авг. 02 2016

Малта: приказният остров на рицарите-хоспиталиери (1): Мелиеха и Гозо

С Галена тръгваме на обиколка из Малта – в първата част ще отскочим до остров Гозо, освен първото запознаване със самата Малта. Приятно четене:

Пътуване до Малта

или

приказният остров на рицарите-хоспиталиери

част първа

Мелиеха и Гозо

 Екскурзията до Малта спретнахме малко на шега.

Просто в един януарски ден влязох с страницата на Wizz Air и проверих цените на билетите около датите на планираната ни почивка през месец май. Почти веднага се спрях на две дати и направих резервацията. След два дни бях резервирала и хотела. И оставих всичко останало за последния момент. Една седмица преди полета взех да се подготвям с информация.

Косата ми се изправи!

В Малта превозните средства бяха с десен волан и движението беше обратно на нашето. Това категорично изключваше вземането на кола под наем. По-късно изобщо не съжалих за това решение, защото въпреки кратките разстояния, пътищата бяха ужасни-с толкова много завои и кръгови движения, че да ти се завие свят. Разтърсих се за карта на публичния транспорт и отново ми се изправи косата. Намерих само едни дълги разписания на автобусите с часове и имена на спирките, които изобщо не можех да прочета, камо ли да възпроизведа. И никаква карта. Едвам можах след голямо увеличение на мащаба в Google Map да разчета с кой автобус трябва да отидем до хотела от летището и името на спирката. Разбрах, че на всички спирки имало разписание на минаващите автобуси и карти на транспортната мрежа и това малко ме успокои. Разпечатах само карта на стария град на Валета и дългите разписания, които нищо не ми говореха и се зачетох в историческите факти, за да науча къде отивам все пак и се молех там на място положението да е малко по-разбираемо, отколкото в нета.

Република Малта

е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия.

Историята на Малта е доста интересна

и впечатляваща.  Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват РимВизантияАрабският халифат, Арагон, норманитеМалтийският орденФранция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Островът има две големи предимства: едното е благоприятното стратегическо разположение в Средиземно море, а другото – дълбокият и тесен залив на Валета, наречен Голямото пристанище, който се оказал идеален като морски пристан. Така, че който владеел Малта, владеел стратегическа точка в Средиземно море.

Рицарският орден на хоспиталиерите и тамплиерите

били прогонени от остров Родос от турците, водени от султан Сюлейман I Великолепни. Тогава те се преселили на остров Малта, който им бил предоставен от Карл V, император на Свещената Римска империя и крал на Испания. Затова по-късно орденът става известен като Малтийски орден. Те получават остров Малта, като подарък, но за да бъде сделката юридически валидна, я оформят като покупко-продажба. Покупната цена на острова е … един сокол. От тогава изразът “малтийски сокол” е еднозначен с нашия “кон за кокошка”. 

Рицарите отказали да се настанят в старата укрепена столица Мдина, намираща се на най-високата част в средата на острова, тъй като искали да бъдат близо до морето. Те харесали Голямото пристанище. Започнали да строят край него нови селища и около тях да изграждат солидни укрепления – високи стени с кули и бастиони. Рицарите открили и  предимствата на пиратството. През следващите два века техните галери се превърнали в страшилища за мореплаването и крайбрежните райони на средиземноморските мюсюлмански държави.

Малта се превърнала в център на търговията с роби

в Средиземно море. Но рицарите и техните галери започнали да дразнят турците, които дотогава господствали в Средиземно море. Затова султан Сюлейман I решил да завладее Малта и след това да използва острова като трамплин за поход срещу Средна Европа през Италия. Той подготвил една турска армия от близо 30 000 души, които да бъдат превозени до Малта от около 200 кораба. Великият магистър на рицарския орден Жан де ла Валет разполагал с малко повече от 7000 бойци, от които 600 тежко въоръжени рицари.

През следващите месеци турците извършили много нападения по суша и вода срещу крепостите, но рицарите се защитавали яростно и успели да ги отблъснат.

