май 15 2009

Седмица в Момчиловци

Стига сме хойкали — и в България има хубави места и може да се прекара добре. Нашият доайен — Симеон разказва днес за момите и професорите геолози в Момчиловци и както винаги е точен и искрен. Приятно четене:

Момчиловци

Не помня през последните 20 години да съм пропускал да прекарам поне една седмица в село Момчиловци, Смолянско.
Там мой състудент има етаж от къща с всички удобстпва.

Тръгваме рано сутринта към 6.00 че да сме там по обяд. Жена ми, наслушала се на съобщения за тежки катастрофи, предложи мотото „Карай бавно, за да стигнеш жив!“. Само че:
-Тази таратайка защо не я изпревариш? Хората, виж как бързо я задминаха!… А вече след Бачково в нанагорнището ме съветва:
-Защо не изпреварваш на пета? Нали е по-бърза скорост?

Спираме само на Нареченски бани заради прочутите големи мекици, които, обаче, са току що привършили… От ресторантчето — как иначе? — ме посреща местен веселяк, с когото вече 15 години споделяме информация за местонахождението — къде да копаем — за ножа на Телемах! Голяма ценност бил. И е тук някъде наоколо.

За Момчиловци има след Роженските поляни два пътя:
-Спускане до Соколовци и после наляво три километра.
-Веднага наляво към обсерваторията и после надолу край чешмата със студената вода към селото.

До чешмата на Роженските поляни винаги спирам.

Жената да се поразкърши и се надиша на най-хубавия в България въздух, а аз да направя кратко проучване в гората как е положението с гъбите. Нарочно не вземам кошница, да не ги урочасам. Но пак няма. Сухо.

На Роженските поляни открай време се е провеждал прочутият събор с надпяване и надсвирване на каба-гайдите. Тодор Живков го беше забранил, че се провежда баш по жетва и робините не трябва да пеят, а да женат.
Друг един президент преди десетина години построи върху стотиците декари хорски ливади кичозни шатри и ресторанти та да се увековечи.
Балканджиите, обаче, не се впечатлиха от подрънкването с китара на „Пени лейн“, и си надуха гайдите.
После пет!! години не се намериха хора и фирми да съборят президентската бутафория, та да могат балканджиите да си косят сеноно, и вадят картофине…

Ако търсите евтина нощувка на две звезди — хотелът на горското е по 18 лева на стая.

Момчиловци, бивше Дере кьой,

е разположено в подковообразна долина, отворена в южна посока. Четири улици по хоризонтала опасват дъгата и са толкова тесни, че ако си оставите колата на ръба на пропастта, някой все ще ви прибере огледалата да не ги отвее някой трактор. За напречните улици не питайте. Наклонът достига до 45 градуса!
Тук открай време са живели овчари, по съвместителство майстори-зидари, по съвместителство дървари и производители на най-вкусните картофи. Пак по съвместителство остроумни разказвачи.
Най-ценната стока тука е сеното (сеноно) и пясъкат (песокът). И двете — поради трудният им добив и транспорт.
Къщи с по-малко от 12 стаи се водят бедняшки. Строени все с надеждата „когато един ден се върнат децата…“ А децата не се връщат, и най-често ги продават.
Училището е на 180 години, църквата — на 175. Познавах големия родолюбец поп Канев, който написа 500 страници История на село Момчиловци. Редактор Николай Хайтов.

Като тръгнете за Момчиловци, не си носете:
-Чист въздух. Тука друг няма! Жена ми, като обърса теловете за простиране, нечистени от година, не откри никакъв прах върху тях…
-Тишина. Първите два дни получавате леки болки в ушите от липсата на шум. Но се свиква. Чак към пет сутринта се обаждат две кучета да си заработят хляба.
-Зеленчуци и плодове. Преди години непременно се зареждахме на асеновградския пазар. Напълно излишно. В центъра има 4—5 магазина с пълен асортимент.
-Направо е кощунство и голяма минавка да носите млечни продукти. От мандрата в Кутела (15 км) имате най-хубавите кашкавал, сирене, извара и кисело мляко. Не слагат сухо мляко от Америка. Само местно краве и овче. Недостатъкът на киселото мляко тук е, че като правите айран, трябва да отстраните двата пръста каймак…
-Не носете Калгон. И така сапунът трудно се отмива от меката студена вода.

