май 18 2009

Пасторална Шотландия, приказен Единбург 3-та част

Вили публикува днес трета (последна) част на разказа ѝ за Шотландия. Ето и началото Пасторална Шотландия, приказен Единбург 1-ва част, и предишната част: Пасторална Шотландия, приказен Единбург 2-ра част

а сега и продължението:

Пасторална Шотландия, приказен Единбург

част трета

Девизът на Единбург е „Without the Lord, everything is in vain“. Това може да се преведе като „Без краля (или Бога) всичко е напразно.“

Чудя се кой от двамата имат предвид шотландците. Или може би и двамата? Защото Единбръ, както му казват те, от една страна има колкото ненатрапливо, толкова и осезаемо аристократично излъчване, а от друга, когато си тръгвах от там, заедно с леката тъга ме обзе и едно особено блаженство, сякаш бях получила дар свише.

Нали ви е ясно, че не бих могла, а и не е нужно да описвам в най-подробности пътешествието? Но в заключение, още мъничко.

Например за това, че дори и дошъл за кратко в Единбург, човек непременно трябва да се качи на

„Келтън Хил“ (Calton Hill)

Това е хълм в центъра, откъдето се открива невероятна панорама на града, който е паметник на ЮНЕСКО от 1995-та год. Но и не само на него.

Следващите две снимки са от там и са с голям зум. Защото идеята ми беше да хвана и о. Инчкейт (Inchkeith) в залива, на заден план. В залива Фирт ъф Форт (Firth of Forth), река Форт се влива в Северно море и аз много исках да го видя, тъй като устието й, всъщност, представлява един фиорд, формиран от ледник при последния ледников период на Британия. И, според мен, любопитен е фактът, че приливът навлиза до 35 км навътре по този фиорд, достигайки гр. Фалкърк. Уви, тази вълнуваща гледка не успях да видя (прилива).

Островът е разположен горе-долу на средата между Кингхорн — малко градче на северния бряг и Лейт, друго някогашно малко градче, но на южния, което сега е квартала с пристанището на Единбург.
Логично е о. Инчкейт да има наситена история заради близостта си с Единбург и стратегическото си място за фар.

Келтското му име е подобно — „Innis Cheith“. Всъщност то произхожда от старокелтска дума, която означава „залесен остров“. Но за най-най-ранната история на този остров няма конкретни данни. А изобщо, за целия район, за от преди келтите се споменават племената пикти, скоти, гали… Направо, голяма навалица по тия места в ония далечни, далечни векове на човешката история. Невероятно, но факт — най-голямото си разселване келтите имат от 5 до 1 век пр. н. е., когато населяват обширна територия от Британските острови чак до Мала Азия, включително и половината територия на днешна България. Впрочем, някои изследователи смятат, че келтите всъщност са ирландски колонизатори, но… Опа, пак залитнах към древните цивилизации, спирам.

За по-късната история вече се знае повече. Дори е факт, че по някое време о. Инчкейт е бил собственост на лорд Гламз. Любителите на замъци вероятно веднага ще се сетят за великолепният средновековен замък „Гламз“ (Glamis), който се намира в долината Стретмор (Strathmor), само на около 80—90 км на север от Единбург. Ама по права линия. Е, лорда на този замък е бил и щастлив собственик на острова по време на Средновековието. Но не за много дълго, защото от месец септември 1497-ма год. с решение на Градския съвет на Единбург, островът, както и някои други островчета в залива, бил използван като „изолатор“ за болните от „glandgore“, което всъщност е тогавашното име на сифилиса, цитирам: „Докато Бог се погрижи за здравето им.“ И той се грижил. По най-добрият начин — прибирал ги при себе си. По-късно, през 1589-та год. историята се повтаря, но този път за жертвите на чумна епидемия. А днес на острова най-интересното нещо май е фара.

Та, навръх Келтън Хил се появихме буквално на автопилот, защото малко преди това се наслаждавахме на безцелно шляене по някакъв булевард, единия тротоар на който граничеше с парк. Просто кривнахме към вътрешността на този парк, хванахме някаква алея, а тя след 2 мин. тръгна рязко нагоре и докато гадаехме къде ли ще излезем, изведнъж стъпихме на огромна, осеяна с малки хълмчета поляна, която сякаш си висеше в небето. Тласкана от неудържимо любопитство, инстинктивно тръгнах към единия й край. И, може би само след 30-тина крачки, мамма мия! Това, което се появи пред очите ми… о, много трудно може да се опише. То просто трябва да се види!