Но и положението на турската армия станало критично. Тя не успяла да завладее острова за кратко време, както било планирано.

През есента на острова слезли 10 000 испански пехотинци, превозени от 28 кораба. Загубите на турците възлезли на около 20 000 души убити и повече от 3000 души тежко болни. 40 галери трябвало да бъдат изгорени, защото нямало достатъчно персонал, който да ги обслужва. С това се сложил край на „голямата обсада“ на Малта. Турската армия претърпяла тежко поражение, което някои автори наричат „турския Сталинград“. То сложило край на господството на турците над западното Средиземноморие.

В Европа провъзгласили малтийските рицари за спасители.

Те получили от европейските монарси големи парични средства, които използвали за строежа на грандиозни укрепления. Малта станала най-голямата крепост в Средиземно море. Но

последвал упадък на рицарския орден,

тъй като начинът на живот на рицарите се превърнал в едно безкрайно безделие в обстановка на богатство и комфорт. В края на XVIII век орденът започнал да губи много пари, защото пиратството и търговията с роби постепенно замрели. А по време на Френската революция цялото му имущество било конфискувано от Франция. Съзирайки заплаха в тяхно лице и искайки богатството им, крал Филип IV Хубави, вече затънал в дългове, убедил папа Климент V да забрани ордена като средство за освобождаване от дълговете. Така през 1307 г. кралят арестувал над 150 рицари тамплиери и ги обвинил в много престъпни деяния.

Това накратко е историята на Малта. Днес виждаме остатъците от тази история, а именно 365 църкви и катедрали (по една за всеки ден от годината).

Освен английското движение, недобрите пътища и тежкия трафик спомагат за първоначалните трудности на европейския шофьор.

Малта е пренаселен и презастроен остров

поради малката си площ от само 316 кв.км. С кола може да се прекоси целия за около 1 час. Населените места са слети едно с друго и много трудно можеш да ги различиш самостоятелно.

Имената на градовете звучат по-скоро арабски,

тъй като са на малтийски език, който е комбинация от арабски, испански и италиански. Местните хора говорят английски, като бивша Британска колония, но цялата атмосфера на острова много прилича на средиземноморска Италия (Сицилия или Неапол).

Ден първи

MIA – Malta International Airportе

малко, спретнато летище, много по-подредено и оправно в сравнение със Софийското. Залите за пристигащи и заминаващи са залепени една до друга. Но няма объркване, няма нелюбезни служители.

Пристигаме с полет на Wizz Air

в ранния следобед на един слънчев майски ден. За разлика от други летища се оправяме много бързо и излизаме от сградата на летището. Току пред нас има дълга спирка за автобуси и лесно се ориентираме за нашия автобус. За щастие един вече е на спирката, готов за тръгване и ние хукваме към него. От предварителните проучвания знам, че тук автобусите се движат доста навреме, но с интервали от по половин и дори един час. Билет за една седмица сме купили от гише на летището предварително.

Междуградският транспорт в Малта е доста евтин.

Билетът за една седмица струва само 6,50 евро, а ти осигурява достъп по 24 часа за абсолютно всички линии. Попитах учтиво възрастния шофьор за нашата спирка. Той само вдигна рамене. Тогава я изрекох малко по-бавно и по друг начин, но той отново вдигна рамене и завъртя глава. Все пак бях убедена, че това е нашият автобус, затова спокойно си намерих място и седнах.

В малтийските автобуси се качваш и слизаш само от една врата-тази при шофьора, а седалките назад са обособени по стъпала, един вид на няколко етажа. Климатиците работеха яко, макар, че все още не беше горещо, имаше автобуси, в които се увивах с шала или горната си дреха, за да не замръзна. И така седнали във „верния” автобус си отдъхнахме за миг, само докато излезем от района на летището и поемем по кривите Малтийски пътища с многобройни кръгови движения и коли, движещи се в лявото платно. Изпънах гръб на седалката и стиснах здраво раницата като преграда-имах чувството, че всеки момент ще стане някоя ужасна катастрофа, в двулентовия път колите се движеха на една боя разстояние, а автобусът вземаше невероятни завои по стръмния и криволичещ път по хълма.

