Истанбул с мотор (5): Музей на техниката „Рахми М. Коч“

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, а днес сме в техническия музей на Рахми М.Коч

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част пета

Музей на техниката „Рахми М. Коч“

Докато обядвахме един поливаше с маркуч тротоара, пък друг събираше водата. Много поливат така тротоарите и улиците на всякъде и прах дефакто не се вдига никъде. Тук отново ми направи впечатление как в някаква дейност, където в България са заети 2 – 3 човека, тук са заети 5 – 6 човека и повече. Примерно заведението, малка квартална кръчма, не е ясно с какъв оборот, но достатъчно е един да готви и един да носи храната, тук бяха не знам колко, но поне 5 човека преброих и всеки нещо прави, тича насам-натам. Един върти чевермето, друг идва да пита всичко наред ли е, трети носи хляба, четвърти водата, много странна организация имат тези хора.
Вървейки по улиците забелязах, че обичаите и занаятчийството се е съхранило и до днес, докато в България е умряло преди много години. Все още има чираци и майстори, хората се стараят да си вършат добре работата и клиента да остане доволен. На една от улиците чувам един да вика „Чирак, Чирак“ след малко тича едно хлапе из зад ъгъла, явно чиракуването е общоприето все още при тях. Нека не забравяме, че чирака се учи на занаят и не получава заплата, а по скоро си плаща обучението като работи за майстора.
След това отклонение вече се бяхме наяли и беше време да стигнем до един от най-интересните музеи, в които сме ходили през целия си съзнателен живот. Трябваше да изминем 2 км, но някак си не ни се ходеха пеша като знаехме, че ни чака доста разхождане из музея. Хванахме си автобуса от най-близката спирка и стигнахме бързо.

Музеят на Рахми М. Коч е първият голям технически музей

в Турция, посветен на технологиите, историята на транспорта, промишлеността и съобщенията. Мащабният комплекс на музея се намира на брега на историческия Златен рог в сърцето на стария Истанбул. Той е частна фондация, която има за цел да колекционира, изследва и възстановява стари технически съоръжения, индустриални и инженерни обекти и тяхната документация и да ги експонира. Предметите се събират от най-различни държави и периоди. Колекциите съдържат хиляди елементи – от грамофонни игли до кораби и самолети. Експонатите са предмети, които засягат нашето ежедневие.

Много усилия са вложени от талантливи сътрудници

– инженери и занаятчии, преподаватели и професори, за достигане на сегашното състояние на музея. Голяма част от ценните предмети са закупени от фамилия Коч, други са били дарени от посетители, понякога анонимни. Принос имат Босфорският университет и обсерватория „Кандили“.
Музеят разполага с много добри реставраторски работилници и специалисти и извършва реставрация на старинни предмети, собственост на други музеи и частни колекции.

Основател на музея е Рахми М. Коч,

от второто поколение на турската компания „Коч“, основана от баща му Вехби Коч.

Музеят

е разположен в две исторически сгради.

Първата, „Ленгерхане“,

е била бивша леярна в Османската империя. Била е построена по времето на султан Ахмет Трети върху основите на византийска сграда от XII в. След това е била възстановена при султан Селим Трети (1789 – 1807). Последователно е била собственост на Министерството на финансите и на Турския държавен монопол. Разрушена е от пожар през 1984 г. и е изоставена. Рахми М. Коч я купува през 1991 г. Музеят е основан в тази сграда, възстановена и допълнена с подземни галерии, и е

открит през декември 1994 г

Впоследствие е закупена

втората сграда – историческата корабостроителница,

построена от Османската морска компания през 1861 г. В нея са се изграждали и ремонтирали турските кораби и фериботи. Сградата е преминала през много промени и през 1996 г. е закупена от музея на Коч. Впоследствие са прибавени още 14 малки сгради, свързани с нея, които са били надлежно реставрирани в своя оригинален вид. През юли 2001 г. новото разширение на музея е открито за посещения и има вече повече от 11 000 кв.м галерии. Допълнително през 2004 г. са закупени още 7000 кв.м площ на север от музея и са изградени гара и коловози, хангар за самолети, вятърна мелница, задвижвана от водна помпа, плаващ кран, паркинг, детски площадки и малко морско пристанище, където с пристанищния влекач могат да се правят обиколки на Златния рог.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Този музей е нещо грандиозно и те пренася назад във времето

