апр. 25 2016

Камино де Сантяго – По стъпките на пилигримите

Емил днес ще ни води по Пътя към Сантяго – приятно четене:

По стъпките на пилигримите (Камино де Сантяго)

Не съм религиозен , просто обичам природата. Пътешествията са моята страст. Може би съм пристрастен към онова особенно чувство което ме спохожда преди да тръгна нанякъде. Ей така,  просто раничката, якето и замечтаният поглед. Онова нейзвестното…  така близо но и така далеч. Но…  стига заобиколки. Да се впуснем в приключението. /За да ми върви мисълта по-гладко и за да си върна спомените по подробни пийвам Сайдер…  ха наздраве! За блясък в очите и шум в ушите!

Полет до Тулуза – Камино де Сантяго Полет до Тулуза – Камино де Сантяго

Пролетта на 2015…  замириса на „зелено“. Природата се събуди, „разсъни“ се и човечето в мен,  което казва „Емо,  на път“. Живея в Лондон , работя на две работи…  и реших да си взема 4 месеца почивка…  и да хвана дивото :).

На 27 Април си долетях в България за 30 тия рожден ден на сестра ми. Постоях два месеца. За мен България си е диво място. В края на Юни литнах към  остров Тенерифе – да си почина малко от почивката в България. Да,  лека тафтология…  но буквално и преносно –  в България вече не може и да се почива…  с тези нови законопроекти за караваните ,  къмпингуването и отдихът на открито. В представите ми Тенерифе беше остров с много зеленина…  Да!…  Да!…  ама НЕ!.  Леко пустинен ,  полу Лунен пейзаж. Хотели не обичам , затова бях решил да прекарам нощите на 5 те дни, който щях да остана на островът на плажът. Един такъв широк и гостоприемен с фин пясък. Имах някой друг сандвич в раницата –реших на сутринта да се занимавам с търсене на магазини.

Пристигнах късният следобяд. Туристи навсякъде – нормално в разгара на сезонът е. Когато погледнат на северозапад – я!  Върхове планински обвити в облаци. Красота. Времето – не много жежко.  30º С  през деня,  около 17º С през нощта.  Слънчеви, безоблачни дни. Летяха бързо като гларуси разперили криле,  носени от поривите на вятъра по време на буря. Настаних се на плажа на един шезлонг.  По обувките ми имаше пясък и част от него се разпиля по бялата пластмаса на шезлонга.

Към мен се приближи един младеж и ми каза „Порфавор“ Ето го – поредният заблуден 🙂 от на вид италиано –  испанският ми  тен и визия като цяло. Казах му:„Инглиш плийз“.  Като цяло в Испания английският език не е на почит и не се изучава масово. По тази причина си помислих , че с идалгото ще е трудно да се разбера. Дето се вика „мухабета невъзможен“. Оказа се. че е учил и то на добро ниво език – работи на плажа,  занимава се с шезлонгите и чадърите и му се налага да комуникира с чужденците. От дума на дума,  разказах му кой съм и за какво се боря;) Сприятелихме се. Работил нощна смяна на плажа – събира/разпъва/ шезлонги и чадъри и почиства района от фасове и други боклучета. Всяка вечер го навестяваха приятелите му , пийвахме, хапвахме, някой от тях си правеха кеф на душата с джоинт – че.

Една подробност – в Испания и по техните островченчен ца е позволено и законно в къщи да отглеждате до 4 растения марихуана и да си пушите  у дома. НО…  изкушите ли се да запалите вън и ако ви хванат…  това не е хубаво…  свършва зле,  сещате се! През денят ходех сутри преди да е напекло до магазина,  купувах си плодове, вода и нещо по стабилно за обядо – вечерята.

Открих нудисткият плаж/ не много отдалечен , но за сметка на това каменист…  човек или трябва да е доста пълничак или да си носи картон за да не му се наръби тялото от камънака. Аз имам почти перфектно тяло,  леко клонящо към кльощавост. Нали съм интеуигуентен – търсен по едри камъни, слагах ги в основата, получаваше се нещо като каменен матрак /поне беше плосък/ и отгоре си постилах хавлията си. Не беше идеално лошо. Даже се търпеше. Прекарвах предимно времето от 10 до 12 на припек…  по без нищо/по „фантазия“/ отпуснал се на ласките на слънцето, вятърът и приспивния шепот на морето.

