апр. 20 2016

Проходите Сисир Ла, Ханума Ла, Маргун Ла и Парфи Ла в Хималаите (Индия – част 15 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем митичната Долина на хунзите, която подробно изследвахме. После направихме няколко трека из планината Каракорум и тръгнахме към столицата Исламабад, откъдето продължихме към Лахор, преди да напуснем Пакистан. Влизането ни в Индия започна със Златния храм в Амритсар, продължи през джунглата към Дарамсала , през известния от телевизията проход Ротанг, и манастира Хемис. Днес сме отново по проходите на Хималаите – от Сисир Ла до Парфи Ла.

Приятно четене:

Проходите

Сисир Ла, Синги Ла, Ханума Ла, Маргун Ла и Парфи Ла в Хималаите

Индия

15 част на

През Азия на автостоп

Мистични ритуали в изумителни манастири, златни статуи на Буда, тайни магически храмове и спане на мочурливата подгизнала земя преди прохода Сисир Ла

Гледки от Кашмир, Индия

Гледки от Кашмир

14.07

След усилено готвене и ледена баня в реката (вече е наложително да си вземем душ и се прежалихме в планинския поток, чиято температура е около 4 – 5 градуса по целзий, аз почти изпаднах в хипотермия) сме готови за стопа. Минахме за последен път през манастира и открихме една стая с изключително стари стенописи, която досега винати беше седяла затворена.

Главният път за Лех беше на около 5 км. вървене, но още след селото едно момче ни качи до долу. Слязохме в

село Кару

и бяхме тотално замаяни от разнообразието от стоки и магазини, каквито не бяхме виждали от десет дена. Седнахме в едно капанче и като пълни аборигени се хвърлихме да си купуваме чипсове и коли.

Излязохме от Кару и докато стопирахме мина една маршрутка, която ни качи за по 20 рупии (60 ст.) до

село Тикси

на 20 км. по-напред. Отново ни печеше силно слънце и за това решихме да изневерим на стопа, още повече, че бързахме да разгледаме околните манастири и да започваме следващия преход.

В Тикси се намира най-внушителния манастир

в цял Ладак – сравняват го с двореца на Потала в Ласа, Тибет.

Десетки бели къщички, в които живеят монасите, и самата масивна постройка на храмовия комплекс, се издигат върху скала, с изглед към цялата долина.

Манастирът

е построен 15-и век и е на сектата Гелуг па (или жълтите шапки. В Тибет има четири основни ордена (или секти) – Кагюпа, Сакяпа, Нингмапа, Гелугпа (Kagyupa, Sakyapa, Ningmapa, Gelugpa), като в Ладак повечето манастири са към подорден на ордена Кагюпа – драконовия орден Друкпа.

Манастира в Тикси – Кашмир, Индия

Манастира в Тикси

Батерията на фотоапарата е изцедена докрай и първо си оставяме раниците да ни ги пазят в луксозния хотел в близост до манастира, пускаме телефона и фотоапарата да се зареждат и поемаме на поход в търсене на храна.  Наоколо отново няма нито ресторанти, нито магазини, но все пак успяваме да намерим малко магазинче, в което продаваха кисело мляко и банани.

След още доста търсене намерихме местно капанче, в което ни сготвиха картофени палачинки (allo paratha) и нудъли и по едно време се изсипа цяла камара деца, точно свършили училище. Странното беше, че дори и момиченцата носят униформи с момчешка риза и вратовръзка.

Върнахме се да вземем заредения фотоапарат и се изстреляхме към храма. Не знам как се получи за пореден път, но абсолютно непредумишлено минахме по някакви стълби и странни улички, така че се озовахме в храма без да минем през главния вход и да платим билети (същото се беше случило и в Хемис).

В централната сграда отново беше пълно със стаички със зловещи фигури, стълби нагоре и надолу, коридорчета и тераси. В някои стаички из лабиринта се помещаваха древни библиотеки, в други гигантски златни статуи на бъдещия Буда – Майтрея, в трети десетки статуи на женските бодхисатви – Тара, в друго помещение пък имаше огромни, приличащи на демони „закрилници“ (Temple of the Protectors) със закрити лица, които се откриват само на фестивали; на покрива имаше малка гадателска стая, в която не се допускат жени. Останахме силно впечатлени от манастира.

Гигантска статуя на Буда – Манастира в Тикси – Кашмир, Индия

Гигантска статуя на Буда

Взехме раниците от хотела и си намерихме страхотно място за палатка точно в подножието на самия манастир, въпреки че май беше точно където започва старо гробище.

15.07

Станахме в 5 и 30, за да хванем сутрешната пуджа (молитва), още повече, че днес беше някакъв специален ден. Още сънени се заизкачвахме към храма, но доста се изненадахме, когато видяхме, че в главната зала има повече бели туристи отколкото монаси. Започна дълго и протяжно пеене (или може би нещо като скоропоговорка, казана с носов глас) на сутрите, атмосферата в притъмнената стая беше много приятна.

След завършване на всяка част се надуваха тръби, биеха се барабани и чинели. Тъй като церемонията продължава часове на монасите се сервира нещо като супа или чай, а по късно и закуска – малка купа с нудъли. Повечето туристи издържат само около час (вероятно една от причините е, че не са свикнали да седят на пода с часове без да мърдат), така че накрая остнахме само 4-5 човека.

По-късно през деня срещнахме един тайванец от сутринта и той ни каза, че пуджата продължила до 3 следобед. Останахме с невероятни впечатления от манастира (сякаш си в Хогуъртс – училището за магьосници от Хари Потър), които е пълен с магически стаи и коридори.

