май 26 2016

Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще разгледаме двореца Долмабахче и парка Миниатюрк.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част четвърта

Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Ден 2, 20.09.2015 г.

Денят започна към 7:00 ч. Трябваше да хванем първото влизане в Долмабахче преди навалицата. За щастие бяхме в сърцето на Истанбул и успяхме да се потопим в цялостната атмосфера отново, като сутрешно чайче и кафе на местно кафене само с турци на него. Попътно към отсрещното кафе взехме по един геврек от случайно преминаваща количка 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo94.jpg

Чай, Истанбул

Турците от рано хвърляха табла и бяха седнали на седянка, разбира се само мъже. Петя правеше изключение.

Метрото

минаваше през нашия квартал, като сравнително скоро изградения мост над Златния рог се явяваше като спирка. По средата на моста е спирката и така може да се ползва от двата квартала, нашия и отсрещния от другата страна на Златния рог.

Истанбул

Има външни ескалатори за качване.

Истанбул

Качвайки се с ескалаторите видяхме машинки за жетони и зареждане на карти. Будка с човек, който да продава карти нямаше. Зачудихме се по-натам дали няма, но щом са сложени тук автоматите най-вероятно нямаше и бяхме прави. Искахме

да си купим карта,

в която да зареждаме пари и с нея да пътуваме, защото излиза почти на половина така, но уви нямаше от къде да си купим. Наложи се да купим два жетона за по 4 лири. Само дето автомата работеше само с пари и се оказа, че не връща коректно ресто та ни излезе по 5 лири жетона. Като цяло

градския транспорт се оказа силно неуреден в Истанбул,

ориенталска работа. Качихме се на моста и се наложи да преминем от другата страна за нашето метро. Моста е уникално съоръжение, високо технологично. Самият мост в основата си има хидравлични бутала с цилиндри които нещо регулират автоматично, предполагам опъна на моста.

Истанбул

Истанбул

Истанбул

Метрото го взехме за две спирки и ни стовари на не безизвестния

площад Таксим

Таксим, Истанбул

Таксим, Истанбул

Почнахме да се замотваме, но трябваше да намерим от къде да си купим карти, иначе излизаше много дебело с жетони (жетонът както казах е 4 лири, а с картата едно пътуване е 2.15 лири, а от време-навреме и 1.45 лири, но не разбрахме принципа).

Огледахме се на площада, но нямаше никъде будка – само автомати долу в метрото. По принцип автоматите трябва да продават и карти, но са спрени на всичките места, и можеш само да зареждаш пари в картата, не пътувания, а сума. Огледахме се на площада и видях един двуетажен автобус за обиколка из града да товари туристи. Едно момиче с униформа седеше до него и реших да я попитам от къде да вземем карти, щом товари туристи се предполага, че знае английски и се оказах прав. Каза ни да отидем ей там при една количка с гевреци 🙂 И вярно освен гевреци човека ни продаде и една карта за градския транспорт, имаше цяло тесте.

Картата струваше 10 лири празна като хралупа, най-вероятно е нелегално. Върнахме се обратно долу и я заредихме с някаква сума, тъй като не бяхме на ясно колко ще ни трябват.

От тази станция на Таксим хванахме фуникульора,

който води към брега на Босфора, където е дворецът Долмабахче. На такъв фуникуляр се бяхме возили в Барселона. За съжаление прекачването от метрото на него не е безплатно и се таксува като нормално билетче.

Финукульора представлява две релсови кабини, наподобяващи на метро със седалки вътре и място за правостоящи, само дето вътре всичко е монтирано под наклон, тоест като седнеш на седалката стоиш на равно, но самото влакче е под наклон. То се движи в тунел подобен на метрото и служи да вози пътникопоток нагоре и надолу, вместо да махат пеша по баира. Принципа на работа е точно като на асансьор, само дето за противотежест се ползва друго влакче и двете са свързани. Така докато едното слиза на долу, другото се изкачва на горе и по средата релсите се разделят на две и там се разминават влакчетата. Няма как да се сблъскат реално, тъй като са закачени като кантар с въжетата.

Спирката е модерна със стъклени прегради и вратите се отварят автоматично, има оператор, който следи какво се случва в тунела, но най-вероятно се управляват автоматично.