След 12 ставаше жежко/задушно даже / и отивах под сенките на пламите да играя петанка с френските старчоци. Забавни хора ,  в компанията на който следобедите изтичаха като пясък между пръстите. Повечето бяха пенсионери, купили си имот извън градчето прекарващи ежедневието си в плажуване,  покупки,  игри с приятели и екскурзии. Дойде денят да отлетя. Последният ден младежът от плажа ме покани да ме разведе из островът. Взе колата на шефът си= черно BMW  кабрио,  караше бясно и опасно J. Помислих си…  „този тренира за участие в next episode  на  Fast & furious.“

После напазарувахме, сготвихме в тях/живее под наем в апартамент в кооперация с още няколко младежи /Изкъпахме се в общия за живущите в кооперацията басейн и следобяд ме закара до летището.  Полет…  до

Тулуза

Ще ме попитате „Защо Тулуза?“. Този френски град е една от точките от маршрута на „Пътя на пилгримите“. За тях няма да ви разказвам. На който му е люботино – да пита „бай гуугъл“. По принцип минава по живописни места,  започва от едно малко китно селце /Le Puy en Velay/ разположено на 100 км юго западно от Лион , гушнато в прегръдките на  планините.  https://www. google. co. uk/maps/place/Le+Puy, +%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F/@45. 0284087, 2. 7764932, 8z/data=! 4m2! 3m1! 1s0x47f5fa4041a0c829:0x4093cafcbe7fa70

През илюминаторите на самолетът спускащ се в заход с „въртележки – спирали“ за приземяване забелязах, че почти всяка къща в покрайнините на Тулуза има басейн. Да!  Не се изненадвайте, френското лято понякога може да е много горещо. И така бързо минаване през паспортен контрол. Следва автобус до градът и намиране на църквата от която мога да получа подробна информация за маршрута стъпка по стъпка. Вечер е. Храмът е затворен. Сядам, по лягам на една пейка , завивам се с якето, гушвам раницата , затварям очи и се унасям.

 Камино де Сантяго  Камино де Сантяго

На сутринта към 5 съм се събудил,  още ми беше замаяно. Започнало да е се развиделява. Леко приказно – вълшебна мъгла ниско се носи над земята в църковният двор…  идилия обезпокоявана от песента на птичка чуруликаща в клоните на близките дръвчета. Към 6 часа „дрън – дрън – дрън“ оповести изминаването на още един час. Търкулнал се в историята.

Станах,  протегнах се,  прозях се. Поразтъпках се и се приближих до входа. Беше отворено. Влязох и потърсих някаква табела,  оказваща къде е мястото,  където мога да получа информацията от която се нуждаех. /Последните 5 години всяка година между 200 и 250 хил.  души изминават пилгрим маршрута.

http://bg. mycaminoin2weeks. com/wp – content/uploads/2014/01/IMG_1228 – re. jpg

https://bg. wikipedia. org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%8F%D0%B3%D0%BE

Получих картата която щеше да ми е помощник в следващите 1 – 2 дни и с бодра крачка напред започнах да следвам знаците ,  обозначаващи маршрута.

В големите градове е трудно да се ориентирате, знаците са на по-големи разстояния. Два – три пъти губих следата и накрая съвсем изчезна. Или поне аз не можах да я открия. Както и да е.

 Камино де Сантяго  Камино де Сантяго

Имах план „Б“. Да следвам втори маршрут. За да стигна до началото му повървях 4 – 5 часа извън заплануваното. По принцип като ориентировъчно километри за изминаване на ден си бях набелязал 25. Да не се юркам много –  все пак трябва да е и приятно :). Следобеда хванах упорито вярната следа и не я изтървах. Исках до вечерта да напусна градът. Към 8 вечерта бях в крайните квартали. Свечеряваше се и мъдро и отговорно реших да остана да нощувам в храсто – треволяците в близост до блокчета кооперацийки от наш тип. Видях в спускащата се нощ знакът табела на Л! Да, и на сутринта в 7 след отварянето планирах да си попълня запасите и да продължа към едно малко селце,  следващо място от маршрута.

