авг. 05 2016

Трансфагарашан в Румъния (1 част на През Източна Европа с джип)

Започваме едно сериозно пътешествие през цяла Източна Европа до … нос Северен в Норвегия. Наш водач ще бъде Георги, а в първата част ще прекосим Румъния. Приятно четене:

Трансфагарашан в Румъния

част първа на

През Източна Европа с джип

Това е първия опит да напиша пътепис, и се надявам, че читателите ще бъдат снизходителни…

Пътеписа описва един автопоход през петнадесет държави, преминати 20 граници, от които 4 – на ЕС…
Изминати с автомобил – 11 700км, от които 11 211км с личния автомобил, а останалите – с автомобил на приятели…
Проекта бе реализиран за 21 дни без един час от 26.06.2015 до 18.07.2015.
Автомобила – Джип Гранд Чероки модел 2014г, 3.0 дизел / 250к.с. / 8-скоростна автоматична кутия…
Пътешествениците – аз, 46 годишен тогава ‘младеж’ и съпругата ми от Варна.

ПРЕДИСТОРИЯ
От доста години работя с клиенти от Русия, които многократно са ме канили да им отида на гости…
Още при първата покана в главата ми щукна идеята да го направя с автомобил. Идея фикс…
Няколко години нямаше как да се реализира идеята – децата бяха сравнително малки, след това абитурент и т.н. (наличието или по-точно отсъствието на финанси също бе сериозен възпиращ фактор)..
Доста от оправданията (основателни) бяха и на съпругата ми – не я пускаха от работа за повече от 2 седмици….
Обаче нещата малко по малко започнаха да се нареждат в правилната посока.
Няколко години подред с приятели (по тяхна инициатива) пътувахме из екзотични екскурзии далеч на юг… Но всичко е пари и време, и отиване на такава екскурзия фактически отрязваше възможността за друга почивка през годината…
През зимата на 2015 г отново предлложих на съпругата да отидем някъде на юг, на което тя (навярно ‘напук’ 🙂 ) отговори, че не иска на юг .
При което забих веднага гол от дузпа (тя знаеше за намеренията ми) – ‘тогава тръгваме на север – работи по въпроса’….
Нямаше къде да мърда и за да се оттърве в момента се съгласи…
Направих генерален план, който изглеждаше ТАКА:

Карта до Нордкап

Предварителен план

Първоначално планът включваше и Санкт Петербург без ползване на ферибота до Финландия (Талин-Хелзинки), но след няколко разговора с руснаци се отказах.
Факторите за които руснаците ме предупредиха – повишен риск за автомобила (въпреки, че пък от други места други руснаци твърдяха, че проблем с Джип няма – не е марка, която се краде)…
Втория още по-сериозен фактор бе отказа на българските застрахователи да застраховат автомобил срещу кражба и грабеж за Русия и Беларуs Което ме принуди да подходя по-консервативно с избора на руския участък…

Планът бе направен…

Приятелите също бяха уведомени и ни очакваха В средата на Май’2015 съпругата потвърди, че е успяла да се договори за отпуск от 27.06.2015
Въпроса за мен бе решен – ‘наточих’ кредитните карти, прегледах течностите на автомобила, проверих къде какви такси и правила има (дори и си ги записах, ама в последствие се оказа, че докато карам няма кой да чете 🙂 и зачаках…
Месеца се изниза неусетно. Последната седмица прегледах какво мога да направя предварително.
Взех електронна винетка за Румъния, Унгария, и направих регистрация в системата за тол-такси на Норвегия (Аутопасс).
С това подготовката приключи.

Маршрут за деня (Варна-Русе)

Денят Х

Настана денят Х…

Или нулевия ден…
Петък….
Сигурно се чудите защо е нулев деня? Ами по стара моряшка традиция на път не се тръгва в Петък…
За да удовлетворим всички богове решихме, че няма да тръгваме на пътешествието в Петък, а в този ден само леееко ще се приближим до границата.
И на следващия ден тръгваме на пътешествието, пресичайки границата 🙂

Работата бе спокойна, и затова я приключих по-рано …
За сметка на това жена ми приключи по-късно, но това не можеше да ме разтревожи – планирания преход бе малък – само до Русе…
Натоварихме багажа – МНОГО багаж – все пак планирахме преминаване през различни климатични пояси, а и за доста време…
Багажника бе пълен и добре уплътнен. Задните седалки – също бяха позаринати…
Проверка на километража – стартираме от 27946 км…

Точно в 20:00 / 26.06.2015 бяхме на изхода на Варна

– слънчево време – слънцето блести в очите 🙂

Варна

Направихме си селфи с жената на табелата на фона на джипа… Поехме въздух – и напред…
Някъде към Девня започнахме да се сещаме за забравените неща – домашна ракия (купешката я бях взел) и два големи хард-диска(1 и 2ТБ), в които планирах да прехвърля видеото от dashcam… Не ми се връщаше преди такъв голям път, затова махнахме с ръка и продължихме.
Пийнахме по едно кафе при братовчеди в Шумен и продължихме нататък към Русе…

