежие на Черно море), преселили се тук бягайки от геноцида през 1922 г. Старият манастир със същото име (в превод означава „Богородица от планината Мела“) е построен между 375 до 395 г. В него са се пазели частица от Честния кръст, икона на Богородица, рисувана от св. ап. и ев. Лука, старо Евангелие. Реликвите също са спасени и днес могат да се видят в главната църква на компекса (има ги и на снимка в галерията). Докато при храмовете и манастирите в Солун и Метеора се вее византийското жълто знаме с ерен двуглав орел, в Панагия Сумела се вее пак жълто знаме, но с черен феникс.
Макар да пристигнахме късно, на смрачаване, местните ни пуснаха в храма да се поклоним на светините и да запалим свещички. Настаниха ни в една отделна вила, на единия етаж мъжете, на другия – жените. Въздухът беше чист и прохладен, пейзажът страхотен. Чудно място! Хапнахме и си легнахме рано.

Метеора

манастир Св. НиколаРано и станахме на другия ден (25 май 2007 г.), рано и тръгнахме към Метеора. Шофьорът и водещата на няколко пъти направиха опит да се отклонят от пътя (главен път, право на юг), но вече бяхме бдителни, следяхме табелките и не им дадохме възможност да ни замотаят.
Първата ни спирка беше под манастира Св. Николай Анапавса (основан 12-13. век). Беше затворен. В Метеора работното време на манастирите (тези шест, които функционират) е така направено, че всеки делничен ден един от тях е затворен. Е, ние нацелихме този да е с почивен ден. Посетихме манастира Св. Варвара – девическа обител, основана 1529 г. върху руините на по-стара и наричана „Русану“ на името на един от основателите си, а не защото е руски, както ни обясни водещата групата. Че е женски си личеше и от градинките с цветя.
Обядвахме с Игната в неговото подножие. Хранейки и група плашливи котки :)
Поглед откъм Св. Троица - виждат се манастирите Русано, Варлаам и Големият МетеорСледваща спирка – манастир Св. Троица. Трудно достъпен, през едни голееееми стъпала, първо надолу-надолу, после нагоре… Но пък имало защо – прекрасен манастир, хубава църква, атрактивни камбани, интересни лифтове (и стар, и нов) и страхотен изглед към Каламбака (градчето в подножието на високите скали). Освен това и по локум за всеки – един дядо на входа събираше таксата и черпеше после всеки излизащ. Да, забравих да поясня – всички манастир на Метеора са с такса вход 2 евро. Това хем ни натовари (все пак двама човек по 2 евро са си 8 лева, за 5 манастира – 40 лева само за да влезем), хем бях и донякъде доволен, защото повечето туристи влизаха само в Големия Метеор, другите ги прескачаха и беше сравнително спокойно вътре. Нали не сте забравили колоната автобуси на границата? Е, част от нея беше в Солун, другата – на Метеора. Нямаше как да я забравим, защото постоянно виждахме върволицата, паркирали по пътя. Както и плътната опашка слизащи и качващи се (виж снимката).
Манастирът Св. Стефан беше по-достъпен – входът му е почти до паркинга, само едно малко мостче ги дели. Женски е, личи си и по малките цветни градинки, кацнали на невъзможни места сред скалите. Този манастир е с две действащи църкви – старата (преустроена 1545 г.) Св. първодякон Стефан и по-новата (1798) и по-голяма наречена на Св. Харалампий, част от чиито мощи (главата на светеца) се съхраняват там, пред иконостаса. Старата трапезария е преустроена в музей, с интересни стари икони, дрехи и утвар. При входа на манастира има и голям, хубав магазин, купихме от там иконки за нас и за подаръци.
Мегало Метеоро (Големият Метеор)Следващият манастир по пътя ни беше Големият, Мегало Метеоро, или Св. Преображение Господне (основан през 1340 г. от св. Атанасий Метеорски). Препълнен от тълпи. И също с големи стълбища, труден път, включващ и тунел. При това тук стълбищата са тесни, не са широки и удобни като в Св. Троица. Но и много богат със забележителности. Има няколко храма, няколко музейни сбирки, отворена костница, страхотни стенописи, много котки. Също два лифта. Прекрасен изглед. Мисля, че този манастир не е истински действащ в момента, целият е един голям музей, трудно монаси биха могли да се отделят от суетата тук. Тук се поклонихме на мощите (черепите) на св. Атанасий Метеоро и св. Иоасаф (двамата основатели). Купихме си и една оригинална литография, на манастирите, сега е окачена вкъщи.
Последно за деня посетихме манастира Св. Варлаам. Всъщност аз бях сам, Игната остана долу. Хубав манастир, някак си пуст, или може би така ми се струваше след глъчката на Големия Метеор. Освен впечатляващите стенописи в храма, запомнящо се беше и бурето с вместимост 12 000 литра в избата на манастира. Но май вече само атракция, не изглеждаше да се използва. Още снимки можете да видите в Албум Метеора.
Заваля. Точно като си тръгвахме привечер. Но не сериозно, само лек разхлаждащ дъждец.
Тръгнахме към Игуменица, към ферибота за Италия. Естествено пак имаше екшън – първо се загубихме и мотахме близо час около Метеора. След това насред магистрала кой знае защо водачката реши, че сме сбъркали пътя и спря микробуса, едвам се отървахме от катастрофа. Не разбрах какво очакваше да направим насред магистралата, дори и пак да сме се загубили, там някак да обърнем… Преди да стигнем до там обаче минахме през ужасен участък с много завои – планините Пинд. Заканих се повече по тоя маршрут да не пътувам докато не довършат магистралата.
Все пак успяхме да стигнем до пристанището на Игуменица навреме и в 23 часа се качихме на ферибота за Бари, Италия. Срещу 45 евро на човек можеше да отидем до там и да се върнем, спеейки на пода или на някой стол. Мизерно, но какво да се прави – бедните поклонници не разполагат с лукс. Всъщност на кораба имаше тоалетни, бани с топла вода, можеше да седиш кеф ти на открито и да гледаш морето, кеф ти вътре и да гледаш спещите, които са били по-подготвени и си носеха спални чували и шалтета. Е, това, че не спах две нощи не е от съществено значение.

Край на първа част, ето и продължението:

Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу>>>

Автор: Мартин Митов

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


3 responses so far

3 Responses to “Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(1): Солун – Панагия Сумела и Метеора”

  1. [...] Продължаваме с пътуването на Мартин из църквите и манастирите на Гърция и Италия. Начало на пътуването: Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(1): Солун –

  2. никола иванов казва:

    производители сме на църновни свещи с сме от кубрат българия работим с професионална машина ако проявявате интерес обадете ни се нь емеил nikii_simeonov@XXX.XX или на тел 359878………. или 0878…….. ще ви бъдем благодарни ако ни отговорите

  3. Стойчо казва:

    @никола, не е редно да правиш подобна реклама

Leave a Reply


Switch to mobile version