Заспах бързо – изминалият ден беше динамичен изпълнен с много ходене, потене ,  лутане. На сутринта поех към селцето. Прекрасно утро – ароматно, леко облачно. Към 10 вече бях се потопил в атмосферата на шир от поля, равнини, малки горички и храсталаци. Провинция, красота! Една такава…  уединеност, свобода и безграничие ме беше обзела и се разливаше, течеше по вените ми.  Изпълваше съществото ми с удовлетворение от изпълненото откъсване от навалицата в Лондон.

Първоначалния ми план беше да измина разстоянието от Тулуза до Сантиаго Де Компостела е грубо около 988 км. Имах намерение да прекарам в пътешествие времето от 6. 07. 2015 до 31. 08. 2015/тогава беше полетът ми от Мадрид до Лондон//55 дни/ и средно се падаха по около 18 км на ден. При дневен преход по 6 часа на ден е около 3 км за час. Теренът в началото е равнинен и на ден лесно се изминават 25 – 30 км. В планинските преходи е по трудно – нагоре… надолу. Не на последно място аз тръгнах за приключение и близка среща с природата а не да се надпреварвам , пъшкам и потяJ. Градчета /точки за почивка и пренощуване/ са на средно около 25 – 30 км едно от друго. Раницата ми тежеше около 10 кг /с математическа точност бях събрал/добре де… натъпкал следното – 2 чифта дънки, 2 ризи, 2 чифта чорапи и слипове, 2 тениски , 300 гр. сурови фъстъци, 3 л. Празна бутилка от минерална вода, която бях напълнил с мюсли и микс ядки/за всеки случай ако се случи да загубя пътя и се залутам някъде за 2 – 3 дни/запас/J и 2 литра бутилка вода която стоеше вън от раницата/. В по-големите има туристически офиси, от който можете да получите по-подробна информация и упътвания. Аз ги използвах за да използвам контактите да си заредя телефонът и wi – fi за връзка с светът.

С получената карта и с ориентировъчната маркировка напредвах през поляни, долини и малки горички. Красота! Ето , че се смрачи а аз се намирах в средата на нищото –  по точно това нищо беше нещо и се нарича поле с слънчоглени. Навлязох към средата му, поотъпках малко района колкото да има място къде да си постеля и да легна. Свих се на кълбо , повъртях се малко от плешка на плешка и не след дълго съм заспал. Спах неспокойно, будих се на няколко пъти.

Закусих сутринта и поех напред

Денят  – 2-ри беше облачен , прекрасно време за преход. Обикновено през слънчеви и топли дни спирах да почина между 13 – 16 часа. Французите са гостоприемни – понякога, когато ми свършеше водата доближавах някоя къщурка, казвах „Бонжур, акуа севвупле! „ и си подавах бутилката. Не знам дали ще повярвате, но по време на преходът не забелязах никъде замотан в храсталака торбичка или друг боклук. Едва ли някой почиства… просто хората пазят чисто и събират след себе си боклуците! Вечерта замръкнах в един царевичак J. Отчупих няколко стебла, поставих ги на земята все едно ще си строя сал, постелих си на тях и си легнах. Следният ден беше доста жежко. Още от сутринта!

Към 11 часа достигнах едно градче/доста оживено/ –

Марсиак

Открих туристическият офис, взех карта , която щеше да ме води следващите 2 – 3 дни. Проверих прогнозата за времето. Прогнозата беше… тип „очаква ви сауна“ 🙂 40ºС към 14 часа. Взех решение да прекарам деня в селцето, да си напазарувам и да отпочина някъде под дебела сянка. Късмета беше с мен –  в офиса ми предложиха брошурка, в която местните хостели или къщи за гости са оставили адрес, телефон и цена на нощувката. Гърбът ми имаше нужда да бъде поглезен малко и да преспя в легло. Реших да потърся местенце, където да отседна късният следобед като захладни. Видях на местната карта къде е паркът и се насочих на къмпингувам там. Забелязах хора по бански и ми хрумна гениална идея. Казах си.. ”Емо… тук наблизо трябва да има басейн или езерце. „Да , открих го – басейн. Платих си входът , сложих си бански/носех си за всеки случай! / , заключих си нещата в предоставено шкафче и се отдадох на редуващи се водни и слънчеви бани… разтапях се от удоволствие. Към 6 привечер се запътих към центъра на градчето, открих една от къщите за гости и останах да спя там. Нощувката + закуска беше 17 евро. Бях сам в стая, имаше голяма градина с шезлонги и изпратих на един от тях този така горещ/не и за мен 😉 ден.