Русе ни посрещна с проливен дъжд…

Чистачките се засилваха до максимална степен… Но навигацията ни докара точно до хотела. Спрях под навеса, разтоварихме багажчето (само малка част – всичко бе структурирано добре, да не мъкнем много багаж из хотелите) и скокнахме в ресторанта….
Ресторанта – под навесче, а отвън се лее водата…

Ресторанта на х-л Рига в Русе

Ресторанта на х-л Рига в Русе

Идва една сервитьорка от старото поколение…
Задавам стандартния въпрос – ‘какво пиете тук’?
Лелката ми отговори – ‘ами аз съм си ракиджийка’ 🙂
Това реши избора..
Хапнахме по един дунавски сом, ударих една русенска ракийа и скокнахме по леглата…
Още не знаехме какво ни чака 😀
А и аз се нервирах заради забравения диск – нищо не можех да направя…
Та общо взето – съня не бе спокоен..

Статистика за деня:

Изминати за деня: 210км
Средна скорост: 85км/ч
Максимална скорост: 143км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 4ч 15мин
Общо изкачени (по височина) 2.2км
Общо спускане (по височина) 2.2км
Максимална надморска височина: 438м

Генерален план Русе-Трансфагараш-Дебрецен:

Карта Румъния

План за ден първи

Скокнах рано – около 6 сутринта, защото проблема с харддиска не ми даваше мира. Дъждът бе спрял, но навън бе намръщено…

Изглед към Дунава от х-л Рига, Русе

Изглед към Дунава от х-л Рига

Дунав - мост

Дунав мост

Запалих колата и отидох до Метро (бях проверил, че само там отварят толкова рано) За мое щастие имаше 2 ТБ дискове. Понатоварих и още малко вино и се върнах обратно… Звъннах на жената да слиза за закуска – среща след 5 минути

То връщането хубаво, ама бариерата на хотела сдаде багажа и не щеше да се вдига. Събрах ‘специалистите на хотела’ – как да е успяха да я вдигнат на ръка докато жена ми ме чака 🙂 После ми разправя, че доста се били притеснили на рецепцията, ама коментирали на висок глас във фоайето, че добре, че клиента имал чувство за хумор (не знаели, че сме заедно) 🙂
Чувство за хумор, щото знам накъде съм тръгнал, и не могат да ме съборят такива дребни житейски проблеми 🙂
Закусихме (закуската бе ОК), натоварихме багажа… Забихме на навигацията първия контролен пункт – Корбени (защото иначе навигацията всячески се опитваше да ни отклони от този красив проход Трансфагараш)…

Излязохме от хотела през вдигнатата вече бариера, купихме от близкия магазин един стек минерална вода (който мислих да взема от Метро, ама пак забравих 🙂 ) и отлепихме в посока дълго и приятно пътуване…
Отдавна не бях ходил в Русе – изненада ме с подредената си пътна организация – БРАВО на русенци…

И ето ни на Дунав мост…

Преди това будка с надпис Митница и бариера – викам си ‘що е туй нещо – нали сме ЕС’… Митничаря от вътре ‘такса за моста’…
Аха – ясно – касиер 🙂 Платих и продължихме нататък:

Румънците ремонтираха своята част от моста, та се позабавихме на самия мост – изчаквахме насрещен трафик…
Веднага след моста – румънска проверка… От навалицата само нас накараха да отворим багажника… Това стана традиция от тук нататък 🙂 Също както реакцията на проверяващия в момента, в който багажника започне да се отваря и видят какво има вътре ‘затваряй… затваряй’ 🙂
Румънеца се извини, че проверявал за да е сигурен, че няма нелегални имигранти – явно си мисли, че съм автобус с тайници 🙂
Навлязохме в цивилната част на

Румъния

– лош път около границата… Тъкмо се оправи пътя, и след 5-6 км навигацията ревна ‘кривни тук’ в някакво черно пътче… Викам си – объркала се е.. И продължихме по главния… Ама навигацията започна да се тръшка, че ако не я слушам – ще слиза от колата 🙂 Та завъртях на първото кръгово и тръгнах по нейните съвети…
Пътя не бе толкова лош (за джип разбира се). Абсолютно празен явно заради вълните по него, но джипа ги поемаше много комфортно, и не намалявах скоростта. Отстрани веднага се видя къде се ражда мамалигата :

Румъния

Времето бе прекрасно, пътя също бе ОК и километрите вървяха:

