апр. 12 2016

Уикенд в Белград (1): По кръчмите на Скадарска

Днес Влади ще ни води на разходка до Белград. Приятно четене и помнете: Няма Югославия – вече двайсетина години – и Народна банка на Югославия също няма 😉 А бай Ганьо – има 🙂

Приятно четене:

Уикенд в Белград

част първа

По кръчмите на Скадарска

Пролет пукна и Влади хукна – на Балканска разходка през почивните дни – 19 – 20.03.2016 г.

„трябва да забранят да се изучава в училище Алеко Константинов и „Бай Ганьо“, да бъде забравено това творение защото все ще продължава да се намира някой, който да го харесва и да иска да му подражава“

За малко време много неща не могат да се видят. Но могат да се усетят.

С малка група на известен туроператор в ранната утрин на 19.03.2016 година започва нашето пътуване от София. Но за мен то започна още от петък следобед веднага след края на работния ден.

Чудих се с какво да стигна до София , защото часа за тръгване е 8:00 ч – малко ранен за да мога да стигна от моя град в същия ден. БДЖ предлагат влак, който тръгва в 19:08 ч от Габрово и стига в София около 6:30 сутринта…  Как ли не 11 часа с влак , включващ и няколкочасов престой на възлова гара по пътя. Този вариант отпада.

Да взема автобус за София в петък следобед и да спя в София, не си струва за двудневна екскурзия да си оскъпявам още разходката. Идеята е хем да спя, хем да пътувам, хем да не огладнявам по пътя. И го измислих:

  • Вземам автобус за Велико Търново, в 17:30 ч, пристигам към 18:20 на автогара Юг – нова, модерна, реновирана и ремонтирана автогара, оглеждам се за по-късен автобус за София. Имало един удобен , идващ от Каварна, минаващ през Търново около 2:00 ч, през нощта, тръгващ после в 02:15 и към 6:00 ч, да пристигна в София горе-долу по същото време, в което пристига влака, само че няколкочасовия ми престой няма да е на скучната и студена гара Горна Оряховица, а в един по-добър град.

Правя си една вечерна обиколка по оживените улици. Над града тъкмо се спуска мрак, бляскат витрини и реклами, петък вечер е. И е време за вечеря. Избирам си една механа в задънена глуха уличка на центъра – Хаджи Минчо. И се разполагам на една малка масичка, централно разположена срещу вратата. Разглеждам менюто, вземам си една Търновска бира 0,500 – голяма, към нея Парижка салата (колко е Парижка не знам, ама като я видях, реших че и аз мога да си я направя у дома) – краставици, домати, пилешко месо, кашкавал и 1 – 2 маслинки – украсена, аранжирана, нагласена. За един добър отскок преди предстоящия уикенд. Към това добавих и едно голямо кебапче, после още едно с пържени картофки. Похапвах си бавно , защото имам прекалено много време.

След вечерята – беше минало 22:30 ч – реших да пия някъде кафе, да зяпам минувачите, после по витрините и след това на автогарата, която е денонощна. Разхождайки се, си намирам едно левче… И малко от мен и кафето ми излезе почти без пари…

Отивам на автогарата и там започна голямото дремене до 01:50 ч през нощта. Оказа се, че тоалетната там струва цяло левче. Е, викам си сега – 2,50 лв. бирата в механата и левче , за да излезе – голям кеф…

Дойде автобуса, качвам се , имаше достатъчно места, сядам, разполагам се и продължавам да дремя. Толкова бях заспал, че на сутринта, когато пристигнах в София без малко щях да сляза на терминал 2 на летището, вместо на автогарата… Щеше да падне голям смях.

Пристига автобуса в София,

наближава някакъв терминал, светват лампите вътре и няколко пътника се приготвят да слизат. Терминалът прилича много на автогара Сердика. И ставам и аз и тръгвам да слизам. Но ми направи впечатление, че другите не помръдват (а не спят). И поглеждам през прозореца и виждам на терминала надпис Летище София, Терминал … Ако не бях погледнал и ако бях слязъл и да замине автобуса, познайте как и кога щях да се добера до автогара Сердика, за да се вместя във времето за тръгване. А на този автобус такива му били спирките – Терминал 2 на летището и тогава –

автогара Сердика…

Слизам си на автогарата имах време да си взема още динари…

Много внимавайте, когато си купувате сръбски динари, да не изгорите

като мен, макар и с малко. На банкнотите трябва да пише Народна банка Сръбия…. Банкноти със същия номинал – 10, 20 динара примерно, същите по форма , цвят и атрибути, но с надпис Народна банка Jugoslavia – са невалидни, не важат и с тях не можете да си купите нищо. Но аз от къде да знам.

