авг. 29 2016

Пътуване до Париж (1): Виена

С Влади тръгваме за Париж – първата ни спирка ще бъде Виена обаче, да не искате да караме като изоглавени до Париж? 😉

Приятно четене:

Виена

първа спирка по пътя за

Париж

Пристигаме във Виена, настаняват ни в Арион хотел, някъде в периферията на

Виена

Винаги съм се чудел, какво могат да видят туристите в един голям или малък град по вечерно време, когато ги настанят в късен следобед в периферен хотел и отпътуват на другия ден в ранен следобед, след като са разгледали няколко скучни забележителности и са похапнали набързо на някое евтино място.

Който иска да върви след мен, за да види повече

Първо си поисках карта на Виена от рецепцията, после и визитна картичка на хотела. След това попитах къде ни е хотела на тази карта. Няма го – извън нея. Ха, нищо ново. А как да стигна до центъра на Виена в този ранен следобед? Как ли? – Следвайте ме. От хотела ми дават разписание на влака за центъра. Последните влакове са около полунощ.

Намираме се в селището

Швехат

Съвсем наблизо минава влак (от тези регионалните). А гарата му е някъде надолу и наляво. Хм, да тръгваме. Вървим надолу по една тиха улица до първото разклонение. От там се виждат жиците на влака… И линията е оградена от висока бетонна стена. Минавам по един мост над река, после през един подлез, завивам наляво и някъде в далечината виждам перона на влака. И там има подлез, който минава покрай машинките за билети и излиза на перона.

Минава една лелка и моля за помощ. Искам един билет за центъра на Виена. Тя ми помага. И вече го имам – 2, 20 евро – за едно возене. Питам и в коя посока трябва да тръгна. Запомням и от къде съм влязъл на перона, защото на връщане със сигурност ще е тъмно. Минавам с билета през машинката за отчитане и валидизация и вече съм на перона. Идва влака. Качвам се. Следя спирките. Преди това питах в хотела къде на картата, която ми дадоха ще изляза от този влак. Трябва да сляза на Wien – Mitte и ако искам през Щатпарк да пресека и да се разходя наоколо. Даже ми дадоха и разписанието на влака до центъра и в двете посоки.

Та тръгвам от Schwechat със синята линия на влака в посока Strebersdorf (Stockerau, Hollabrunn). Броя и гледам на таблото на влака спирките и от Schwechat, след няколко спирки, минавам Rennweg и слизам на следващата – Landstrabe (Wien Mitte). От тук излизам едно ниво нагоре, като запомням от къде излизам и с другото метро (оранжевото, в посока Westbahnhof), минавам Stubentor и слизам на следващата – Stephansplatz и

ето ме пред катедралата Свети Стефан.

Късен следобед, оживен площад. От тук по която и да е по-голяма улица да тръгна има къде да поседна на по биричка или кафе и да си гледам катедралата и живота около мен. Разхождам се, зяпам по витрините, посядам тук – там – по пейките на пешеходните улички или в примамващи ресторанчета и кафенета. Посетих и една сауна, която си я знам къде е и друг път съм ходил там. И така малко след 22 : 00 ч, поемам по обратния път.

Слизам в метрото и по вече запомнения път, двете спирки с едното метро, слизам на Wien – Mitte, слизам едно ниво надолу при влака за Швехат… Ами сега как беше по-нататък…

Не обърнах внимание на един на пръв поглед незначителен детайл.

Само попитах на перона в коя посока е за Швехат и… се качих на първият влак, който мина в тази посока, без да погледна таблото за влаковете, които минават от там, нито разписанието, което ми бяха дали от хотела.

Возя се и гледам таблото със спирките. Първата я минахме. Беше същата – Rennweg, обаче следващата не беше тази, която следва след нея… Ами сега… Направи ми впечатление още щом се качих на този влак, че той не изглежда така, както този с който дойдох, ама си викам, то може да има различни влакове по тази линия. Слизам. Преминавам едно ниво нагоре и се връщам обратно долу от към перона за обратна посока…

Връщам се на Rennweg и се оглеждам. Реших да попитам един човек, който седеше и чакаше… И на кого мислите попаднах… Човека също е тръгнал за Швехат… Не ми остава нищо друго, освен да седя и да вървя след него и да се кача на влака, на който и той се качи… И се заговорихме докато чакахме. Той ми посочи таблото и аз го гледах след всеки влак, който мине от тук. Мина първия – не се качи, мина вторият, пак не се качи… ХМ… А то какво било – през този перон минавали няколко линии в различни посоки. И след всеки влак, на таблото излиза надпис, кой влак ще дойде, в коя посока и след колко време…

По едно време излезе надпис, който не разбрах… Но започваше с ВНИМАНИЕ!… Поне това разбрах… Но за какво внимание става дума… Да видим. И след този надпис мина един влак, който не спря на този перон.