Румъния

Та се разхождахме ние из румънско, следвайки умния GPS

Т.е. двата умни GPS-а – Гугъл мапс на телефона и оригиналния на автомобила, на които бях задал като дестинация Корбени…. Причината да задада това селце е, че е най-близо до прохода Трансфагарашан, а навигациите всячески се опитваха да ме отклонят да не премина през този проход.. Просто има доста по-удобни пътища за преминаване на Карпатите, и навигацията смята, че си луд да искаш да преминеш точно през този тежък, но красив проход…
Редяха се селца и неравен път, но по едно време се отклонихме от малкото пътче и хванахме черен път… За щастие черното пътче бе само връзка с магистралата – след километър се качихме на нея и отцепихме доста по-бързо…

Кривнахме за Корбени

и от там нататък – пътя бе ясен…
Започнахме да катерим баира – асфалта не бе много хубав, но пък нямаше дупки
Започнаха да се появяват и красотите – тунелчета, мостчета, зеленина:

Трансфагарашан, Румъния

Трансфагарашан, Румъния

Така достигнахме до стената на язовира:

яз.Видрару, Румъния

яз.Видрару, Румъния

Имаше тълпи от туристи (включително и с няколко автобуса):

Трансфагараш – яз.Видрару, Румъния

Трансфагараш – яз.Видрару

Покатерихме се на кулата малко след стената, щракахме насам натам. Добре са го направили румънците – хубава наблюдателна кула. След което се върнахме в колата и продължихме нагоре по пътя…
Малко след стената имаше изрязани парчета асфалт, та народа караше бавно…

Transfăgărășan, Румъния

Пътя тесен, а автобусите не дават път на опашката… Абе – кефа малко се позагуби. Но пък се компенсира с широтите около пътя като се качвахме нагоре, въртейки се около язовира… GPS започна да отказва и да губи обхват – явно стените бяха доста високи. След което излязохме на широкото и стана интересно…
Ей тук що автобус катери баира:

Трансфагараш, Румъния

Трансфагараш

Спирахме на няколко пъти да правим снимки, или да се снимаме със снега (имаше преспи около 1м по сенчестите места). Така неусетно с хубаво слънчево време се покатерихме до тунел. Тъмен, тесен, неравен. По едно време се появи пушек в тунела…
На излизане се оказа, че не е пушек 🙂

Трансфагараш, Румъния

Трансфагараш

Веднага след тунела имаше направо цигански пазар – будки, джунжурийки, народ по пътя и т.н. – там трябва да се внимава…

Така не можахме да видим цялата прелест на Трансфагараш – остана скрита под мъглата. Спуснахме се към по-ниското и отново почна да става интересно 🙂

Трансфагараш, Румъния

Трансфагараш

Имаше и ‘пешеходци’

Трансфагараш, Румъния

Трансфагараш

Така се изнизахме от планината и отново хванахме ‘цивилизовани пътища’ по равното пОле.

Хапнахме на един Събуей по пътя, защото избраното първоначално ресторантче не ми вдъхна доверие – ‘плащане с карта’ – НЕ… Плащане в Евро – ‘амииии – супер – навити сме, но по МНОГО трънски курс) 🙂
Минахме май и през онова циганско ‘богаташко’ село… За съжаление снимах чак в покрайнините на селото:

Циганска къща, Румъния

Барон

Така достигнахме до румъно-унгарската граница

Унгарците искаха да огледат багажа… И силно се притесниха от един оранжев чадър, на който пишеше ТНТ 🙂

Дебрецен

бе наблизо. Първия хотел не ми хареса – паркинга бе да спреш на централна улица на 100м от хотела… Наблизо намерихме малко хотелче с паркинг във вътрешен двор и хубав ресторант…
Похапнахме доволно, пийнах няколко тамошни ракии (или водка), започнах опитите да смъкна информация от DASHCAM, които най-накрая се увенчаха с успех – промених стратегията си и от там нататък нямах сериозни проблеми с електрониката…
След което – душ и по леглата.

На някой може да му се струва странно за пиенето, но практиката показва, че 50-100 грама вечер след дълго пътуване позволява да се възстановиш добре за следващия ден – заспиваш веднага и спиш пълноценно…

Статистика за деня (по GPS данни):

Изминати за деня: 780км
Средна скорост: 68км/ч
Максимална скорост: 143км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 55мин
Общо изкачени (по височина) 8.3км
Общо спускане (по височина) 8.2км
Максимална надморска височина: 2047м

Обща ретроспекция на деня:

Продължението:

Музей на авиацията в Кошице, Словакия (2 част на През Източна Европа с джип)

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Трансфагарашан в Румъния (1 част на През Източна Европа с джип)”

  1. […] пътя към нос Северен в Норвегия, след преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спираме в Музея на авиацията в […]

  2. […] на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, а днес от Полша […]

  3. […] на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша […]

  4. […] на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша […]

  5. […] на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша […]

  6. […] на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша […]

  7. […] на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша […]

  8. […] на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша […]

  9. […] на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша […]

Leave a Reply


Switch to mobile version