 

Добре че в мен са попаднали само две банкноти от 10 и 20 динара. Но ако бяха всичките и аз да си мисля, че имам пари…

Идва автобуса, събираме се, имам време за още едно кафе. Знам за една кафе машина в района, но тя не работеше. Ама много им скъпо кафето на тези софиянци – 1,50 лв – същото, като от кафе машина за 0,50 лв… Пия бързо кафето (за да не ми се пие по пътя още по-скъпо) и тръгваме.

Сядам си на мястото и се оглеждам. Има достатъчно свободни места по-назад. Свивах се на седалката до Калотина. Там като слязохме и аз попитах дали мога да се преместя по-назад. Можело. И се наместих най-отзад. И през цялото време се разполагах не на една, не на две, а на цели 4 седалки – кеф ми на десен прозорец, кеф ми на левия, кеф ми по средата да се протегна малко, кеф ми назад (като дръпна пердето зад мен) – навсякъде да виждам.

По пътя в Сърбия

познати гледки – стари, порутени къщи в началото, обори, пълни със слама. Направени от подръчни и изгнили вече материали навеси, покриви, пристройки. В дворовете трактори, патки, кокошки, овце, животни и кал . Задрямах си, почти не съм гледал къде сме. Само на почивките слизах малко да се раздвижа. Малко преди Белград почивката ни беше половин час. Реших да си похапна. Хамбургер с плескавица – много голяма плескавица, вкусна, топла, плътна с подправки за 400 динара.

Продължаваме. Приготвил съм си бинокъла. Исках да видя къщите в дълбочината към хълма, които след изкачване на баира се откриват вдясно от пътя. Знам точно къде са, защото като ориентир ми служеше ТВ кулата АВАЛА – щом се появи на хоризонта в ляво , значи наближаваме…Успях да ги разгледам, като едно голямо село. Влизаме в

Белград

Този момент очаквах с нетърпение, защото до сега 20 пъти съм минавал натам и насам по международния път през Белград и сега за първи път влизам във вътрешността – кръстовища, светофари, сгради с обелени фасади, следи от бомбардировки, минувачи. Трафик. Интересно. Отиваме направо към хотела, който се намира точно срещу ЖП гарата.

Кожено кресло на рецепцията на хотела, Белград

Кожено кресло на рецепцията на хотела

Имаме около час време за почивка и следва автобусна панорамна обиколка на града. През това време само отидох вътре в гарата, за да видя как изглежда (голям ветрилник, духа от всякъде), но влаковете бяха модерни, не като нашите. Точно пред хотела има автобусно обръщало – седнах и там, да си запиша номерата на автобусите, които минават от там, за да знам .

Започва панорамната обиколка – направихме един кръг, защото в желаната посока улицата беше тясна за автобус. По време на панорамната обиколка си записвах през къде минаваме, но така и не запомних местата, на които исках да се върна после сам.

Стъпката около храма Св.Сава,която помага на малките деца да се ориентират за пътя към училщето, Белград

Стъпката около храма Св.Сава,която помага на малките деца да се ориентират за пътя към училщето

Минахме през няколко площада и отидохме на катедралата Свети Сава Много

интересни зелени стъпки, нарисувани с боя обикаляха по тротоара около катедралата

Обясниха ни много интересни неща за това какво точно означават: В Белград близо до храма Свети Сава има училище за малчугани – 1,2,3 клас. Около училището има оживени кръстовища. Първолаците в началото ги водят родителите им. Но после тръгват сами. И като се завъртят 1,2 пъти около оживените кръстовища и губят ориентация. Затова решили да направят тези зелени стъпки около училището, които да показват на децата на къде да вървят… Стъпките показват на къде е училището, погледнато от всяка една страна на кръстовищата. На опасните места стъпките са направени една до друга (лява и дясна), до тях пак две – (лява и дясна), което означава, че тук децата трябва да спрат и да изчакат своите учителки… Например пред пешеходната пътека. Стъпките следват по тротоара посоката на училището – така децата вървят правилно, не пресичат, спират където трябва (където стъпките са по две)…

храм Св.Сава, Белград

храм Св.Сава

Влизаме в храма Свети Сава.

