Пасторална Шотландия, приказен Единбург 1-ва част

Днешният пътепис открива нова страница в нашия сайт — това е първият пътепис, написан в сайта от негов потребител. Поздравления за Виолета и нейния кураж! А тя ще ни отведе в Шотландия. Приятно четене:

Пасторална Шотландия, приказен Единбург

част първа

Първото име, което римляните дали на о. Великобритания е „Албион“, заради белите (на латински „albus“) варовикови скали по югоизточното му крайбрежие — мястото, откъдето са проникнали на острова.
А първото, което аз разбрах при пътешествието си из Великобритания миналото лято беше, че там човек винаги трябва да си ходи с чадъра и връхна дрешка. Така както беше насред юли, така температурата падаше на 15—14 С, небето посивяваше тежко, схлупваше се и започваше… да ръси ситно-ситно. Но преди да си се заядосвал на късмета, че си нацелил такова отвратително време, като с магия облаците изчезват, небето става лазурно, всичко започва да искри от свежест, температурата литва нагоре и — хайде пак сваляй якето. Общо взето, този процес се повтаряше почти всеки ден.


Не знам как е през зимата, но

през лятото цяла Велибритания е много зелена.

„Зелените поля на мойто родно място“, (хит на Том Джонс от преди почти 40 години) са истина, да знаете.
Мисля, че ако човек иска да види една страна, трябва да пътува из нея с наземен транспорт, а не да прелита от град на град. Аз предпочитам „на четири колела“ и на някои от снимките ми им личи, че са на скорост и през стъкло.
А знаете ли келтите как наричали тази част от острова, която днес е Шотландия? „Alba“ или „Albany“, което означава „Бели хълмове“. В началото казах, че римляните наричали с подобна дума южната част на Британия. Явно още тогава, въпреки далеч по-малобройното земно население, народите са си заимствували разни думички. Но, чудя се, в случая кой от кого? Може би не съм права, но съм склонна да мисля, че римляните са взели думата от келтите, защото после не възприели тяхното название, а нарекли днешните шотландски земи, които не били римска територия тогава, Каледония. Това станало по времето на прочутия император Цезар. Но да не се отплесвам към древната история на района, а да си дойда на думата.
Минавайки през Великобритания, горе-долу на зиг-заг от юг на север, мога да потвърдя, че като цяло Англия е по-равнинна, а Шотландия е доста по-“нагърчена„.

На север си е направо планинска и богата на езера, за някои от които се носят легенди и даже, знаете, в едно от тях — Лох Нес, се спотайва неуловимо допотопно чудовище. Към Шотландия принадлежат и няколко групи острови: Шетландски, Хебридски и Оркнейските, на които археолозите са разкрили добре запазени следи и артефакти от цивилизация, хиляди години по-стара от римската. Интересен факт, а?
Южната й част е в не много високи, меко заоблени, зелени, зелени, ама зелени хълмове, на места сякаш „наръсени“ с бели овчици, често пасящи в очертани от невисоки каменни огради участъци, на места километрични. Чудех се откъде ли са домъкнали всичките тия камъни, след като наоколо е само трева? Какъв ли къртовси труд е това… А изглеждат, сякаш са наредени от много, много години. Или векове?…

И току изникне някоя като изоставена, стара, сива и съвсем самичка каменна къща, сгушена сред хълмовете, а с очевидни признаци на живот. Или село-градченце зареди червено-белите си къщи сред ливадите недалеч от магистралата…

Единбург, макар и очакван, се появява някак изведнъж.

И за миг те блокира. Защото се разгръща като картинка от приказка. От ония, на Братя Грим — крепост и замък на хълма, а по склоновете и в подножието му — разстлан града.