Самата прецизност, с която е изработено и подредено всичко пленява. Всичко е изпипано до най-малкия детайл. Прекарахме 4 часа, което никога не се е случвало в музей до момента, като сме отделяли на експонатите само по няколко секунди. Ако трябваше да се задържаме повече и да четем всичко, сигурно трябваше да стоим там една седмица. В музея има за всеки по нещо, не е нужно да се интересуваш от техника, за да го посетиш. Просто виждаш неща, които те заобикалят всеки ден, или са заобикаляли хората в тяхното ежедневие преди години. Успях да щракна над 470 снимки в музея, като съм обхванал някъде около 90 % от експонатите, имах още батерия, но вече се бях изморил да снимам.

Keçeci Piri, Hasköy Cd. No:5, 34445 Beyoğlu/İstanbul, Турция

В музея има и истинска американска подводница, в която влязохме и разгледахме. Тя е вързана на док във водата на мини пристанището.
Всички снимки можете да видите тук, ако желаете: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/RahmiKoc/.
Мисля по-надолу да ви покажа отбрана част от това, което видяхме.

Това не е Жигула, не е и Фиат, това е Тофас 🙂

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Тофаш

Това пък е тунингован Тофас.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Тунингован Тофаш

Жабата с въртящите се фарове.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Разрез на двигател.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, ИстанбулТехнически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Системи за сигурност във Форд Фокус.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Прозрачни домакински уреди.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

И уреди от бита.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Какво има зад екрана на лед телевизора.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Само стари глупости.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Редакцията притежава модела вляво отпред – с негова помощ писането на протоколи от упражнения в МЕИ се превърна в песен. Благодаря, Стив! 🙂

Родословното дърво на фамилия Коч.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Ето го и самият Рахми Коч.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Децата опитват да направят сапунен цилиндър около себе си.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Детската зала в музея.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, ИстанбулТехнически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Колекция мотоциклети.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Умалени модели на Harley-Davidson.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Детски играчки от едно време.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Колелета.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Бебешки колички.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Коне с карета.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

И много мини модели.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Ретро модели.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Безброй минимоделчета из целия музей.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Парни машини.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Ей така са се рязали дърва едно време.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Производство на зехтин.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Лодки.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Сух док за ремонт.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Пресъздадени са различни работилници и ателиета от едно време.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Очевидно български занаятчия 🙂

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Петя шофира ретро автомобил.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Ковачница.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Часовникар

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Детски магазин

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

И един Douglas DC-3 ‘Dakota’.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Колекция от стари играчки.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Имах като дете точно същия метален мотор 🙂

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Влизането в подводницата става под час. За съжаление ни вкарва един бивш капитан и разказва само на турски.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Снимането е забранено, но успях да щракна няколко снимки преди да ме хванат.

Преден торпеден отсек.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

И стълбата на долу

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

По-нататък нямам снимки, но се придвижваш из цялата подводница като моряк през малките тесни отвори. По едно време капитана пусна истинската сирена за тревога и за малко да ми изхвърчи горната част на черепа. Представям си, ако спиш и ти свирне това до главата. Койките са супер тесни и разстоянието е точно колкото да се промушиш легнал, определено не трябва да страдаш от клаустрофобия.

След като излязохме от подводницата ни чакаше един танк отпред

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Стар луксозен кралски вагон.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, ИстанбулТехнически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Трябваше да ни дадат билетчета за ретро железница, но казаха, че не работи. Като стигнахме до нея почнахме да се въртим и да оглеждаме, хората седяха вътре като да тръгне и им дупчеха едни ретро билетчета на ужким, розови с кръгче в средата, точно каквито бяха и в БДЖ до преди няколко години 🙂 Тъкмо решихме, че само си седят и тръгнахме да си ходим и взе, че запали локомотива. Намърдахме се вътре без билет и кондуктора не възрази 🙂

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

С дървените вагони изминаваш 500 м, след което те връщат обратно, но да се почувстваш в ориенталски експрес, като по каубойските филми 🙂

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Ето я Петя във влака.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Малко по-късно можете да видите и във видеото за какво иде реч.
Продължихме към авиоколекцията. Имаше един разбит самолет от войната. Бомбандировач, B- не помня колко му беше номера.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Историята на бомбардировача и пилота можете да прочетете тук http://www.fotoblur.com/images/440655 , както и по-подрбоно: http://articles.latimes.com/1996-12-30/local/me-14571_1_bill-hadley

Т.к. бомбардиращите Плоещ са пускали неизразходваните си боеприпаси над България, честният ми коментар ще бъде „Леко си се отървал, копеле!“ – бел.Ст.