И тук започна една безкрайно скучна беседа с местен екскурзовод на български – колко бил висок, пък колко широк, пък защо пода бил само цимент(щяло да се прави с мозайка, мрамор в различни нюанси), как бил построен (с предварително изработени железобетонни блокчета, които били монтирани с кран), защо имало дупки по стените (зад тях се криели кухини, които формирали акустиката в храма), пък колко камбани имало, пък коя била най-тежката, пък най-леката била 11 кг, пък кой платил най-малката и защо пък най- малката, нали е бил богат (ами защото когато се заговори за камбани, интерес представлява най-леката и най-тежката). Пък колко икони имало, пък коя къде била разположена, пък колко хора събирал, пък къде се събирали мъжете, къде жените (имало две икони в двата края – пред едната се събирали мъжете, пред другата жените), пък какъв мрамор имало по стените, пък какви други икони, пана, ангели, кръстове…  Пък колко голяма зала имало отдолу под храма, пък кога щяла да бъде отворена тази зала под земята (когато се завършел храма през 2019 година примерно)…

храм Св.Сава, Белград

По едно време исках просто да изляза, но реших да остана да видя до къде ще стигне и кога ще свърши тази скучна беседа. А в храма студено, течение…

След близо час обиколката продължи. Минахме по едни алеи с вилите на аристократите, покрай улицата с посолствата,

покрай стадион Партизан,

срещу него са посолствата на Индонезия и Пакистан, през моста на река Сава (този въжения), после покрай един голям Мол – шопинг център – Usce shopping center – там има много красиви кафенета, ресторанти, интересни сувенири, лакомства и прекрасна гледка (които на другия ден успях да намеря сам – до Бранковия мост – синия). Покрай парка на дружбата до реката, преди Бранковия мост. Парка Ушче. Нали в Белград има три важни моста – червения, по който минава международната магистрала; – зеления до него и синия – Бранковия, който минава покрай Калемегдан и излиза при хотел Москва.

Минахме и по няколко оживени търговски улици, които исках да посетя после, но така и не ги запомних къде са. Минахме и по ул. Зоран Джиджич – именувана на него, убит през 2003 г,

На едно кръстовище по една оживена улица автобуса спря и ни казаха който иска да слезе и после вечерта среща в 20 ч, в хотела. Беше 17 ч…

Обясниха ни накъде е хотела, но аз и това не запомних.

Слязоха няколко човека, слязох и аз – викам си долу ще питам пак къде е хотела или ще тръгна след някой за по сигурно да не се загубя. Попитах една възрастна двойка дали мога да се разходя с тях, за да не се загубя – нямаха нищо против хората и аз тръгнах след тях. Но първо ги попитах дали имат платена вечеря с групата (защото ако нямат, могат да си се разхождат колкото си искат – аз имах вечеря и до 19:30 ч, трябваше да съм в хотела… И те имали. Супер. След една пряка улица се озовахме на

Кнеза Михайлова –

оживената пешеходна улица, която свързва Калемегдан и хотел Москва (така съм я запомнил). Съвсем наблизо е Скупщината – Парламента – сградата със зеления покрив) и тръгнахме – насам, натам – видяхме една пирамида, емблематична с координатите на града, улични музиканти, кукловоди, разни маймунджелъци показват улични артисти, свирят, разиграват разни номера, хора, кафенета…

Улица Кнеза Михайлова, Белград

Пирамидата по Княз Михаил – проверих, координатите съвпадат с моите в таблета

На една пряка надолу и наляво в посока към реката има една много интересна църква (с висок, остър, позлатен и леко засукан на спирала покрив –

Съборната църква

До Съборната църква, Белград

До Съборната църква

Срещу нея през пътя има още една, по-малка. Смесихме се със следобедната навалица и станахме част от живота там. А когато се ориентирахме да се прибираме се оказа , че и те не разбрали накъде е хотела…  Запомнили само, че посоката е покрай хотел Москва.

До Съборната църква, Белград

До Съборната църква

Вървим и се чудим. Вадя аз таблета с навигацията с картата на Белград (колко е важна предварителната подготовка) и започвам да гледам. Виждам къде сме, виждам на къде трябва да вървим и хващаме вярната посока. Вървим и гледаме в таблета. По едно време виждаме пред нас екскурзоводката… И тя слязла на разходка. Стана ми много интересно, защото навигацията на таблета ми показва точно на къде върви екскурзоводката… Давайте след нея казвам.