На няколко километра след Тикси е

дворецът на Шей (Shey Palace),

където е живяло царското семейство през 18-и век. В момента е в процес на реставрация и няма нищо за разглеждане, но храмът е поддържан и вътре има гигантска статуя на Буда, заемаща два етажа с табелка: „Моля, не се снимайте пред Лорд Буда“. И тук както и в останалите храмове и манастири има вход 30 рупии (80 ст.).

Дворецът на Шей – Тикси – Кашмир, Индия

Дворецът на Шей

Буда Майтрея – следващият Буда – Тикси – Кашмир, Индия

Буда Майтрея – следващият Буда

Седнахме във вътрешния двор да четем малка книжка за ордена Друкпа, а после отидохме да хапнем мекици в заведението пред манастира, тъй като още не бяхме закусвали. След това ни взе камион до Лех за оставщите 15 км.

Лех

вече ни е познат до болка. Веднага се заехме да вършим неща, за да се пръждосаме възможно най-скоро.

Интернетът в града отново беше спрял от 24 часа, оставихме раниците в любимия ни интернет клуб и отидохме да си купим професионалн карта на Ладак за следващите трекове. Общо взето има само една, която става. Всички останали са без релеф, като старата ни карта беше от 80-те и изцяло грешна като разстояния и наименования. Наложи се да инвестираме цели 500 рупии (15 лв.) за картата, като се има предвид, че правим преходите без водач и GPS, ни е абсолютно необходима.

Вечерта нета тръгна и успяхме да се свържем за първи път от 10 дена със света. За бивак си намерихме скрита полянка с дървета нагоре по реката, което си беше огромен късмет, предвид Лех. Беше частна собственост, но ние се намърдахме вътре.

16.07

Сутринта заминава за интернет отново. На обяд си устройваме последен пир в

любимото ни ресторанче Chinese Bowl

за цели 200 рупии (6 лв.), но от утре сме на готвене в полеви условия, така че ни идва много добре да разпуснем малко. Споделихме масата с непалец и германец, които ни разказаха за някакви пещерни хора в Непал и ни препоръчаха да ги потърсим в планините.

След това пазарувахме около 3 – 4 часа (и аз не знам защо толковa дълго), докато пълния списък с провизии не беше закупен. На главната улица бяха плъзнали десетки цигани – абсолютно същите като нашите – облечени с дълги поли и влачещи по 5 – 6 сополиви хлапета след себе си, просейки от всеки минувач. Някои от тях пък организираха акробатично шоу с тъпани точно на центъра – бащата свири, децата се кълчат. Друга типична гледка са бездомните кучета, спящи като мъртви на всяка една улица, целите в расти и спящи по цял ден. Голяма рядкост е да видиш будно куче по улиците.

Село Тикси – Кашмир, Индия

Село Тикси

Излязохме на стопа чак към 5 и 30 следобеда. Хванахме си маршрутка, която те изкарва от града и зачакахме. След около половин час спря един много симпатичен мъж с джип и ни натовари, като след това мина през дома си и взе три от децата и племенницата си. Натъпкахме се хубаво и потеглихме. Едното му момченце беше монахче с червена робаичка.

Закара ни до Ниму на 30 км. от Лех. Още на бяхме си свалили раниците и един камион с кашмирци ни спря и ни взе директно до

Ламаюру (Lamayuru)

– нашата стартова позиция за слеващия трек. Трябваше да изминем още 90 км. по завоите и успяхме да стигнем чак по тъмно, въпреки че шофьорът караше много бързо и имах чувството, че на няколко завоя щяхме да изхвърчим от пътя, а след това замалко да се нацепим в един мост.

По едно време спряхме в едно село и шофьорът изкупи всички репи от селяните, ние пък си взехме сушени кайсии – 1 кило за 50 рупии (1.50 лв.), за справка алчните търговци в Лех продавата абсолютно същите кайсии за 360 рупии килото (над 10 лв.) и туристите дори и не подозират каква е истинската цена. По едно време шофьорите и Цветин изчезнаха да пият чай, а аз заспах до чувалите, пълни с ухайна ряпа : )

В Ламаюру  някак си се ориентирахме в тъмното и почти без да търсим си намерихме площадка за спане, точно под нивите до реката.

17.07

Ден за пране и готвене. Имахме тонове дрехи за пране още от предишния преход и ни отне над два часа да изперем всичко в реката. На обяд решихме да останем в Ламаюру за още един ден и да разгледаме по обстойно.

Манастирът е много стар (XI век)

и доста интересен. Проникнахме от задната част без да минаваме през главния вход. Монасите точно четяха сутри в главния храм.

Послушахме известно време и после разгледахме храма. Пещерата, в която е медитирал Наропа (хималайски йогин и велик будистки мистик от XI? век), е съхранена до ден днешен в храма. На горните етажи има още две-три стаички с бодхисатви и древни стенописи. Отстрани на храма имаше и храм на Авалокитешвара (бодхисатва на състраданието).

Изкачихме се на едно хълмче над манастира с няколко монашески къщички, в които се оказа, че монасите се оттеглят за месечни, понякога годишни, медитации, като изобщо на излизат. Храната им бива поднасяна през малко прозорче в стената. Говори се, че някои от манастирите се обитават от монаси със свръхестесвени ментално способности, развити в годините на медитация. В манастира Мато били виждали монаси, които тичат по тънка, висока стена и си режат месата без да остава дори белег на следващия ден.

Монашески къщи – манастир в Ламаюру (Lamayuru) – Кашмир, Индия

Монашески къщи

Докато обикаляхме по хълма забелязахме пред една от къщурките фрагменти от човешки черепи, оставени върху камък (дали, за да не напомня за единственото неизбежно нещо в този свят – смъртта?).

