Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. Първо пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, и продължихме с техническия музей на Рахми М.Коч.

Днешния трети ден ще започнем с двореца Топкапъ и ще се разходим с корабче по Босфора.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част шеста

Дворецът Топкапъ и Босфорът с корабче

Ден 3, 21.09.2015 г.

До нас имаше една доста голяма джамия и всяка сутрин в 5:00 ч. ходжата ни будеше. Петя не беше го чула даже предната вечер, но аз си се събудих като почне да вика, даже и дограмата не го спираше.

Тази сутрин отново се събудих като се развика и станах до тоалетна, викам си ще погледна мотора там ли е 🙂 Надничам през прозореца и гледам един от съседния хотел рецепционист си седи и си пуши точно до предната гума. Викам си „Баси, частна охрана на мотора денонощно“.
Малката уличка беше пуста, имаше една румънска кола предния ден и една турска, но сега нямаше никой освен мотора. Зад порутената постройка на ляво се вижда стръмната павирана уличка, по която дойдохме първия ден. Тогава уличката пред хотела беше пренаселена и едвам минах заклещвайки се, сега нямаше никой, само стряскащата обстановка.

Тази уличка реално се явява успоредна на главната.
Станахме и отново геврече с кафе и чай на добре познатото ни кафене. По схемата от предния ден

искахме да посетим дворецът Топкапъ преди навалицата

Придвижихме се пеша през тесните квартални улички, които вече знаехме наизуст. Точно отваряха сергиите и още нямаше голяма навалица, та стана бързо. Тръгваме да влизаме в една улица покрай двореца, но охраната ни спря и каза най-рано 8:30 ч., първо влизане в двореца е в 9:00 ч. Спряхме се и изчакахме 10 мин да стане времето, охраната сама ни повика да заповядаме.
Оказа се, че

билети можеш да си купиш на автомати или на каса

Решихме, че на автоматите ще стане по-бързо, но не бяха ги пуснали още. Дойде един младеж и започна да ги ръчка нещо, извади едни безжични клавиатури и започна да ги настройва. Чакаме, чакаме наближава 9:00 ч. младежа не пуска още, касата и тя не е отворила. По едно време гледаме от долу се задават голяма група туристи. Разбрахме се на бързо, че Петя ще чака за билети, а аз отивам да заема позиция пред входа, преди навалицата. Някак си касите и автоматите отвориха 3 – 4 минути преди да почнат да пускат в двореца и Петя успя да дойде навреме и да влезем почти първи. Бързо се ориентирахме вътре и понеже тук за харема се купува отделно от вътрешна каса билет, решихме докато няма никой на касата да си вземем билети, пък ще влезем след това в харема с вече закупени билети.
В този дворец и харем се влиза без екскурзовод, когато решиш, за разлика от Долмабаче, където те пускат само с екскурзовод.

Дворецът Топкапъ

е построен през 1460 г. от завоевателя на Истанбул султан Мехмет II (Фатих султан Мехмет) и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в. Фатих построява най-напред “Чиниената резиденция”, а впоследствие дворецът и го нарича “Сарай-и Джедит” (нов дворец). През XIX в. дворецът е наречен “Топкапъ”.

Топкапъ сарай, Topkap Saray,

е бил първата резиденция на Османските султани, след като Константинопол става столица на империята. И по време на тяхното 624 годишно управление, този дворец е използван в 400 от тях от 1465 до 1865г. Можете да си представите богатството от исторически и архитектурни пластове и влияния събрани на едно място!
Дворецът е бил едновременно резиденция на султана, център на държавността и място за забавления и посрещане на важно гости. По време на най-силните му периоди тук са живеели едновременно над 4000 души. Състои се от 4 двора и множество разпръснати малки сгради, не очаквайте да видите монументалността на европейските резиденции от по-късни периоди като австрийския Шьонбрун или френския Версай. В ареалите на комплекса има джамия, болница, пещи и кухненски помещения, монетен двор, оръжейни, казармени помещения. Нещо като малко градче.

Входът

На терасата на двореца с изглед към Босфора

Дворът.

Терасата.

Изглед от терасата

Езерце с лилии

Тераса с шадраван

Изглед от терасата към Кулата на Галата

Разгледахме всички зали, като оръжейната и бижутерната с някакъв диамант изложен вътре N каратен, не помня точно колко беше, и

влязохме в Харема

Добре че си взехме билети предварително, защото се беше образувала опашка на касата. В харема беше разрешено снимането без статив и щракнах някоя друга снимка. Реално залите бяха почти еднакви и не съм ги снимал подробно

Стаите на Валиде Султан в Харема

Музикална стая до Залата с трона на Султана.

Залата с трона на Султана в Харема

Всички снимки от двореца тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Topkapi/

Двореца не е толкова впечатляващ като Долмабахче, но е интересен с тези разпръснати сгради. Като излязохме навън, вече беше станала навалица, а не беше толкова късно, та добре че отидохме за първо влизане и успяхме да разгледаме на спокойствие преди да почнат да се бутат вътре.