Малта

След като посвикнахме малко с непривичната обстановка, се огледах наоколо. Наистина, както бях чела, в автобуса имаше на много места звънци, които хората натискаха, преди желаната спирка. Иначе автобусът я подминаваше и продължаваше напред. По-късно видях нагледно и друга прочетена информация – ако чакаш на спирка и мине автобус, няма да ти спре, ако не му махнеш. Над гърба на шофьора имаше светлинно табло и на него се изписваше всеки път името на маршрута и името на следващата спирка на малтийски и на английски. Мислено си казах – добре, ще гледам по името и като се изпише нашата, натискам звънеца. Да, ама не. По едно време таблото угасна. „Ами сега!”, си казах наум като човечето от „Минута е много”. Обърнах се и казах на съпруга ми „Хюстън, имаме проблем!”. Паниката вече почти ме беше обзела, когато таблото светна отново.

Честно казано от тук нататък не поглеждах много навън, а се вторачих в движещите се букви на екрана. След около час и половина и изминати около 35 км на таблото грейна „Ghadira” и аз скочих. Натиснах звънеца и бързо се изнесох напред, да не пропусна да сляза. И така слязохме на точната спирка.

Хотелът трябваше да е наблизо, на около 500 м по моите изчисления, но – на къде? Знаех, че нарочно съм го избрала да е съвсем близо до най-дългия и на-пясъчния плаж от целия остров, намиращ се в района на Мелиеха, който в момента беше точно пред мен.

Малта

Малта

Знаех и посоката, защото бях гледала картата поне 100 пъти. Така, че поехме по леко изкачващия се крайбрежен път и попитахме за всеки случай в едно магазинче. Оказа се, че сме на прав път и след малко го намерихме в ляво точно на пътя. Бях страшно горда със себе си – успях да се оправя и този път. Денят не беше свършил, затова

поехме от спирка Гадира към фериботното пристанище,

за да видим колко време ще ни отнеме пътя до там. Остров Гозо бяхме предвидили за следващия ден, тъй като прогнозата на времето предвиждаше усилване на вятъра с всеки изминал ден. Тъй като от Гадира до пристанището в Циркева върви Малтийската магистрала се оказахме там точно за 10 минути. Фериботите вървяха през половин час, така, че за утрешния ден нямаше да има проблем с пътуването.

От там се върнахме обратно, но не слязохме до хотела а продължихме към близкия

град Сейнт Пол,

за да направим една късна следобедна обиколка.

Сейнт Пол, Малта

Сейнт Пол е много приятно курортно градче, разположено в южната част на дълбокия залив Сейнт Пол. Легендата гласи, че именно тук е станало корабокрушението на кораба на Свети Павел, описано в Библията. Разходихме се по уличките и разгледахме типичните Малтийски къщи-в златисти охрени тонове, без керемиден покрив. В залива бяха акустирали доста кокетни бели яхти. Но личеше, че сезонът още не е започнал.

Сейнт Пол, Малта

На пода на църквата покрай която минахме запечатах прословутия Малтийски кръст – гербът на рицарите на Малтийския орден.

Малтийски кръст – гербът на рицарите на Малтийския орден

Малтийски кръст – гербът на рицарите на Малтийския орден

Знакът на кръстоносците-бял кръст на червен фон може да се види днес  навсякъде из острова.Четирите му краища символизират основните християнски добродетели: сдържаност, постоянство, смелост и справедливост, а осемте му върха-осемте националности на участниците в монашеското братство: арагонци, наварци, каталонци, кастилци, португалци, испанци….

Добър ден за начало на почивката ни, още съм ошашавена, неориентирана,  но поне съм в крак с програмата.

Ден втори

Рано сутринта се изправих на терасата отпочинала и заредена с енергия. Винаги първия пълен ден от екскурзиите ни беше най-натоварения, защото любопитството и желанието бяха големи, а и все още липсваше умората. Гледката пред мен беше изумителна- тихо, слънчево утро, виждаше се почти целия залив Melieha, а в далечината се очертаваха правоъгълните стени на „Червената кула”.

