авг. 25 2016

Фарьорските острови

Днес ще открием нова земя за нашия сайт! По пъту към Исландия, Любо ще ни разведе из Фарьорските острови. Приятно четене:

От България до Исландия на 4 колела по шосе и по вода с Фарьорските острови за предястие

част първа

Фарьорските острови

Исландия! Щом веднъж видиш снимки от уникалните места, които природата е създала там, трудно можеш да ги извадиш от съзнанието си. Загнездват се надълбоко и постоянно те подканят да отидеш да ги видиш на живо. Така стана и при нас и както обикновено решихме да пътуваме с кола до там.

Винаги съм казвал, че пътуването е част от пътешествието и предпочитам автомобилните пътешествия като по този начин успяваш да усетиш много по-добре духа на пътешествието. Това в случая доведе до бонус –

ферибот от Дания, който има 3 дена престой на Фарьорските острови

Сами по себе си те са не по-малко уникално място от Исландия и си заслужават на 100%. Разстоянието по море е 1524 км с ферибота и се пътува около 52 часа като на отиване разстоянието е разделено, заради спирката на Фарьорските острови, а на връщане се взима на екс. Самият ферибот е с гръмкото име „Norrona“, има 8 нива и е построен в Lubeck, Германия за скромната сума от 100 000 000 евро.

И така събрахме се четирима ентусиасти– аз, Краси, Иван и Теодор и в чудесна вечер на 8.06.2016, натъпкани до горе (в буквален смисъл) във верния автомобил, потеглихме в посока Калотина.

До ферибота в град Hirtshals, Дания бяха около 2500 км.
Целта за вечерта беше да стигнем покрайнините на

град Сегед в Унгария,

където на предварително избрано място да разпънем палатков лагер номер едно. Мястото беше използвано при пътуването миналата година до Беларус и Москва и затова избегнахме лутането по тъмните часове и някъде към 2 часа се настанихме в ливада от люцерна.

Ден 1

След съвсем недостатъчно спане ни посрещна ясна утрин нейде из ливадите с люцерна край Сегед. Последва бърза закуска и потеглихме като трябваше да стигнем централна Германия до вечерта. Стигането по тъмно не беше проблем отново, защото щяхме да използваме място за палатка сред поле с ветрогенератори, открито две години по-рано при пътуването към Скандинавия. Хубаво е да има предварително нарочени места за диво къмпингуване, когато има вероятност за пристигане по тъмно. Иначе започва голямо лутане и търсене на подходящо място.

Решихме да минем през Австрия вместо през Чехия макар и пътя да беше с над 100 км по-дълъг, защото бяхме предупредени, че в Чехия текат мащабни ремонти по магистралата към Прага и колоните са големи. Е, оказа се, че

цяла Западна Европа е изтъкана от ремонти и стеснения

и в този ред на мисли вероятно не спестихме нищо. Аз лично не бях виждал такива задръствания там, но за щастие най-свирепите бяха в насрещната посока. Като се сложи и възстановения граничен контрол по границата Австрия/Унгария, беше бавно придвижването като цяло.

В Германия пък ни отби полиция от магистралата и ни направи една бърза проверка. Не че имаше някакво нарушение, а просто коли от Източна Европа са подозрителни. Интересното беше, че колата на полицаите, както и дрехите им бяха абсолютно цивилни и до момента, в който си показаха картите не бях сигурен дали не са някакви шарлатани. На задното им стъкло мигаше червен надпис, че са полицаи и трябва да ги последваме и това е всичко. Въпреки стабилното подмотване стигнахме по светло в полето с ветрогенераторите и разпънахме лагера. Наоколо бъкаше от диви зайци, а соколи кръжаха с надеждата да прилапат някой разсеян гризач. Пред нас не се състоя ловна сцена и се ориентирахме да налазваме палатата след вечеря.

Ден 2

Този ден се очертаваше по-лежерно придвижване и затова наблегнахме на мотаенето. Оставаха около 700 км за минаване до ферибота в Дания, който отплаваше на следващия ден по обяд.