За историята на Единбург няма да разказвам, понеже не бих могла да кажа нито повече, нито по-различно от това, което всеки лесно може да открие в Интернет. Само ще спомена, че исторически той е бил доста време ябълката на раздора между Шотландия и английската корона, а е ставал и сцена на драматични събития. В по-нови времена е дал на света поети и писатели като Робърт Бърнс, Уолтър Скот, Артър Конан Дойл; умни глави, като Джеймс Уат и Александър Бел, Александър Флеминг… Да не пропусна Агент 007, т. е. кинозвездата Шон Конъри и бившият премиер на Великобритания, Тони Блеър. А сега Единбург е и световна културна сцена. Всяко лято тук се провежда Международният Единбургски фестивал на изкуствата, в който, мисля, вече е имало и българско участие.

Главната и може би най-най-историческа улица, наречена „Кралската миля“, минава през целия стар град — от кралския дворец „Холируд“ до крепостта на хълма. Наречена е така, защото преди по нея е минавала кралицата и дворцовите процесии. Днес? Ами сигурно пак, ако кралицата реши да се качи за нещо до хълма. Дълга е около 2 км

-Tази снимка е „3 в 1“ — „Кралската миля“, паметника на Адам Смит и част от катедралата „Сейнт Джайлс“;

„Кралската миля“ продължава до парка на „Холируд“, който се свързва в единия си край с „Принсес гардън“, която пък е почти по цялата дължина на широката търговска „Принсес стрийт“. А от там нататък започва новият град, в който сградите вече са по-съвременни, усеща се английското влияние и особено Джорджианския стил архитектура. Този архитектурен стил идва от името на кралете с име Джордж от I до IV, през периода 1720-1840-та год. Може да се каже, че най-известният му представител, сър Кристофър Рен /1632—1723/, е стартирал този стил, един вид „английски барок“. Човекът бил отличен дизайнер, астроном и архитект, а освен множеството светски сгради, по негов проект е направена и последната сграда на катедралата „Сейнт Пол“ в Лондон. Преди нея пак е имало катедрала, но тя изгоряла по време на големия пожар в Лондон през 1666-та год. Аз съм видяла доста катедрали из Европа и мисля, че „Сейнт Пол“ е една от най-красивите с прецизно дозираната си пищност и изискана елегантност. Но това е друга тема, сега говоря за Единбург. А новият парламент на Шотландия не знам в какъв стил е, но е една невисока, съвсем съвременна сграда със странна украса

точно срещу

двореца „Холируд“,

който, впрочем, е действуващ и днес — това е шотланската резиденция на английската кралица.

Когато нея я няма, дворецът, с изключение на личните й покои, е отворен за посещение.
Малко практична информация: цената на билета е 10 паунда, а ако е в комбинация с Кралската художествена галерия е 14 паунда; цената включва и аудиогид. За студенти и пенсионери е с намаление. Работното време е от 9:30 до 18 ч. през лятото, през зимата — до 16:30 ч. Последната група пускат не по-късно от 1 ч. преди края на работното време. Има и определени дни, в които не се допускат посещения; те се обявяват предварително на сайта на двореца.
За някои кралски дворци и др. може да се получи добра информация и от тук — www.royalcollection.org.uk
Към Кралската художествената галерия има магазин за сувенири и книжарница за репродукции и снимки, всякакви книги и албуми за кралицата, височайшето семейство и исторически важни личности, за историята и забележителностите; сувенирни чаши с шотландски картинки, вази, фини кожени изделия… Има и други интересни нещица. Примерно, като кукли — характерни шотландски войници, гайдари в килтове на всевъзможни кланове, келтски и викингски герои; Хенри VIII, Дейвид I, Майкъл III, Джеймс II, Едуард, Кенет, Стюърт… Мери, Маргарет… изобщо — на всички крале и кралици, облечени по съответната за времето си мода, със съответната прическа. Лесно се разбира кой кой е — имената им са написани на етикетите. Интересни са и то много. Но са скъпички тия разни специфични сувенирчета… Е да, но откъде другаде да си купиш, например, красива кутия с различни видове шоколади с ликовете на техни кралски височества? Или колекция тоалетни сапуни, направени ръчно и по специална технология, ухаещи на жасмин, виолетки или точно на жълти рози, на които сапуни пише, че се ползват и от… точно така, еди-кой си аромат от еди-кое си кралско височество.
Непосредствено до „Холируд“ има туристическа информация с малка книжарничка. От там може да се получи информация за всичко. Има различни диплянки на поне десет езика и може да си вземеш безплатна карта на стария град, програмата на предстоящия Фестивал на изкуствата или на някой концерт в еди-кой си „хол“. Има и пътеводители на града на допустима цена.