Фуникульор, Истанбул

Спуснахме се до брега и пред очите ни се виждаше

Долмабахче

дворец Долмабахче, Истанбул

дворец Долмабахче, Истанбул

Долмабахче означава “запълнена градина”

и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи прекрасния си дворец. След няколкото пожара, Султан Абдулмесит I, който намирал стария дворец Топкапъ за старомоден, издигнал днешния Долмабахче в Турско-Ренесансов стил на същото това място.
Фасадата на двореца Долмабахче, построен в средата на XIX в. от султан Абдул Хамид I, заема 600 метра от европейския бряг на Босфора. Строежът продължил от 1843 г. до 1856 г. Дворецът служил за официална резиденция на Султаните до 1876г. През 1877г. Султан Абдулхамид II открил тук първия турски парламент, който бил разпуснат 2 месеца по-късно.
След краят на Империята през 1923 г., Ататюрк, основателя на Турската република, отсядал в двореца, когато посещавал Истанбул. Той починал там на 10 ноември 1938 г., на 57 годишна възраст след дълго боледуване.

Дворецът Долмабахче е най-големият дворец в Турция

(площта на основната му сграда е 45 000 кв.м) и един от най-впечатляващите със своята пищна украса, изобилие от злато и кристал. Поръчан е от султан Абдул Меджид, като цената му се равнява на 35 тона чисто злато. Това, което султанът е искал, е дворец в стила на европейските монарси.
Дворецът има 285 стаи, 44 зали, 68 тоалетни и 6 турски бани.
Успяхме да се вредим и въпреки проблемите с търсене на карта за градския транспорт, по план успяхме да влезем с първата група за деня. За съжаление обаче даваха да се снима само от вън. Взехме си билети и за харема.

Часовниковата кула на входа на Долмабахче.

дворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбул

Градините на Долмабахче.

дворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбул

Вътре имам само две снимки, по нататък беше забранено да се снима.

дворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбул

Заслужава си да се иде и да се разгледа. Не е пищен както дворците в Санкт Петербург, но е красив и се виждат следи от ориенталската култура. Екскурзоводът говори ясно на английски и разказва доста интересни неща за двореца и обитателите му по онова време. Също така и доста интересни неща за Ататюрк.

След като приключихме с обиколката излязохме пред известната порта на Босфора пред която всички се снимат. Да, ама ние не се снимахме, ами само портата снимахме.

дворец Долмабахче, Истанбул

Заобиколихме двореца и се залостихме пред харема, отново бяхме на чело на опашката.

Харемът

също е доста интересен и има какво да се види, както се досещате отново беше забранено да се снима и нямам какво да ви покажа, но непременно отидете да го видите ако стигнете до Долмабахче. Така силно впечатление ми направи като ни разказва екскурзовода, че

майката на султана е била шеф на харема

и коли и беси там. Също така според екскурзовода, майката е управлявала империята, чрез сина си султана, като му е казвала какво да прави. Друго интересно е, че майката на султана му избира жените, а не той самия. В миналото е било възможно да имат по колкото си искат жени 50 – 100 и на горе, но приближавайки се до Европа са ограничили броя на 8. Било е съревнование коя ще се представи по-добре при султана, за да я привиква по-често, първородния син наследява престола и за това.

Родените момчета за били изкарвани от харема на четири годишна възраст. По принцип за султан освен първородния син са били обучавани и следващите момчета, за да може ако стане нещо с първородния да го заместят.

Харемът е охраняван само от евнуси,

за да не пипат жените. Всяка от жените си е живеела собствен живот в собствен апартамент, не са били събрани на куп на едно място, както аз си мислех първоначално 🙂 Има още подробности, но това запомних на прима виста 🙂

След харема се разходихме из двора, има павилион с часовници, но не работеше.

дворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбул

Разходихме се из градините.

дворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбулдворец Долмабахче, Истанбул

дворец Долмабахче, Истанбул

дворец Долмабахче, Истанбул

Гробницата на Hoca Ahmet Turani.

Гробницата на Hoca Ahmet Turani – дворец Долмабахче, Истанбул

Гробницата на Hoca Ahmet Turani

И ние пред една от портите. Не ни взеха статива, но така или иначе е забранено снимането вътре, но не и навън.

