юли 25 2016

Буги нощи (София by night)

Един разказ за софийските нощи – Робеспиер ще ни гмурне в буги-нощите на нашия град. Приятно четене:

Буги нощи

София by night

В 3 през нощта

някакви дето не им понася демокрацията се сбиха нейде в квартала. Обадих се на 112. Попитаха ме за кой град става въпрос… Винаги съм мислил, че спешният телефон те локализира поне по клетката на мобилния оператор, нещо като PokemonGo, само че държавно. Може пък да си в чужд град или държава или просто да не си в състояние да обясниш къде точно се намираш, тогава оказа се си загубен. Иначе тази седмица гласувахме промяна в закона, която прави възможно хора с говорни или слухови проблеми да ползват 112. Как ще стане, като вместо полицейска техническа система за проследяване насреща има лелка с дръжкофон?

pl. Nezavisimost, Sofia, Bulgaria
Щом с обаждане от Антананариво можеш да пратиш за зелен хайвер линейката в Нова Загора, то защо да се смеем, когато общинският съвет в Карнобат преме декларация срещу TTIP? Каквото повикало, такова се обадило.

30 минути по-късно

двама клошари – българин и циганин се сбиха за правото да ровят в чувал от шумкащ найлон в кофата под прозореца. Нямаше как да се обадя на 112, защото щяха да решат, че се майтапя – второ обаждане за различно сбиване в рамките на половин час. Е, можех да кажа, че този път се обаждам от друг град. За щастие се размина без побой, двамата избягаха в различни посоки, заканвайки се всеки на етноса на другия.

15 минути по-късно

циганинът се завърна и започна методично да рови в шумкащия чувал, да вади някакви пластмасови неща и да ги разбива с чукче. Тъкмо обмислях дали е безопасно да се намесвам баш на годишнината от Брейвик, какъвто съм рус и синеок, или да си увия чалма и да се развикам Аллах Акбар за заблуда на гражданското общество, когато по улицата се зададе млада циганка с пазарска количка. Приседна до кофата и горко заплака. Същинска ромска Альонушка. Другарят и продължи да си разбива чарковете с чукчето, без да и обръща внимание.

Жестокостта ми се сломи.

Отново си легнах и се опитах да броя овце под монотонния ритъм на тъжните чуждоезични вопли. Изжужа комар. Скочих, светнах лампата, грабнах чифт боксерки и ударих само веднъж с целия натрупал се гняв. По стената се шарна дебела кървава диря като че ли незнаен херой е тътрил насеченото си тяло в предсмъртна агония. Женски комар, очевидно.

Още 15 минути по-късно

от близък вход излязоха явно мой съсед и изгората му, именуема Мариетка. Мариетка се обидила и си тръгнала, а младежът я гонеше и я увещаваше да не го прави и да не му разбива сърцето. Мариетка извика такси. Младежът нареждаше горко. Циганката продължаваше да ридае и се получи мултикултурен дует на два гласа на два езика. Нещо като Стинг в онази песен с етиопските беквокали. В тъмното Мариетка изглеждаше хубавка, с ефирна бяла рокличка. Мъка си е такова момиче да те зареже в 4 през нощта. Но пък комшията можеше да прибере малката циганка и двамата да млъкнат в persuit of happiness. Предразсъдъци. А щеше да е ефектен сюжетен обрат и маньовър с поука.

Най-после таксито дойде и момичето отлетя към друга любов, по-красива. Прав и път, възкликнаха няколкостотин души. Младежът се прибра съкрушен.
Ромското семейство продължи методично, всеки със зад

ачата си. Той да троши пластмаса с чук, а тя да оплаква тежката съдба на лирическата героиня от Черна котка, бял котарак.
Преместих се в хола и затворих плътно всички прозорци. Стана задушно, но звуковият фон вече позволяваше да си чуеш мислите. През прозореца видях, че на покрива на близкия докаран до средата строеж някакви сенки бляскат с оксижен, явно крадат. Вече се бях обаджал на 112, а и не бях сигурен за адреса на сградата. След кратък размисъл заспах. Днес ще търся телефон на собствениците.

Следващото, което чух, беше стържене.

Синът ми станал не по-късно от 7:59 и дошъл в трапезарията, където дращеше нещо по масата. Развиках се веднага да изчезва в стаята си, защото ще му направя братче, че всички в този квартал са идиоти и ще замина с Мариета, която, както прекрасно знаем е свободна и споделя мненето ми, че така повече не може. Детето изкрещя насреща ми, че в стаята си няма маса, а тук чертае орбитронна звезда. Това е запазена марка за овкусители, измислена от него и сестра му, а сега рисувал логото…
Изведнъж ми олекна и просветна. Надигнах се бавно от дивана с усмихнатата мисъл, че всеки един от хората, с които съпреживях тази нощ е просто Нечий син, който рисува своята орбитронна звезда. А да рисуваш орбитронна звезда невинаги е лесно. Реших, че е все пак време за ново начало и отворих нова самобръсначка. Gillette Fusion. Разликата между нея и традиционния Sensor се оказа като разликата в карането на прави ски и карвинг.
Все пак, ако някога се наложи да звъните на 112, не прибързвайте. Първо направете подробен списък на конфликтите в квартала, етническата му карта, основните обекти от цветни и тежки метали, както и по-важните романтични връзки между съкварталците. Само така имате шанс да поспите. Ако междувременно използвате надеждна контрацепция, разбира се. И сложете маса в детската!

Автор: Робеспиер Гълъбов, домашен майстор

Други разкази свързани с – на картата:

София



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Буги нощи (София by night)”

  1. Svetlozar каза:

    Браво!

Leave a Reply


Switch to mobile version