юни 05 2006

Пътят до Виена (Из Австрия и Хърватска с кола(1)

За едно мое автомобилно пътешествие до Залцбург, Виена и Загреб

Из Австрия и Хърватска с кола

София-Виена-Залцбург-Загреб-София

част първа

Пътят до Виена

На тогоз кройцер, на оногоз кройцер…край нямат!



Абе имам си аз навика, или поне се опитвам да си го създам, като дойде края на май да попътуваме малко с любимата. Детето все още ни е малко за пътуване в чужбина, а и наличието на два комплекта баби с дядовци в София облекчават задачата по отглеждане на малки принцеси, докато мама и тате ходят на “г.. път да види”.

Избор на маршрут и подготовка

Тази година маршрутът беше продиктуван от факта, че нямах възможност за евтини или безплатни самолетни билети. Е, но пък миналата година се сдобихме с нова кола. Така че освен непосещаваните места в Европа и Балканите, фактор беше и разстоянитео, което можех да взема за един ден каране. Виена е на 1000 км от София, съпругата ми е била във Виена веднъж за 5 часа, колкото да види какво иска да види, аз изкарах няколко месеца там през 2004, но пак има какво да видя. Е, първата цел е ясна – Виена! Да се връщаме по същия път? Малко безсмислено ми се видя и затова решихме да добавим и по един ден в някъде другаде. Крайният план стана 4 нощувки във Виена и по една в Залцбург и Загреб. На последните две места не сме били изобщо. По този начин най-дългият преход остана София-Виена, който ще бъде взет още първия ден, докато не съм се уморил. Връщането от Загреб е 800 км, но половината път (от Белград до София) го познавам по-добре, отколкото пътя София-Варна, така че нямаше да има проблем.
Колата мина една предполетна подготовка, хотелите бяха резервирани, даже успях да си извадя кредитна карта (което се оказа страшно полезно чудо на цивилизацията) и на 21-и май в 6 часа сутринта дадох газ към Виена.

Пътят до Виена

Както всички занят пътят за Виена минава през Белград и Будапеща. До Белград съм разказвал вече как се стига, сега само ще спомена разликите. Тунелите след Пирот бяха затворени и се наложи да се прави една 25 километрова обиколка из чукарите наоколо. Отвратителното отклонение беше затруднено не само от тесния път, но и от ужасната му настилка и претовареното движение. Ако ви се случи да минете оттам – мноооого внимателно (на връщане вече, един насрещно движещ се автобус за малко да ме изхвърли в пропастта). Това се компенсираше само от красивия пейзаж наоколо. При отиване натам сбърках отклонениети и излязох на основния път зад заведението “Код Ивана”, за което май съм споменавал и преди. После се оказа, че съм съкратил около 5 км по оня пущинак, така че бях на делавера.

Магистралата Ниш-Цариброд

почти е стигнала вече до дефилето с тунелите.

Магистралата Ниш-Белград

струва вече 1130 динара – имайте го пред вид. По пътя до Белград все още има само една OMV- бензиностанция, където заредихме и пихме по кафе. На обратния път (Белград-София) има още две – едната е непосредствено преди да влезете в България, а другата е на 20-ина км преди Ниш, гледано от Белград. В Сърбия само OMV- бензиностанциите приемат кредитни карти – на Югопетрол и на Лукойл – само в брой. Само в брой се плащат и пътните такси, но там можете да платите и в евро, в краен случай. В краен, защото взимат 20% отгоре като комисиона за обмяната. Затова си и сменихме 30 евро още на границата. Честно казано не ползват трънския курс – всичко си е ОК.

Вече около Белград започна да става жега навън.