camino de santiago - Камино де Сантяго camino de santiago - Камино де Сантяго camino de santiago - Камино де Сантяго

Сутринта станах към 6 и поех на път. Следващите няколко дни предстоеше бродене из гори и чукари. Пиренеите бяха все по-близо и по близо. В далечината се открояваше могъщата им снага. Прекланям се пред планината, въобще обичам природата, чувствам я близка, като дом. Следобеда свърши планинската част и отново бях в по равнинна. Следвах знаците но на места не бяха много ясни. Забелязах и друга маркировка, която си приличаше с тях. И изглежда съм започнал да следвам нея, отклонил съм се от правилният път… и установих че съм „по средата на нищото“ . Не се паникьосах много – от България съм… все пак и тя е… „в началото на нищото“ .

В далечината забелязах отблясъци и ми проблесна мисълта, че това са автомобилни стъкла. Следоватено там е пътя и връзка с циливилизацията 🙂 За да стигна до пътя обаче, се оказа че трябва да преодолея няколко препятствия, едно от които се оказа сериозно. Първо тряваше да премина през поле с особенна рохкава почва, под която явно бяха копали къртици или слепи кучета или… кой знае какви създания… хоп 2 крачки… 3 тата затъване… хлът тук… хлът там. Отне ми 15 мин да прекося около 300 м. по права линия. Не стига товаq ами и коренищата и стъблата на някой царевици бяха неизвадени и сериозно си бодеха. Достигнах до по-сериозното изпитание, краят на мъките не беше близо.

Един напоителен канал с ширина около 6 метра – трябваше да преодолея. За скок… помислих само за секунда, но бързо изгоних тази глупава мисъл. Това са си 6 метра, не е локва по време на дъжд. Хрумна ми, че някъде би трябвало френските фермери да са поставили нещо, което да помага да се мине на другия бряг.. я мост/де късмет! / я някоя по-дебела греда. Повървях малко и в двете посоки… евалла – дървена греда, широка 7 – 8 см. Мечка страх… мен… не страх… ползвах да се хвана за клони за близките дървета, надвесили услужливо клони над канала и успях… ето ме на другия брях. Теглих една… дълга… въздишшшш – ка. Повървях още 100-тина метра и излязох на пътя. Видях една табела, която казваше , че… да наистина съм се отклонил от пътя – не доста, но достатъчно – 10-ина км. Гледах картата, видях къде съм, но за по-сигурно за да предотвратя евентуално следващо омотванеJ реших да питам за посока в една къща кацнала на близкото възвишение. Близко, близко… колко да е близко! Само крачетата ми знаят/този ден бях изминал малко над 30 км и усещах признаците на идващата мускулна треска. 20 мин пъплих нагоре по хълма. Е… стигнах, беше вече почти 20:30 , малко преди смрачаване. Обясниха ми по картата и със насоки с ръка накъде да вървя, за да „вляза в превия път“ . Благодарих, усмихнах се уморено, затворих очи, поех дълбоко въздух и с бърза крачка/по нанадолнището/ се хвърлих/предизвиках себе си/ да измина 8 км. Който ме деляха от малко селце/мислех да пренощувам там/ за 1 час/толкова оставаше – 2130/ докато се спусне пълен мрак и стане невъзможно да се върви/няма осветление по шосетата в райони между малките селца/. Поне за късмет открих маркировката на пилигримите и беше само по шосето. Колкото и да бързах, знаех че е невъзможно да измина 8 км за 1 час. Нормалното ми темпо ако не съм уморен е около 5 км , трябваше да притичвам, а бях уморен.

camino de santiago - Камино де Сантяго camino de santiago - Камино де Сантяго

Вървях докато се стъмни достатъчно, че да не видя къде ходя и се спрях. Реших да нощувам в полето. Сламата беше събрана на бали… едни такива големи, кръгли/не като нашите малки и паралелепипедни. Опитах се да мръдна няколко бали… бяха ужасно тежки. Е, примирих се, постлах си между двете най-близки. да ми служат като завет , завих се. С – с – студено ми беше/нощта беше ясна и беше не повече от 6 – 7ºС.