дворец Долмабахче, Истанбул

Излязохме от сарая и трябваше някак си

да стигнем с ориенталския градски транспорт до Миниатюрк

Петя беше извадила няколко варианта, с метробус и пеша или с градски автобус. Да де, ама имахме само номера на градските автобуси, които ходят до там и знаехме, че някои от тях тръгват някъде от Таксим. Хванахме фуникульора нагоре към Таксим, а междувременно вкарахме по една царевица на дървени въглища 🙂

Излязохме на Таксим

и започнахме да се оглеждаме за автобусите. Да ама то на този площад няма път и никаква следа от автобусни спирки. Гледаме в едно заведение един младеж продава сладолед от този техния дето е като дъвка. Попитах го къде са автобусите и той посочи надолу 🙂

Петя искаше да пробваме от този техния специален сладолед и решихме да вземем от този младеж. То си е цял ритуал, гледахме го после и на други места. Сладоледа е в едни метални дълбоки тенекии, както едно време при нас в количките. Бърка се с един дълъг шиш на края леко приплескан. За съжаление не направих клипче. След като загребе на върха на шиша сладолед залепва фунийката, подава ти го напред уж да я хванеш и като посегнеш почват едни резки движения, върти насам-натам, тегли, подава, прави едни пируети – много забавно 🙂 Трябва да се види и изпита на живо 🙂 Разбира се това нещо си струва и пари, две фунийки малки сладолед – 20 лири, което е около 12 лв 🙂
Хапнахме сладоледа и се отправихме към подлеза, който ни посочи. Оказа се, че долу под Таксим върви голям булевард с автобусни спирки подобно на нашия булевард под НДК. Слязохме долу и започна едно чудене в коя посока трябва да хванем автобуса, иначе Петя беше извадила кои номера ни вършат работа.

Информация на спирките – никаква, дори няма кои автобуси спират там. Хванах едни младежи да ги питам, но те не знаеха английски, друг младеж чу, че се мъчим и дойде да види какво става понеже говореше английски. За съжаление не знаеше в каква посока трябва да хванем автобуса. Пита други хора, но и те не можаха да го упътят. После по пътя на логиката каза „От другата страна трябва да е“
Хайде излизай пак на Таксим и слизай в другия подлез. Изпуснахме първия автобус, който ни върши работа и след малко дойде друг номер, който трябваше да става също. Качихме се. Питам шофьора еднозначно за Миниатюрк, изломоти нещо на турски, което ми се стори като „Да, за там съм“ и седнахме. Обаче се оказа, че сме го хванали в грешната посока и тук върти. Тръгна бавно-бавно по булеварда на горе и след 15 мин направи обратен завой и се върна от другата страна на спирката, където първо бяхме. Няма значение, важното е, че е в нашата посока уж.

Пуснах GPS-а да гледам къде кара все пак, за да знаем кога да се ориентираме за слизане. Имаше електронно табло със спирките в автобуса, но беше зациклило само на една спирка : ) Бавно става с автобуса, но избор нямаме. Слезе до моста на Галата и точно си викам сега ако не завие познай, но зави и закрета покрай брега. Гледам наближаваме спирката. Качиха се двама чернокожи мъж и жена, носеха някаква бележка с написано нещо на нея и я показа на шофьора. Същото изломотване като на нас и седнаха, но не разбраха и те дали е ОК. По едно време гледам на GPS-а, че остават 300 м.

Понеже бяхме седнали точно зад шофьора той изломоти нещо, което трябваше да прозвучи като Минатюрк, и се отправихме към вратата. Чернокожите видяха суматохата и питаха на английски това ли е за Миниатюрк, та им махнах да идват след нас 🙂 Определено изглеждаха стреснати от цялата ориенталска неразбория, в която бяха попаднали 🙂 Явно и те неорганизирано като нас са тръгнали, но ние бяхме по-подготвени 🙂 Преведохме ги през светофара и се озовахме на главния вход. Нямаше опашка и бързо и лесно стана влизането.

Örnektepe, İETT Miniatürk Durağı, İmrahor Cd., 34445 Beyoğlu/İstanbul, Турция

Паркът Миниатюрк

е разположен в квартал Сютлютдже на брега на Златния рог. В парка има над 100 миниатюри в мащаб 1:25 на всички известни туристически места или държавни учреждения в Турция. Разглеждането на парка доставя много приятни емоции.