Относно езика

— да, бях чула, че шотланският английски бил много различен, но може би проблема е повече в това, че говорят много бързо. Не, страшно бързо. И слято. Но аз си имах чудодейна фраза, която, при нужда, ми сработваше безотказно навсякъде из Великобритания: „Извинете, аз съм чужденец, бихте говорили по-бавно, моля“. Условието е да го кажеш с безпомощна усмивка и на английски, разбира се. Веднага намаляха оборотите и любезно ми обясняваха веднъж, че и дваж, бавно и полека, докато разбера онова, за което питам.
Вярно е,

шотландците са усмихнати и приветливи,

но пък и в Англия попадах на все такива учтиви хора, откликващи с усмивка. Колкото до прословутото чувство за хумор на шотландците — ами не знам за другите, но май при тях на мен ми беше най-весело. Хич таман не са „дървеняци“

— Този „образ“ крещеше като за световно, разигравайки някакъв скеч на улицата, но щом видя, че го дебна с фотоапарата, моментално ми се включи в една фотосесия. Това е една от снимките му.

— А този с удоволствие откликна на молбата ми да го щракна.

Личното ми впечатление е, че в Единбург сякаш и въздухът му е наситен с история, с личности, със загадки дори… Ако човек се интересува от това, ще трябва да побъде в Единбург може би месец. И сигурно пак ще му е малко.

Продължението:

Пасторална Шотландия, приказен Единбург 2-ра част


Автор: Виолета Софрониева

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

12 Отговори

  1. Панталей пътника каза:

    Разказчето е доста постно и липсва литературен пълнеж. Разказвачката се е постарала,но не е успяла да пресъздаде атмосферата така както заслужава да бъде описана. Прозира едно леко закачливо високо самомнение,което явно има за себе си и познанията си,най-вероятно фалшиво! Историческите факти са доста оскъдни и явно ги е прочела набързо отнякъде. Както и да е,дерзайте,учете се да пишете!

  2. Vili каза:

    Панталей пътника, благодаря за критиката!
    А сега предлагам да “облажите” и попълните моите празнотите с ваш нов разказ, за да видим атмосферата на Единбург през вашите очи и сърце как изглежда две години по-късно 🙂

  3. Стойчо каза:

    @Панталей, щом можеш по-добре да разкажеш – пиши, пращай и ще ни убедиш 🙂

  4. Панталей пътника каза:

    Здравей. Виж сега,може би бях доста критичен.Това което ми направи впечтление прочитайки пътеписа ти е че, в доста случаи споделяш факти така сякаш ти самата си ги открила за пръв път!? Ще спечелиш повече почитатели,ако описваш нещата безпристрастно откъм чувството за оригиналност.Самият стил трябва да е непринуден. Личи си че си емоционален човек и искаш да бъдеш оригинална. Това което описваш в момента и историята трябва да бъдат умело съчетани,а не да скачаш небрежно от история към фотоапарата.

    “Аз съм видяла доста катедрали из Европа и мисля, че „Сейнт Пол“ е една от най-красивите с прецизно дозираната си пищност и изискана елегантност. Но това е друга тема, сега говоря за Единбург”-ето един цитат от пътеписа,който леко отблъскава читателя. “Интересен факт, а?”-това също не място.