Кола разделена на две

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Ретро двуетажен автобус, Петя реши да се повози.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

И кафе носталгия, Кока Кола. Всичко в Истанбул, което е ретро му казват носталгия.
Пихме по кола разбира се.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Безброй мини модели на почти всичко

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Дойде ред и на кукленските къщи. Уникални, толкова прецизно изработени спират дъха.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Така са си играли момиченцата едно време.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Макет на старо селище

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Корабостроителна работилница.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Умалени модели на двигатели на лодки.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Колекция ретро яхти.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Рибари.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Лодка за водни ски.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Лампа.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Кола-амфибия.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Трамвай с коне.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Петя кара трамвая.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

И аз съм се настанил на една дървена седалка.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Петя кара мотриса Фиат.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, ИстанбулТехнически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Вече бяхме без сили и се оказа, че от другата страна на главната улица колекцията продължава в първо построените сгради на музея 🙂

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Колекция от супер прецизно и детайлно изработени парни локомотиви.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Валяци.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Измервателни уреди и навигационни уреди.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Колекция аудио-визуална техника.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Филмов декор.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Корабни модели.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

И отново много мини модели.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Макет на град.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

С натискане на едно копче и всичко оживява, след малко във видеото можете да видите сами.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Катапулт.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Ето ви и уникален макет на малък град, даже и птиците летят вътре. Тук на снимка, а след малко в движение.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Много мини модели на самолети.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

И АН-225 с Буран на гърба си.

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Стига толкова, ако цъкнете на линка в началото ще разгледате всичко.

А сега едно кратко видео от Миниатюрк и Рахми Коч музей

Започна да се свечерява и тъй като бяхме от другата страна на Златния рог, решихме да ползваме корабчето, което е като градски транспорт. Имахме една карта в нас според която корабчето тръгваше съвсем близко до музея и ходи на зиг-заг из Златния рог, което ни устройваше, защото имаше спирка близо до нашия квартал. Отидохме да търсим спирката, попаднахме в един парк до брега, с много деца и семейства, които си правеха барбекю насядали по полянките.

Детска площадка Парк Хаскьой (Haskoy Parki) тип моста над Босфора 🙂

Технически музей – Музей на Рахми М.Коч, Истанбул

Гледаме за спирката тук-там няма я. Брех на картата я дава някъде из парка. Питаме един, които работи в едно заведение акостирало на брега :), казва ей там е. Намерихме я спирката, много приятна дървена постройка има и гише, в картата обаче имаме пари колкото за едно пътуване и решаваме да заредим картата там. Да де, но въпреки постройката и гишето ни казват, че не зареждат карти. Питаме къде, казват от другата страна на главната улица.

Часът е 19:00, корабчето е в 20:00, имаме един час за утрепване, ще потърсим да я заредим, иначе 4 лири жетона. Пресичаме с риск за живота 🙂 от другата страна не големия булевард и хващаме по някакви малки улички приличащи на тези в нашия квартал. Тук машинка, там будка, нищо няма. Навлязохме доста навътре в квартала. Показвам картата на един и питам за зареждане. Сочи на някъде, вървим ние на там и все по-навътре навлизаме и няма нищо. Питам пак в един магазин и ни сочат отново някаква посока.

В един момент стигаме до някакво колело на автобуси, и решаваме, че там ще има. Да, ама всичко затворено. Оглеждаме се за машинки, няма. Питаме един човек казва затворено е сори, аман бе. Айде обратно към спирката на лодката. Купихме си един жетон, и с останалите пари в картата успя да влезе единия. Въобще организацията на градския транспорт е ужасна. Такива машинки за зареждане на карти само в центъра има, сигурно ги трошат на другите места.

