Пътуване до…



« | »

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

 Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като героичният Опел загина геройски в Централна Азия, от днес вече сме с нов Форд.

Преди да ви пожелая приятно четене искам да направя едно предупреждение – пътешествието преминава през окупирани територии, които са с непризнати правителства и управления. Навлизането в в окупираните Крим, „Луганска народна република“, Абхазия и Република Северен Кипър по законен начин става само след разрешение от страна на Украйна (за Крим, ЛНР и ДНР), Грузия (за Абхазия), Република Кипър (за Северен Кипър). Всяко останало влизане на тези територии е незаконно и може да доведе до криминално преследване за незаконно преминаване на граница.

А сега: приятно четене!

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Миналата година оставихме повредения Опел на Валентин в Киргизстан, Централна Азия. Сега започваме поредното пътешествие с Форд. В продължение на 83 дни ще С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 минем през 17 държави и ще достигнем до 6 морета.

С Форд от Кипър до Баренцово море,2016

първа част

Увод – резюме и Западна Турция

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

 

Увод

 

От къде дойде идеята за мотото на настоящия пътепис? Механизмът за смяна на датите на печата на уредника на един музей в Литва беше блокирал между вчерашната и настоящата дата. Човекът се ядосваше: „Гледай го. Застанал между вчера и днес. Имаше такава руска песен – между миналото и бъдещето.“ Отговорих му, че се сещам за тази стара песен: „Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“. И така започна нашият разговор.

 

След най-дългото ми пътешествие през 2014 година (тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море и обратно през Сибир до Санкт Петербург) и след пътуването ми до Средна Азия през 2015 година, този път потеглих с автомобила си от Юг на Север.

Ретро-спомен. На долната снимка с черен и син контур е показан маршрута от пътуването ми с автомобила до Японско море през 2014 година.

Ретро: Маршрутът до Японско море, през Монголия, и обратно; 2014 година

Ретро: Маршрутът до Японско море, през Монголия, и обратно; 2014 година

През 2016 година обиколих седемнадесет държави, в това число четири непризнати от световната общност (Сернокипърската турска република, Република Абхазия, Луганската народна република, Донецката народна република). Към списъка от 70 държави, които съм обиколил с автомобил, добавих 5 нови и общият им брой вече е 75. Стигнах до бреговете на шест морета: Средиземно, Черно, Азовско, Бяло (на север), Баренцово и Балтийско.

В продължение на 83 дни пропътувах над 23 хиляди километра. Изминатото разстояние не е голямо защото в Кипър, Абхазия и Крим на малка територия са разположени много на брой забележителности, т. е. разглеждането им изисква дълго време при малко изминати километри.

На долната карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута, изминат с автомобила ми през 2016 година.

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през 2016 година

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през 2016 година

Избрах такъв маршрут изхождайки от няколко съображения:

Първото е, че исках да разгледам държавите от двете страни на условната разделителна линия между „Изтока“ и „Запада“. При пътуването ми през 2016 година тази условна линия започваше на Юг от „Зелената линия“, отделяща Република Кипър от Севернокипърската турска република и стигаше на Север до двеста километровата граница между Норвегия и Русия.

Втората причина е, че исках да обиколя държави, които през последните няколко века са били в състава на пет империи: Турската, Руската, Шведската, Германската и Австро-Унгарската.

Третото съображение е, че имах желанието да видя с очите си как се живее в държави и територии, съществуващи в противоречие с международни решения и правни принципи. Такива региони са:

  1. Севернокипърската турска република, създадена след като през 1974 година турската армия окупира Северен Кипър;
  2. Република Абхазия, отделила се през 1992 година от Грузия и утвърдила се след Абхазко-Грузинската война от 1992г.÷1993г.;
  3. Полуостров Крим, присъединен към Русия през 2014 година с участие на руските спецчасти и след проведен референдум;
  4. Луганската народна република, отделила се от Украйна през 2014 година;
  5. Донецката народна република, отделила се от Украйна през 2014 година;
  6. Историко-географската област Източна Прусия, принадлежала на Германия, отнета й след последната световна война и днес поделена между Русия, Полша и Литва. Това става с решение на победителите, поради което не е предмет на спор от гледна точка на международното право;
  7. Аналогично е положението с големите области Карелия (поделена между Финландия и Русия) и Лапландия (съществували териториални спорове между Норвегия, Финландия и Русия). При първите пет региона става сблъсък на два основни и с еднаква юридическа сила, но коренно противоположни принципи. Единият е „Правото на нациите на самоопределение“, а другият е „Ненарушимост на държавните граници“.