Планът, който Петя беше спретнала предварително започна да се променя в движение, тъй като първия ден бяха предвидени съвсем малко неща за гледане, а ние ударно го преизпълнихме. Затова и днешния ден вече беше по-малко натоварен. Следващата стъпка беше да слезем и да видим как стоят нещата с

корабчетата за разходка по Босфора

Искахме да вземем привечер разходка, но преди да е станало тъмно съвсем.

Спуснахме се към брега и веднага един ни нападна да ни предлага екскурзия по Босфора. Много са досадни и тичат след тебе въпреки, че казваш как не искаш. Този път първия, който ни лепна спечели :). Питахме го как са екскурзиите, и каза, че вечерната е от 19:00 ч., което ни се видя късно, но имаше сега от 12:00 ч. и решихме, че ни устройва. Първоначално каза 60 лири за двамата, но почнахме да се чудим и намали на 50 лири. За вечерните бяхме гледали в нета, че обикновено са с вечеря и са по-скъпи. Тази излизаше 30 лв. за двамата и идеално ни устройваше.

Този, който ни пазареше викна един друг, който ни даде билети и взе парите. Питаме къде е лодката и този с билетите ни прати при един трети, който пък каза: „Качете се в ей онзи бус, той ще ви закара“. Въобще организацията е страхотна, не знам как си разпределят печалбата.

Качихме се в буса и бяхме само ние. Имаше няколко викача, но безуспешно. В крайна сметка почна да закъснява тръгването заради малкото хора. След няколко минути успяха да привлекат едно възрастно семейство и се натовариха и те при нас.

Буса потегли, но беше минало вече 12 часа. Придвижи ни на 500 м от там, където бяхме в посока нашата квартира и ни стовари до

пристанището, където тръгваха лодките за Босфора

Дойде едно момче да ни посрещне и ни заведе до нашата лодка. На нея имаше вече някакви хора, но като цяло беше празна. Потеглихме с колкото хора имаше, първо

обиколка на Златния рог

Мостът на метрото

Мостът Ататюрк над Златния рог, това е въпросния мост за който ви разправях, че е плаващ и платната дишат.

Истанбул

Българската църква Св. Стефан в Истанбул, не отидохме да я разглеждаме понеже беше в ремонт, а много искахме.

Изоставени докове

Ето го и разглобения мост

Вляво е Музеят Рахми Коч, а вдясно се вижда малко от парка Хаскьой, дървената къщичка по средата е спирката на водните автобуси, които ползвахме предния ден.

Музей Рахми Коч видян от лодката за разходка, и подводницата

Мостът Халич

Пиратска лодка

След като завъртяхме през Златния рог, корабчето отново акостира и голяма тълпа хора се качи при нас, ясно ги бяха събрали докато се возим из Златния рог. А докато чакахме да се натоварят:
Ей така се носят гевреци с ръце в джобове 🙂

И хидроплан над Златния рог

Натоварихме хората и

поехме към Босфора

На моста на Галата сериозно съревнование и подсвиркване пада кой да мине пръв под моста.

Трафикът по Златния рог и Босфора си е доста натоварен,

също както и по улиците на града.

Часовниковата кула на Двореца Долмабахче

Долмабахче

Дворецът Чираган (Ciragan Palace),

превърнат в луксозен хотел от веригата Кемпински

Първият мост над Босфора

Остров Галатасарай (Galatasaray Islet),

на острова има 6 ресторанта, плувен басен и барове.

И къщичка вероятно за водни птици

И вече сме от към Азиатската част, не е лошо да си имаш къщичка на брега и пред нея да ти стои корабче вместо кола 🙂

Дървена джамия

Момината кула (Kiz kulesi)

Момината кула е разположена в азиатската част на Истанбул върху малък остров в района Юскюдар.

Salacak, İETT Kız Kulesi Durağı, Üsküdar Harem Sahil Yolu, 34668 Üsküdar/İstanbul, Турция
Има няколко версии за строителството на кулата. Според едната от тях тя е построена от атинския пълководец Алкивиад, за да се води от там наблюдение за евентуално нахлуващи персийски кораби в Босфора. Според друга версия кулата е вдигната по времето на управлението на византийския император Константин Велики като важен пост на граничната морска стража. В дългата си история кулата е била навигационно съоръжение (фар), затвор и карантинен изолатор.

На корабчето, срещу нас на пейките бяха седнали възрастни ирландци и като минавахме покрай разни забележителности ги чувахме, че се питат един друг това какво е онова какво е, та влязохме в ролята на екскурзоводи и обяснявахме това-онова :). Корабчето се върна отново на пристанището, на което се качихме и ние решихме да слезем, явно щеше да продължи из Златния рог отново за новопостъпилите туристи.

ПрОчаквайте продължението:

Истанбул с мотор (7): Джамията Сюлеймание и как се ходи на бръснар 🙂

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com