май 10 2016

Уикенд в Белград (2): Калемегдан

Уикендът на Влади в Белград, който започна с кръчмите на Скадарска, днес ще завърши с разходка из центъра на града. Приятно четене:

Уикенд в Белград

част втора

Калемегдан

Ставам на сутринта в 6:30 ч и се подготвям за сутрешната закуска. Слизам малко след 7 и се залавям да опитам колкото се може повече неща от шведската маса.

Започвам с традиционните саламчета, кашкавалчета, кремвиршчета, варени яйца, кроасанчета, няколко вида набързо направени салати и си вземам и няколко опаковки за спомен и за из път от шоколадчета и разни други мазила за филии. Първо – натурален сок, след това – кафе. Напълних си две чинии с куп и прилично седнах да си похапвам.

Тъкмо дойде и екскурзовода да закусва и аз побързах да го попитам какво да правим по въпроса с липсващата водка от минибара на стаята и разкъсания бандерол на другата бомбичка – да не би да ме накарат да я плащам. Казахме за това на рецепцията и аз очаквах да ми кажат категорично, че няма как да се докаже, че не съм я изпил аз… Но жената само се усмихна и каза вАжи, вАжи … Ами добре, ама си викам при това положение къде ще си търсят предишния клиент на стаята да си го плаща и защо не са видели при издаването, че нещо липсва… А дали пък камериерката при почистването да я е изпила… Та такива работи и догадки. Не ме затрудни изобщо всичко това и след час време вече бях закусил и бях готов за до обедната ни пешеходна обиколка на Белград.

Тръгваме без багаж. Него ще натоварим на автобуса малко след 12:30 часа.

Пред хотела – Белград сити хотел

Пред хотела

Събираме се пред нашия хотел и тръгваме нагоре към хотел Москва да си чакаме местният екскурзовод, който предният ден ни занимава с историята на Белград.

През това време се снимаме на фона на хотела и пред шадравана който е там. Някога то е било шадраван, а днес е едно сухо и безводно корито. Водата отдавна я няма.

По улица Княз Милош, някога тук е имало вода, Белград

По улица Княз Милош, някога тук е имало вода

Идва екскурзовода и започва да ни разказва с какво е свързан този площад (тук навремето се събирали търговци от различни краища на страната и на страните, с които е граничила бивша Югославия) – гледали набързо да си продадат стоката и да се махали от там). И след още няколко скучни за мен изречения аз поех инициативата в мои ръце. Само попитах нашия екскурзовод в колко часа тръгваме от хотела и казвам, че ми е скучно и тръгвам на моя си обиколка. Добре.

От там – по сутрешната Княз Милош, покрай току що отварящите заведения и кафенета и следвайки посоката стигам до

Калемегдан. Крепостта.

Калемегдан, Булевар војводе Бојовића, Белград, Сърбия

На входа на една голяма информационна табела има карта на

Калемегдан

и червена точка, показваща къде точно съм. И аз предположих , че някъде по-навътре ще има и друга табелка с друга червена точка на друго място, показваща до къде съм стигнал. Следват пейки, алеи, цветни градини, дървета, поляни с бягащи кучета на свобода, други кучета – домашни, излезли на сутрешна разходка.

Оръдия – Военно-исторически музей – Калемегдан, БелградТанк – Военно-исторически музей – Калемегдан, Белград

Разглеждам танковете и оръдията в двора, снимам по-интересните и продължавам по алеите, следвайки посоката на моста, който виждам в далечината с идеята ако ми остане време да отида до Мола от другата му страна. За ориентир гледах посоката в която се намира Съборната църква със спираловидния покрив, до която стигнахме предния ден.

Танк – Военно-исторически музей – Калемегдан, БелградТанк – Военно-исторически музей – Калемегдан, Белград

Вървя по алеите и стигам до края на крепостната стена. От там се вижда реката долу, парка на Дружбата и другите мостове наляво – зеления и червения (международния червен мост, по който съм минавал поне 20 пъти натам и насам , когато съм ходил из Европа). И стигам до едни железни перила, на които реших да си облегна ръцете, докато гледам реката… И гледам реката (а не къде си слагам ръцете)… И с ужас установявам, че някой преди мен съвсем наскоро нашарил перилата с червило – незасъхнало, мазно. И когато си погледнах ръкавите на якето – прилично омазани с червило там, където съм се опрял… Хм, ама добре, че се стопли малко през това време, че махнах якето…

Колко голямо и послушно куче,тръгнало на разходка, БелградКолко голямо и послушно куче,тръгнало на разходка, Белград

Колко голямо и послушно куче, тръгнало на разходка

От там хванах по алеите в посока на Бранков мост, покрай едни стари къщи с олющени фасади, по една павирана улица и стигнах до самия мост. Там има спирка.

Около Калемегдан, Белград

Около Калемегдан

Поседнах да видя на таблета докъде съм стигнал. Той показва, че в същата посока, само че нагоре по улица Бранкова ще изляза някъде в края на Княз Милош… ХМ, че аз съм стигнал почти до хотела ни.

Олющената фасада на сграда до Бранковият мост, Белград

Олющената фасада на сграда до Бранковият мост

Олющената фасада на сграда до Бранковият мост, Белград

Имам около два часа време. Не ми се вземаше автобус, който по-бързо да ме прекара през моста, за да отида до Мола. Тръгнах по него пеша, без да бързам, като си засякох за колко време ще го мина.