Манастирът с прилежащите му монашески къщи се издига върху скала, а самото село също е разположено по склона на друга скала, точно под манастира. По-голямата част от къщите са изоставени и сегашното село се е изместило в ниското до пътя. Разхождаме се из старата изоставена част и архитектурата беше невероятна, улиците съвсем тесни като лабиринт и често минават под къщите.

Ступи – манастир в Ламаюру (Lamayuru) – Кашмир, Индия

Ступи

Докато обикаляхме насам-натам се натъкнахме на двойка възрастни швейцарци с местен приятел, който беше помолил един от монасите да отключи някакъв таен храм. В тази част на селото нямаше никакви туристи и вратите на храмчето и самото то бяха съвсем скрити в лабиринта, така че отново стана някакво чудо да се озовем точно на това място, точно с швейцарците, чийто син се оказа извстен археолог, изследвал Ладак 30 години.

Вратата на храма – манастир в Ламаюру (Lamayuru) – Кашмир, Индия

Вратата на храма

Храмът

беше съвсем малък, притъмнен, и повечето стенописи се бяха разрушили. Беше по-стар от манастира, от XI век. В странична стая, подобна на пещера, имаше статуи на закрилниците, които изглеждат доста страховито, впрочем повече като демони, отколкото като закрилници, в допълнение имаше и рисунка на скелет на стената.

След разходката слязохме на пътя, където има няколко магазина и купихме малко продукти за палачинки, след което се върнахме в палатката.

18.07

На закуска мина една баба и заяви, че тази земя била нейна и трябвало да плащаме за палатката. Прави ни доста лошо впечатление, че тибетците (или ладакците) са адски меркантилни и като видят чужденец първата им мисъл е за пари. Това важи особени силно за селските региони, където хората са особено алчни.

Оправихме се набързо и започнахме прехода. Сутринта минаха няколко чужденци, но всичките отиваха или на еднодневна разходка до първото село, или на едни друг трек. Единствено един белгиец беше нарамил тежка раница и заминаваше на дълги преходи, пихме заедно чай и той ни светна за няколко полезни неща за прехода.

Първото село е

Уанла (Wanla)

и всъщност е свързано с асфалтов път, минаващ през съседната долина, но има и пътека през живописна местност. Вместо на стоп тръгнахме по пътеката. За да се стигне човек до

долината на Уанла

трябва да прехвърли малък проход (3700 м.) и да слезе по пустинното сухо дере с пясъчни стени от двете страни, все едно си в Дивия Запад. След около 3 часа стигнахме до селото. Нямахме сол и помолихме една местна жена да ни даде малко, тя не искаше, ако не купим цяло кило, но накрая се нави (платихме си я разбира се). Помолихме и да си сипем вода и ни сипаха някаква сапунена. Единственото, което ги интересуваше е дали ще отседнем при тях.

Долината Инд – Кашмир, Индия

Долината Инд

Неприятно се изненадахме, че асфалтът продължи почти до следващото

село Фанджила (Phanjila),

а местните казаха, че черният път стигал на поне на 2 – 3 дена път навътре в планините. Така или иначе никой от хората в селата няма кола, пътят е съвсем нов и в повечето карти въобще не фигурира, и по него няма никакъв трафик.

Имаше доста камиони, които бяха в обратната на нашата посока, идващи от строителните площадки, работещи по поддръжката на пътя. В нашата посока мина само едно момче, което ни взе и ни спести последните два километра преди Фанджила. В селото веднага се нахвърлиха да ни разпитват дали няма да оставаме да спим при тях на квартира и побързахме да се пръждосаме. След построяването на пътя планинарите-туристи силно намалели (повечето май ги карат директно с джип докъдето свършва пътя) и в началните села хората бая се бяха увълчили.

Следващото

селце Ханупата (Hanupata)

беше на няколко часа вървене и планирахме да спим някъде на половината път. Започна да ръми и наоколо нямаше нито едно местенце за палатка, само ново направения път изкопан с булдозера и надвиснали скали, отдолу пък течеше черна, мощна река. Всеки момент можеше да се срути някоя скала, прясно разбита с кангото.

По черния път – Кашмир, Индия

По черния път

Навлязохме в много тесен и висок каньон и дъждът се усили. Всичко притъмня и стана много потискащо. Изведнъж зад един завой се показа малко постройка с широки площадки пред нея и две паркирани коли. Нямаше никой наоколо и вече се стъмваше. Побързахме да опънем палатката на това спасително място. Точно след като я опънахме заваля много силен дъжд, но вече бяхме на сигурно.

Преуморени от седемте часа вървене си направихме по един огромен сандвич и направо припаднахме.

19.07

Сутринта времето беше все така мрачно и на закуска се появи, както обикновено, забързана, екзалтирана от гледката на чужденци, местна, която заяви, че трябва да й платим за палатката. Идваше от едно селце, разположено на 5 – 10 мин., в друго разклонение на

каньона

След като й отказахме (мястото си беше чист паркинг за хората от гореспоменатото село, нямаше дори питейна вода и очевидно беше публична собственост) започна да крещи и ние закрещяхме и в леко лошо насторение се ометохме.

Нямахме сили да вървим и телата ни бяха като пребити. След 2 – 3 часа стигнахме до село Ханупата, като още в началото каньонът се разшири и си стана нормално дефиле. В селото отново ни започнаха с въпросите за оставане за спане и наемане на коне и много ги разочаровахме като си продължихме.

