Днешният пътепис минава през… няколко хиляди километра, а и да си кажем честно — и морски мили. Авторът ще ни разведе кулинарно из Италия и ще ни ни разкаже и за пътуването си с кораб от Италия до Израел, Турция, Гърция и Хърватска. Има и още нещо — не четете този пътепис на гладен стомах, защото има доста описания на средиземноморската кухня. Приятно четене и щастливо плаване!

Пътешественици — из Италия и Източно Средизмено море

Здравейте пътешественици,

Ще започна с полета. Всичко с wizzair беше перфектно — наблюдавахме отгоре с удоволствие Адриатика и Алпите в далечината.

Кацнахме навреме в 13:25 в Бергамо и в 14:15 тръгнахме с ORIO — шатъла за Милано срещу 8 евро. Можете да си купите билети по интернет, от гарата или в автобуса — все си е 8 евро. Има и други автобуси, но те са по 14—18 евро.

В 15:10 сме на Stazione centrale в Милано. От тук има влакове за където ти душа иска -бързи, бавни, експресни — всякакви.

Ние обаче бяхме решили да останем 1 нощ и си бяхме резервирали и платили хотел от веригата Doni чрез Петя от UNITOURS-ВАРНА. Хотелите на веригата са 3-Madison и Astoria с 4 звезди и Lido с 3. Ние бяхме в Madison на 285 метра, според GPS-а, от гарата: 88 евро на ден за двойна стая със закуска. Хотелът е перфектен, много чист, стаята 3,5×5 метра, двойно перфектно легло, ТВ, зареден хладилник, термокана с чай и кафе, всякакви хавлии и кърпи. Банята е почти колкото стаята — с оборудване от Идеал Стандарт. Знае ли човек,може и българско да е.

Поосвежихме се малко и тръгнахме към Дуомо — 4 спирки с метрото, по 1 евро на човек. За архитектурните и културни забележителности не смятам да въздишам в нета, защото доста хора преди мене са го правили, а и за какво е National Geographic.

Пробвахме сладолед-2 евро топката — за сега нищо по-добро от нашенските РАФИ и другите, от по-скъпите.

Та така, стъмни се и се заоглеждахме за вечеря. Бяхме си харесали в нета една тратория на улицата на хотела, около 500 метра от него на via Gustavo Fara 9 -Trattoria Toscana Da Giovanni, но тя не работеше в събота и влязохме в друга: “il PAIOLO trattoria toskana„на 30м. от нея. Да де, ама няма места — пълно с италианци. Разместиха 2 маси и ни сместиха. Изборът се оказа идеален, явно любимата квартална кръчма. Идеално обслужване, всички се познаваха — вкусна топла храна на сносни цени. Може да пробвате шницел по милански — много тънко парче телешко, приготвено като шницел по виенски.

По пътя обратно видяхме още 2 ресторанта, пълни с италианци — 1 мексикански и 1 китайски. Забелязахме,че, за да е вкусна храната и на сносни цени в заведението трябва да има посетители от местните жители — същото и за магазините. По пътя към гарата виждаме два сносни на вид хотела EDOLO и MONOPOLE съответно с 2 и 3 звезди.

По обяд на другия ден хващаме Евростар-а с маршрут:

Милано — Верона — Флоренция — Рим — Неапол.

Разписание: на всеки половин час. До Флоренция са 42 евро/човек. Тук всеки билет е с фиксирано място. До Болоня са 200 км-1 час; още 100 км, но през планината — пак за час и сме във

Флоренция

В хотел ALAMANNI — на 650 м. от гарата,стаите пак големи и чисти,но доста по старички и опърпани-47 евро на стая без закуска. Ако сте любител на телешкото може да опитате прочутия бифтек по флорентински — голямо парче недопечено чисто месо, но…аз предпочитам свинското. Може да е странно, но пиците не ни харесват и минаваме на паста или ризото — много вкусни във всякакъв вариант Абе, тези хора как живеят само на суха храна, супите им са по-гъсти от нашите яхнии.