Момите тук са такива, сякаш не си напускал Бургас! Ако сте се развели, или още неженени — никакъв внос не ви е нужен. Целият избор е долу на площада.

Сутрин жените обичат да се поизлежат, пияни от прохладата и чистия въздух.

Мъжете — долу на площада, където си избирате едно от петте кафенета. Аз си паркирам колата далечко от къщата, та да я ползвам незабелязано, че едно слизане-качване си е бая силно изживяване. Награбвам 2—3 вестника и сядам в компанията на приятели-познати от много години. Какви ли не теми се обсъждат от 7,30 до 10,30. Кога е ходил по тези земи Момчил Юнак, как напречния гредоред укрепва зидовете на тукашните къщи, кога е каптиран големият извор по пътя за Смолян…
Доайен на масата е професорът по геология, прекарващ лятото тук. Бистрим тукашната стратиграфия и морфология, полезните и неполезни изкопаеми… И ето — чувам нещо за пръв път: земният палеомагнетизъм.
През времето земята многократно си е сменяла местата на полюсите „S“и „N“. Известно е и кога.
Отлаганите по дъното на водните басейни утайки (по-сетнешни скали), съдържащи желязо и други феромагнитни елементи, е ставало с ориентация на диполите, в зависимост от посоките Север-Юг за времето си. В наше време геолозите ползват тези свойства на скалите за търсене на полезни изкопаеми. И още: в много по-късни, исторически вече, времена в огнищата на прачовеците, в пещите им за претопяване на желязо железнит диполи са се ориентирали по временния север-юг. И археологичната геомагнетика позволява от нахвърляните в безпорядък стари тухли да се намери подредбата им от време оно.
На кой от вас не му се сяда на нашата маса? Нищо че болшинството набори си поръчват кафето „без“. Кофеинът не се котира тук.

Всяко хубаво нещо си има край. И най-близкия, по определение, човек решава да ви изпробва колко любов е останала в семейството. Т. е.
-Би ли изпържил тези (10!!) патладжани, че да погледам сериала?
За едни патладжани няма да се развеждаме, я? Припомням си историята с английския полк войници, безнадеждно обкръжени в някаква джунгла. Капитанът предсмъртно заявил:
-Момчета, то ще се мре, ама да я изиграем тази последна игра!
Англичаните, знаете, мрат за игри. И вземат, че побеждават и остават живи…

Слагам на котлона 30 сантиметровия тиган и подреждам резените от подсолен и изстискан патладжан. Ама да го пържа като обикновена съпруга? Не сте познали!
Припомням си тема от инженерната практика. Програма за оптимален разкрой от лист стомана на произволен брой различни детайли. Пърженето става игра! Толкова увлекателна, че накрая съжалявам, че резените свършиха…

Следващия ден правя коронната си лятна салата. Пържа патладжани, тиквички, пиперки, ябълки…краставици и каквото ми попадне. Спускам ги в дълбок съд безпорядъчно, като на всеки два пръста слагам зеленина: Магданоз, кервиз, копър, босилек, листа пелин от двора и резенчета от почистен едър чесън. Тъй като филийките си имат достатъчно олио, заливам накрая с бял балсамов оцет!
Добре е тази „салата“ да узрее ден-два. Ама сърце мъжко трае ли!? Жените се дивят на особения вкус, молейки за „секрета“ на блюдото.
При сервировка вкусотията и без това на предела си, се залива с мляко от Кутела, обилно овкусено със счукан чесън.
С тези „подвизи“ не бива да се прекалява. Току виж ви абонирали за печката…

Препоръчителни разходки:

До местността и хижа Момчил Юнак.