Четвъртата причина е чисто икономическа. Имах едногодишна многократна руска виза и едногодишна лична застраховка, което означава, че не съм правил административни разходи в България. От друга страна цените на горивата, музеите и фериботите в посетените държави са доста по-ниски отколкото в Западна Европа.

Бюджет. Разходите ми извън България бяха 5 хиляди лева, описани в таблицата по-долу.

Описание на разходите

Лева % от разходите

Пояснения

Входни такси за Музеи и Забележителности

771

15,4%

Включително за национални паркове: 10 лв. за Рица в Кавказ, република Абхазия; 40 лв. в Литва и 8 лв. в Русия за Куршката коса.   Най-скъпи бяха музеите в Санкт Петербург (20 лв. вход за най-популярните).
Гориво (среден разход 6,5 л. дизел на 100 км.)

2 076

41,6%

В Русия горивото беше два пъти по-евтино отколкото в България.
Фериботи

495

9,9%

Турция-Кипър и обратно (364 лв.); До Крим и обратно (101 лв.); До Куршката коса от Клайпеда (30 лв.).
Застраховка гражданска отговорност; Пътни такси; Винетки; Паркинг

133

2,7%

Застраховка Гражданска отговорност за Северен Кипър 40 лева. Не се изисква Гражданска отговорност за Грузия, Абхазия, Донецката и Луганска републики. За останалите 13 държави е валидна Зелената карта.
Ремонти и техническа подръжка на автомобила

499

10,0%

Включително смяна на масло.
Храна и напитки

559

11,2%

Плюс малко консерви, бисквити, вафли и суха храна от България.
Други разходи

460

9,2%

Баня, тоалетна, ползване на интернет, сувенири за подаръци и други.
Всичко

4 993

100,0%

Няма разходи за хотели тъй като нощувах само в автомобила.

В синтезиран вид обиколените с автомобила ми региони при пътешествието от 2016 година са следните:

Валентин Дрехарски в град Фамагуста, остров Кипър

Валентин Дрехарски в град Фамагуста, остров Кипър

Абхазки девойки в град Нови Афон, Република Абхазия

Абхазки девойки в град Нови Афон, Република Абхазия

Авторът пред замъка Лястовиче гнездо, полуостров Крим

Авторът пред замъка Лястовиче гнездо, полуостров Крим

Там, в далечния Север слънцето не залязваше, а само се спускаше ниско над хоризонта. Нощем беше светло – нарича се „Бели нощи“.

Пернишкият Форд на автора с изглед към Баренцово море в Киркенес, Североизточна Норвегия

Пернишкият Форд на автора с изглед към Баренцово море в Киркенес, Североизточна Норвегия

Република Ужупис е създадена от художници и творци на изкуството. Тази измислена държава има президент, армия от 12 души и собствена конституция. Например, чл.4 от тази конституция гласи „Всеки има правото да греши“, а пък в чл.9 се казва „Всеки има правото да лентяйства и да не прави нищо“.

Знакът до моста при входа към Република Ужупис (в превод Република „Зад реката“)

Знакът до моста при входа към Република Ужупис (в превод Република „Зад реката“)

 

Преди влизането ми в Норвегия, на руския граничен пункт получих най-високата оценка по време на пътешествието ми. Служителката на границата като ми гледаше паспорта с печатите и датите, разбирайки че в продължение на два месеца съм обиколил толкова много държави, каза: „Вие сте щастлив човек!“.

 

Западна Турция

 

Съседната ни Турция е относително добре позната за повечето българи. Със своите 784 хил. км² площ и население, което наближава 80 милиона, тази държава е 10 пъти по-голяма от България. 97% от територията й е разположена в Азия и само 3% в Югоизточна Европа. Проливите Босфор и Дарданели отделят двата континента и това местоположение на Турция й придава огромно геостратегическо значение.

