юни 01 2009

Моето пътуване до Монако и Монте Карло

Published by at 9:03 under Валя Кирякова,Монако

Преди години по руската телевизия имаше документален филм за Монте Карло и Монако и естествено имаш сюжет и за казиното в частност. Имаше интервю с директора на казиното и единия от въпросите беше: „А Вие кога залагате?“, на което отговорът е беше „Аз хазарт не играя“:-)  (Да не е луд???). Та нека разгледаме града-държава, чиито улици са с толкова гладък асфалт, че са годни за състезания на Формула 1. Приятно четене:

Моето пътуване до Монако и Монте Карло

Монте Карло е част, квартал от Монако.

Казвам го, защото не ми беше много ясно, докато не се порових из нета. Монако е втората най-малка държава в Европа след Ватикана, всичко на всичко 2 кв. км. 2 кв. км. — обаче какви!!!!! Застроено е на склон, като Велико Търново — може би си приличат, ама ако ги сравняваш, гледайки от Луната, че и от по-далеч. Всяка педя е застроена, ако не е застроена, е градина. Ако има педя свободно място — там е засадено цвете, храст, дърво. Но да не си помислите, че не се строи още- колкото и да е странно, се строи. Това, обаче, можеш да познаеш само по стърчащия кран — няма бетоновози, няма прахоляк, няма кал и разбити улици. По невероятен начин се вписват старите красиви барокови вили и новото строителство, включително 25—30 етажни сгради.

Е, за жалост понякога изглеждат и като задушени.

Градините са перфектно поддържани. Първите дни се чудихме как и кога го правят. На третия ден хоп!- видяхме ги — градинарите!!! Изриваха невероятно красивите теменужки пред казиното, пълнеха ги в чували и ги мятаха в едно камионче. Ужас. Обачееее- само след няколко часа там имаше засадени нови цветя.

Монако ни посрещна

с проливен дъжд. Успяхме да уцелим 2 от 15-те дъждовни дни в годината. Нооооо……. това не може да е причина, която да ни накара да си стоим в хотела. Затова пък направихме снимки, каквито не се публикуват из нета — от дъждовния Лазурен бряг.

Много от улиците са просто стълбища. Ама толкова красиви, че с удоволствие ги катериш.

Но… на много места има обществени асансьори и ескалатори, които те вдигаг или свалят от едно ниво на друго. Обозначени са на картата на града.

Веднага щом се настанихме в хотела /към 15 ч/ с мъжа ми грабнахме фотоапаратите и хукнахме в дъжда, тъй като ни предстоеше welcome party и вечеря и…“няма време„. Първите ни впечатления бяха силно дъждовни, много свежи и малко… хладни /в смисъл нискотемпературни/. Но когато очите и душата ти са изпълнени с толкова много красота какво ти пука за някакъв си дъжд!

Параклисът Сан Дево, чието име носи завоя на пистата, който минава пред него.

Яхтите!!!

Това е част от пистата.

Нашето пътуване беше организирано и затова следвахме програмата. Втория ден започна с

посещение в Океанографския музей

— времето около 1,5 часа беше крайно недостатъчно да се насладим дори само на аквариума — онова, което видяхме, бяхме виждали само в научно-популярните филми за живота в морето. Можеш да се забавляваш цял ден или дори повече. Както, между впрочем, го правеха огромен брой хора, повечето с деца. Ако имате възможност, отделете му поне половин ден!!

Малка скоба — понеже съм от Варна, у мен веднага възникна въпроса — а как ли изглежда нашият аквариум и музей?? Не съм го посещавала от когато децата ми бяха малки — т. е. преди 15—16 години, и в спомените ми няма нищо подобно на това, което виждам тук. Чудя се, дали да си причиня това разочарование, да отида да видя как изглежда? Защото знам как изглежда Делфинариума — доста тъжно. Затварям скобата.