В Германия задръстванията продължиха. Реших, че веднъж да минем Хамбург и трафикът ще поолекне, но не стана точно така. Беше петък ранен следобед и не можех да проумея накъде беше тръгнал целия този народ наред с неизброимо количество камиони, които ако се наредят в една редица сигурно ще стигнат до България.

На границата с Дания отново има бърза проверка,

която преди липсваше. Естествено, видяхме се интересни за полицаите и веднага ни харесаха за проверка. Като казах къде отиваме и за какво веднага отношението се промени, пожелаха ни лек път и не се занимаваха повече с нас. В

Дания

за момент стана по-спокойно и тъкмо се зарадвах, но не задълго. Попаднахме в истинска тапа на магистралата, която почти не помръдваше. Цялото това влачене стана безсмислено и на първата отбивка за почивка спряхме и решихме да продължим след като целия този поток изчезне. Много други бяха направили същото. Сред тях беше и българския шофьор на камион Дядо Ачо. Видя ни той, позна сънародници и веднага се разговорихме за миналите времена, за неволите, за хубавите пътувания. Така докато се усетим вече бяхме седнали на маса на по бира с идеята, че направо тук ще се нощува.

Реално до дестинацията ни оставаха около 100 км и можеше да си позволим нощувка тук, но като гледахме за какви задръствания става въпрос не ни се искаше да рискуваме евентуално изпускане на ферибота. И така след няколко часа като се поотпушиха нещата потеглихме. На няколко километра от

град Хиртшалс

намерихме хубаво местенце за палатка и се установихме. Така имахме време на другия ден до обяд да се пошляем вГренен (най-северната точка на Дания) и след това да се върнем до ферибота. Разстоянието не беше голямо. Интересно беше, че дори и в Дания не се стъмни напълно. Струваше ми се прекалено на юг за да има бели нощи, но ето че имаше.

Ден 3

Отправихме се към

Гренен

Платихме си паркинга и започнахме да крачим по пясъчните дюни към най-северната точка. Разстоянието не е голямо и за около 30 минути се стига. Минава се покрай множество бункери останали от войната, има и диви рози, които красят пейзажа, а недалеч от пътеката се издига гордо хубав морски фар. Мястото е много приятно като цяло.

Скаген, Дания

Скаген, Дания Скаген, Дания

Явно е емблематично, защото имаше доста посетители. За по-мързеливите се предлага и услугата да те превозят по пясъка в открит фургон дърпан от трактор, вместо да ходиш пеша. Принципно тази опция е добра за стари хора, за които тази разходка би била трудна. Ние имахме няколко часа, които отлетяха като миг и с бърза крачка се върнахме към паркинга. Направихме грешката да напълним резервоара до горе с уж по-евтиния датски бензин, но по-късно се оказа, че на Фарьорските острови е доста по-надолу като цена. Накрая се наредихме на опашката за

качване на ферибота

http://www.smyrilline.com/

Всичко беше добре организирано и докато се усетя вече бях в търбуха на ферибота, който се състоеше от паркинг за автомобили на 3 етажа, които се достъпват посредством рампи. Наоколо се мяркаха много джипове, каравани и дори камиони, оборудвани за тежък офроуд. Без съмнение бяха решили да пресичат Исландия през вътрешността, където се минава и през много реки без наличието на мостове. Точно навреме

корабът ни отплава

Отвътре беше доста приличен, чист и дори луксозно изглеждащ. Останалата част от деня прекарахме на палубата, където слънцето и постоянния вятър ни изиграха лоша шега и на следващия ден бяхме като опърлени наденици, но който не си взима бележка от минали такива преживелици, така се получава.

Запознахме се с французина Жудикел, който си беше подготвил обиколка на Фарьорските острови и Исландия с велосипед. Всяка година си взимал цялата отпуска на куп, товарел колелото на колата и стигал до избрана точка, а оттам продължавал въртейки педалите. Тази година старта му беше в Дания. Много готин, отворен и приказлив човек се оказа. Сприятелихме се неусетно и без да подозираме се засичахме 3 пъти по време на обиколката ни като направихме и едно диво къмпингуване заедно, но затова по-нататък.