Могат да се видят макети на двореца Долмабахче, Джамията Султан Ахмед, стадионите Ататюрк и Бешикташ, църквата Света София и много други. Всички макети са изработени с най- малките детайли. В паркът дори е пресъздаден трафикът в Истанбул чрез макет на пътищата и мини коли, които се движат по него.
На влизане в парка получавате карта на парка и билет с баркод, защото пред всеки експонат на стойка има четец за баркода. Когато прочете билета ви, машинката заговаря на езика, който и изберете при влизането си – английски, немски, френски, руски, като дава кратка справка за обекта, пред който се намирате. В парка има и зелен лабиринт, дървен макет на Троянски кон и други забавления, направени единственo и само за децата.

Парк Миниатюрк, Истанбул

Парламентът в Анкара.

Парк Миниатюрк, Истанбул

Мостът над Босфора.

Парк Миниатюрк, Истанбул

Детската площадка с Троянския кон.

Парк Миниатюрк, Истанбул

Лабиринтът, а пред него големи шахматни дъски.

Парк Миниатюрк, Истанбул

Джамията Селимие в Одрин.

Парк Миниатюрк, Истанбул

Мини железопътна линия, по която за съжаление точно днес не вървеше влак, но прекосява целия парк.

Парк Миниатюрк, ИстанбулПарк Миниатюрк, Истанбул

Памуккале.

Парк Миниатюрк, ИстанбулПарк Миниатюрк, Истанбул

Кападокия, много интересно бяха направени балоните.

Парк Миниатюрк, ИстанбулПарк Миниатюрк, Истанбул

Храмът на Артемида в Ефес – едно от Седемте чудеса на древния свят.

Парк Миниатюрк, Истанбул

Магистрала, колите се движат, по-късно във клипчето можете да ги видите.

Парк Миниатюрк, ИстанбулПарк Миниатюрк, Истанбул

Градинка като турското знаме.

Парк Миниатюрк, Истанбул

Стадионът Бешикташ. Срещу една лира можеш да чуеш химна на любимия си турски отбор 🙂

Парк Миниатюрк, Истанбул

Джамията Сюлеймание в Истанбул

Парк Миниатюрк, Истанбул

Летище Ататюрк

Парк Миниатюрк, ИстанбулПарк Миниатюрк, Истанбул

Ферибот, който можеше да се кара срещу една лира 🙂

Парк Миниатюрк, ИстанбулПарк Миниатюрк, Истанбул

Петя на мостът над Босфора

Парк Миниатюрк, Истанбул

Проектът Миниауърлд – това е все още в проект и ще представлява нещо подобно, но със забележителности от целия свят 🙂

Парк Миниатюрк, ИстанбулПарк Миниатюрк, Истанбул

Паркът е впечатляващ, миниатюрите са изработени изключително прецизно и точно

Отново бих посетил този парк, даже ако сме с децата ще е още по-забавно. На едно място има катери с дистанционно, които могат да се карат пак срещу 1 лира.
Снимал съм 99,9 % от всички обекти и Петя си поигра да надпише повечето от тях, та ако някой иска виртуално да се разходи може да го направи тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/

Беше станало време за обяд

и затова решихме да се огледаме за нещо за хапване по булеварда. Не след дълго насреща се виждаше едно заведение тип квартална кръчма и въртяха едни месища като на чеверме от вънка. Казах си – това е нашето място.

Хората веднага ни поканиха и седнахме на тротоара. Яденето дойде бързо и както обикновено много вкусно. Излишно е да споменавам, че хлябът и водата са безплатно.