Едва тогава си погледнах разписанието, което носих и виждам, че влака в желаната посока за Швехат ще дойде след 15 минути… Седнах до човека. Той ме пита от къде съм… Оооо, Булгариш… И знаете ли коя му беше следващата дума… ХРИС ТО СТО И ЧКОВ… ЯЯ, ЯЯ.

Та стана време, на таблото се изписа, че идва влак, в посока летището (Швехат е няколко спирки, преди летището). И се качихме…

Е, пристигнахме в Швехат. Остава да налучкам и посоката към хотела. Вече е тъмно. Излизам от перона… Но не от тази страна, от която трябва… Велосипедите, завързани от тази страна са по дължината на перона, а там от където влязох, пак имаше велосипеди, но завързани на ширина… Върнах се от другата страна и от там вече е лесно – през подлеза, надясно, през едно тунелче, после наляво, по един мост над реката, после надясно и само направо. Ето ме в хотела малко преди полунощ.

Та от Wien – Mitte, ако човек има повече време, може да мине през Am Stadtpark , да пресече парка и от другата страна надясно по Schubertring Park и по някоя от левите пресечки или по Wollzeile да стигне катедралата.

Ден трети – 21. 07. 2016 г.. Ранно утро. Отивам на закуска.

Много обичам да обръщам внимание на шведските маси

по хотелите, особенно на саламчетата, сладките, кафетата и сокчетата. Закусвам си както трябва. За днес

имаме панорамна обиколка на Виена

с автобус. Ще минем по ринга, после гледаме от автобуса Операта, после Парламента, запознаваме се с основните забележителности, посещение на Хундервасерхаус (за кой ли път не помня – не се е променила – там си е).

Утрото във Виена започва с този дворец – Виена, Австрия

Утрото във Виена започва с този дворец

Статуя пред този дворец – Нито жена,нито кон, а какво ли е?– Виена, Австрия

Статуя пред този дворец – Нито жена,нито кон, а какво ли е?

Слизаме от автобуса, разглеждаме градините на Белведере, снимка тук, там, по градината, по двореца. След това отиваме при Хофбургите (отново за мен – за кой ли път). Минаваме по една търговска улица, разхождаме се по Kohlmarkt, после по Graben, покрай колоната на чумата, която си беше в ремонт една голяма част от нея. И завършваме при катедралата. А там коне, карети, мирише на коне…

Конете и каретите около катедралата – Виена, Австрия

Конете и каретите около катедралата

Тук се сещам за приказката, която казва, че е по-добре да остарееш като катедрала, отколкото като галош… Не знам какво се има в предвид, като се каже катедрала… Защото те, катедралите, са винаги в ремонт.

Тук ни дават свободно време до 18:30 ч (защото по някакъв недомислен закон за туризма, автобуса ни трябва да има задължителен престой от девет часа, преди нощен преход… А ние какво да правим през това време, ако вали дъжд да кажем… ?)

Оставям групата, запомням мястото за среща и тръгвам по моя си програма. Връщам се една пряка по назад и отивам да

разглеждам бутиците на модните дизайнери

Първо бутика на Луи Вютон, където гледам много интересни чанти, дрехи обувки. Впечатлиха ме часовниците с тази марка, някои от които достигаха до 59 000 евро като цена… До него е бутика на Прада (PRADA), малко по натам още един – два бутика – Brioni. Но не ме пуснаха в бутика на Роберто Кавали – не било за мъже – на входа ме спря охраната с думите No men… Хм.