В страшния каньон – Кашмир, Индия

В страшния каньон

Всъщност хората нямат лоша умисъл, просто има туристи само през 2 – 3 месеца от годината и залагат изключително на принципа „ден година храни“. Условията за живот са много тежки и хората в тези отдалечени от света долини са изключително бедни. Като се добави, че повечето са без каквото и да е образование и чужденците са ги свикнали сако като кажат местните “money” и веднага да получават, е разбираемо на моменти наглото им поведение. Въпреки това не ги оправдавам, други съшо толкова бедни хора са се държали много по-гостоприемно и не са се чудили само как да те изврънкат за пари.

Друго нещо, на което са свикнали от западните туристи, е да слагат брутално високи цени на всичко и безропотно да се плаща (например една нощувка със закуска струва 800 рупии (20 лв.), което е недупостимо скъпо за Индия и то за бедни, планински къщички; едни нудъли за 2 лв., а навсякъде другаде са по 30 ст. и други такива. Та същото е и с палатката – видят ли я значи трябва да платиш, без значение в къмпинг ли си или в дивотията на ничия земя и при това искат 150 рупии (5 лв.).

След селото отново започна да ни вали и се чувстваме много отпаднали. Изведнъж като по магия се появява малка изоставена къщичка от времената когато тук е било пълно с туристи. След построяването на пътя никой вече не идва за трека, а ако някой рече да дойде отива директно докъдето свършва пътя.

Палатковите лагери за запустели. На нас това всъщност много ни допада, тъй като коли изобщо не минават по пътя (най-малкото самите местни нямат коли), а камионите стигат само до каньона, където работят. За цял ден минаха само пет коли – две до близкото село и три с туристи заминаха някъде нагоре.

И така къщичката ни спасява, Разполагаме се вътре и си устройваме дълга почивка плюс обяд с паста по италиански и няколко чая. Дъждът спира и решаваме да повървим още към два часа, които впоследствие се оказака поне пет, но за това по-късно. Нагоре по пътя срещнахме и първите трекъри момче и момиче.

Имахме много енергия след дългата почивка и стигнахме до подножието на първия

проход – Сисир Ла (Sisir La) – 4700 м.

По пътя отново започна да вали и се намкрихме целите. Тръгнахме нагоре към прохода в търсене на равно място и накрая почти стигнахме до върха. Стъмваше се и нямаше как да минем прохода, а равни места все нямаше. Накрая изкатерихме едно хълмче, където ни се виждаше равно, но почвата наоколо беше някакъв странен вид кал с пукнатини и направо джвакаше като стъпваш.

Бивакът на мочурливата земя преди прохода Сисир Ла – Кашмир, Индия

Бивакът на мочурливата земя преди прохода Сисир Ла

Нямахме избор и трябваше да разпъваме, вече беше тъмно. Ръкавиците ми бяха целите мокри и от замръзването не можех да си движа пръстите. Температурите рязко паднаха около 0 градуса, дрехите ни бяха целите мокри и треперехме.

Като си легнахме отдолу се просмукваше ужасен студ и на всичкото отгоре якетата ни бяха подгизнали, така че не можехме да спим с тях, Въобще очертаваше се ужасна нощ. За вечеря дори и не помислихме.

Гледки преди прохода Сисир Ла – Кашмир, Индия

Гледки преди прохода Сисир Ла

Якове под прохода Синги Ла – Кашмир, Индия

Якове под прохода Синги Ла

20.07

Събудихме се премръзнали и с главоболие, което може да беше от височината. Едното ми рамо се беше обездвижило и болеше ужасно, като това беше съчетано с растящ мъдрец. Времето отново беше облачно и дъждовно.

Чайче – проход Синги Ла – Кашмир, Индия

Чайче

Поехме към прохода и с леки задъхвания го минахме. Гледката отгоре напълно си заслужаваше мъките.

Сисир Ла изкачен – Кашмир, Индия

Сисир Ла изкачен

Ступа – Сисир Ла – Кашмир, Индия

Ступа

На слизане попаднахме на семейство мармоти, които ни оставиха да ги приближим на няколко метра и се залисахме да наблюдаваме игрите и битките на малките мармотчета.

Мармот – Сисир Ла – Кашмир, Индия

Мармот

По-късно видяхме и едно стадо якове – някои от тях бяха огромни като бизони, с пухкави опашки. След около два часа слязохме до първото

село – Фотоксар (Photoksar),

но пътят минаваше доста далече от селото и решихме да не минаваме през него.

Игри с якове – Сисир Ла – Кашмир, Индия

Игри с якове

Повървяхме още няколко часа в посока следващия проход

Синги Ла (Singi La) 5060 м.

Пътят пустееше, днес срещнахме само един джип и двама местни, които вървяха пеша. Природата беше изключително сурова, с неописуеми гледки и гигантски скали. Вечерта спряхме преди пресичането на една доста голяма река, така или иначе след обяд нивото е толкова високо, че няма как да я преминем.

Оказа се, че мостът се е разбил и джиповете стигат само до тук. Утре очаквахме групите с туристчета да ги докарат и да започнат прехода оттук. Те преспиват в селото Фотокар и после с леки ранички и мулета се устремяват към прохода 🙂

Намерихме си страхотна полянка и в една дупка, когато не валеше, успяхме да я опънем. Тази нощ ще спим на по-ниско и не сме толкова мокри, така че се наспиваме значително по-добре.

Утро под прохода Сисир Ла – Кашмир, Индия

Утро под прохода Сисир Ла

21.07

Пресичането на реката хич не се оказа лека задача. Повечето хора пресичаха на мястото на срутения мост, с помощта на въжета. Ние продължихме нагоре по старата пътека и намерихме нещо като брод, където пресякоха и няколко местни с коне. Течението беше много силно и с тежката раница и вода до хълбоците си беше цяло изкуство да не паднеш в реката. По-лошото беше, че водата бе абсолютно ледена и на третата крачка кръвообръщението в краката на човек напълно спираше.

