май 07 2009

От Хисаря до Копривщица по Гергьовден

Published by at 9:17 under Копривщица,Светла

Честно казано, много се зарадвах, когато получих днешния пътепис. Докато моя милост се натутка да си събере мислите в главата след 3100 км по пътищата на Европа за празниците ще проследим как Светла е изкарала в милата ни родина 6 те почивни дни. А още повече се радвам, защото самият аз редовно ходя и на Хисаря и на Копривщица и още не съм стигал до Старосел. Приятно четене:

От Хисаря до Копривщица по Гергьовден

Тези дни най-сетне ми се отдаде възможност да ида на планина и да се порадвам на зеленина и чист въздух. Що се отнася до планинарството съм си направо новобранец — като се изключи едно екскурзионно в Пирин преди десетина години. Та…записах се за екскурзия с „лек маршрут“ в Средна Гора — от Хисар през връх Богдан до Копривщица.

Хисар ми се видя приятно градче,

пълно със спа-хотели (които си обещахме да посетим при сгоден случай) и хубави градинки, които по това време на годината са изпъстрени с Великденчета, глухарчета и разни други неизвестни за мен цветя. Преди да отпътуваме, похапнахме в ресторант „Национал“, където освен че има прекрасна градина, готвят доста вкусно:)

Събра се групата — петнайсетина души — някои опитни туристи, някои (като нас) леко „пишман-туристи“ и потеглихме. Първа спирка — комплексът „Бяло Камъне“ близо до Старосел.

„Бяло Камъне“ е бивш пионерски лагер на разположен на много живописно място в полите на Средна Гора, доста приятно обновен, с открит басейн, ресторант и приятни бунгала. Препоръчвам:)

На другата сутрин ни отведоха да видим

тракийската гробница в Старосел,

а от там започна изкачването

към хижа „Фенера“ (бивша х. „Орел“) на около 1450 м.

Голямо пъхтене падна през гората с тежките раници (моята естествено се оказа най-голяма;)) — но гледката си струваше. В подножието на

връх „Козя грамада“

се натъкнахме на още едни останки на тракийско светилище.

В късния следобед пристигнахме в хижата. Малко беше студенко — отопляваше се само на водна риза чрез една печка на дърва. Бойлерът също беше на дърва и по едно време, като забравихме да го напалим, се оказа че някой се изкъпа със студена вода;). Като цяло обаче хижарят и жена му ни посрещнаха с чай и готвена храна — бяха се доста постарали — имаше свинско с картофи, зелена салата. Дори ни приготвиха вечеря и закуска за следващия ден, тъй като на другата хижа хижарят не готвел. Имаше и бира, която ни дойде добре след изкачването;)

На следващата сутрин след като похапнахме сладко пържени филийки, тръгнахме

да покоряваме връх „Фенера“ (1481 м.)

който се намира непосредствено до хижата. Наклонът си го биваше, а гледката бе прекрасна:

По пътя за следващия

връх „Алексица“ (1517м.)

се натъкнахме на истинска колония от калинки. Гъмжеше от тях направо!:)

Следобедът ни беше посветен на преход до хижа „Средногорец“. Малко преди да стигнем се отбихме в

хижа „Чивира“

която е собственост на „ВМЗ“ – Сопот и е с леко затихващи функции. Жената, която се грижеше за хижата, като ни видя се засуети. Питаме я — „Чай имате ли“, а тя — вдига рамене „Ми нямам, за кого да правя чай като нямам заявки“. Желязна пазарна логика на това леко тъжно соц-място. Накрая обаче явно и стана съвестно на хижарката и измъкна отнякъде една тенджера с чай „от нейния“ да ни почерпи. Мило беше:) Ето и гледката:

Хижа „Средногорец“

се оказа „по-луксозна“ от „Фенера“, по-топличка и уютна, а хижарят, въпреки че изглеждаше леко намусен, се нави да ми направи кафе, с което моментално ме спечели:D

Последния ден на прехода трябваше да изпъплим от хижата (1470м) до връх Богдан (1604м) затова станахме раничко. Беше студено, ветровито по голите стърнища, затова макар и нагоре, крачихме доста бързо. Облаците се бяха свъсили над нас. Същински лунен пейзаж.

Тъкмо набрахме скорост и аз очаквах вече че ще започнем голямото изкачване на

връх Богдан,

връх Богдан - 1604м., Копривщица, България

когато… всъщност се оказа, че вече сме на връх Богдан. Той е един такъв мъничък хълм, обрасъл с дървета, който щях да подмина, ако другите не бяха спрели;) Затова пък, там горе тъкмо свършваше зимата, имаше едно парче неразтопен сняг и много цъфнали лилави минзухари.

После започнахме слизане към Копривщица, покрай изгорялата хижа „Богдан“. Кофти тръпка да видиш разруха на такова красиво място сред гората.

Пътят до

Копривщица

беше край реката (в която аз, в опит за летене, естествено нагазих и с двата крака и направих веселото на цялата група;)). Минахме покрай стада с малки шарени агънца… дано са били пощадени за Гергьовден. Лавнаха ни овчарски кучета. И зелено, зелено… същинска Швейцария.

За щастие дъждът ни пощади и плисна чак когато стигнахме в Копривщица и хапвахме юнашки в механа „Под старата круша“ (която, според един познат била централна местна забележителност;)). Като си представих как ще се пътува навръх Гергьовден, проявих здрав разум и не останах да пренощувам в градчето. Ще го гледаме друг път…

А като се прибирам у дома- що да видя? Липата под прозореца ми разлистила! Честит Гергьовден на всички!

Автор: Светла Стоянова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:


Копривщица


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version