На кораба имаше всичко, от което може да имаш нужда, а и повече – фитнес, басейн, горещи вани на най горния дек с изглед към океана. Имаше дори и малко футболно игрище, затворено с мрежи отвсякъде. Поритахме малко на него, за разнообразие и за проба какво е усещането да играеш футбол на поклащащ се кораб. Вероятно е подобно на това да играеш пиян.

Времето като цяло се изниза неусетно.

Ден 4

Станах рано може би преди 5 часа и с един германец от нашата стая отидохме на палубата да видим изгрева.

Фарьорски острови

Оказа се, че доста хора са имали същата идея и на палубата не беше пусто. Гледката си заслужаваше определено! Слънцето тъкмо се подаваше над хоризонта, а до кораба летяха интересни птици, които не бях виждал преди. По-късно разбрах, че това са т.н. „Gannets“ или по нашенски „гмурци“.

След хубавата гледка се върнах за още няколко часа сън и при следващото ставане вече

преминавахме покрай Шетландските острови

Тук бяхме транзит, но определено местенцето си заслужава да се посети някой ден. Общо взето времето се изниза в шляене из кораба, мързелуване и четене на факти за предстоящите ни цели.

Фарьорските острови

В 22:30 вечерта местно време

достигнахме град Торсхавн – столицата на Фарьорите

Над града се стелеше мъгла, но не много гъста и духаше северен ветрец. Архитектурата беше строго северна и много интересна. Великото разтоварване от ферибота започна. Колите бяха предимно френски, немски, датски и холандски. Имаше по един брой чешка, полска и словашка, както и ние от България за цвят. След като най-накрая дойде наш ред и слязохме от кораба, се отправихме директно в северна посока близо до

градчето Funningur,

където на следващия ден възнамерявахме да се качим до

най-високото връхче на Фарьорските острови

и при късмет да имаме гледка. Разстоянията на островите са малки и само 60 км ни деляха от целта. По принцип между повечето острови от групата имаше или мостове или тунели, но имаше и няколко, които бяха достъпни само с ферибот, но на нас в крайна сметка не ни остана време за тях. И така по малките часове на нощта се установихме на палатка в подножието на върха. Беше студено и духаше вятър, но тук е така. Просто трябваше лека адаптация след припека на палубата на кораба.

Направихме първата вечеря на островите и се вмъкнахме в палатката, а навън беше все така светло.

Ден 5

След не много часове сън, денят ни посрещна с рехава мъгла и частични гледки, които загатваха красотата на мястото, където се намирахме. Тъй като бяхме в подножието на планината, която искахме да изкачим само събрахме лагера, наслагахме някои неща по раниците и тръгнахме директно нагоре. Наоколо се разхождаха и преживяха безгрижни овце и вероятно заради тях основата на цялата планина беше заградена, но за желаещите да се качат нагоре имаше сложена стълба, която прехвърляше оградата. Наоколо нямаше никакви хора и само поривите на вятъра нарушаваха тишината.

Преходът нагоре не е тежък, а и самия връх е 880 м, но за място като Фарьорите, тези 880 м вещаеха неповторима гледка, ако мъглата се разкъсаше още малко. Времето по пътеката нагоре се изниза неусетно и на метри от върха се разкри първата чудесна гледка към Атлантическия океан и високите вертикални скали, които се врязваха във водата. Няколко снимки и мъглата пак се разпростря. Следваше кратко стръмно изкачване и

стигнахме върха със сложното име Sаеttaratindur

Духаше вятър и беше мъгливо. Имаше малко заслонче от натрупани камъни, което ни приюти за снимка и после не ни оставаше друго освен да се смъкваме надолу. За късмет от другата страна на върха мъглата скоро се разкъса и успяхме да се насладим на уникална гледка малко под върха.

Фарьорски острови

Фарьорски острови

В крайна сметка качването не беше напразно и успяхме да запечатаме малко от красотите на тази част от островите. След като слязохме се насочихме към малките

градчета Funningur и Gjogv,

които предлагаха традиционна архитектура и неповторима атмосфера.