Екстремно пресичане на реката – Кашмир, Индия

Екстремно пресичане на реката

Пресякохме два ръкава и доволни от успеха поехме към прохода. Групите с туристи и коне не закъсняха. Силно се надявам на следващият ни преход да не е популярен. Изкачването не беше лесно и отново започна да ръми. Гледката от прохода беше напълно зашеметяваща. Единственото неприятно нещо беше грозната, гигантска серпентина на пътя, разцепваща, иначе абсолютно дивата, планина.

Малко преди Синги Ла, Хималаи – Кашмир, Индия

Малко преди Синги Ла

Синги Ла – изкачен, естествено, по сандали, Хималаи – Кашмир, Индия

Синги Ла – изкачен, естествено, по сандали

Индийското правителство, в опит да свърже хората със света, направо беше разрушило екосистемата с ненужния си път, по който никога не минава никаква кола, на всичко отгоре и беше лишило хората от първите села от палатковия им бизнес със западняците.

На върха на прохода срещнахме едни германци и ни казаха, че плащат 400 евро на човек за тура (за да им готвят и носят багажа), за същия трек ние плащаме 20 евро за двамата за храна…

Спускането след прохода открива най-незабравимата гледка в моя живот

Нещо като 3D приказна реалност. Мащабът е смазващ. Докъдето стига поглед са чудовищни планини. Скалите се диплят на милиони застинали вълни. Някои от пропастите са със скален отвес 400 – 500 метра. Пътеката минава през странни зелени хълмове на височина 4500 м.

Гледки към региона на Занскар, Хималаи – Кашмир, Индия

Гледки към региона на Занскар

След около час-два вървене стигаме до дефиле, като пътеката рязко се спуска към две селца в нищото. Толкова е стръмно, че пътят рязко свършва и, анализирайки топографията на мястото, не ми се вярва въобще да успеят да го прокарат по-натам. Спускаме се по козя пътека до реката и вече в тъмното намираме нещо като издигнато островче, перфектно за къмпингиране. Толкова сме смазани след поредните 8 – 9 часа вървене, че отново пропускаме вечерята.

Пътят, по който дойдохме, Хималаи – Кашмир, Индия

Пътят, по който дойдохме

Днес следобед за първи път имаше слънце за няколко часа и цветовете искряха невероятно. За съжаление когато е облачно фотоапаратът не успява да улови и една десета от тоновете и красотата на пейзажа, така че повечето ни снимки са с ужасно качество.

На заспиване си мисля как е възможно някой да се засели на толкова непристъпно място. Огромни пропасти, високопланински проходи от по близо 5000 м. височина, буйни реки, стръмни слизания и качвания по кози пътеки, а през зимата тонове сняг, като единственият път към съседните села остава заледената река.

Занскар или известният зимен маршрут Чадар (Chadar):

натиснете тук

Тук нямат достъп до абсолютно нищо – телефоните нямат покритие, няма интернет, няма болница и някои от училищата са на по 3 – 4 дена вървене, стоките от външния свят са голяма рядкост и се карат с коне и мулета, а заради височината разнообразието от плодове и зеленчуци е минимално. Но все пак хората живеят тук от векове… въпреки милионите предимства на така наречената цивилизация, дали наистина трябва да се чувстваме толкова беззащитни, ако не сме неразривно свързани с нея… все пак човекът винаги е бил част от природата.

22.07

Цяла нощ вали като из ведро. Сутринта едно мулетарче дойде уплашено и ни каза никога да не опъваме палатката в близост до реката, тъй като при силни дъждове горе в планината тя рязко прииждала и било много опасно. Нашият остров беше поне на 2,50 м. по-високо от реката, но все пак благодарихме за съвета.

Бивак до реката, Хималаи – Кашмир, Индия

Бивак до реката

Днес бяхме решили да го караме много отпуснато. Изкатерихме се до селото над реката, където имаше питейна вода. Последните три-четири дена все бивакувахме на места без изворна вода и не можехме да си правим чай за закуска, през деня пък валеше и не можехме да сготвим и вече бяхме зажаднели за бивак до изворче и за манджа. След деня на спасителната къщичка и спагетите по италиански, ядяхме само сухи сандвичи със сирене и зеле. След дъждовете водата в селцето беше абсолютно кална и се наложи да я пием такава, но поне се напихме здраво с чай (кален) 🙂

На обяд тръгнахме към

Лингшед (Lingshed)

– най-голямото село на този преход, в което има всякакви екстри – магазин, сателитен телефон за спешни нужди, площадка за хеликоптери, училище, посещавано от децата от всички околни села и голям манастир. Селото се състоеше от над 30 къщи, което е огромно за тук, обикновено поселищата не надвишават 7-8 къщички.

След около 2 – 3 часа вървене стигнахме до

прохода Маргун Ла (Margun La) 4400 м,

който се оказа най-лесен и приятен от всички проходи досега. Днес не валеше въпреки облаците и не срещнахме туристи, освен едни германци, които ни задминаха сутринта.

Манастирът Лингшед, Хималаи – Кашмир, Индия

Манастирът Лингшед

Манастирът Лингшед

адски ни допадна. В магазина имаше ток (от слънчеви панели) и успяхме да си заредим фотоапарата и да си купим някои неща, които ни бяха свършили. Разгледахме и манастира, който притежава много приятен дух, но две или три от храмчетата вече бяха затворили. В едното имаше снимка на Далай Лама върху олтара.