Във Флоренция 2 дни не ни стигат до никъде — тук трябва месец, прескачаме третия ден до Пиза (24 евро за двамата в двете посоки) да видим дали не е паднала кулата и продължаваме за Генуа.

В

Пиза

имахме малко кулинарно приключение. Докато обикаляме да търсим къде да подпираме кулата (качването по нея −15 евро) огладняхме и тук тратория — там тратория, накрая влизаме в една пицария.

Като се чудим какво да поръчаме се оглеждаме да видим какво ядат италианците: повечето — някакви странни палачинки,а другите-питки със сирене и шунка. Питаме сервитьора и то обяснява че това е foccacine и cecina — фокачиното е ясно, две питки със сирене и шунка по средата обаче чечинята има много странен вкус. Отивам при готвача и с ръко-крачен английско-италиански се обясняваме, че това се прави от смлян на брашно нахут, кисне се 24 часа във вода, сол на вкус и се пече във фурната в намаслена тавичка. Правела се само в Тоскана около Пиза -страшно вкусно е, непременно ще се опитам да я направя тази палачинка от нахут по тоскански.

Хапваме и една пица със шунка и сирене и си променяме мнението за пицата и пицариите — и те могат да са вкусни, майсторлък му е майката.

Във влака до

Генуа

се налага да доплатим 24 евро защото сме се качили на по-бърз и с по висока категория.

Входът на хотела ни се вижда от гарата — идеално място за разходка из града (хотел SOGLIA-86 евро със закуска). За 15 мин. стигаме до старото пристанище и срещу 17 евро/човек разглеждаме най-големия в ЕВРОПА аквариум. Впечетляващ е, само дето 3D филма е доста посредствен.

Генуа ни очарова с огромните си красиви сгради, булеварди и църкви, много е величествена. Вечеряме много вкусно в ресторантчето, залепено за хотела. Вечерно меню — 3 вида паста, 3 вида телешко, риба, пица — по 5 евро порцията, 5 вида салати -по 2,50. Никой не знае и дума английски, менюто е само на италиански. Давай на късмет — каквото донесат. На Валя се падат равиоли и риба, на мен — спагети с жълт сос и телешки хапки със сос. Вземаме си и по 1 крем карамел, ама ванилия е по-вкусен.

Последния ден преди качването на кораба прекарваме в една дълга разходка: първо намираме рибната борса на едро, но се оказва, че тя работи само сутрин от 7:45 до 8:30. След това се качваме до „горния град“ с асансьор и прекосяваме цялото пристанище да видим „символа на ГЕНУА“ — фарът на входа на порта.

За вечеря в ресторантчето пак вкусно ни нахранва със супа от cecia („чеча“ — нахут), макарони с 4 сирена, телешко с червен сос и телешки стек на скара. За десерт — пай с мармалад. Тук в никое заведение не сме видели още свинско, макар че по магазините има. Май не си падат много и по пилетата — хапват си основно телешко. Пицата също не е много на мода, снощи от 10 тина двойки имаше поръчана само 1 пица. Аперативът е непознато понятие, не видях някой да започва с концентрат и салата. В заведенията за хранене концентрат не се сервира — само вино и тук-таме някоя бира.

За пушенето: то вече е ясно — никъде, нямаме си ги такива зони пушачи/непушачи — просто абсолютно никъде не се пуши, само на открито и то на определени места!!!

Сутринта в деня на качването видях рибната борса със стотиците видове морски чудесии. Цели купища 50 тина килограмови риби-меч и една 2 пъти по-голяма. Скумрия — същата като нашата, на която и изгледа ѝ вече забравихме и то за 2,50 е/кг. Цените тук са наполовина на магазинските.

Посрещам ПОЕЗИЯ, наблюдавам маневрата ѝ.

Корабът ни завладява с размерите и лукса си. 17-етажен плаващ хотел за 3100 човека+ 1000 персонал, на който 5 звезди наистина са му малко (е да де, затова той се води 5+). Този е предпоследния кораб на фирмата — съжалявам, че нито един от маршрутите на последния МСЦ кораб ФАНТАЗИЯ не ни хареса. Той е за 4100 човека + 1500 персонал, бил и по-луксозен.

