май 05 2016

Остров Ко Чанг (Тайланд)

Мдаааа, да идем на едно райско място, а? Атанас ще ни води на по-малко известния от двата Ко Чанг в Тайланд – този, в Андаманско море. Приятно четене:

Остров Ко Чанг (Тайланд)

Плаж – о.Ко Чанг, Тайланд

Плаж

Толкова години минаха, но и сега като затворя очи го виждам ясно. Бял мъж почти удвоил Христовата възраст. Лежеше гол до кръста на дъските в носовата част на лодката, разперил крака за по-голяма опора. От време на време надигаше глава и пушеше от лулата бавно и с наслада. В пълен контраст с паниката обзела някои от пасажерите в безконтролно подмятаната от вълните тайландска лодка. В далечината се виждаха безброй малки острови, а на континента, под един хълм се гушеше малко село, в чиито център хвърляше отблясъци златния купол на една будистка ступа.

Остров край Ранонг, Тайланд

Остров край Ранонг

Бях тръгнал от Сингапур за Банкок и

остров Ко Чанг в Андамандско море

беше само кратка спирка по пътя ми през полуостров Малака, някъде на границата между Тайланд и Бирма.

Unnamed Road, Tambon Ko Phayam, Amphoe Mueang Ranong, Chang Wat Ranong 85000, Тайланд

Островът е доста по-малък от съименника си в Южнокитайско море и доста по-малко известен на масовите туристи. Без електричество, без водопроводна мрежа, без високи сгради, без скъпи ресторанти и барове, без пороците на средностатистическия тайландски курорт. Пътеписите на Юри Варошанов ми помогнаха много да открия съществуването на този остров, но най-вече ме убедиха, че това е моето местенце за кратка почивка (специални благодарности на този голям пътешественик).

Островче – край Ранонг, Тайланд

Островче

Андамандско море

е топло и спокойно. Част е от Индийския океан. В него срещу град Ранонг се намират куп малки острови, разпределени по някаква логика между Тайланд и Бирма.

На пристанището в Ранонг, Тайланд

На пристанището в Ранонг

Ко Чанг се е паднал на Тайланд,

което значително улеснява достъпа до него. Привидно е необитаем и потънал в зеленина, но когато се приближихме от западната страна тук там се виждаха къщички и малки комплекси от по няколко бунгалца. Лодката спря срещу една група постройки скрити в гората и ние скочихме във водата, като носихме раниците във високо вдигнатите си ръце. Посрещна ни момче на около 18 години. Попитах за мениджъра. „Аз съм мениджърът“ ми  отговори той с глас сякаш най-естествено нещо на света е хотелски комплекс да си има тийнейджър-мениджър. Покани ни да „влезем“.

Къщичка на о.Ко Чанг, Тайланд

Къщичка на о.Ко Чанг

Бунгалото – о.Ко Чанг, Тайланд

Бунгалото

Комплексът се състоеше от обща част – ресторант и нещо като рецепция разположени на плажа. Зад тях имаше 2 – 3 бунагала директно в джунглата. Те бяха плетени от тънки  пръчки, с малка веранда на входа и прозорци без стъкла. Обзавеждането беше скромно – шкаф и легло с комарници, баня с тоалетна, като „течащата“ вода идваше от резервоар разположен на покрива на общата сграда и бяхме помолени да пестим водата. Електричество имаше само в общата част и само вечерите, когато стопаните пускаха един стар и шумен генератор. Хладилните камери се поддържаха студени с помощта на торби лед, която всяка сутрин им носеха с първата лодка от континента.

Основната храна идваше прясно уловена от морето

и не се нуждаеше от хладилник, но малките ледени бирички бяха най-приятния завършек на тропическата вечер, разбира се в комбинация с най-красивия залез. Денем изследвахме околностите,  обикаляхме плажа в района, къпехме се, плувахме с кану или просто мързелувахме. Вечерите лежахме на дюшеците разположени на една тераса с изглед към океана и се възхищавахме мълчаливо на залеза. Синьото небе постепенно ставаше оранжево, минаваше през огнено-червено, лилаво и накрая се сливаше с морето в мастилено черно. Светлините на стотиците рибарски лодки се палеха в нощта една след друга и в един момент беше трудно да ги различиш от звездите.

Сякаш разбираше нашата потребност от тихо съзерцание мениджърът Але ни изчакваше не много търпеливо и под предлог да ни предложи по още една бира се присламчваше към единствените гости на комплекса. Говорихме с часове – 18 годишен сега , той беше дошъл преди няколко години от Бирма в Тайланд да си търси работа.На място се научил на тайландски, а от туристите поназнайваше елементарен английски. Момчето беше умно и талантливо. Търпеливо ни разказваше за живота на хората по тези земи, но ни слушаше с отворени уста, когато му разказвахме за България и Европа. Интересуваше се, задаваше въпроси, вълнуваше се….

По някое време генераторът се изключваше. Ние лежахме в тъмнината на спокойната нощ на брега на океана, а после се прибирахме в бунгалото. И тогава, останал без компания, Але започваше да свири на китара. Неумело, с прекъсванe. Той дори пееше. И в горещината на тропическата нощ ние разпознахме песента. Над спящата джунгла се носеше „Jingle Bells“…

Залез – о.Ко Чанг, Тайланд

Залез

Последната сутрин допивахме кафето си, когато лодката на хазаите са завърна с първия улов. Морето беше бурно и заедно с рибата мъжът остави и едно малко рибарче, на което му беше станало лошо. Полежахме в очакване на „градския“ транспорт –

сутрешната лодка, която да ни върне обратно в Ранонг,

откъдето да хванем автобуса за Банкок. Почти по разписание се качихме и се настроихме да се насладим на едночасовото пътуване. Морето се вълнуваше и белите гребени на вълните се гонеха към далечния бряг. У мен започна да се надига смътно усещане за тревога. Внезапно моторът на лодката спря. Лодкарят успя да запали отново, но след няколко метра отново настана пълна тишина. Само вятърът свистеше,

вълните блъскаха неконтролируемата лодка,

накланяха я опасно ту в едната ту в другата посока и скоро безпокойство завладя повечето пътници. Облякохме спасителни жилетки, което придаде по-голям драматизъм на ситуацията. „We should go back to the island“ крещеше панически немски турист, но единствената посока на движение се определяше от океана…

Скелет на кораб край пристанището – о.Ко Чанг, Тайланд

Скелет на кораб край пристанището

А, там на кърмата една димяща лула ми даваше спокойствие. И знаех, че в едно фризерче в сърцето на Ранонг ме чака ледена „Singha“. Само мен. И кармата е неизбежна!

Плод, Тайланд

Плод, Тайланд

Плод

Край

Автор: Атанас Черкезов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тайланд – на картата:

Тайланд

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Остров Ко Чанг (Тайланд)”

  1. София каза:

    На остров Чанг по време на втората световна война е имало затвор. Бях се интересувал преди време за този остров, защото в книгата беше описан като хубаво място с добри хора 🙂 За снимки не се бях сетил да разгледам, но виждам, че острова в чудесен 🙂
    Поздравления за интересния материал, който си ни написала 🙂

Leave a Reply