Фарьорски острови

Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Във

Funningur

има много интересна църква с торфен покрив до малкото пристанище. Наоколо почти не се мяркат хора, което за нас свикналите с лудницата в големия град си е привилегия. Единствено две гъски подават любопитно глави иззад близката ограда на една къща.
Следващата спирка

Gjogv

ни посреща с прекрасно слънчево време и малки къщички в северен стил на фона на обширен фьорд. Трудно е да се опише колко е хубаво, затова е добре да се види. Заговаряме се с местен жител, който ни разказва за негов приятел от Германия, който дошъл за малко на гости обаче толкова му харесало, че вече седмици не може да си тръгне. Разбирам го човека!

На брега с интерес наблюдаваме

дебелоклюни кайри,

които се гмуркат в бистрата вода на океана и изчезват нанякъде. Толкова са умели като плувци, че гледайки отгоре, ако не знаеш, че са птици спокойно можеш да ги объркаш с риби. Изнизват се няколко часа и въпреки че не ни се тръгва потегляме към

град Vidareidi на съседен остров с името Vidoy

Фарьорски острови

Фарьорски острови
Фарьорски острови

До момента бяхме на остров Eysturoy.

Vidareidi е известен като най-северния град на Фарьорските острови

Пътят до него минава през няколко тунела под океана. Тези тунели обаче се оказват напълно тъмни, само с една тясна лента за колите и двупосочно движение, а дължината на всеки е около 4 км. И така на всеки 200-300 м има отбивка, на която едната кола може да отбие и да изчака насрещната да премине като движението в едната посока е с предимство. Абе, леко неприятно и опасно ми се струваше това начинание в условията на тесен тунел без никакво осветление. Хубавото е, че нямаше интензивно движение.

Във Vidareidi ни посрещна отново идилична гледка от стара църква на фона на фиорд и стадо любопитни крави до нея, които си търсеха внимание и се опитваха да ни сдъвчат ръкавите и ремъците на фотоапаратите докато ги снимахме как се кокорят срещу обективите. Симпатични животни! На връщане спираме в

град Клаксвик на остров Bordoy

Това е втория по големина град на островите. Там се намира и

бирената пивоварна Foroja Bjor,

която произвежда доста пивка бира. Града ни посреща с типичната за тези ширини мъгла и дъждец. Правим бърза разходка по пристанището и в централната част под дъжда. Има интересна цъква в стил „Полярна архитектура“. Не се задържаме много, защото времето не е много приветливо и се насочваме към

остров Streymoy и викингското селище Sksun

Някъде в околността ще нощуваме и на следващия ден ще разглеждаме селището. За щастие времето се пооправя в тази част на островите и опъваме палатка в ниското край черен път до малка рекичка. Смущаваме местна птица с дълъг червен клюн и малкото й. Пилето надава тревожни крясъци, но после се успокоява и отново настава тишина като се чува само лекия ромон на потока.

Ден 6

Фарьорски острови

Денят е хубав от сутринта! Събираме лагера и влизаме в

селцето Saksun,

където закусваме с гледка към фьорда, който се простира под селото. Гледките наоколо с пасторални. Разхождат се овце, пасат тучната трева в подножието на хубави ниски планинки. Нямаме търпение да закусим и да се разходим между автентичните постройки за оглед отблизо.


Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Фарьорски острови

Фарьорски острови

Селцето изглежда толкова диво, че местните жители може би се броят на пръстите на двете ръце. Правим хиляда снимки като всяка следваща ни се струва от по-добър ъгъл, а те реално са почти еднакви. След няколко часа тук тръгваме към

съседен остров – Vagar

Там се намира една идилична картина, която е като запазена марка за Фарьорските острови, а именно висок връх, под него малко селце и под селото висок около стотина метра водопад се излива директно в Атлантика. Интересното е, че гледката се разкрива непосредствено след като излезеш от тунел, който свързва острова с останалите острови.До съвсем скоро това място е било напълно откъснато без сухопътна връзка и достъпа е бил само с хеликоптер и лодка.