Местна жена в село Гонгма, Хималаи – Кашмир, Индия

Местна жена в село Гонгма

Запознахме се с две момиченца. Едното само на 11  назнайваше доста добре английски и се сприятелихме. Набра ни жълти рози и после вървя още доста време с нас след селото, за да ни показва пътя. В техния клас били само 4 деца, хинди почти не учели, всичко било на ладакски. Наистина много мило момиченце.

Нашите малки приятелки, Хималаи – Кашмир, Индия

Нашите малки приятелки

След като изкатерихме един огромен баир се оказа, че сме си пропуснали пътеката и се наложи да слизаме по едно гигантско свлачище, като на 300 м. пред нас паднаха няколко камъка. Пресякохме друга рекичка по супер паянтов мост, който всеки момент ще се срути и си намерихме идеалната полянка с малко изворче.

Цял ден не бяхме яли и денят за почивка само с 4 часа вървене се оказа много изморителен. Веднага се нахвърлихме да готвим – манджа с бамя, патладжан и грах, както и бухти със сирене… и денят свърши с пълни тумбаци.

Имахме щастието да срещнем връщащото се от паша стадо на селото с десетки колоритни местни, които се разделяха на групи за всеки от отдалечените мини кварталчета. Момиченцето ни информира, че единият от хората е “dirty” (мръсен), учудени попитахме: „защо“? Оказа се, че бил касапина на селото. По целия път имаше разхвърляни автентични стари къщи с ниви от избуяло зеленеещо жито, контрастиращо на фона на извисяващите се зъбери, сякаш разхвърляните от великани гигантски скали и причудливи картини от бели облаци.

Разделяне на стадата вечер – Манастир Лингшед, Хималаи – Кашмир, Индия

Разделяне на стадата вечер

23.07

Днес за първи ден времето бе страхотно, с разкъсана облачност. Закусихме мляко с тсампа (tsampa).

Тсампата е специален вид изпечено брашно,

което може да се консумира директно и е много вкусно. Фигурира в доста от рецептите на тибетската кухня. В Канарите имат абсолютно същото нещо, наречено гофио, и когато живеех там се научих да го харесвам и ям, така че сега тампата ми припомни за закуските с гофио и много ни се услади.

Естествени материали за огрев: кравешки лайна и тръни Манастирът Лингшед, Хималаи – Кашмир, Инди

Естествени материали за огрев: кравешки лайна и тръни

Днес трябваше да минем два прохода – първият

проход Sabkang La 4200 м.

ни отне към 1,30 часа и доста ни измори. Не срещнахме никой, а после се оказа, че туристите минават по заобиколен път заради рискованата пътека на слизане, по която конете трудно биха минали. Между двата прохода имаше дере и палатков лагер. След почивката атакувахме втория проход, който се оказа адски изтощителен.

Проходът Ханума Ла (Hanuma La) 4720 м.

е направо връх, чието изкачване започва от много ниско и денивелацията е голяма. Много е стръмно и пътеката описва десетки серпентини. След около два часа бъхтене стигнахме до „прохода“ и заскачахме щастливо, но ни беше странно, че наоколо липсват типичните будистки знамена и ступи. Огледахме се за пътека, водеща надолу от другата страна на прохода, но такава нямаше.

Вече съвсем учудени обърнахме поглед надясно и какво да видим – огромна, виеща се серпентина към извисяващия се над нас връх. Явно това въобще не беше прохода, а само равно място на хребет, свързващ се с върха. Продължихме още час до истинския проход и размазани седнахме да обядваме горе.

Проходът Ханума Ла изкачен, Хималаи – Кашмир, Индия

Проходът Ханума Ла изкачен

Гледки от прохода , Хималаи – Кашмир, Индия

Гледки от прохода

Село Лингшед в ниското, Хималаи – Кашмир, Индия

Село Лингшед в ниското

Няма нужда да казвам отново, че гледките бяха зашеметяващи. От другата страна на прохода слизаше много приятна полегата пътечка по едно поточе и решихме да спрем по-рано, още повече, че според картата надолу започваха множество пресичания на реката и след 6 часа вървене бяхме уморени.

Намерихме си едно склонче цялото в зелени растения и много приятно. Въпреки лекия наклон разпънахме палатката и се заехме да готвим супа. Свечеряваше се и докато безгрижно си хапвахме и бъбрехме в далечината започна да святка. Изглеждаше много далече и ние все така весело си седяхме, наблюдавайки залеза.

Бивак на склона, Хималаи – Кашмир, Индия

Бивак на склона

Не след дълго забелязахме, че бурята идва към нас и побързахме да приберем всичко и да укрепим палатката колкото можем. Точно се намърдахме вътре и първите пориви на вятъра започнаха да огъват рейките и платнището заплющя страховито. Скоро закапаха и първите капки дъжд. Не минаха и 5 минути и бурята ни удари с пълна сила. Светкавиците проблясваха през 2-3 секунди и направо ни заслепяваха. Гръмотевиците започнаха да падат по върховете около нас със страшен тътен. Всичко наоколо се тресеше и шума беше оглушителен сякаш някакво огромно същество си изливаше яда.

Лежахме в тъмното без да издаваме звук, прилепени за земята и се молехме да не ни удари някой гръм. Това, че валеше в палатката, ни беше последна грижа. След около 20 мин. бурята отмина към други места и си отдъхнахме. Наистина, колко е хубаво да си жив!