За мен най-впечатляващото нещо е силната и бързо растяща икономика на Република Турция. Държавният сектор доминира в енергетиката, добивната индустрия, транспорта, банковото дело и комуникациите. В останалите отрасли на стопанството преобладава частния бизнес. Като автотурист навсякъде забелязвах строителството на нови жилищни квартали, индустриални халета, пътища, мостове и тунели. В западната половина на страната транспортната инфраструктура е много добра, както и пътните означения със знаци и маркировка. В източната половина, обаче, пътищата стават по-лоши, а второстепенните са с много дупки и неравности. Това важи особено за турски Кюрдистан и пътувайки там си мислех, че дори само разбитите пътища са достатъчни за недоволството на кюрдите. Ако в западната индустриална част на страната и в туристическите райони жизненият стандарт е висок, то в източните региони се живее много по-бедно.

На второ място бях впечатлен от силната армия и от военната мощ на Турция. Това се виждаше особено ясно в източната й част и в районите в близост до Сирия. В няколко града минах покрай казарми, във всяка от които се виждаха десетки танкове и бронирани машини. От особено значение е фактът, че преобладаващата част от бронираната военна техника е собствено производство.

За хората в тази страна бих казал, че са много работливи и старателни, особено в сферата на услугите. Навсякъде отношението към мен като автотурист беше добро, особено след като разбираха че съм „комшу“ (съсед) от „Булгаристан“ (България). Важното е да не се държиш надменно и да поздравяваш. Особено оценяват жеста на ръкуване, а пък когато ти пръв подадеш ръка го приемат като израз на уважение към тях. Също така добро беше отношението и на кюрдите в Източна Турция. Разликата е тази, че първоначално те гледат с недоверие и едва след като ги поздравиш и им се усмихнеш се „отварят“ към теб. При тях ръкуването е от още по-голямо значение и е задължителен жест за да те приемат като близък човек.

От всичките седемнадесет държави, през които минах през 2016 година, най-леко ми беше шофирането в Турция. Никъде не видях пътни полицаи, които да следят за превишена скорост и да налагат глоби. Главните пътища са в много добро състояние и придвижването става бързо. Цените на горивата бяха с около ¼ по-високи от цените в България.

На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута, изминат с автомобила ми през западната част на Турция през 2016 година.

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през Западна Турция

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през Западна Турция

Столицата

Анкара

има близо 5 милиона жители и това беше първият град, който разгледах. От Перник потеглих в 14 часа следобед на 2-ри май и малко след 10 часа сутринта на следващия ден паркирах до Музея на анадолските цивилизации. Това е един от най-богатите музеи в Турция. Колекцията му включва артефакти от Неолита и Бронзовата ера, от времето на Хетитите и Хетите, от Асирия и Фригия, от Древна Гърция и Рим.

В Музея на анадолските цивилизации в Анкара

В Музея на анадолските цивилизации в Анкара

Запознавайки се с артефактите от времето на Хетите можах да оценя силата на пропагандата с цел деформиране на историята. Имам предвид, че през второто хилядолетие преди новата ера са си съперничели две мощни регионални сили – древния Египет и държавите на Хетите. Границата между тях е минавала през територията на днешна Сирия. По време на войните, водени от египетския фараон Рамзес II с Хетите силите са равностойни с лек превес за последните. Рамзес, обаче, строи храмове и дворци, където изобразява себе си като велик воин и победител. Туристите в Египет го възприемат именно като такъв – безстрашен военачалник, сразил Хетите. В действителност, най-голямата битка между двете армии при Кадеш през 1275 г. пр. н. е. завършва без победител, но с превес на Хетската армия. Рамзес II добре знае, че за историята остава написаното и изопачава събитията в своя полза.

Разгледах старата историческа част на Анкара: останки от крепостта, тесни улички с множество магазини, средновековни джамии, колоната на Юлиан, римските бани, храмът на Август. Повечето стари сгради се разрушаваха за да се изградят наново със запазен архитектурен стил. После продължих към новата част на града, включително Младежкия парк с езера и фонтани.