Беше станало 19:30 ч. и се наложи да поседим на брега. Стъмни се напълно, дойде корабчето и се натоварихме. Само дето се оказа, че се движи само от тази страна на брега и картата която имахме се оказа погрешна.

Гледаме мостът на метрото е близко до следващата му спирка, пък той ни е до квартирата и решаваме, че ще слезем там и ще минем по него. Слязохме на тази спирка и се оказа, че на нея има машинка за зареждане на карти, въобще страшна неразбория. Тръгваме ние по булеварда посока моста, обаче преди метрото има друг мост автомобилен с по три ленти в посока и се оказва, че няма как да го пресечем, трафик страшен и е много опасно да се пробваме. Поглеждаме, че няма лесен достъп до моста на метрото, къде излизаше от тази страна не знам, но имаше голямо празно пространство с някакви изоставени сгради.

Решаваме, че единствен вариант е да се качим на автомобилния мост, само дето няма тротоар а има едни стълби право на долу и изглеждат доста криминални – тъмница никакво осветление, вдясно от стълбите стар изоставен док, на стълбите стои някакъв човек долу в тъмницата и говори по телефона. Зачудихме се дали да слизаме, изглеждаше си точно като криминален филм в гетото.

Решихме че нямаме много избор и слизаме и това е. Минавайки покрай човека, той спря да говори по телефона и почна нещо да подвиква след нас на турски, но ние си продължихме така или иначе нищо не разбирахме. Долу трябваше да пресечем едно шосе без трафик и след това се качихме по едни други стълби и излязохме на моста. Там вече е осветено и оживено, много рибари подобно на моста на Галата.

Преминавайки по моста установявам, че конструкцията му е плаваща. Самият мост най-вероятно е изграден върху понтони, малко по-надолу се вижда друг стар мост, който е разглобен и събран от двете страни на Златния рог, точно по тази схема. За пръв път виждам плаващи мостове. Тъй като е съставен от много елементи, между всеки от тях, който плава индивидуално има малка пролука, подобно на нашите мостове където друсат обикновено колелата на МПС-тата като преминаваме. При този мост, вървейки пеша по него забелязвам обаче, че въпросните пролуки дишат, както си вървиш и гледаш как едната част се изкачва над другата и то с 2 – 3 см, и казвам на Петя – Виж, този мост се движи :).

И така на много от тези пролуки го забелязах, представям си как удря по гумите такава разлика. В края на моста детелина, пресичане няма и се спуснахме по детелината покрай булеварда, така излязохме в нашия квартал. Не бяхме вечеряли все още, а бяхме доста гладни вече. Решихме, че квартала ни не спи и ще хапнем там някъде. Часът беше към 21:30 – 22:00 някъде. На главната улица точно до моста на метрото има заведение с ниски масички и столчета и седнахме там. Отново подобаващото в турски стил обслужване. Този път за пиене си поръчахме айран, като ни го донесоха в медни канички.

Истанбул с мотор

Яденето отново беше на ниво, и тук отново много хора тичат насам-натам. Един само обикаля масите и заговаря клиентите, пита ги ако имат нужда от нещо. По едно време дойдоха две момичета сами. Със забрадки, но с открити лица. Бяха с дръпнати очи и мюсюлманки, явно така са се омешали вече.
След хапването се отправихме към хотела. Отново имаше хора отпред и ми пазеха мотора 🙂

Продължението:

Истанбул с мотор (6): Дворецът Топкапъ и Босфорът с корабче

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул



Booking.com

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Антон Конакчиев

Роден съм в София на 1 Март 1979 г. Мотоциклетите са ми станали начин на живот.

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. a каза:

    Майко мила това като го гледам е за поне седмица разглеждане, а ако сте с деца не ми се мисли…

  2. Автора каза:

    Да, доста има за разглеждане но си заслужава и е много много интересно, има за всеки по нещо. С децата ще е по- набързо защото ще се настоят :).

  1. 11.08.2016

    […] Истанбул с мотор (5): Музей на техниката „Рахми М. Коч“ […]

  2. 10.09.2016

    […] Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. Първо пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, и продължихме с техническия музей на Рахми М.Коч. […]

  3. 03.10.2016

    […] Долмабахче и парка Миниатюрк, като го продължихме с техническия музей на Рахми М.Коч. Третия ден започнахче с двореца Топкапъ и  разходка […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.