Malta 011

Кулата на „Света Агата”

е квадратна кула с четири ъглови кули. Тя се намира на върха на хълма Марфа в Северозападния край на Малта, с изглед към естественото пристанище и потенциалния враг , който може да се появи в залива Melieha, с ясен изглед към островите Комино и Гозо , а също и на изток до линията на наблюдателни кули по протежение на северния бряг на Малта, които са свързани с тези в Ла Валета . Това е първата крепост на рицарите в западната част на Малта, и е гарнизон обслужван от 30 мъже, притежаващ боеприпаси и консумативи, за да се издържи обсада от 40 дни.

Приготвихме раниците и хванахме първия пристигнал автобус за пристанище Cirkewwa, тъй като всички автобуси минаващи пред хотела отиваха там.

Фериботът Cirkewwa-Mgar,

както казах потегля от двете страни на половин час и пътува 20 минути. Билетът струва 4, 65 евро и се плаща при връщането в Mgar, защото няма начин да не се върнеш на Малта, ако си отишъл до Гозо.

Остров Гозо

е отдалечен само на 5 км от Малта. През 1970 година е имало проект за изграждането на мост между двата острова. Но жителите на Гозо се възпротивили, защото не искали да ги нападнат тълпи от туристи. Не, че днес не са нападнати, но това е друг въпрос. Даже имат автобуси Hop-On, Hop-Off, също като на Малта.

При слизане от ферибота излизаш веднага на спирката на автобусите. Веднага прочетох табелка, в която се казваше, че един от автобусите ще се движи само между 11:30ч. и 16:30ч. Отбелязах си го, защото този автобус щеше да ни трябва следобед. Качихме се на автобус за

столицата на Гозо – Виктория (Рабат)

Билетът от Малта тук не важи, затова си купихме еднодневен билет за 1,50 евро. След лъкатушене по баира излязохме да приличен нов двулентов път и след 15-20 минути слязохме на автогарата във Виктория. Веднага обиколихме стоянките за да запомним разписанието на автобусите, които щяха да ни трябват. Тъй като следваща точка в програмата беше Azure Window до Dwejra, видяхме, че имаме около половин час до следващия автобус.

На Малта и Гозо е така-всичко трябва да се съобразява с разписанието на автобусите, иначе рискуваш да дремеш по 40-50 минути безсмислено по спирките. Тръгнахме на посоки, защото нямаше да ни стигне времето за Цитаделата и се озовахме пред ето тази църква- „Свети Франциск”. Нищо особено отвън. На входа две жени чистеха с кофи с вода и парцали. Видяха ме, че ги гледам учудено и любезно ме поканиха вътре. Не предполагах какво се крие зад тези скромни църковни стени.

Свети Франциск, Гозо – Малта

Свети Франциск

От вътре църквата беше изрисувана с ярки картини, купола грееше и всичко беше обсипано в златни дантели. „Това е невероятно красиво, нямам думи!”, успях да изломотя смаяна на английски. Жените се усмихнаха и само поклатиха глава, все едно ми казваха „Видя ли?” и ми поблагодариха на чист английски. Между другото на Малта мало и голямо говори свободно на английски, а ако видят, че човек се затруднява, минават на италиански или испански. Хората нямат никакви проблеми с комуникацията.

Свети Франциск, Гозо – Малта

Тази църква ни беше достатъчна за запълване на времето, затова се върнахме обратно на автогарата и се качихме точно навреме на автобуса за Лазурния прозорец. Нямах представа от къде минаваме, но знаех, че трябва да слезем на последната спирка. Ето го и прочутият

Azure Window

Тълпите от туристи още не бяха нападнали, слънцето не беше напекло силно и ние си направихме една много приятна разходка из цялата околност.

Azure Window, Гозо – Малта

Azure Window

Скалистият бряг е много интересен, мекият жълт камък беше като изваян от времето в причудливи форми. Имах чувството, че на скалата към морето великани са връзвали въжетата на корабите си, за да слязат на брега.