Турска кухня, Истанбул - Турция

Продължението:

Истанбул с мотор (5): Музей на техниката „Рахми М. Коч“

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


18 коментара

18 коментара to “Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк”

  1. Teodora Mitkova каза:

    Много хубава разходка сте си направили. Аз обичам този град и вероятно цял един живот няма да стигне, за да се разгледа и опознае Истанбул.
    Що се отнася до градския транспорт: картите, които се зареждат може да се закупят от всеки павилион за вестници или павилион за билети на по-големите транспортни спирки из града – легално :). Преди година-две картата струваше 7-10 лири, като едната част от тази сума е цената на пластиката и тя се връща при издаването и (връщането може да стане навсякъде, където продават такива карти), а другата част е заплащане на услугата. Имам спомени, че беше 5 лири депозит, 2,5 цена – но това е само спомен. От там насетне картата се зарежда с каквато сума пожелаете. Билетът платен с карта обикновено е с лира по-евтин отколкото с жетон. След това, ако в рамките на определен период от време /два часа, мисля/ сменяте транспорт и плащате втори билет, цената се намаля доста и може да стигне до 1 лира на човек – зависи колко души я ползвате и колко често плащате.
    Общественото благо транспорт в Истанбул е доста добре уреден по моему. Във всяка карта на града има описани линии и маршрути, има и сайт на транспорта в града. Надявам се недоразумението да е било случайно, във Вашия случай. Всъщност аз не разбрах какъв точно проблем сте срещнали. Но така или иначе, важното е, да сте останали доволни от престоя си.

  2. Богомила каза:

    Страхотна статия и прелестни, спиращи дъха снимки! Научих страшно полезни неща от прочетеното, благодаря, че ги сподели!Желая ти прекрасно лятои още много вълнуващи пътешествия!

  3. Автора каза:

    Радвам се, че ви харесват пътеписите ми. Истанбул е магнетичен град и аз много го харесвам, два пъти съм ходил с мотор в него и съвсем скоро живот и здраве очаквам пак да го прекося вече в друга посока.

  4. Aneliya Popova каза:

    Благодаря за информацията! Ориентирах се за някои неща. Скоро и аз предприемам пътуване до там, за жалост не е с мотор.

  5. Дончо каза:

    Преди да разгледам Истанбул и аз често използвах думата ориенталски за този град.След като се наслаждавах няколко дни на него престанах да я използвам.Само джамиите напомнят за религията,която е там.
    Транспортът според мен е много добре уреден.Знаете,че Истанбул е дълъг 160 км. и не може бързо да се стигне до мястото ,което искаме.Вярно е ,че няма информация на доста от спирките,но даже и в Рим няма пълна информация.

  6. Автора каза:

    Относно уредения транспорт,
    нека не се заблуждаваме. Не знам каква база за сравнение имате за уреден транспорт, но в Истанбул, не е хич уреден. Голям град, разчита се на автобуси предимно, да има метробус, но придвижването става бавно и е доста неясно за чужденци. Повечето от вас които са чели и други мой пътеписи знаят, че имаме доста опит с придвижване с градски транспорт из различни големи градове, и имам база за сравнение. За момента най- добре уредения транспорт който съм срещал беше в Москва, толкова бързо придвижване в такъв голям град не сме правили никога. В Лондон също е доста добре уреден, но Истанбул за Истанбул не може да се каже същото.
    За ориенталски, да и аз мисля, че е далеч от ориенталски град, въпреки това културата на хората си е типично ориенталска.

  7. Стойчо каза:

    15+ милионен град с „цели“ две линии на метро, и „цели“ две – трамвайни линии (има един в азиатската част)… и два моста между двете половини на града…

    Не забравяйте – Истанбул е доста, ама доста по-голям от Цариград/Константинопол, където всъщност се подвизават туристите и където прословутият трамвай наистина върши добра работа

  8. Teodora Mitkova каза:

    Има и така нар. Метро-автобуси – скоростни линии, които са доста нагъсто като график и бързо се движат. Има специални ленти за тях. фериботи, и тн. Но всъщност всеки има мнение според опита си.

  9. Автора каза:

    Да, знам за метро автобусите, даже съм го написал по- горе. Трябва да спомена, че съм го прекосявал 2008 с мотор няколко пъти Истанбул от брега на черно море до центъра, както и до пистата на Ф1 в Азиатската част и съм доста наясно с трафика, и имам наблюдения върху транспорта. Нека не се заблуждаваме, много зле е уреден от към градски транспорт и трафик.