Вървим, зяпаме по витрините, по музикантите, по кафенетата. И докато решим какво да правим и тя се загуби из навалицата. Слязла в един подлез и се изгуби от погледа ни. Стигаме до хотел Москва, ами сега накъде? Я да видим сега в таблета какво пише? По улица Балканска. Хотел Москва е на номер 1, ние вървим надолу, надясно, пресичаме няколко преки, пак поглеждам в таблета, пак вървим и стигаме до хотела ни. Аз да ги заведа… ХМ, аз, който за първи път съм в Белград и не знам къде се намирам…

Върнах се пак на Кнеза Михайлова, да доразгледам. Следвам една лява пресечка по улица Обилиев венац, която влиза малко навътре, после завива на дясно и на номер три А (3 а) намирам един

интересен бар – Денс клуб

(предварително си го бях набелязал по време на подготовката преди пътуването). Слизам под земята. Нямаше почти никой – само двама самотни младежи си бъбреха на една маса. Интересни канапета, възглавнички а около тях наредени стари ретро предмети от бита – стари радиоприемници, грамофон от времето на баба ми. Изпивам една малка водка – много приятно място.

Прибирам се половин час, преди времето за среща за вечеря. Имаме вечеря в ресторант на улица Скадарска – бохемската улица с бохемските кръчми. Тръгваме. До хотел Москва пътя го знам вече. Когато стигнахме там, извадих си лист и химикал и започнах да си записвам, за да мога да се върна после сам (знаете как след една вечеря в ресторант едни се напиват, други преяждат, на трети им се доспива, на други им е интересно да останат до края и всеки си тръгва по различно време). Записвам улици, номера, рисувам скици, следя за ориентири – рекламни надписи, големи сгради. Вървя плътно зад водача, за да имам време докато си запиша нужното да мине цялата група, после догонвам, пак се спирам и така – по тази улиза, по другата, надолу и се озовахме на

Скадарска

И директно в първата кръчма –

ресторант Двата елена

Тясна и много дълга навътре – от двете страни по един ред дълги маси за по 30 души, малко разстояние, пак дълги маси, второ помещение, пак маси, оркестъра свири, масите заредени, топло. народ, навалица… Докато се ориентирам къде да седна (гледам да съм по-близо до изхода, щото по- бързо да си ходя като реша) и нашата маса се зае. Мястото ми остана чак на другия край до стената…  До мен една настолна лампа, включена в единствения контакт наоколо…  По средата на вечерята дръпнах кабела, угасих лампата…  За да мога да си включа таблета да се зарежда…

Dva Jelena Skadarlija, Скадарска, Beograd, Сърбия

Та на входа на ресторанта ни посрещат сервитьорите и музикантите

Свири мандолина, приглася китара. Музикантите облечени в старинни дрехи. Все пак това е един стар ресторант със запазени маси, столове и обстановка от миналото столетие. Масите заредени с по една шопска салата (с типични наши съставки и подправки) и по една кана вода на една ръка разстояние за всеки около нея. Имаше и един панер с хлебчета и питки (лепини). Поръчвам си едно голямо Велико пиво (бира голяма), защото от малкото време, в което разглеждах цените по пешеходната улица, по която се разхождахме в началото видях, че цената на малко твърд алкохол – водка, джин и то от 30 грама – шот е колкото половин литър бира… Като ще е пиво да е Велико – 210 динара…

Наздравица – похапнах си салатата, бирата до половина и дойде основната храна – една малка плескавица (е, малка беше сега, не като палачинка), малко гарнитура и малко скара – прилично. Похапвам и си гледам и слушам музикантите. В другият край на ресторанта по другите маси имаше още един оркестър. Минават по масите, свирят и пеят стари градски песни от тяхното си време.

Наблюдавам и хората около мен – дали някой ще покаже типичен Балкански синдром… Е, няма начин – улових мига. Гледам хората в групата и забелязвам как шофьора ни, който беше до мен си поръчал малка ракия от 30 грама…  И след като си я изпи нормално, културно, извади от джоба на якето под масата едно малко шишенце с негов си алкохол и си налива тайно под масата в същата чаша – 1,2,3 пъти… Голям смях ми беше. Като ще си пие така, да иде на пазара, да си купи домати , краставици и сирене и да си направи салатата в хотела и да си пие, да не се излага така…

Два часа по късно първите от групата са вече готови. Кой ял, кой недоял. И само гледам друга жена около мен изважда от дамската си чанта една празна кутия за храна и започва да се пресяга по масата докъдето стига и да си пълни кутията – с плескавицата, която е останала, със месото на скара от чинията си и от другата до нея, пък от питките, от хлебчетата и пълни кутията. После започва да натиска напълненото, за да може да затвори капака… Според мен трябва да забранят да се изучава в училище Алеко Константинов и „Бай Ганьо“, да бъде забравено това творение защото все ще продължава да се намира някой, който да го харесва и да иска да му подражава.