Спомените за качеството на пътя от последните години не са най-хубави и питам в кафето на площата тайфа млади хора за пътя.
-А, ходят коли до там!..
-А връщат ли се? — питам под веселия смях на компанията.
Бившата местна учителка, после кметица, сега областен на Смолян не успява да задели пари за асфалт. Да не я обвинят в местен партиотизъм и конфликт на интереси.

До село Кутела.

Миналата година пътят беше много лош. Сега — идеален нов асфалт. В селото е мандрата с най-хубавите млечни продукти в страната. Има магазинер, който любезно ви приготвя пакети с асортимента на фабриката. А на една поляна, понеже не намерих кого да попитам, турнах в багажника едно трупче от мура. Хубави вазички се струговат, ако не се напука…

Ходе се поне веднъж до Смолян.

15-те километра път са в непрекъснат ремонт, чийто край не се види. Зад киното си имам место за паркиране и продължаваме пеши по „стъргалото“ след моста покрай Орфей и Евридика.
Жена ми си пада по материалната култура днес — патъци, блузи…а аз хлътвам в книжарницата, където миналата година си поръчах да ми доставят (нямаха в момента) глобус на Смолянски окръг…
Още от вратата ме познаха и заявиха, че съм ги избудалкал. За една година, обаче, разбрали.

До Гела.

Там се провеждаше надсвирването с каба-гайди. Моят миналогодишен познат- японец пак се изяви силно. Метър и петдесет човече, а какви дробове!

Знаех си — няма какво да правим на Пампорово!

Миналата година не се минаваше от самосвали и бетоновози. Сега — малко по-спокойно. Туристи — като изключим двайситината крещящи гърци (това племе, ако се карат съскат тихичко. А обикновениат говор им е гръмогласен), беше, комай, даста празно. Пихме кафе на цена 40 лева литъра и кола 15 лева/литъра. Пътните машини бързо ни прогониха.

Две-три разходки до поляните с окосено сено и млади още картофи. Карам жена ми да набере картофи от листата, но се оказва — знае че са в корените. Берат се билки, които непреенно забравяме да приберем на тръгване.

В околностите на Момчиловци има двайсетина параклиса.

Най-близкият до нас е Свети Илия. С „чудотворната“ вода. Семейство млади англичани с две сополиви албиончета си плакнат лицата, washing their faces for health.
Изчакват търпеливо по 20—30 минути да напълнят тубите с „лечебната“ вода. Подходът към параклиса е обновен с ново стълбище и красив навес с пейки. „От набор 1944-ти“. Резбованите дървени порти горе са от „Набор 1945“. Надпреварват се местните набори да свършат по нещо добро за съселяните си.

Ако някой още се замисля дали да посети Момчиловци — значи нещо не е наред. Стаите в квартирите и хотелчеттата са по 20 лева.
Пататникът в Механата — четири. Тя механата поизгуби от чара си, откакто преди три години я напусна красавицата-украинка Оксана.
Но ще я видите в „хранителния“ магазин на площада. Първа смяна.

К’во чакате още?

Автор: Симеон Тодоров


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Седмица в Момчиловци”

  1. batVasco каза:

    Както винаги,увлекателно написан пътепис.Бил съм в Момчиловци,но нищо не си спомням,явно трябва да го посетя отново.
    поздрави на автора.

  2. Таня каза:

    В Момчиловци съм била като финал на пешеходен преход през Родопите от Перущица до Момчиловци. Освен казаното тук ми направи впечатление, че хората си оставят обувките буквално на улицата, Пътните врати са символични, ако изобщо има такива, няма високи дувари- изключвам пришълците.

  3. диан каза:

    По отношение тишината имам един съвет – далече от дискотеката в центъра, защото в петък и събота дъни до 5 сутринта. И няма заспиване, а и няма кой да озапти собственика.

  4. Дидо каза:

    …дааам, жена ти в нета не влиза

Leave a Reply


Switch to mobile version