  10. Валери Якимов каза:

    Привет пътешественици. Хубав пътепис. Истанбул е магнетичен град. Няма да се отплесвам в обяснения въпреки, че мноооого мога да разкажа. Само да ви дам един полезен инструмент за планиране на пътуването в Истанбул.

    http://buradanoraya.com/istanbul/en/

    Има и приложение за андроид. Разгледайте добре интерфейса. Не можете и да мечтаете за по добро приложение за организация на градския транспорт. Аз лично много бих искал да имаше такова за всеки град, който посещавам. А относно местата извън туристическия поток показват истинското лице на града. Ето и един линк за кварталите – на турски е, но няма толкова подробен на друг език.

    https://tr.wikipedia.org/wiki/%C4%B0stanbul%27un_il%C3%A7eleri

    Всяка година посещавам Истанбул за 4-5 дни, като си наемам апартамент. Тази година посетих Бейоглу (Beyoğlu) и Гебзе – няма го като квартал, води се като градче по посока за Бурса – до него си ходи долмуш (маршрутка) за 5.60 TRL.
    И така … успех пътешественици, ако не ме мързеше да пиша мога да разкажа мнооого и то за различни дестинации, но ….. само се каня и така и не го правя. Не ми издържа сърцето, обаче да гледам, че се обижда организацията на транспорта в Истанбул.

    Поздрави,
    Валери

    Само ще си допълня горния пост. Относно приложението – в момента работи за 7 града в Турция. С Road Planner можете да посочите начална и крайна точка, ако ги знаете точно. Ако не ги знаете в полето от ляво имате MAP. Кликате върху него и ако имате GPS на устройството има опция Find Me, ако не – вижте табелите около вас и можете да се потърсите, както на картата, така и горе вдясно в полето на Road Planner.
    За точката на пристигане също имате опция да я посочите и да кажете, че пътуването ви свършва там – на посоченото върху картата. Имате и опцията Stop Near HERE, с която спокойно можете да намерите спирката и приложението да ви каже кои линии минават от там.
    Имате информация „на живо“ в колко часа е следващия автобус, метро и т.н., което ви излезе за прикачване по маршрута. При нужда от персонална помощ също мога да се отзова – при Стойчо в системата ми има пощата. Мисля, обаче, че средна грамотност за работа с географски приложения за 15 минути работа ще даде отличен ефект, че и лекции може потребителя да изнася.
    Още един полезен инструмент за Турция – евтин роуминг за данни:
    https://www.mtel.bg/business-roaming-unlimited
    Това ще ви даде трафик за глас, данни и SMS достатъчно за да се чувствате комфортно. Бих казал, че нямата такъв кеф и в националните си планове. Аз за 4.90 лв. без ДДС на ден в Турция (и не само там) имам 1 ГБ трафик на ден в роуминг, неограничено глас и неограничено данни. Новите планове са малко по-орязани, но и 500 МБ на ден са доста. Има подобни възможности и за некорпоративни клиенти, както и при другите оператори. Та с приложението по-горе и такъв трафик дори като пътувате ще ви казва коя е следващата спирка. Не че в автобусите не си го пише на екран и че не го казват, но ще може да си следите пътуването на живо.
    Към г-н Антон Конакчиев – понеже споделя, че има добра представа от градски транспорт по много градове нека сподели, че ми предстои пътуване през август 2016 до Лвов в Украйна, Гданск и Шчечин в Полша, Рощок, Хамбург, Берлин, Лайпциг, Дрезден в Германия, Прага и Бърно в Чехия и Братислава в Словакия. Ако има подобни приложения за всеки град ще бъде супер, както за мен така и за всеки турист.

    Поздрави,
    Валери
    P.S. Лелееее, аз да бях написал един пътепис ….

  11. Валери Якимов каза:

    Стойчо, моля те поправи ми грешката преди одобрение на коментарите. Към втория коментар закачих първия. Или остави пълния вариант или изтрий от началото на втория повторението.

    Благодаря,

    Валери

  12. Стойчо каза:

    🙂 И защо не написа пътепис?

  13. […] кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, а днес сме в техническия музей на Рахми […]

  14. […] кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, и продължихме с техническия музей на Рахми […]

  15. […] кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, като го продължихме с техническия музей на Рахми […]

  16. ЕлитМК каза:

    Парка е прекрасен!

  17. ЕлитМК каза:

    Непременно ще посетя тези места!

  18. Автора каза:

    Да наистина не го пропускайте, и посетете музея на Рахми Коч, съвсем близко е до Миниатюрк, на пеша разстояние.

Leave a Reply


Switch to mobile version