Целият Единбург полека се разстла пред очите и под краката ми: сгради в Джорджиански и Викториански стил, сред тях тук-там и съвременни; паметници и катедрали, устремили върховете си в небето; зелени кътчета из града; прави булеварди и лъкатушещи средновековни улички; пристанището; и доминиращият Единбургски замък, кацнал на Касл Рок (Castle Rock)… Казвам ви — страхотно!… Благодарим ти, Боже! — Защото само минутки преди това, докато пъплехме по стръмната алея нагоре с Румето, се бяхме завайкали, че заради недостатъчното ни време, не успяхме да видим Единбург от някой от хълмовете му. Йеее, късметът този път определено беше с нас! Даже времето беше чудесно, слънчево и не по шотландски горещо. Виждаше се много, надалече в морето и към вътрешността. Това беше един разкошен финал на престоя ни в Единбург. Супер!

Самият Келтън Хил ли? Ами… на върха — обширна поляна, набучена с няколко дървета с огромни корони, 3—4 асфалтирани алеи и тесен обиколен път — макадам. Беше делничен ден и сигурно и затова само тук-там някой седеше или лежеше в тревата. Просто в релакс. Но не само това, де.

Астрономическата обсерватория на града е там, а също и колони-руини от някакъв старовремски монумент, мисля, от времето на Наполеон. Едно високо строение пък е паметник на адмирал Хорейшо (или Хорацио) Нелсън. Този човек е много почитан в цяла Великобритания. Казват, че бил забележителен с това да успява да вдъхновява хората си и да извлича най-доброто от тях и от ситуациите. Загива в 1805-та год. при Трафалгар и е погребан като национален герой. Друг известен негов паметник е, знаете, „Колоната на Нелсън“ на площад „Трафалгар“ в Лондон.

В подножието на Келтън Хил е почернялата сграда на Висшето Кралско училище.

Началото му датира от 1128-ма год. Първо е било семинария към абатството на Холируд. През 1566-та год. кралицата на Шотландия, Мери, следвайки Реформацията, прехвърля ръководството на училището на Градския съвет. През вековете го местят на различни места в града в сгради на църкви, манастири и частни къщи. Накрая го установяват в тази прочута сграда с вид на древногръцки храм и там то функционира от 1829-та до 1968-ма год., когато го преместват в северозападното предградие на Единбург, Барнтън.
Дали заради подобни някогашни строежи не наричат Единбург и „Северната Атина“?

Беспорно, би било интересно да се види

панорамата на Единбург и от „Тронът на Артур“ (Arthur’s Seat)

— отсрещният хълм, който е основният от групата хълмове, които представляват по-голямата част от Холируд парк. Според някои легенди, името е свързано с легендарния крал Артур, съумял да обедини келтска и християнска Британия и така да се противопостави успешно на саксонците. Според други, просто е бил важна стратегическа точка при отбраната на града през Средновековието. Е, не ни остана време и за там. Може би друг път.

Стар, красив, много свеж, чист и зелен град, колкото шумен и набъкан с туристи, толкова и спокоен, с достолепие и чар. Това е Единбург. Според мен. Удивително е как от първия миг те пленява неуловимият му, аристократично-романтичен дух и чудодейно се чувстваш едновременно и в сегашното време, и някак далеч назад във вековете. Реалити вълшебна приказка. Сериозно!

И, ако перифразирам девиза на Единбург в „If you’re going to the Great Britain and do not see Edinburgh, your trip will be in vain.“ На български това ще рече: „Ако отидете във Великобритания и не видите Единбург, пътуването ви ще е напразно.“
Автор и снимки Виолета Софрониева

Още снимки от Единбург:


025_1756 — Паметника на Робърт Бърнс.


027_1796 — Паметника на (някой си) Грей в Принсес гардън и Стария град отзад.


028_1577 — Из улиците на Единбург.


029_1641 — В магазин за сувенири.

030_1611 — Много от сградите по Кралската миля са с гербове. И все различни.


031_1637 — Дебелите стени на Единбургския замък, съвсем отблизо.


032_1522 — Стара шотландска къща от 15-ти век на Abbey Strand, непосредствено до двореца Холируд.


033_1540 — Кенънгейт Кърк, типична шотландска църква.


034_1646 — Поглед към новата част на Единбург — отпред Маркет стрийт, долу вляво се вижда малко от Националната галерия, сред дърветата стърчи Шотландския монумент (черното), вдясно се вижда малко от хотел „Балморал“ (с часовниковата кула)


035_1511 — Всички сгради по Кралската миля изглеждат по подобен начин.


036_1664 — 5-звездния луксозен хотел „Балморал“.

Край

Автор и снимки: Виолета Софрониева


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version