Заспал съм от умората, даже и от студа да не съм могъл. Към 3 се събудих… нужди! 🙂 Небето беше едно такова черно, по-черно не съм виждал. Звездите много ярки и сякаш много ниско до мен… Я съм се пресегнал… я съм сграбчил опашката на Малката мечка 🙂 И една тишина – гробовна! Втресе ме, легнах и съм задрямал.

В 6 се събудих, поех почти притичваики… на прибежки към селцето да намеря нещо топло за пиене. Открих едно кафене. Отваряше в 8 ч. Погледнах си часовника умоляващо, дано показва някакъв час не много далечен… уффф… беше 7 ч. Тези мързеливи стрелки… не са залепнали. Реших да изчакам , можех да убия за нещо топло. Найсе – отвори, влетях като на пожар, изчаках 10 тина мин. Мммм – топъл зелен чай с мед. Елексир! Когато се покаже слънцето се стопля бързо.

camino de santiago - Камино де Сантяго camino de santiago - Камино де Сантяго

Този ден привечер приближих едно градче и реших да остана да нощувам в покрайнините. От един двор огромно куче/добре. че се оказа не гладно/вечеряло :)/ и не му се вместих в менюто.. та това ми ти четириного – с много умен поглед ме последва. Вървя… вървя… след мен може би 1 час. Не знам какви мисли са „прилайвали“ в главата му, но на няколко пъти му сочих пътя обратно и му казвах с леко насърчителна интонация „Иди си дом!“ … не пожела и толкоз. Мръкна се, навлязох в някакъв висок царевичак. Над 2. 5 метра бяха стеблата… Помислих си „Баси джунглата!“ Очаквах от някъде да изкочи бенгалски тигър и да се сбори с моят приятел – кръстих го ‘Нахалчо’. Такова си беше това куче. Не ми се спеше пак в царевичак. Беше тъмница – но продължавах с надежда да свърши тоя шубрак. Ех… край… Една поляна ми се изпречи. Няколко крачки и си легнах в ниската трева. Кучето, до мен. На кълбо.

На сутринта към 5:30 –развиделяване се събудих – нямаше го. Олекна ми – дано се е прибрало милото. Този ден предстоеше да навляза в

Пирeнеите

Красота… върхове обвити в облаци.

Къщичка – camino de santiago - Камино де Сантяго

По пътя си много рядко срещах пътешественици. Един ден двама професионално екипирани приключенци ме срещнаха. Отиваха в противоположната посока. Разменихме някоя дума на английски. Те бяха холандци. Погледнаха обувките с който бях – използвах маратонки за бягане Адидас 360 adipure. Носеха планинарски обувки. Единият ми каза, че съм оптимист. Отвърна му, че съм реалист, понеже са много удобни, леки, все едно бяха част от краката ми. Нямах мазол или пришка а бях изминал доста километри. Използваха също метални щеки за опора при придвижването. Аз ползвах една дървена сопа с която ползвах за подпиране и да плаша змиите. Влечуги не срещнах, само лисици и зайци от време на време прошумваха из храстите.

Пътеките бяха добре маркирани. В един момент придвижването стана трудно и опасно/поне за мен – това беше „кръщението“ ми в бродене по планински чукари/. Пътеката се оказа широка не повече от 50 см. От едната ми страна – отвесна назъбена скала. От другата урва в края и река. Нещо ме „хванаха лудите“ и реших да си кача адреналина. Започнах буквално да тичам по тази пътека. Факт, който допринесе също за това да“ скъсам синджира“ на неразумността си беше че започна да се смрачава. Положително не исках да замръквам, още повече да нощувам на такава тясна пътека в планината.

В крайна сметка поетия риск си заслужаваше – достигнах до долчинка, дори видях светлинките по прозорчетата на селски къщурки. Ускорих крачка/по-скоро бягането си за да достигна по-бързо до селото. Като „бонус“ открих малка изостана къща в началото на селото. Реших да пренощувам там. Имаше 3 здрави стени, другата беше малко посрутена… но вършеше работа. Поразчистих малко подът. Имаше слама, клони, ръждясали ламарини и няколко дъски. Направих си нещо подобно на матрак от дъските. Разслах отгоре им сламата и клонките. Постелих си одеялото – почти хотелско легло. Хотел не с 5 а с много звезди/имаше отвор на покривът и виждах черното небе отрупано с звезди/. Почнах да броя. Не знам до колко съм стигнал, но е имало резултат.