Тук от всякъде струи съвършен дизайн, лукс и изящество. Всичко е в хром, стъкло и скъпо дърво, светлини струят от всички възможни посоки.

В нашата каюта на тавана има 7 лунички и лампи. Шефката на нашaта част от ресторанта — Ралица е от Варна и идва при нас още първата вечер. От пасажерите само ние двамата сме българи, но има десетина момичета и 5 момчета от персонала — и те като нас варненци.

Обслужването е на ниво, което в нашата иначе хубава си България ние дори не можем да си представим — бедна ни е фантазията. Кaютата се чисти и презарежда два пъти на ден, сутрин докато закусваме се оправят леглата и почиства след сутрешния ни тоалет и подрежда в дневен режим, а като се върнем от вечеря, леглата са оправени за спане и всичко е презаредено за вечерния ни тоалет. Кутията за лед и фруктиерата се поддържа пълна. Секундата, в която свършим с дадено ястие всичко се отсервира и се носи следващото с подходящите за него чисти прибори. Обслужващия персонал са основно индонезийци. Няма случаи да минеш покрай някои от персонала и той да не те поздрави без значение офицер ли е или метач и колко е зает в момента. Всички пасажери също се усмихват и поздравяват всеки път когато си срещнат погледите, не съм виждал толкова много усмихнати хора на 1 място. Възрастта на 90 % от пасажерите е поне 60 години, а има доста и на 70—80, повечето италианци, организирани от благотворителни и религиозни организации за предвеликденско поклонение в Назарет, Кана и на Божи гроб и сервитьорките негодуват, защото консумацията е ниска, а те взимат процент от нея.

На другия ден сутринта сме в Чивитавекия и в 9:45

хващаме влака за Рим

срещу 9 евро за отиване и връщане. На гара Термини се качваме на двуетажните туристически автобуси за обиколка на най-значимите обекти за 20 евро.

Слизаме и разглеждаме Колизеума, базиликата Свети Петър и фонтана Треви. Палим и по една свещ в българската православна църква св. св. Кирил и Методий, която е срещу фонтана Треви. Смешно е да се мисли, че за 4 часа сме видели нещо от Рим, но поне почувствахме невероятния дух и обаяние на Вечния град.

Толкоз, за това стига времето и вечерта

отплаваме за Хайфа

и следват 2 дни морски преход. По пътя нищо интересно освен Пролива Месина. Moрето е почти тихо-3-4 бала, вълна няма и ПОЕЗИЯ е като патка. Храната е супер. Закуска на блок маса в кафетерията с поне 30 отделни артикула и 5—6 вида плод, или в един от трите ресторанта по поръчка, обяда и той така, а вечерята с официално облекло в ресторантите в два варианта — обикновен и вегетариански, като всяка вечер е различна и характерна за някои от регионите например: тосканска, ломбардийска, емилия-романска, сицилианска и т. н. Започва се с топла земелка и филийка с масло, избираме от два вида предястие, салата от 2 вида, супа от 2 вида, паста или ризото, основно от три вида eдното от които е риба и десерт — два вида или сладолед, има и следобед — чай, кафе със сандвичи, сладки, пасти, торти и кейкове в 16 часа и нощен бюфет в 24 със сладоледи, плодове и сандвичи — спирам да пиша да не се окапете, а не че няма още .

Забавления всякакви:

кабаре, театър, казино, суши бар, SPA, 2 сауни, 2 турски бани, винен и танцувален бар, диско, бар на поетите, картажиите, компютърните маниаци, виртуални игри, на влюбените, 3—4 на открито, мохито бар, детски и два големи басейна, четири джакузита, мини голф, баскетболно игрище, тенис корт, магазини и картинна галерия и т. н. и т. н.

Засега само едно нещо не ми харесва — интернета е 25 евро/час,GSM е 5 евро/мин. и sms −1 евро/брой.