Следваше обиколка на стария град, Катедралата, наблюдаване на смяната на караула пред двореца. Обаче…

…ей такива усилия полагаше екскурзоводката. Катедралата я видяхме, но караулът не се сменяше, поради дъжда. Разходката из стария град беше провиране из тесните улички с чадъри… В крайна сметка финиширахме в едно бистро под земята, където пих най-скъпата кока-кола в живота си — 6 евро!

Прибрахме се в хотела в ранния следобед и след като си поизсушихме обувките със сешоара на 5-звездния хотел /хубав сешоар ха-ха / пак поехме под дъжда. Накрая на деня вече лееееко почнах да вкисвам- толкова дъжд не ми понася.

Слава Богу, когато се събудихме на другата сутрин, слънцето се подаваше на хоризонта! Грабнахме пак фотоапаратите и бегом по улиците. За този ден имаше предвидени обяд с европейската група и официалната вечеря, така че между тях часовете бяха пак ограничени.

Не мога да предам с думи очарованието си, а и не мога да публикувам стотиците снимки, които направихме. С мъжа ми обожаваме красивата архитектура, детайлите, и невероятно човешкото излъчване, което имат тези сгради отпреди 2—3 века.

Само няколко снимки:

Казиното, разбира се! Детайл от Казиното.

Докато бяхме в Монако /26—30 април/ беше започнала и

подготовката за Формула 1 на 21—24 май,

което, предполагам до известна степен променяше и облика на града. Около пистата /която е всичко на всичко 3,3 км, правят се 78 обиколки/ се строят мантинели, огради, трибуни. Очевидно всеки кол от оградата и всеки стол от трибуните си имаха точно определено място, което заемат всяка година. Всичко се разставяше в невероятен ред и спокойствие.

По отношение на прехраната

— най-достъпни са пицариите — 15—20 евро за пица /нищо общо с „богатата“ българска пица, е на някои места, де/, 8 евро за 0,5 л бира. Малки магазинчета за храна не съществуват — само Карфур в един от търговските центрове, където цените са си съвсем нормални, да не кажа по-ниски за някои някои стоки от тези в България.

Пазаруване??

Не си падам особено по обикалянето на магазини, но и не мисля, че Монако е мястото за средностатистическия българин, като нас. За голяма моя изненада в съседство на хотела ни, сред Prada, Bvlgari, Celine, Cartie и други такива, имаше доста голяма Zara, откъдето взех по някоя „парцалка“ за дъщерите.

Четвъртия ден беше отдаден на

екскурзия до Ница и Шато дьо Беле,

имение отпреди 7 века, производители на вино, със сертифициран произход.

Ница е един очарователен град, който видяхме за много кратко и сме си обещали да посетим специално.

Пътя до Ница преминахме по средния „корниш“ на отиване и по долния — на връщане. Корнишите са три панорамни пътища по склона. Най-долния върви изцяло между вилите край брега и се наслаждаваш на красотата им. Междинния разкрива невероятни гледки към морето — е, няма такова синьо!!! По най-горния ще минем следващия път, когато пътуваме в района. И тогава непременно ще сме с кола, която да ни дава независимост и за повече време.

Е, както знаем, и хубавите неща имат край. Отпътувахме омагьосани и още сме. Събуждаме се сутрин и си разказваме кой къде е бил в съня си. Разказваме на приятелите си, показваме им снимките и го преживяваме отново и отново.

Дано и на вас съм предала частица от емоцията си!

Автор: Валя Кирякова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Моето пътуване до Монако и Монте Карло”

  1. Lora Nielsen каза:

    С удоволствие изчетох разказа Ви за Монако. Снимките Ви са прекрасни! Много ценна информация сте споделили – като цените в Карфур и тези в ресторантите ( уау – 6евро е много за кола:). Определено ми помогнахте да избера най-подходящото време за посещение на тази минатюрна страна – смятам, че октомври е много подходящ месец за целта, защото врмето все още е меко, цените на хотелите са спаднали значително, а и няма тъпли от туристи:) Отново – благодаря Ви за разходката до кралството на лукса в Европа;)С пожелание за много пътешествия по целия свят!