Следват музеите

Има два музея, еднакви – Художественната галерия и Природо – научния музей. По средата между тях е паметника на Мария Терезия. Само че първо реших да си потърся интересно място за обед. Взех метрото и няколко спирки по нагоре

слязох на Margaretengurtel

В тази част на Виена има дълъг и широк булевард по тесните улички на който има интересни квартални ресторантчета. Разхождам се. Имам достатъчно време до залез слънце. После с метрото се преместих една спирка на обратно – Pilgramgasse, пак се разхождах. На ъгъла на две улици намерих един ресторант с наредена шведска маса и накрая се плаща. Без да гледам за какви цени става дума (колко ли ще платя за един обяд в тази част на Виена)? Влязох. Взех си една чиния и се награбих с разни лакомства – салати, сосове, саламчета, месо и една супа за към 7 – 8 евро и седнах да похапвам. Да, ама нямат хлебчета – никакви… та ядох без хляб.

След това се преместих на една – две спирки с метрото в обратна посока и пак слязох. На Kettenbruckengasse. Аз предната вечер си бях вземал от машинките на метрото (за връщане от центъра до хотела, билет за 24 часа… За да мога да се върна до хотела и на другия ден да се шматкам цял ден и вечерта да мога да отида до Пратера, от където ще тръгваме пак с нощен преход към Париж…

Купона на Албертината – Виена, Австрия

Купона на Албертината

Както си се разхождах насам – натам по оживените вечерни улици около катедралата и по едно време чувам някаква купонджийска олелия. Я да видим къде какво става. И тръгвам към мястото, от което се чува музиката. Купона се оказа на една открита тераса на

Albertina Museum

Точно до конника там. По един ескалатор се качвам горе и ставам част от купона.

Albertinaplatz, 1010 Wien, Австрия

Една голяма навалица, открит бар, бармани, които не успяват да забъркат коктейлите на всички желаещи. И понеже там е малко тясно, а и не ми се набутваше в навалицата, останах накрая да погледам и послушам музиката и да се радвам на прекрасно настроение.

Купона на Албертината – Виена, Австрия

Албертината

Албертината – Виена, Австрия

Албертината

Първа бира във Виена – Виена, Австрия

Първа бира във Виена

Kettenbruckengasse ми е доста позната спирка и от там мога пеша и без карта да стигна до катедралата, където ще се събираме с групата след свободното време към 18:30 ч. Та от там по едни малки улички, които си ги знам и излизам на Марияхилферщтрасе. От там надясно, после наляво и през двора на

Музеумсквартир (Museumsquartier)

Винаги в двора на този музей ме е изненадвало нещо ново и интересно. Този път от едно заведение в двора се носеше приятна класика а децата се забавляват на едно много интересно място, което аз наричам плаваща полянка. Един басейн, отгоре покрит с нещо като мокет, върху който има набодена изкуствена трева, като ливада, зелена. И като се метнат децата на това нещо и то на вълнички се мести нагоре – надолу. И отдолу се чува шума на водата. Минавам покрай паметника на Мария Терезия и тръгвам към музеите наоколо. Имам време за поне два музея. Гледам картини и други щуротии на изкуството, почти час и половина.

Kunsthistorisches Museum Wien

– Ей това гледах – 15 евро.. После се местя в музея до него. И там 15 евро. Някакви ризници гледах, саби, щпаги, музикални инструменти от едно време, пиана, на които не може да се свири (има едни стъкла върху клавишите).

Ама да не се изложа тук – не помня в кой от двата музея бяха… да ме поправи модератора… (най-вероятно в Kunsthistorisches Museum – бел.Ст.). Но в една зала имаше няколко пиана, на които може да се свири. Я и аз да посвиря… „Мила моя мамо, сладка и добричка“ Само това мога да свиря на пиано – забавлявах се като малко дете, даже си направих клип с таблета как свиря на старинно пиано.

Ето на подобно на това пиано си посвирих в един музей – Виена, Австрия

Ето на подобно на това пиано си посвирих в един музей

И в този музей влизах.Това е част от изложбата на един от етажите – Виена, Австрия

И в този музей влизах. Това е част от изложбата на един от етажите

И така неусетно времето мина. Остана време за по още някое лакомство – похапнах си сладолед до самата катедрала. Стана време да се събираме.

Всички са тук, вземаме метрото от катедралата и слизаме на Пратера. Заобикаляме и на едно кръстовище чуваме позната мелодия. Българска музика… И като минахме покрай музиканта и той чу българска реч и вика – „Айде бе, от кога ви чакам“, „Ама вие българин ли сте“, питаме ние… „Ами че какъв да съм, щом свиря българска народна музика…“ И като засвири едни народни песни, хора, стари шлагери… И за нула време си напълни шапката с дребни монети. За 5 – 6 минути.