Vága Municipality, Фарьорски острови

Срещаме двойка от Дания на средна възраст. Жената беше местна от острова и се зарадва като разбра, че сме дошли от България, за да разгледаме родните й Фарьори. Поразпита ни, каза, че не била срещала българи тук никога, а често контактувала с туристи, но това беше очаквано. Дестинацията не е много популярна сред нас, но може би точно отдалечеността и трудния достъп са запазили неповторимия чар на това място. Толкова беше хубаво там, че останахме до края на деня на това място.

Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Слизахме до морето, разхождахме се малко към планината и в късния следобед нашия добър познайник французина Жудикел довтаса неусетно. С радост се съгласи да направим диво къмпингуване заедно на фона на уникалния пейзаж, който ни предлагаше природата.


Фарьорски острови Кайри, Фарьорски острови Кайри, Фарьорски острови Овце, Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Опънахме палатките, спретнахме вечерята – лютеница, луканка, бяло сирене, кисели краставички, чесън и домашна ракия, а Жудикел извади порция сухи спагети. Веднага му казах да ги разкара, и да яде от нашата храна, а той лакомо опита от всичко и констатира, че безспорно българската храна е на светлинни години по вкус пред неговата. Малко не съобрази и гарнира цяла скилидка чесън с няколко глътки ракия и започна да прискляпа, да лее сълзи и да му излиза пушек от ушите, но скоро се окопити и си взе поука.

Беше много приятна вечер.

Човекът е интелигентен, пътувал е много и е приятен събеседник. Приключихме по малките часове с наблюдение на червеноклюни кайри по близките скали. Тези пилета са много атрактивни, но пословично срамежливи и е голям късмет да ги наблюдаваш. Дори успяхме да направим няколко прилични кадъра. Обикновено прекарват дните си из водата, а вечер излизат по скалите да спят и ние уцелихме точното място. На метри под палатката по стръмните скали се подвизаваха няколко двойки.

С това завърши този изключително пълноценен ден, в който времето отново беше чудесно. Благодарим на природата, че е благосклонна към нас!

Ден 7

Нито ни се ставаше, нито ни се тръгваше от това райско местенце, но днес ни чакаше

Торсхавн – фарьорската столица,

както и качване на ферибота в посока Исландия, така че нямаше време за размотаване. Французинът се измъкна набързо, че него въртенето на педали го зовеше и имаше да отметне към 40 км път с не малко изкачвания. Ние закусихме, почерпихме местно куче със стари български кренвирши и се понесохме към тунела, който свързва остров Вагар с главния остров Стреймой. За разнообразие минахме по обходен, но много панорамен път високо в планините. Разкриха се впечатляващи гледки към фиордите долу и определено обхода си заслужаваше.

Фарьорски острови

В Торсхавн паркирахме до градския стадион и тръгнахме на обход из града.

Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Фарьорски острови

Умишлено спряхме по-далеч от централната част, за да може да повървим малко и из кварталите, за да може да добием по-ясна представа за града. Ами то всъщност всичко вече ни беше ясно –

спретнат град, има си всичко, хората изглеждат щастливи

без да се чете следа от каквото и да е напрежение по лицата им. Не като при нас, където виждаш покрусени лица, изнервени хора, готови на саморазправа за най-незначителното нещо. Друг свят е тук!

Вървейки по улиците се наслаждаваме на уредените къщички и сякаш, за да допълни идилията едър, мързелив котарак се изтяга пред входната врата на една къща. И той изглежда щастлив.

Спускаме се към пристанището, където има симпатична крепост. Деца се пързалят като на пързалка по покрив на къща, обрасъл с трева и се чудят каква беля да сътворят. Междувременно на пристанището пристигна кораба на датската кралица, но толкова се мота докато излезе, че нямахме време да я чакаме и продължихме с разходката без да я видим.

Определено най-интересната част от града обаче беше старата част с традиционните сгради, където се помещава и правителството на Фарьорските острови. Тази част е разположена на малко полуостровче до пристанището и определено заслужава особено внимание. Хубавото тук е, че въпреки красотата и привлекателността на мястото липсват тълпи от туристи, с които едва да се разминаваш. Всичко е в много умерени, едва забележими граници, а не като по популярните забележителности из Европа. Отдалечеността на мястото го е запазило. Поне засега! След старата част направихме един преход по крайбрежието и часовете вече се бяха изнизали неусетно. Отправихме се съм колата, защото времето за

качване на ферибота

не беше далеч. На фериботния порт всичко беше чудесно организирано и обозначено.