  2. Благодаря Ви за приятно поднесената информация! Написана е много увлекателно и съчетана с красиви снимки! Беше ми много интересно , защото тази година ставаме на 50 години с жена ми и сме решили наесен да посетим Хърватия, Словения и най- вече Италия! Дано да съвместим и посещение до Монако, където не сме били още! С пожелание за много вълнуващи екскурзии по света, щото това ни остава – един път се живее!

  3. Valya каза:

    Радвам се, че ви е харесал моят много кратък разказ.
    Дано имате едно хубаво пътуване. Ние бяхме за кратко в Ница и сме решили следващия път да отседнем там, като изходна точка към Кан, Антиб и пак Монако!
    В Словения съм била много пъти – онова, което не бива да пропуснете, е пещерата Постойнска яма – четвърта по големина в света – невероятно красива. За съжаление снимките ми от там са от додигиталната епоха и не са сканирани.
    А Италия……това е мечтата ми, била съм все за кратко.Непременно да разкажете после.

  4. zina ilieva каза:

    Този август бях в Монако,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,нямам думи от излъчването и магията на града-държава!!!!!!!!!!!!!!!!Няма да преувелича , че още сънувам мириса , слънцето , морето!Няма такова синьо!
    А за Ница: очарователен , красив , подреден , чист , гостоприемен град!

  5. Валя каза:

    Ние продължаваме да го преживяваме това Монако, макар да мина повече от година ….. Наистина е магия….

  6. любка георгиева каза:

    Радвам се заедно с вас за снимките който сте показали,тоез Монако…Нещо невероятно посещавам го често винаги почти когато съм в Италия, там от 18 год. живее дъщеря ми. Посетете и Италия …Лаго ди Комо,лаго ди Леко,невероятна гледка имена на градове и езерата до тях.Посетете ако можете Швейцария на 70км.от Милано Лугано също невероятно красиво..На път за Монако дано да сте спряли в Сан Ремо за Алпите и ……….Приятно пътуване.

  7. юлияна иванова каза:

    наистина сте уловили духа на Монако……..а аз съм влюбена в Ница и ми се иска да живея там, но може би в някой друг живот…..била съм там 2007 год. и все още разглеждам снимките си и филмите, които съм заснимала с малко тъга и носталгия.
    много е чисто, спокойно и впечатляващо.

  8. Димитър Стоименов. каза:

    И кое му е хубавото на Монако? Една скала по улиците, на която не можеш да караш дори велосипед. Пренаселена теснотия и ГИГАНТСКА скъпотия, държава не на милионерите, а поне за супер мултимилионери и милиардери! И каква е толкова
    красотата на градините им, та те са изкуствени за Бога…всичко е фалш, както и в самата измислена държава. И кое е по-добре естествените поляни и ливади на нашите планини или онзи фарс?!
    Отговорете си сами.

  9. Mademoiselle каза:

    Монако впечатлява – мен лично ме впечатли с презастроеността си и контраста между стари и красиви и нови многоетажни, но далеч не впечатляващи с красив външен вид, сгради. Чисто и подредено е, спретнати градинки. Лъскави коли, скъпи хотели, магазини на най-скъпите марки. Транспортът е редовен и чист, помислено е за удобството на жители и туристи – асансьорите са голям +.
    Ница – не знам колко чист и подреден, спокоен и очарователен е бил през 2009-та година, но през 2017 аз не мога да свържа този град с нито един от посочените епитети. Изключително мръсен въздух, мръсни улици, натоварено движение, тротоари и улици, до такава степен маркирани от кучета, та чак да те е гнус да ходиш.

Leave a Reply


Switch to mobile version