Първи си заминаха водачите – нормално е, нека да си почиват, но когато си тръгваха и другите, пак мен питаха дали съм запомнил пътя до хотела, нали съм имал таблет и навигация…  Та пак се наложи аз да показвам пътя до хотела. А то не е кой знае колко разстоянието. Оставих ги малко по нагоре, като им казах, че двамата възрастни, с които вървях малко по рано знаят пътя. Върнах се отново на Скадарска, за да се разходя до другият край и да видя къде какво още има наоколо. Пък на на бар може да ида. И да се прибера след полунощ. Разгледах и другите кръчми отвън – видях къде е и Има Дана и Трите Шешира.

Малко по-надолу от Има Дана си харесах едно малко клубче – барче, откъдето се носеха в нощта латино ритми. И танцуващи красавици. Реших да вляза. На бара ме спря една кака и ме пита дали имам резервация – ми от къде да имам, и не ме пусна по-навътре.

Скадарска е павирана

– и то с доста недодялан паваж – има големи фуги между калдъръма и не всички павета са набити на едно ниво – има по-високи, по-ниски. В предварителната информация, която намерих пишеше – пригответе си подходящи обувки. И сега гледам в нощта по този калдъръм тръгнали две каки съвършено неподготвени – леко почерпени, с едни много тесни обувки, с много тънка подметка, на висок и остър ток, ама остър като небрежно подострен молив (да не казвам 10 сантиметров пирон)… Поседнах на една пейка и започнах да ги гледам как са обути и как пристъпват, ама едва едва, токчетата се огъват, коленете им също, краката им се кривят – Ох, Ох, ах иии… Голям смях.

На края на Скадарска завивам на дясно по Цар Душан. Минавам покрай пазара и стоянката за таксита. Продължавам, за да намеря още един предварително намислен бар. Следвам по улица Джорджа Вашингтона и малко по нататък след две преки завивам наляво и малко по диагонал по ул. Далматинска. В началото още има един хостел с много оживен бар вътре. Малко по-нататък на номер 13 е бара, който търсех.

В една къща под земята. Слизам в малък тесен бар в нещо като маза, изба. Много хора – младежи, каки, отпуснати , забавляват се хората. Изправям се на бара и си вземам малка бира – 190 динара, много ще ми дойде голяма, пък нали и от маса ставам. За да усетя обстановката. Музиката свири, алкохола се лее на бара, топло, купона е в разгара си. Преполових бирата, не мога повече. И у мене се появи Балканския синдром… Имах малко вода в раницата си, изпих я, а на нейно място сложих бирата и си тръгнах.

Отново по същия път, през Скадарска и нагоре. Спрях се на

площада пред Народния музей

Ей така да наблюдавам минувачите, младежите, живота, а и да си почина малко. Нищо страшно, нищо опасно, а полунощ отдавна е минал.

От там по ул. Коларска, покрай хотел Европа и по познатите улици към хотела. Прибирам се час след полунощ и решавам да си оставя бирата в хладилника на минибара. Отварям и изваждам част от напитките, за да ми се отвори място… И виждам бомбичката от водката – празна… Погледнах другата до нея с рома – бандерола скъсан и част от нея липсва…  Ха сега ако ме накарат да го платя на сутринта да видим какъв скандал ще стане. Дали?

Липсващите напитки от бара на стаята, Белград

Липсващите напитки от бара на стаята

Ще разберете следващият път, когато ще разкажа за времето прекарано от сутринта до 12 ч на обед и пътя обратно към София.

Продължението:

Уикенд в Белград (2): Калемегдан

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Белград – на картата:

Белград

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Уикенд в Белград (1): По кръчмите на Скадарска”

  1. Дончо каза:

    Приятно написано каквито са и другите пътеписи от този автор.
    От държавите в които съм ходил и от различните хора с които съм разговарял мисля ,че най-близки по манталитет до нас от другите народи не са тъй наречените „братушки“ ,а сърбите.
    Колкото до Бай Ганьо предполагам ,че последната частица от него ще си отиде с последният българин.

  2. […] на Влади в Белград, който започна с кръчмите на Скадарска, днес ще завърши с разходка из центъра на града. […]

  3. Ив каза:

    От толкова много излишна и никому нужна информация направо ми призля и не можах дори да го дочета.. Пишете ги по-кратки и с повече полезно инфо тези пътеписи, като така или иначе сте се захванали..

  4. Стойчо каза:

    Не си на правилното място за кратки информации 😉

Leave a Reply