    Не парадирай с нищо,просто грабни читателя без да натрапваш себе си.Това е развлекателно четиво.Бъди над себе си и не изтъквай нищо,което би могло да накара читателя да си мисли че го поучаваш,или пък да го караш да се замисли: абе,защо пък сега тази вметка? Личи малко желание да се изтъкнеш.Няма лошо,но това е пътепис,ако сме на някакво състезание да,но тук не! Тук е важен пейзажа,хората,атмосферата, а не ти.Този който пише не е важен.Читателя ще го оцени ако самия материал го грабне. Е това е изкуството! Това имам впредвид!Пожелавам ти успех!

  5. Vili каза:

    Пантелей, за сведение, аз не съм писател. Дори не съм литератор.
    Ще имам евентуално предвид това, което казваш, но само евентуално. Защото смятам, че всеки човек е неповторим. Дори и писателите си имат всеки свой стил на писане и съответно читатели, които го харесват, и такива, които не го харесват.
    Това, което съм написала е моето виждане и моята емоция от Единбург. Иска ми се да вярвам, че ти си имаш своя такава, а не просто се правиш на доброманерен към мен. И защо точно/само към мен?!
    Ето защо, ако действително си бил там, АЗ ТЕ МОЛЯ, напиши свой разказ, илюстрирай го със свои снимки и нека всички видим на практика за какво говориш. Но, ако, де факто, никога не си стъпвал сам в Единбург, нека не влизаме в полемика. Най-малкото не е етично към другите посетители на сайта. О’к?

  6. Панталей пътника каза:

    О,к! Сложих катран в кацата с меда. Искам да ти кажа че тази полемика ще бъде по-добре за сайта отколкото нищо. Видях че няма коментари и реших да се изкажа, да стане по-интересно сайтчето. И без това няма бизнес и седя в офиса и чета какви ли не “произведения” в нета!Криза!
    Е, придържаме се към границата на културния диалог. Не бих си позволил да обидя една дама,макар че май успях!? Не знам госпожа ли ,госпожица ли, ама да си жива и здрава. Аз съм максималист в почти всичко, което правя и като го имаш впредвид значи пътеписа е ДОБЪР! Не съм бил в Единбург и не знам как е там? От пътеписа ти ми се прояснява каква е ситуацията. Едва ли можем българите да живеем там?!
    Протестанти ли са там или католици?

  7. Панталей пътника каза:

    Извинявай забравих…..питаш ме: Защо точно към мен?
    Аз пиша в много други сайтове и в дира и в днес,така че не съм започнал коментарите тенденциозно специално към теб. Ако това те притеснява,спираме. Извинявай!

  8. Стойчо каза:

    Без майтап, ще се радвам да напишеш и ти нещо 🙂

  9. Панталей пътника каза:

    Стойчо,прочетох и твоя пътепис за Истанбул. Сигурен съм че с Вили сте най-малкото приятели. Стилът Ви е доста близък. Има изрази,които и двамата употребявате. Като въпросителното “а?”,при което си представям опулена физиономия! Харесват ми пътеписите Ви! Ако искате приемете малко критика като път към усъвършенстване. Наистина ще напиша нещо. Защо не? Може би скоро.

  10. Стойчо каза:

    мммм, бих се гордял аз да съм авторът на пътеписа за Истанбул 🙂 (ако имаш предвид най-новия, то авторът му е Теодора 🙂

  11. Vili каза:

    Е, добре, Пантелей, ще приема всичко казано от теб като твой си уникален начин за изказване на симпатии 😉 (Защото така ми харесва.)
    И аз се надявам скоро и ти да напишеш нещо интересно тук. Дано не ти мине меракът.
    А ако спазваш неписаното условие за толерантност и мярка, също ще си от приятелите на Стойчо. (“плюнката” ти няма да я коментирам, да ме прощаваш)
    А? 🙂 🙂

  1. 17.05.2009

    […] подозрително. Е, няма как, казах си дежурната фраза (виж в 1-ва част) и всичко си дойде на местата. Жената се усмихна, […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.