През почти трите дни морски преход до Израел поопознаваме кораба и забавленията. Всяка вечер има различни театрални представления, вариетета, концерти класическа и друга музика.

В Хайфа по-голяма част от пасажерите отиват да разглеждат Назарет и Кана, местата където Христос е превръщал вода във вино и е нахранил с 2 хляба и 5 риби сумати народ, но ние предпочитаме да разгледаме града и поопознаем

Израел

Бахайските градини, център Кармел,въжена железница до върха на хълма и чудна гледка на Хайфа и целия залив с прекрасната ПОЕЗИЯ на кея.

На другата сутрин

тръгваме от Ашдод за Йерусалим

да ставаме хаджии. В Гетсиманската градина, където на камъка, сега вграден в църква, прекарал в молитви последната си нощ Христос се удивляваме на маслиновите дървета на над 2000 години с огромни дънери и млади издънки които дават плод.

Покланяме се на гроба на Дева Мария, на цар Давид и продължаваме към Гроба Господен. Освещаваме иконките и другите дребни подаръчета за близките, докосваме камъка Голгота, където а бил разпнат Христос и чинно се нареждаме на опашка, където заедно с хилядите наоколо поклонници полагаме ръка на Гроба Господен.

Вече сме хаджи Валентина и хаджи хаджи Петър. Аз съм 2 пъти хаджия, де.

Поглеждаме отвисоко

Йерусалим,

Стената на плача и мястото откъдето Мохамед се е възнесъл на небето, на територията на храма Соломонов и където сега има джамия.

Тук само на няколко стотин метра едно от друго се намират най-светите места на трите световни религии — християни,евреи и мюсюлмани.

По пътя между Ашдод и Йерусалим се радваме на подредени лозя, маслинови и портокалови горички и прекрасната природа на Обетованата земя.

Следва

Измир — доста неочаквано европейски град.

Не виждаме нито едни шалвари и само няколко забрадки, страшно много заведения, освен турската и европейска кухня, модерно облечени хора и… доста чисто. Нищо общо с ориенталския Истанбул. Наслаждаваме се на средиземноморското изобилие на рибния пазар и тракийското на зеленчуковия и

продължаваме към Пирея и Атина

Със метрото в гръцката столица сме много бързи. Валя естествено е поразена от Партенона и за нея е голяма изненада хълма Ликавитос и, където се качваме с въженото минивлакче с две кабинки.

Гледката от най-високия атински хълм е невероятна и тутакси ни подтиква към една гръцка салата с узо. Другото, което ѝ прави силно впечатление са хилядите яхти, катери, лодки и корабчета в яхтеното пристанище на ПИРЕЯ.

Вечеряме суфлаки (шишчета) в каламаки (питка като арабските) и наденица на скара (и тя като нашата — пълна със соя) в едно от малкото останали гръцки ресторантчета. Суфлакито не е като преди 25 години от димящите по улиците мангали, но всичко останало е бърза закуска тип Макдоналдс.

Вечерта преди Дубровник е

гала вечерята

която се оказва истинска вакханлия на кулинарното изкуство: сьомги, тунци, риба-меч (100% на вкус като паламуд) 15 см.кралски скариди, 50 см.раци, чер и червен хайвер, невъобразимо разнообразие на хлябове, меса, салати, десетки видове торти, десетки видове сладки, кремове и т. н.и т. н. — ако пробвахме по една хапка от всичко трябваше да стоим поне седмица в ресторанта (и тоалетната до него). Работят по американските санитарни стандарти, че всяка храна трябва да се консумира на стайна температура до 4 часа след приготвянето ѝ и веднага щом напуснем ресторанта десетки тави и плата, даже недокоснати, се изхвърлят. И о ужас… една от дамите на съседната маса се появява за втори път с едни и същи обувки (на десетата вечер), не че тоалета ѝ се повтаря, не чак такова извращение, само обувките!!! Като казвам тоалета имам предвид скъпи вечерни коприни, дантели всичко със съответните аксесоари, бижута, чанти, обувки… Какво да се прави — такъв е мат’ряла както казва бат’ БОЙКО.