Централният вход към крепостта на Анкара

Централният вход към крепостта на Анкара

Старият квартал на Анкара с магазини и малки ресторанти

Старият квартал на Анкара с магазини и малки ресторанти

Чудесно място за отдих в турската столица

Чудесно място за отдих в турската столица

Тук празнуваха 90-годишнината на собственик на аптека

Тук празнуваха 90-годишнината на собственик на аптека

Кът от Анкара в новата част на града

Кът от Анкара в новата част на града

Най-популярната историческа личност на съвременна Турция е Мустафа Кемал Ататюрк. Той е талантлив военачалник, писател и политик. Пълководческите му качества се проявяват по време на Първата световна война. След поражението в тази война Турската империя се разпада и страната е разпокъсана от победителите. Ататюрк оглавява Турското национално движение и Войната за независимост срещу Гърция, Армения, Англия, Франция и Италия, които са окупирали по-голямата част от територията. Турция удържа победа във войната (1919г.÷1922г.), характеризираща се с жестокости, извършвани и от двете страни. Решаващо значение за турските военни успехи има оказаната военна и финансова помощ от Съветска Русия. През март 1921 година е сключен „Договор за дружба и братство“ между двете държави. След 1920 година Мустафа Кемал е председател на парламента и министър-председател. Турция е обявена за република през 1923 година. Ататюрк става първият президент на републиката, оставайки на този пост от 1923 година до смъртта си през 1938 година. През този период той провежда радикални реформи във всички сфери на обществения живот и превръща Турция в модерна светска държава.

Безспорно една от основните забележителности в столицата на Турция е монументалната

гробница – мавзолей на Ататюрк

До нея се стига по дълга мраморна пътека, обградена с лъвове в стил от времето на хититите. Самият мавзолей представлява огромна зала с мрамор и мозайки. В дъното на залата е поставен мраморен саркофаг, който покрива гробницата. Целият комплекс включва и музейна експозиция, посветена на живота и делата на Мустафа Кемал Ататюрк.

Мавзолеят на Ататюрк

Мавзолеят на Ататюрк

Кония

е градът на въртящите се дервиши. Възникнал като селище в древността, днес той е с население един милион. Най-известната личност тук е живелият през 13-ти век философ и поет Мевлана. Той е създател на мистичния орден на дервишите „Мевлеви“. Автор е на философско-поетичния трактат „Месневи“, който се състои от 25 хиляди поеми. Това е единствената философска система, изложена в поетичен вид. Мевлана е вярвал в силата на музиката и танца като начин за освобождаване от земното робство и отдаване на божията любов.

Гробницата на Мевлана в град Кония

Гробницата на Мевлана в град Кония

Танцът на дервишите е изпълнен със символика. Бързото въртене, обърнатата нагоре дясна ръка и обърнатата надолу лява ръка показват готовността да се приеме божията милост. Конусовидните им шапки изобразяват надгробните камъни, връхните им дрехи – самия гроб, а пък дългите ризи – погребалния саван. Свалянето на връхните дрехи при танца символизира освобождаването от земните окови и спасението от смъртта. Танцувайки дервишите постигат единение с бога.

Манекени на дервиши в Музея Мевлана в град Кония

Манекени на дервиши в Музея Мевлана в град Кония

В Кония има няколко исторически джамии и медресета (религиозни училища). Обстановката в града е спокойна и предразполага към философски размисли.

В далечината се виждат двете минарета в стил флорентински лоджии на джамията Азизийе

В далечината се виждат двете минарета в стил флорентински лоджии на джамията Азизийе

Разходка из съвременната част на град Кония

Разходка из съвременната част на град Кония

Отказах се да разглеждам град Караман за да не закъснея за ферибота.

Пътят към Средиземно море беше предимно планински, на много места тесен и със завои. Шофирах бавно и внимателно защото целта ми бе да стигна безаварийно, а не бързо. Където природата ме впечатляваше, спирах за да се полюбувам и да си почина.

Поглед към каньон с малка река по пътя между Кония и Средиземно море

Поглед към каньон с малка река по пътя между Кония и Средиземно море

Ташучу

е малък пристанищен град на Средиземно море, от където тръгват фериботите за остров Кипър. Пристигнах към 18 часа и навигацията ме отведе до входа на фериботния терминал. Там ми обясниха, че билетите се продават в офис, който се намира в центъра. Върнах се и попитах един младеж къде е офиса на фериботната компания. Той дойде с мен и ме заведе до гишето. За мое учудване служителката не знаеше и дума английски и този младеж изигра ролята на преводач. Въпреки че в сайта беше обявен ферибот за същата вечер, оказа се че такъв ще пътува на следващия ден.

Taşucu, Reşadiye, 33900 Taşucu/Silifke/Mersin Province, Турция

Купих си билет и приятната изненада беше, че цената е с ¼ по-ниска отколкото обявената при закупуване по интернет. Подарих на младежа малък български сувенир. После до късно разглеждах Ташучу, който се оформя като приятно курортно селище.