24.07

Тръгваме чак в 12 ч. на обяд: любимите ни следобедни трекове. Слънцето ни поизпържи малко. Отне ни към два часа и половина

да слезем до къмпинга Снертсе (Snertse)

В началото си беше все така полегато по рекичката, с някоя и друга преспа върху реката, но последния един час неочаквано стана доста брутално с кози пътеки над скални пропасти и множество пресичания на реката, но слава Богу, поне те бяха лесни. Изведнъж навлязохме в зона на огромни каньони. Не знам, ако тук се изтърси някой неопитен в планинарството, сигурно направо ще му се разкаже играта.

Преход по рекичка, Хималаи – Кашмир, Индия

Преход по рекичка

Лагерът Снертсе, Хималаи – Кашмир, Индия

Лагерът Снертсе

Момчето в къмпинга беше само и ни почерпи ладакски чай с масло и сол. На мен ми е доста противен, но Цветин си го харесва на вкус.

След това продължихме по пътеката, която рязко слиза надолу до голяма река, вливаща се в река Занскар. Още не бяхме видели страховития Занскар и затова нямахме търпение да го видим.

От години наред се опитват да прокарат нов път по реката от Лех до Падум (главният град на долината Занскар), но реката е толкова страховита и скалите толкова непристъпни, че за сега се оказва невъзможно. Пресякохме големия приток по нов мост. Явно реката често отнася мостовете и всяка година строят нови. А тази е толкова мощна, че без мост просто трябва да си се върнеш обратно.

Снежни препятствия, Хималаи – Кашмир, Индия

Снежни препятствия

Пред нас е последният проход от трека –

Парфи Ла (Parfi La 3900 м)

Надморската височина уж не е голяма, но е адски стръмно и отнема към два часа потене по серпентините. След прохода се вижда величественият Занскар, по който ще продължим прехода през следващите два дена докато стигнем до финалната ни цел Падум. После ще стопираме на обратно към Лех, разглеждайки останалата част от долината и западен Ладак.

Последният проход Парфи Ла, Хималаи – Кашмир, Индия

Последният проход Парфи Ла

И отново… със сандали по снега, Хималаи – Кашмир, Индия

И отново… със сандали по снега

Каньонът след Снертсе, Хималаи – Кашмир, Индия

Каньонът след Снертсе

С оглед на това, че ни остават само два дни до края на трека, някъде точно под паса съзряхме равна площадка, оградена с камъни, с огнище, съчки от розовите храсти наоколо и чисто поточе, та въобще не се поколебахме да останем тук. От другата страна може би щяха да се извисяват непристъпни скали на дефилето на Занскар, а и вече бяхме повървяли пет часа и с удоволствие решихме да спим в това гнезденце с красиви гледки надолу към реката.

Бивак под прохода Парфи Ла, Хималаи – Кашмир, Индия

Бивак под прохода Парфи Ла

Днес за първи път си

запалихме огън и се оказа цяла одисея

Съчките и дървата, които има, въобще не горят и се оказа, че цаката е в кравешките изпражнения. Местните винаги си правят така огъня и някой предвидливо беше оставил едно сухо лайно до огнището. Без него на практика нямаше да стане нищо. Нагрява се много силно като въглен и въпреки, че самото то не гори, поддържа горенето на другите дърва, които иначе постоянно гаснат. Така с няколко клончета изкарахме цяла вечер. Сигурно благодарение на този способ успяват да изкарат зимата на място, където дървата са изключително ограничен ресурс. Като се сетя в БГ как се изгарят кубици дърва през зимата, а тук са намерили начин да се отопляват с по няколко клончета.

25.07

Сутрешен вледеняващ душ – прохода Парфи Ла, Хималаи – Кашмир, Индия

Сутрешен вледеняващ душ

Този път успяхме да потеглим с час по-рано, в 11 ч. За половин час бяхме на прохода и най-накрая видяхме

реката Занскар

Следващите два часа вървяхме все по нея, като голяма част от пътеката минава до сами реката. Вече ми става абсолютно любима река, заедно с Меконг.

Река Занскар – прохода Парфи Ла, Хималаи – Кашмир, Индия

Река Занскар

Огромна е и невероятно мощна. Докато вървим не мога да спра да я гледам, изумителна е. Някъде преди първото

село Ханумил /Hanumil/

долината се разширява и в реката се появяват зелени островчета. Погледната от височина изглежда досущ като африканска река. За съжаление батерията на фотоапарата падна след прохода и не можахме да снимаме нищо. В село Ханумил спряхме за обяд и две дечица дойдоха да си хапнат чапати с мармалад заедно с нас.

Вървяхме още два часа до следващото

село Пидмо /Pidmo/,

което поне отдалеч изглеждаше голямо и проспериращо. Като приближихме стана много странно, много запуснато и като изоставено, въпреки че имаше някакви хора. Потърсихме магазин, но казаха, че нямало. Нямаше даже от къде да си напълним вода. Трябваше да пресечем една рекичка, идваща от планините, и видяхме, че на места между камъните извира чиста вода. Един местен дойде да си пълни тубата и докато си говорехме и пълнехме вода, черна вода потече отгоре, заля изворчето и шурна навсякъде и по страничните канали.

Човекът се развика и избяга и ние хукнахме към моста, но поточето, течащо точно преди моста, вече беше станало огромно. Едвам пресякохме и продължихме след селото да си търсим място за спане. Завихме встрани от пътя и зад едни хълмчета намерихме запустяла мелница и други запустели сгради точно пред огромен пясъчен нанос на 50 м. от Занкар. Отпред се издигаха заснежени върхове, реката и залеза оцветил всичко в розово ни оставиха занемели.

Решихме да не опъваме палатката, вън не беше студено, а и в къщичката беше доста топло. Имаше си и покрив и се побирахме точно двамата с багажа. Нещо, което ни се вижда странно е, че селата в отдалечените долини са много по-оживени от тези в близост до града. Тук всичко се рушеше и имаше цели запустели кварталчета.