На сутринта се събудих от звънците на стадо крави, който прекосиха наблизо.

Беше 5 ти ден от пътешествието ми. Извадих картата и изчислих грубо, че съм изминал около 100 км. Чудесно! До границата с Испания оставаха приблизително 15 км. Денят беше облачен, не много топъл но ми предстоеше само изкачване. Мислех да приложа тактика/катеря 1 час, после почивам 15 мин. Нямаше селца или градчета от където да си долея вода. така че трябваше да разпределя 2л. с който разполагах.

Реших да изпивам по половин литър след всеки 5 изминати километра. В началото напредвах бързо. След обяд към 18:00 часа ми оставаше само още около 1 – 1,5 км. Щях да успея преди да падне мрак – 21:00 часа да достигна някое испанско селце /имаше едно на 4км – поне това показваше картата/.

64220 Saint-Jean-Pied-de-Port, Франция

В 18:3о ч. прекосих символичната граница. Седнах да си почина

с единият крак, стъпил в Испания с другия – във Франция

След 30 мин отдих поех към селото. Пътеката беше по нанадолнище и за около час достигнах до селото.

Контрастът между франсетата и „идалговците“ е ясно изразен

Французите са малко по-сериозни/по-„дръпнати“ /. Испанците – темпераметни, пъстро облечени и усмихнати. Колкото и да се опитах да не бия на очи, всички ме зяпаха. Открих зелена местност в близост до центъра и реших да пренощувам там а на сутринта да поема рано през планината. Забелязох преплетени клони между 3 близки дървета – изглежда хлапета са се опитвали да си строят къщурка. Използвах „опитът“ им като основа и достройх убежището си.

Сутринта станах рано, преди изгрев слънце – исках да измина 15 -тина км преди да е „ударила“ жегата след 13:00.

Като цяло в Испания е по-топло от Франция и между 13:00 – 16:00 часа е препоръчиелно да се стои на сенчесто и проветливо място. Във Франция беше по-равнинно, но даже и в планината самите пътеки и настилката позволяваха по-лесно преминаване. В Испания жегата, прахоляка и малките камъчета затрудняваха придвижването. Буквално бях като изстискан този ден. Замислих се и реших да продължа до следващото градче – Хака, да остана да пренощувам там и сед това да се кача на автобуса за Сарагоса. Да прекарам там ден в обиколка и да ида в Барселона/евентуално да остана там известно време/. Бях там преди време и останах с много добри впечатления. Ето – имах си план!

Достигнах

Хака

– красив град с зеленина и замък  –Цитадела от 16 век. Останах да нощувам в единият ъгъл, където се събираха крепостните стени. Преди е имало ров с вода около крепостjа, който сега е пресушен, поставена е трева и по полянките около крепоста живеят, пасат и спят 😉 стадо сърни – атракция за туристите и „магнит“ за малчуганите. Пренощувах като принц/но извън замъка/.

Haka (Хака)– camino de santiago - Камино де Сантяго

Сутринта – автогарата, автобусчето…

Сарагоса

Град в който модерно и средновековно се преплитаха. Автогарата е огромна – човек лесно може да се изгуби. Хванах автобус до центъра и се разходих подробно. На обяд стана топло, даже горещо – 36 – 37ºС. През града минаваше река и реших да ида до нея и да прекрам там жежкия следобед. Беше прохладно – излегнах се и придрямвах и гледах семейство патки –даваха урок по плуване на малките. След 16:00 посетих туристическия офис /проверих си @, Ф Б, прогнозата за времето за следващата седмица за Барселона. Вечерта отидох до автогарата за да отпътувам за Барселона.