Бранков мост

се минава пеша с нормален ход за 10 минути (илюзия създава това, че моста е много дълъг или че много бързо можете да го минете). Освен това по средата като стигнете, се усещат вибрации, когато по него минават тежки камиони или градски транспорт.

Стигам до

мола, (Ушче шопинг център),

влизам – набързо само направо в Мола, само нагоре (то остава и да се загубя накрая в някакъв си МОЛ… ). Интересно ми беше етажа с баровете и кафенетата – прекрасна гледка от там към реката и парка на Дружбата. Много вкусно и апетитно изглеждащи тортички и лакомства примамват да бъдат изядени, ама след тази моя закуска си останах само с гледането.

Очила от един мол,от другата страна на Бранковия мост,след Калемегдан – Мол ужче – Хубав ли съм? Очила от един мол,от другата страна на Бранковия мост,след Калемегдан – Мол ужче – Хубав ли съм?

Очила от един мол,от другата страна на Бранковия мост,след Калемегдан – Мол ужче – Хубав ли съм?

Часът е 11, имам и да се връщам, а и кафето съм го оставил за Княз Милош. И тръгвам на обратно – пак през моста, нагоре по Бранкова (търговска улица) и си излизам точно пред хотел Москва. От там е лесно.

Един от старите хотели с името Балкан – точно срещу хотел Москва, Белград

Един от старите хотели с името Балкан – точно срещу хотел Москва

хотел Москва, Белград

хотел Москва

Отиваме да пием кафе по Княз Милош

Избирам си едно слънчево кафе, сядам си на слънце и ще пием кафе. А дали ще имам пари да си го платя? , ХМ, ще видим. Кафе с карамел и сметана – доста апетитно звучи. Идва ми кафето, чаша вода заедно с него и една бисквитка. Отгоре на кафето чудесен каймак и карамел. Решавам да сложа бисквитката върху каймака и да снимам така. Хм – много бавно потъва бисквитката, защото сметаната е много плътна.

на кафе по Княз Милош – Белград

на кафе по Княз Милош

Гледам минувачите и събирам последни спомени за това място. Изваждам пари и си приготвям сметката. Давам парите. След малко идва сервитьора, връща ми едната банкнота от 20 динара и ми вика, че не важала, да съм дадял друга. А тя беше малко надраскана. И питам сега аз защо да не важи и си мисля за надрасканото на нея… Хм – пишело на нея Народна банка Югославия… А трябвало да пише народна банка Сърбия. Югославия – вика – няма от 20 години…

 Банкнотите динари, излезли от обращение, но не и от касите на чейнч бюрата- с тях не можете да си купите нищо – На тях трябва да пише Народна банка Сръбия, а не Народна банка Югославия Банкнотите динари, излезли от обращение, но не и от касите на чейнч бюрата- с тях не можете да си купите нищо – На тях трябва да пише Народна банка Сръбия, а не Народна банка Югославия

Банкнотите динари, излезли от обращение, но не и от касите на чейнч бюрата- с тях не можете да си купите нищо – На тях трябва да пише Народна банка Сръбия, а не Народна банка Югославия

Как ли е попаднала тази банкнота в мен, след като навсякъде до сега съм давал точно пари и никъде не са ми връщани банкноти. А и точно тази банкнота си я нося от България, където си ги купувах от две различни чейндж бюра…

на кафе по Княз Милош – Белград

Колко бавно потъва бисквитката в кафето с карамел

Вадя друга, прибирам тази и решавам някъде да я пробвам още един път… Хм. Да, ама Не. След малко дойде този любезен сервитьор и ме помоли да се преместя на друга маса, защото тази била запазена…  Е, как така изведнъж единствената свободна маса, която точно в този момент беше огряна от слънцето да се окаже запазена. Хм. Премести ме на друга – на сянка. А така подухваше, че хич не ми се местеше.

Аквариума в хотела, Белград Аквариума в хотела, Белград

Изпих кафето на бързо и тръгвам. Отивам в хотела. Тъкмо станало време за тръгване. Събираме се, последни снимки за спомен и вече сме в автобуса.

Из вътрешните дворове, Белград

Из вътрешните дворове

По пътя за София спираме на още едно място за почивка. Пак ще пия нещо и пак ще пробвам тази банкнота – 20 Динара – абе, смешна работа, това са 32 стотинки, какво да ги правя, ако не ми ги вземат. Прибира ги човека на касата (опитах се да ги маскирам между другите). И след малко ми се развика

– Ей момко нема да ми даваш такива пари ей…

Хм, не ми остана нищо друго освен да си ги накъсем на парчета . А когато погледнах и другите, които ми бяха останали, намирам още 10 динара пак с надпис народна банка Югославия… Туй викам важи ли – НЕ…

А ако ми бяха всичките пари такива и аз да си мисля, че имам пари? Така че си отваряйте очите, когато купувате валута, каквато никога не е попадала досега в ръцете ви. Аз предвидливо си бях вземал от две места динари общо за 35 лева и отделно 30 евро.

Прибираме се в България отново към сивото ежедневие.

Край

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Белград – на картата:

Белград

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Уикенд в Белград (2): Калемегдан”

  1. Белград е интересен град. Особено ако има някой местен да ти покаже готините места. Аз бях преди време няколко дни с една моя приятелка сръбкиня. Показа ми готини места в града и около него. Да кажем такива като Копитото над София и т.н. Т.е. такива, че ако си на екскурзия няма как да ги видиш 🙂 Е аз ги видях 😛

Leave a Reply