Azure Window, Гозо – Малта

В едно от дълбоките езерца, които приличаха на великански стъпки в скалите, водата все едно извираше от дълбините-от време на време от там излизаха балончета въздух. Точно до Лазурния прозорец се намира и

вътрешното езеро Inland Sea и пещерата Blue Grotto,

в която можеш да преминеш с лодка срещу 4 евро.

Blue Grotto, Малта

Един час мина неусетно, тълпи от хора започнаха да се изсипват от туристическите автобуси и ние си хванахме следващия автобус за Виктория.

Имахме около час време до автобуса за следващата точка в програмата, затова поехме по стръмната уличка нагоре към

Цитаделата във Виктория

През Средновековието, селището създадено през бронзовата епоха се трансформира в замък, който става известен като Gran Castello. С течение на времето, Cittadella става твърде малък за нарастващото население и предградието Рабат, развило се около южната част на крепостните стени. През петнадесети век, по време на управлението на Короната на Арагон , укрепленията на града са засилени. Те са изградени основно за да се защити общността от корсарите , които нахлули в Малтийските острови, за да вземат роби.

Виктория, Малта

Ето я и катедралата „Успение на Дева Мария” , наистина доста внушителна сграда отвън

„Успение на Дева Мария” , Малта

„Успение на Дева Мария” ,

и от вътре

„Успение на Дева Мария” , Малта

Усеща се влиянието на италианския Ренесанс, тъй като Сицилия е само на час и половина с ферибот. Следваше обиколка по високите крепостни стени, от които се откриваше невероятна гледка към града и цялото плато. Всички постройки са сравнително ниски, с плоски покриви, соларни панели на тях и всичко е в задължителния за Малта пясъчно жълт цвят.

Малта

Тъй като северната част на Цитаделата е в руини, през 2008 г. започва процес по реставрирането й, който продължава и до днес. Приключихме обиколката на крепостта, за да се качим навреме на следващия автобус.

Следващата спирка от програмата бяха

мегалитните храмове в Ggantija.

Смята се, че това са най-древните храмове на Земята, построени преди около 3600 г. пр.н.е. Учените все още не могат да намерят отговор на вълнуващия въпрос: защо e било нужно изграждането на такива структури, и най-важното – как? Впечатляващи са гигантските размери на мегалитите – някои от които достигат височина 8 метра и тежат повече от 50 тона, така че обикновен човек няма как да изгради такъв храм, без използването на метални инструменти. Комплексът се състои от два храма с два входа, но с обща стена, разположена в задната част, ориентирани са на югоизток.

Древните храмове в комплекса се състоят от три стаи, които са разположени във вид на трилистна детелина. Учените смятат, че детелина символизира миналото, настоящето и бъдещето. Огромните камъни са придържани на място само за сметка на собственото си тегло. Храмът е построен без метални инструменти и преди появата на колелата. В околностите му са открити малки сферични камъни, които се предполага, че са използвани като сачмени лагери за транспортиране на големите блокове при изграждането на храма. Срещу вход от 9 евро първо се минава през музея с артефакти, намерени при разкопките на храмовете.

мегалитните храмове в Ggantija, Малта

По оградена пътека се стига до самите храмове. Гледката на огромните каменни блокове наистина е внушителна. Няма обяснение как са били пренесени тези огромни каменни блокове. Може би от гиганти?

мегалитните храмове в Ggantija, Малта

Отново се качихме на същият автобус, който дойде според разписанието след един час и поехме към прочутият

плаж Ramla Bay или „оранжевият плаж”

Ramla Bay, Малта

Наистина пясъкът е светло оранжев, цвят, който не бяхме виждали до сега по плажовете.

плаж Ramla Bay или „оранжевият плаж”, Малта

Плаж Ramla Bay или „оранжевият плаж”

В далечината високо на билото на хълма според легендата се намира пещерата, в  която Калипсо държала Одисей в продължение на 7 години при завръщането му от Троя към Итака. Ето я и нея, само, че нямаше как да се покатерим чак до там, просто беше невъзможно.