Saragosa (Сарагоса)– camino de santiago - Камино де Сантяго Saragosa (Сарагоса)– camino de santiago - Камино де Сантяго Saragosa (Сарагоса)– camino de santiago - Камино де Сантяго Saragosa (Сарагоса)– camino de santiago - Камино де Сантяго

Билетите за късния автобус бяха свършили. Купих си за 7 сутринта и задрямах на една пейка. Станах към 6, освежих се, намерих стоянката на автобуса. Настаних се, подремнах пак и към 11 ч – навлязохме в градския трафик на

Барселона

Въпреки навалицата и пъплещите като мравки туристи съм влюбен в този град. Даже го обичам! J. От всеки ъгъл дебне приключение. От автогарата отидох да си напазарувам някой неща. После тръгнах към една местност, наречена https://bg. wikipedia. org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B6%D1%83%D0%B8%D0%BA

В тази местност има гориста местност и е усамотено и тихо, въпреки че в близост минава един много натоварен туристически маршрут от обиколката на града. Туристи ходят там рядко, по принцип да се „помляскат“ и „понатискат“ в романтична атмосфера. Провеждат се и пикници с електронна музика. / http://barcelona. piknicelectronik. com/

Барселона – camino de santiago - Камино де Сантяго

Достигнах до местността, беше късен петъчен следобед. Реших да използвам естественият завет на една канара и я изпозвах се стена на бърлогата си. Останалите стени подобно на Илия/аз не си правех килия/ и цялостното уютно огранизиране на вътрешната площ ми отне около час. Гледал съм почти всички сезони на „Сървайвар“ но не използвах много от наученото. Не исках да копирам никой, имам си свой стил. Раницата с „ценностите“ си скрих под една скала и разхвърлях наоколо небрежно клони. Метнах се в парти дрехи J и тръгнах към плажа, където са голяма част от нощните клубове/места за танцувални мероприятия и социализация/. Плажната ивица е много добре отганизирана. Площта на шезлонго – чадърите под наем е под 40% от общата площ и има достатъчно място за свободно плажуване и игри. Има изградени площадки с фитнес уреди, маси за тенис, игрища за плажен волейбол. На 200 – 300 метра по плажа има тоалетни с душчета до тях. По плажа има и места с free wi – fi.

Установих, че Петък и Събота плажът е пълен с туристи от Франция, Италия и Англия. Посетих един клуб, потанцувах, пийнах – до сутринта. Партито се вихреше на открито под звездите. Близо до бара имаше игрище за волейбол и в един момент част от посетителите/аз също/ се присъединихме към „играещите“ туристи. Поставих играещи в кавички, защото доста от играчите бяха замаяни – кой от емоции, кой от алкохол… та беше хаотично. Помняq че имаше повече от 15 човека в едното поле и топката не се задържаше много във въздуха. Пада веселба. Времето лети бързо, когато си прекарвате добре. Това го знае даже всяко дете 😉

Да, живеех в гората

Тъй като не разбирах испански когато посещавах библиотеката за да заредя телефонът си, разглеждах само картинки като дивак 🙂 Перях си дрехите в мивките на тоалетната в един Мол или в мивките на тоалетните по плажа. Времето летеше неусетно. Ежедневието ми беше copy/paste но понеже имаше много слънце и красиви девойки наоколо не се гмурнах в спиралата на отегчеността. Ставах към 7 часа, притичвах до плажа/около 3 – 4 км/. Докато не е напекло правех упражнения на уредите. Към 11:30 ч. Отивах да си купя нещо за обяд. Хапвах, после в библиотеката до 14 ч. После дремех на сянка до 17ч. и примижвах мързеливо. След 18ч отивах да гледам плажен волейбол а по късно посещавах изградените съоръжения за каращите скейтборд и БМХ който изпълняваха трикове мятащи се нагоре надолу. Вечер след 19:30 отваряха клубовете по плажа. Когато ми се доспеше/обикновено към 23 часа поемах по стръмнината към горичката, където беше къщичката ми. Около полунощ си бях в леговището.