Ето че идва и последния ден на кораба с кратко посещение на

адриатическата перла Дубровник,

която се оказва една много красива далматинска перла, но все пак Хърватия е само бедна сянка на Италия. Дават ни и отчета за рейса — за 11 денонощия сме изминали 3420 мили, посетили сме 6 пристанища и сме изяли 5850 кг.месо, 8300 кг.риба, 3100 кг.птиче месо, 36000 яица, 23000 кг.плодове, 15000 кг.зеленчуци, 5800 кг брашно, 2350 кг.паста и 2100 кг. ориз!!!

Слизаме с неохота от ПОЕЗИЯ и се настаняваме в

къмпинг Венеция

на 3 спирки с автобус 5 от автогарата на пиацале Рома в посока към летището Марко Поло. Доста семпло, но имаме покрив над главата си, топла баня, климатик и даже ТВ.:) За 50 евро-толкоз.

Тук наоколо, между Местре и летището има доста дву- и тризвездни хотелчета, които може да се окажат по-удачен вариант, но повечето ги няма по сайтовете.

Сутрин ни събужда месния птичи хор. Наоколо е горичка и той е доста голям и гласовит.

Първият ден във Венеция е стандартен

— мостът Риалто, катедралата свети Марко и едноименния площад, двореца, Канале Гранде.

Намираме и ресторанта на самообслужване веднага в дясно след моста от автогарата към гарата в който се хранят железничарите и си осигуряваме много добра храна на добри цени. Малко след къмпинга има и супер от веригата LIDL, в който стоката не се подрежда по рафтове, а си е така в транспортните палети и в него цените са наполовина от другите супери, БИЛЛА например, и някои неща са по-евтини даже от БГ.

Втория ден си купуваме по за 16 евро 12 часова карта за всички видове транспорт и обикаляме с вапоретите островите Мурано, Бурано и Лидо, обиколка по Канале Гранде и по външния канал. А каналите миришат, защото цялата мръсотия от къщите се излива в тях. На Бурано видяхме как се справят с това и по много сложен начин прекарват канализация.

Последния ден посещаваме Местре и търговския район Панорама (автобус 6), както и доста по-новия и голям търговски район около Carrefoure (автобус 4 и 19 от автогарата и 14 от Местре).

На следващия ден на път за Верона слизаме и оставяме багажа на гарата в Падуа, за да хвърлим и там по един поглед. Във Верона имаме резервация за хотел Picolo за 59 евро със закуската. Това се оказва и най-очарователния град, който посетихме. Древноримската Арена, катедралите, дворците и къщата на Жулиета са ясни, но нас ни впечатли новия град с много широките и чисти улици и площади, многото зеленина, спокойствието и тишината и нещо много важни — никакви задръствания.

Приключваме последната вечер на това пътешествие със спагети Болонезе и пица Капричоза, които са чудесни и за пореден път се убеждаваме, че всичко зависи не от рецептите, а от майсторството на готвача.

Може би тук е мястото да подчертая помощта която ни оказа туристическа агенция Премиертурс: София, ул Брегалница No43, тел:029201215, www.premiertours.bg и лично г-н Никола Николов, които ни уредиха закупуването на билета за круиза и чрез които избрахме и заплатихме всички хотелски резервации. Всичко се оказа много точно и коректно и ние им благодарим за добре свършената работа.

Последните ни стъпки на италианска земя минават без проблеми — с влака за 8 евро/човек до Милано (с евростара е 15 евро/човек) и без никакви проблеми и закъснения и много добри впечатления от wizzair се прибираме в София. Това са накратко моите думи които заедно с повече от 1200 тата снимки ще ни напомнят за това хубаво пътешествие. За всичко допълнително което желаете да ви разкажа пишете ми на е–mail peterky2002@yahoo.com.

Автор: Петър Янев

Снимки: авторът