Фарьорски острови

Фарьорски острови

Направих мислена съпоставка с пристанището в Дурас (Албания), където цари невъобразим хаос и някакви доброжелатели идват уж да ти помогнат, да те заведат тук-там по гишетата и после искат пари, които все са им малко за многото работа (5 минути), която са свършили. Ама това са два различни свята, между които зее пропаст по-дълбока от Марианската падина и

искрено се надявам Фарьорските острови да успеят да се съхранят,

защото са може би едно от малкото такива кътчета, които са успели да се запазят и да се развиват само в положителна посока! След като се натоварихме във ферибота ни предстоеше само една нощ плаване до Исландия.


Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Хубавото е, че кораба заобикаля островите отблизо и се разкриват много приятни гледки към скалите на острова, които се спускат стръмно надолу към водата, а по тях незнайно откъде довтасали се мяркат овце. Видяхме тези животни на места, където дори опитен алпинист вероятно би се затруднил да стигне. Остава загадка как са се добрали до там. Имаше дори майка с малко на купчина скали насред един фьорд, които вероятно прилива е хванал неподготвени и е блокирал там. Размерите на мини островчето бяха 3 на 5 метра, нямаше грам трева или мъх и не е ясно какво са търсели сред камънака, за да се прецакат така. Дано да са оцелели, че ни дожаля за животинките. Вече на кораба се заехме с обичайните занимания – бира на палубата, душ и наваксване със съня.

Продължението

Исландия на 4 колела по шосе и по вода

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атлантически океан – на картата:

Атлантически океан

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Фарьорските острови”

  1. iko каза:

    Здравейте, много хубав пътепис за страхотно място. Имам един въпрос – колко струваше ферибота ?

  2. Любомир каза:

    Здравейте, много е относително. Зависи от вида на стаята, големината на автомобила, дали сте в най-активния сезон или не. Спрямо тези критерии цената може да се удвои. Ето тук може да се провери всичко:
    http://www.smyrilline.com/

    Ако Стойчо го сметне за реклама нека да го изтрие.

  3. ivanova каза:

    mnogo interesen i uvlekatelen patepis pridrujen s chudesni snimki !

  4. Стойчо каза:

    Линкът с ферибота даже ще го включа в текста – това и да е реклама е и полезна информация

  5. emil каза:

    Neveroqtna diva prikazna krasota.Horata cenqt kakvo bogatstvo imat,pazqt go !Blagodarq za uvlekatelniaopisatelen razkaz I mnogobroinite snimki

  6. Иван каза:

    Браво Любо, както казват думите отлитат, писаното остава! На кораба научих, че градчето Gjogv, всъщност се казва Джегв.

  7. Desi каза:

    Страхотен пътепис Любо!Била съм в Исландия и там е друга планета!Чакам пътеписа си от там! Планирала съм пътуване до Фарьорските острови от Шотландия тъй като живеем в Англия. Би ли споделил дали имат такси за пътищата, мостовете и тунелите? Също така какво е по-удобно да се наеме кола на място или да се пътува със собствена кола? Колко време е рационално да се обиколят островите – 3-4 дена?

  8. Любомир каза:

    Благодаря!
    Пътни такси като цяло няма с изключение на един тунел, за който платихме, но не беше нещо много. Обаче през толкова тунели минахме, че не мога да се сетя кой точно беше платения. Относно авто мобила аз лично винаги предпочитам да пътувам с лична кола, защото самото пътуване е част от пътешествието. Въпрос на предпочитание като цяло. Ни бяхме 3 ден ана островите, но осатнаха 2 южни острова, за които не ни остана време. Аз лично бих останал и седмица или 10 дена там. Уникално местенце!
    Успех!

  9. […] пътя към Исландия, Любо ни разведе из Фарьорските острови. Днес вече сме в самата […]

Leave a Reply


Switch to mobile version