През това време светофара си изреди няколко пъти зелено, червено и на следващото зелено пресякохме. Показаха ни къде ще ни е автобуса след два часа и ни пуснаха – който иска на Пратера по въртележките, който иска да пие по бира, по кафе или да седи в парка наоколо. Аз на Пратера съм бил няколко пъти… Абе не ви ли стана ясно, че съм тръгнал за Париж, при това за една седмица? И от там нататък ще е интересното. Тук е само началото.

Време е за кафе, малко преди да отпътуваме от Виена – Виена, Австрия

Време е за кафе, малко преди да отпътуваме от Виена

Тъкмо си допих кафето и на едни китайци на съседната маса сервираха ето това... Как не съм знаел, че го има,че да си го поръчам и аз... – Виена, Австрия

Тъкмо си допих кафето и на едни китайци на съседната маса сервираха ето това… Как не съм знаел, че го има,че да си го поръчам и аз…

Да погледнем какво сервираха на съседната маса , докато си пиех кафето на катедралата....– Виена, Австрия

Да погледнем какво сервираха на съседната маса , докато си пиех кафето на катедралата….

Тук се събираме, за да отидем при автобуса, на Пратера, за да продължим за Париж – Виена, Австрия

Тук се събираме, за да отидем при автобуса, на Пратера, за да продължим за Париж.

Пратера – Виена, Австрия

Пратера

Разходих се нагоре – надолу и седнах да пия бира по вечерно време. Хм. След малко ще тръгваме – след час и половина да кажем. И това време мина. Тръгваме. Излизаме от Пратера, минаваме покрай един много интересен паметник, надиплен на няколко нива… Следваме посоката към Ринга – Kartner Ring. Виждаме един парк зад дърветата вляво. Преди него има една сграда с обсерватория на последния етаж.

Втора бира във Виена - докато чакам да стане време да ни вземат от Пратера-Пием толкова бира за толкова пари... Запомнящо се – Виена, Австрия

Втора бира във Виена – докато чакам да стане време да ни вземат от Пратера-Пием толкова бира за толкова пари… Запомнящо се.

Постепенно излизаме от Виена и аз се унасям в сладка дрямка. Следва нощен преход с няколко почивки и на сутринта по някое време трябва да сме в Реймс, за да видим и Реймската катедрала. То и там съм влизал, ама беше през 2003 година, така че защо да не я разгледам пак. Но дотогава има много време. Да заспиваме.

Ден четвърти – 22. 07. 2016 г..

Вече сме в Реймс. Каква величествена катедрала.

Разглеждам я набързо и отивам да си потърся храна. Какво по-прекрасно място за едно кафе и вкусна закуска от някоя пекарна в Реймс. Заставам с гръб към входа на катедралата минавам през двора отпред и завивам надясно.

В края на тази уличка, пресичам един главен път, по който минава градски транспорт и точно срещу мястото, където пресичам, сядам да закусвам на една прекрасна пекарна с вкусни сандвичи с кока кола за освежаване на утрото… Студени разбира се… Защото имало в тях домати, сосове, майонези, пастети и там каквото се сетите и не ставало да се стоплят…

ПуркуА не шофЕ па? – питам аз, на което каката, която ги продава избърбори нещо набързо, което аз не разбрах, след което направи една кисела физиономия с разчекнати устни… Разбрахме се де – нямало да бъде вкусен, ако се стопли… Добре де, съгласен. Франсетата може да обичат студени сандвичи… Та половината сандвич на масичката отпред, половината из пътя за Париж, защото не мога да ям студени сандвичи. Пътуваме, пътуваме, пътуваме…

Остават около 50 километра до Париж, а пътя си е все през полето…

А какво следва след полето, ще разберете следващият път.

Продължението:

Пътуване до Париж (2): Париж

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Пътуване до Париж (1): Виена”

  1. vladimir1974m2 каза:

    А какво следва след полето ли?Ами красота и романтика.Ето този клип,който си намерих днес в интернет ще ви подскаже какво следва след полето:

    https://www.youtube.com/watch?v=5mAtVsA-pes

  2. […] Влади пристигаме в Париж – по пътя спряхме във Виена, а днес тръгваме из френската […]

  3. […] Влади започваме същинската обиколко на  Париж – по пътя спряхме във Виена, а предишния път пристигнахме във френската столица. […]

  4. […] заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , после […]

Leave a Reply


Switch to mobile version