От другата страна на реката минава асфалтовия път, който в посоката, откъдето ние идвахме, беше разрушен от свлачища и никога неизползван. (Това е глупавия опит да се построи път по реката от Падум до Лех, който е невъзможен заради отвесните скали и свлачища, то дори пътека не минава от там). Приближавайки се към Падум пътят е поддържан, но все пак никой не минава по него. От нашата страна на реката няма път, само пътека и след още 6 – 7 часа вървене би трябвало да стигнем до

Падум

Последна дестинация Падум – прохода Парфи Ла, Хималаи – Кашмир, Индия

Последна дестинация Падум

26.07

Последен, девети ден от трека

Много сме изморени от вървенето почти без почивка толкова много дни. На обяд сме готови за тръгване. Вървенето ни коства усилия и разстоянията ни се струват огромни. Няма как да си направим почивен ден заради продуктите, които почти са ни свършили.

След около 2 – 3 часа по пътеката, която върви ту надолу, ту нагоре, успяваме да се довлачим до

село Пишу (Pishu)

В началото на селото всички хора или поне старите, са седнали на една полянка, наредили са малки дървени масички пред всеки и пият нещо от малки чашки. Привикаха ни и нас. Извадихме канчетата и ни сипаха така наречената тибетска бира „чанг“ (chang), която се прави от ферментирал ечемик и ориз. Може да си добавиш и брашно тсампа, като някои хора си го ядяха направо от чиниите с пръсти.

Друго не се предлагаше. В центъра на кръга клечаха две жени, които се грижеха да сипват по чашките, когато на някой му свърши пиенето. Наоколо търчаха мръсни бебета и всички хора изглеждаха много колоритно в традиционните си облекла. Имаше една много яка баба с гигантска странна шапка със значка на Далай Лама и гривни от раковини. Старците си наизвадиха старинни томчета със сутри  и започнаха да четат. Оказа се, че имало будистки празник. Всички бяха облечени с по няколко ката дрехи, включително с вълнени клинове и пуловери, а един мъж си носеше зимната пухенка. На слънце беше непоносимо горещо и ние едвам издържахме по тениски, така че изобщо не можехме да си обясним как другите не получават топлинен удар. По едно време жената дето сипваше бира каза, че е много топло и си сложи вълнена шапка.

Започнахме да се опиваме,

на бебетата също им даваха да пият бира

и по едно време се трансирахме бая от постоянните напеви. Беше много хубаво и свежо, че хората от някакво запокитено бедно селце се събират и молят за просветлението и добруването на цялото човечество и на пиенето изобщо не се наблягаше.

Регионът Занскар– прохода Парфи Ла, Хималаи – Кашмир, Индия

Регионът Занскар

Вече доста замаяни тръгнахме да вървим, добре че пътят беше прав без особени препятствия. Гледките ни се виждаха още по-главозамайващи от всякога. По едно време черният път от Пишу свърши и се появи малка пътечка, минаваща точно над огромния Занскар. Изведнъж осъзнахме, че целият път е бил отнесен от реката и няма път до Пишу. След още три дълги часа достигнахме село Ринам. Стъмваше се и си харесахме една малка мелничка за спане.

Не щеш ли се появи момче с колело, което ни заяви, че трябва да платим 200 рупии за къмпингуване. Ядосахме се и вече в тъмното прегазихме една малка рекичка, където от другата страна в скалите имаше пещери. Оказаха се много хубави за спане и с преградки от камъни срещу вятъра, който между другото откакто сме слезли в долината на Занскар постоянно ни брули.

Днес заради запиването и лошия тонус не успяхме да стигнем финала на трека – село Карша, от което има асфалт до Падум и може да се стопира. За утре остават последните два часа. Много ме е яд, че все не успяваме да заредим батерията на фотоапарата и всички тези невероятни места и хора останаха незаснети от нас.

Очаквайте продължението

Автори: Маргарита Ценова и Георги Златев

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Индия – на картата:

Индия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Проходите Сисир Ла, Ханума Ла, Маргун Ла и Парфи Ла в Хималаите (Индия – част 15 от През Азия на автостоп)”

  1. emil каза:

    Prekrasen razkaz,chudesni snimki.vsichki peizaji sa „hrana“za dushata.izkluchitelna priroda,karashta chovek dq se zamisli kolko sme malki I nishtojni na fona na zaobikalqshtata ni sreda.Malko leno nepriqtno vpechatlenie mi napravi nekolkokratnoto naturtvane che mestnite hora sa alchni…bedni sa,nqma promishlenost,pominuk im e tova ot turizma.Kato cqlo bulgarina iska vinagi da mu e evtinko I hubavo,samo da poluchava bez da dava.I postoqnno govori zq pari..tova struvqlo edi si kolko..onova …

  2. Teodora Mitkova каза:

    Боже, хора, вие сте луди, луди, луди жаби! И ви се чудя, понякога ви облазявам, понякога си викам, добре, че не ме е ухапал щъркела така, смея се с вас, пищя. Но най-вече ви се радвам и ви благодаря, задето така благосклонно ни пускате с вас да трекваме. И сега ми се доядоха бухти…Късмет ви пожелавам!

  3. Ива каза:

    Благородно ви завиждам :)))

  4. Дария Иванова каза:

    толкова хубаво написано…. искам още

  5. […] проход Ротанг, и манастира Хемис. а за последно минахме през хималайските проходите – от Сисир Ла до Парфи Ла. След още обикаляне из Хималаите и Тибет (които можете […]

Leave a Reply


Switch to mobile version