По крайбрежната алея на Ташучу

По крайбрежната алея на Ташучу

Кораби за туристически разходки на пристанището в Ташучу

Кораби за туристически разходки на пристанището в Ташучу

Следващият ден ми беше свободен, тъй като по разписание фериботът трябваше да тръгне в 22 часа вечерта. Реших да се разходя по крайбрежието в западна посока, район който бях разглеждал при обиколката ми на Турция през 1995 година.

Крайбрежният път беше стар, тесен и с много завои. На практика той беше същият, както и преди две десетилетия. Разликата е тази, че сега се строеше нов скоростен път с две платна и множество тунели.

Анамур

е сравнително малък град, оформящ се като курорт на Средиземно море. Той е почти изцяло нов и в него нямаше нещо, което да ме впечатли особено. Запазени са останки от древния крепостен град Анемуриум.

„Настрадин Ходжа“ в град Анамур

„Настрадин Ходжа“ в град Анамур

На доста места в Турция има паметници и изображения на Настрадин Ходжа. Той е хуморист, живял през 13-ти век. Писал е разкази с шеговит характер като често е иронизирал самия себе си. Популярен е сред хората от много националности. Негов аналог в българското народно творчество е героят Хитър Петър.

Близо до Анамур, на самия морски бряг е разположена

средновековната крепост Мамуре

 В превод името й означава „Процъфтяваща“. Построена е по времето на Римската империя, а сегашният си вид придобива в края на 15-ти век.

Крепостта Мамуре е разположена на брега на Средиземно море

Крепостта Мамуре е разположена на брега на Средиземно море

В крепостта се извършваха реставрационни дейности и не пускаха туристи.

Ретро-спомен. Тази крепост бях разглеждал и от вътре двадесет и една години по-рано, през далечната 1995 година.

Ретро: Авторът на главната кула в крепостта Мамуре през 1995 година

Ретро: Авторът на главната кула в крепостта Мамуре през 1995 година

Привечер се върнах в Ташучу и към 20.30 часа отидох на фериботния терминал. След като платих пристанищна такса равна на 28 лева, попаднах в един малък хаос. Товареха се три ферибота и никакви указания кой за къде пътува. След питане разбрах, че два от тях са за остров Кипър. След допълнителни уточнения ми стана ясно на кой ще трябва да се кача, но ми казаха да чакам. Бавно се товареха големи камиони ТИР. Мина 22 часа, когато по разписание фериботът трябваше да отплава и пак притеснено попитах кога ще се качвам с автомобила. Отново ми казаха да чакам и че ще ме извикат. Малко преди 24 часа качиха десетината чакащи малки камиончета и бусове. След това дойде и моят ред. Всъщност, бяхме само три леки автомобила. Качиха ни с хидравличен подемник на най-горната палуба. След полунощ фериботът потегли и почти моментално съм заспал в автомобила. Събудих се през нощта от силно вълнение и проливен дъжд.

Единственото ми успокоение докато чаках на терминала беше, че цената на ферибота е в пъти по-ниска отколкото при аналогични разстояния в Западна Европа. Билетът до Кипър струваше 166 лева. Като добавим пристанищната такса от 28 лева в Ташучу и някаква такса от 15 лева при пристигането в Кипър, става 209 лева общо. А пък на връщане билетът беше само 127 лева (плюс 28 лв. пристанищна такса в Турция станаха 155 лева общо). Следователно, пътят с ферибота в двете посоки ми струваше само 364 лева.

На разсъмване морската буря утихна, дъждът спря и излязох на палубата за да се любувам на „приближаващото се“ крайбрежие на остров Кипър.

Май – Юли 2016 година

Продължението:

Остров Кипър и Севернокипърска турска република (2 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 07.09.2016.

Tags: , , , , , , , , ,

Categories: Валентин Дрехарски, Европа – общо

5 Responses

  1. […] на Валентин из окупираните територии на Европа – започнахме с едно въведение в темата, а днес сме в Северен (турски) […]

    by Кипър и Севернокипърска турска република | Пътуване до... on сеп. 21, 2016 at 15:44

  2. […] С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и… […]

    by Република Кипър (3 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016) | Пътуване до... on Ное. 18, 2016 at 16:52

  3. […] С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и… […]

    by Централна Турция и Кападокия (5 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016) | Пътуване до... on ян. 16, 2017 at 19:43

  4. […] С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и… […]

    by Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море (9 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016) | Пътуване до... on мар. 20, 2017 at 9:00

  5. […] С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и… […]

    by Полуостров Крим - начало | Пътуване до... on апр. 22, 2017 at 10:31

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version