Малко след Белград се свива вдясно за Будапеща и се започва един безкраен равнинен път. Добре, че има мост на Дунава, за малко разнообразие. Мостът е малко повече от 2 км (преди май бях писал за 3, но сега се коригирам). Пътят е изцяло платен и позволява 100км/ч постоянно. Плаща се на две места, като за разлика от участъка Ниш-Белград, където в началото ти дават една винетка, по която плащаш на излизане, тук насред пътя си седи една патарина, която ти взима 430 динара – и така общо два пъти, докато стигнеш унгарската граница.
Границата (сръбско-унгарската) се минава за същия половин час, за който се минава и предната (българо-сръбската) – голямата част от времето отиде в чакане да си купя винетка за унгарските магистрали. Магистралата започва непосредствено след КПП-то така че веднага трябва да се спре на паркинга и в една малка къщичка (личи си коя) трябва да си купите винетката. Жената вътре говори сръбски, така че ще се оправите и с български. Винетката струва 7 евро за 4 дена и се лепи на предното стъкло.
Унгарците бяха единствените, които ме накараха да си отворя багажника и питаха дали нося цигари (за сведение на посрещачите – не пуша).

Унгария

Вече сме на територията на Европейския съюз.

Веднага ли личи: страхотна нова магистрала, с шумяща маркировка и противошумни щитове при населените места. Има доста бензиностанции (повече от Сърбия) и всичките в приличен вид и навсякъде приемащи кредитни карти. Споменавам го, защото наличието на такава карта икономисва ходенето по чейнджове и най-важното – не се тормозиш колко пари ще обменяш – даваш я и ти взимат толкова, колкото трябва.
Веднага се забелязва и промяна в маниера на каране – не ме засякоха нито един път. Въпреки, че се твърди , че унгарците карали гадно – даваха ми предимството, когато съм имал право и нито един път не ме засякоха.
Край

Будапеща

трябва да се внимава да не се изпусне отклонението към Виена – пътят минава по околовръстното на града. За да се мине по него се завива надясно! Ограничението на скоростта е 80 на този участък.
Унгарско-австрийската граница се минава за 2 (ДВЕ!)минути, като за това време успяват да проверят паспортите на “Шенгенския” компютър. Стори ми се, че и унгареца пред нас го провериха на него – но не съм сигурен.

Австрия

Австрийската винетка (7,50 евро за 10 дена) се купува от първата бензиностанция след пункта – непосредвтено след него е.
Спряхме малко и за почивка. До Виена оставаха 50-ина колиметра, които взех за половин час. Правят впечатление многото вятърни електроцентрали край пътя.

Хотела го намерихме сравнително лесно, е два пъти се отклонявах от правия път в града, но сложили хората табелки – намерихме го.

Westbahnhof, 1070 Wien, Австрия

Продължението:

Из Австрия и Хърватска с кола – част 2: Виена

Други разкази, свързани с Виена – на картата:


Виена

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътят до Виена (Из Австрия и Хърватска с кола(1)”

  1. […] Избор на маршрут и подготовка Тази година маршрутът беше продиктуван от факта, че нямах възможност за евтини или безплатни самолетни билети. Е, но пък миналата година се сдобихме с нова кола. Така че освен непосещаваните места в Европа и Балканите, фактор беше и разстоянитео, което можех да взема за един ден каране. Виена е на 1000 км от София, съпругата ми е била във Виена веднъж за 5 часа, колкото да види какво иска да види, аз изкарах няколко месеца там през 2004, но пак има какво да видя. Е, първата цел е ясна – Виена! Да се връщаме по същия път? Малко безсмислено ми се видя и затова решихме да добавим и по един ден в някъде другаде. Крайният план стана 4 нощувки във Виена и по една в Залцбург и Загреб. На последните две места не сме били изобщо. По този начин най-дългият преход остана София-Виена, който ще бъде взет още първия ден, докато не съм се уморил. Връщането от Загреб е 800 км, но половината път (от Белград до София) го познавам по-добре, отколкото пътя София-Варна, така че нямаше да има проблем. Колата мина една предполетна подготовка, хотелите бяха резервирани, даже успях да си извадя кредитна карта (което се оказа страшно полезно чудо на цивилизацията) и на 21-и май в 6 часа сутринта дадох газ към Виена. Продължение на Пътят до Виена >>> […]

  2. […] Началото е тук: Из Австрия и Хърватска с кола: Пътят до Виена […]

  3. […] Из Австрия и Хърватска с кола – пътуване до Виена, а предишната (втора част) — Из Австрия и Хърватска с кола– Виена>>> […]

Leave a Reply