Един следобед както си седях и зяпах волейбол, изотзадзе чух

„Холааа… палиис“ /здравейте… полиция/

и после последва нещо на испански. Обърнах се – някакъв цивилен ми размаха значка. Казах му с усмивка „English pelase“ /Английски моля. / Искаше документите ми за самоличност и ме помоли да изсипя съдържанието на чантата си пред него. Изтъркулиха се 3 кайсии, бутилка вода, телефон, зарядно и портмоне. Каза, че са ме забелязали от известно време, че всеки ден ходя да гледам волейбол, че съм се шматкал по плажа. Пита ме дали съм отседнал в хотел. Отговорих, че живея на улицата, турист-нетрадиционалист съм и се наслаждавам на хубавото време 24/7. Тогава от негова страна последва/адски тъпият според мен въпрос/”Защо имате телефон?! ”/

Отвърнах: „Като съм бездомник… какво пречи да имам телефон! Имам приятели, семейство, даже Фб  😉 “

Оставиха ме на мира, не ме занимаваха повече. Аз съм си кротък – на никой нищо лошо не правя, добра душица. Знам, че челото ми е малко и такъв надпис не може да се събереJ. Купих подаръци на близките си за спомен. Един от даровете беше в малка кутийка, чуплив и за практично реших да го сложа в пластмасова чаша, която намерих близо до място, където правеха хаус парти пикниците/ *де беля J… стана/

Денят „Х“ дойде! На другият ден късно вечерта беше полетът ми за Лондон от

Мадрид

Вечерта се качих на автобуса и сутринта в 6 ч бях в испанската столица. Започнах да снимам… още преди първите слънчеви лъчи. Щрак тук… щрак там – като японски турист. Времето беше чудесно – небе кат’ коприна. Разхождах се докато напече.

Мадрид – camino de santiago - Камино де Сантяго Мадрид – camino de santiago - Камино де Сантяго Мадрид – camino de santiago - Камино де Сантяго Мадрид – camino de santiago - Камино де Сантяго

На обяд открих парк в който се опънах да подремна на сянка. Направих няколко снимки/на една от тях се метнах на стълбът на лампа и накарах едни туристи да ме щракнат/Бях разучил по интересните места, който да посетя и от коя метростанция да вема транспорт до летището. През деня навъртях доста километри. Заспал съм в самолета.

Кацнахме към 1 сутринта на летище Гетуик. Минаване през паспортен контрол… митнически контрол. Оппа…

Англето в униформа вика „Стой! “

Пита ме от къде идвам, обясних му. Погледна паспорта ми, после базата данни и видя. че съм напуснал островът преди 4 месеца и после съм посетил България о. Тенерифе, Франция и идвам от Испания. Каза, че съм изглеждал подозрителен. Помоли учтиво да опразня раницата си… всичко се разпиля по лентата. Почна да рови… подробно. Каза, че ще направи наркотест на нещата ми. Гледам го, усмихвам му се… ми нека проверява. Чист съм като минерална вода Ейвиан от ледник в Алпите. Да… ама не! Каза, че теста бил положителен за открити следи от кокаин. Ха – ха – ха. Помислих си, че този се бъзика… беше с доста сериозно изражение. Истина! Тогава ми проблясна – *чашата, която открих и използвах за протектор на кутийката намерих… знаете къде. Сигурно някой е взимам кока, месил е с алкохол и част от прашеца е останал по чашата. Ех… да му се не види. Аз си останах желязно спокоен – разказах му съмненията си относно произхода на опиата. Показах му снимките от пътешествието си, обясних му всичко подробно/както сега разказвам в пътеписа/. Предложих му по средата на разказа – ако ще му е по удобно да седнем на куфара ми и да доизядем отвореният чипс, който дъфчех на излизане от самолета по коридорите на летището. С усмивка ми отказа. На тръгване ми поиска адреса в Лондон и направи копие на паспорта ми. Казах му, че когато догодина посетя Бразилия на връщане с удоволствие отново бих му позволил да пребърка/и разбърка/ багажа ми.

Времето в Мадрид през целият ден беше слънчево и топло /около 30ºС/. Английското време ми даде хладна, влажна прегръдка за „добре дошъл“. Welcome… мрачно, даже сърдито небе, вятър и 12ºС.

Хубаво се поразходих тези 4 месеца… изтекоха като пясък в часовник… неусетно. Споменът се тай дълбоко. Някъде там в „приключенската секция“ на душата ми.

Автор: Емил Василев

Снимки: За какво са ви снимки?!?

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Камино де Сантяго – По стъпките на пилигримите”

  1. georgi каза:

    Благодаря от сърце.Много интересно,лесно и приятно за четене.жg

Leave a Reply


Switch to mobile version