пещерата, в която Калипсо държала Одисей – Малта

Пещерата, в която Калипсо държала Одисей

Морската водя беше доста хладна, но въпреки това имаше желаещи ентусиасти за плуване. След кратката почивка на мекия оранжев пясък и освежаване с бира се качихме може би на последния автобус за деня към пристанище Mgar, тъй като точно този автобус нямаше да пътува до вечерта.

Пристанището е доста широк и просторен залив, в него акостират десетки яхти и малки панорамни корабчета, наред с големите туловища на фериботите от Cirkewwa. От тук също можеш да си наемеш лодка за разходка до Синята лагуна на остров Комино, който се намира между Малта и Гозо.

пристанище Mgar, Гозо – Малта

пристанище Mgar

За последен спомен от Гозо ми позира ето тази красавица – запазената марка на Малта.

Котка, Гозо – Малта

Обратния път до Cirkewwa и после до Ghadira вече ми беше ясен. Решихме да проверим разписанието на автобус 237, който единствен отиваше до

селището на Попай

Автобусът се движеше на всеки час и понеже не ни се чакаше, тръгнахме по маршрута му пеша. Оказа се, че селцето е само на един километър от главния път и шосето до там е право и равно. Стигнахме точно когато атракционния парк затваряше, затова се задоволихме само с панорамни снимки от отсрещния бряг, които обаче се оказаха доста интересни и обхващаха цялото селце.

селището на Попай, Малта

селището на Попай

Дървените къщички са построени само за няколко седмици през 1979г. и тук е сниман игралният филм за незабравимия Попай, с Робин Уилямс и Шели Дювал в главните роли. Свлачището над селцето е надвиснало доста страховито и само след няколко години приказните къщички ще бъдат „удавени” в тихия залив „Anchor Bay” или „залива на котвите”. Всъщност във филма селцето се казва Сладък пристан. Признавам си, не знаех, че тук е сниман филм, не знаех дори, че има игрален филм за анимационния герой. Е, вече го изгледах, макар че беше с много лошо качество и пълен провал като сюжет.

Върнахме се с автобуса и продължихме от хотела по стръмния бряг към издигащата се на върха на хълма внушителна катедрала. Случи се не веднъж да изкачваме и спускаме тези почти обратни завои и всеки път се чудех как успяват да се движат и разминават автобуси по такъв път. Но така е навсякъде в Малта, хората тук са си свикнали и така си живеят.

Малта

Енорийска църква в Мелиеха

е посветена на раждането на Дева Мария и е построена между 1881 и 1898 г. Всички камъни са сечени в близката каменоломна и транспортирани до Мелиеха от местните селяни, които 20 години са работили усърдно и абсолютно безвъзмездно, за сбъднат желанието си за нова църква. Този енорийски храм доминира над едноименния град от своя висок хълм, разположен в покрайнините на селището. Църквата е наскоро реставрирана, тъй като на едната кула грееше издялана 2015 година.

Енорийска църква в Мелиеха, Малта

Църковния комплекс е красиво оформен. Освен просторния правоъгълен площад пред самата църква има обособени и други, по-малки площадки, като тази например с мънички, менящи цветовете си фонтани, които „извираха” направо от плочките.

Фонтан – Мелиеха, Малта

Дълъг ден, много преживявания, много емоции, търчане по автобуси и сума ти снимки от този нов за нас свят, това беше равносметката от първия ни пълен ден на Малта.

Ден трети

 

Този ден мога да го нарека „По-старата Малта”. Първата ни спирка (само с едно прикачване) беше старата столица Мдина. Автобусите спират точно на площада между крепостта и предградието Рабат. Платото на Рабат се намира почти в центъра на остров Малта, плодородно е, навярно е най-добре напояваното място на целия остров и е отлично за защита при евентуално нападение по суша. Ето защо останките от човешки селища, открити в района, датират от най-дълбока древност. По-късно финикийците, римляните и накрая арабите и рицарите на Свети Йоан завършват облика на съвременните два града – Рабат и Мдина. Първо свърнахме по тесните улички към Рабат, където има стотици подземни тунели и катакомби. В Рабат се намират Криптата на Света Агата, катакомбите на Свети Павел, Църквата Свети Павел и музеят на Римските антики, построен върху останките на стара римска вила. Подземията са доста тесни, ниски, влажни, задушни и миришат на мухъл, обзе ме някакво много тягостно и неприятно усещане. Може би в жегите е доста по-хладно и е приятно да се „гмурнеш” в необятния лабиринт на подземните тунели и катакомби.

Malta 051

Енорийската църква „Свети Павел”  в Рабат е доста внушителна и величествена отвън. За съжаление не беше отворена за посещения.

Malta 053

            Разходихме се по тесните и криви улички на Рабат, за да усетим атмосферата на древния град. Тишина и спокойствие цареше наоколо, дори колите, които минаваха, бяха твърде малко. Тук е момента да кажа и няколко думи за паркирането по улиците в Малта. На предното стъкло на колите има залепена ето такава информационна табелка с датата, до когато е платено за паркиране на колата. Не знам къде се плащат тези табелки, но не видях никъде апарати за таксуване или служители с талони за паркиране по улиците. Нито пък паяци за нарушителите.

Malta 055

Ето ни на моста пред крепостта в Мдина.

Malta 057

Цитаделата на Мдина

е отделена от предградието Рабат чрез просторен парк. Пред крепостните порти има дълбок ров, над който минава мост. Ровът днес е засаден с трева и не е толкова страховит. Уличките са тесни, а площадчетата малки, спокойни и средновековно романтични.

Мдина е наричан Тихият град.

Може би заради това, че тук е забранено за автомобили, може би заради тунелите и рицарските тайни, които се пазят тук. Тук е пълно с гробове на рицари. На пода на всяка църква има красиво изрисувани надгробни плочи за рицарите, погребани там. Стъпвайки върху тях усещаш смирение и респект. Ето ги и типичните за Малта „криви” улички. Доста се чудих защо не са прави, какъв е бил проблемът при изграждане на градовете си, рицарите да дръпнат по един конец. Обяснението е доста интересно: улицата трябва да е дълга точно, колкото дължината на една летяща стрела. Рицарите са се застраховали срещу нападение с лъкове и стрели, ако бягаш по тези улици, не можеш да бъдеш застигнат от стрела в гърба. Хитро, нали?

Malta 059

В Мдина се влиза през две порти – Главната и Гръцката. Веднага след Главната порта се намира Националният природонаучен музей. Не можах да устоя на изкушението и да не докосна големия Малтийски кръст в центъра на вътрешния двор.

Malta 061

Продължихме към главния площад Pjazza San Pawl и Катедралата „Свети Павел”. Това е единствената в света катедрала, описана в Библията. Предполага се, че самият светец е проповядвал тук

Malta 063

Продължихме към крепостните стени от където се откри невероятна гледка към цялата долина чак до морето. В далечината е град Моста, град разположен на 5 км от Мдина, известен със своята катедрала, наричана Ротонда, или Моста дом.  Размерите на купола , който се счита за четвърти в света, осигуряват място на всяка снимка, правена от крепостните стени на Мдина. Висок е 61м и диаметърът е 39,6м.

С нея се свързва и интересна история, случила се през Втората световна война. По време на бомбардировките  църквата е улучена с три бомби. Две от тях се отразяват от стените без да избухнат, третата минава през покрива и пада върху пода – но също не избухва и никой от 300-те присъстващи за литургия не е наранен.

Malta 065

Продължението:

Малта: приказният остров на рицарите-хоспиталиери (2): Валета, Биргу и Исла

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Малта – на картата:

Малта

PDF Converter    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Малта: приказният остров на рицарите-хоспиталиери (1): Мелиеха и Гозо”

  1. […] продължваме обиколка из Малта – в първата част минахме през остров Гозо, а днес ще бъдем предимно на остров Малта. Приятно […]

Leave a Reply