апр. 08 2016

Румъния – Молдова – Приднестровие

Днес, с мотора на Борислав, ще направим една обиколка из Румъния и Молдова. Приятно четене:

Румъния – Молдова – Приднестровие

Белите петна на картата

23-26.07.2015

След като дефектиралият статор на алтернатора, довел до премеждията в края на предишното пътуване, е вече пренавит, а капаците на двигателя, зад които се крие свенливо – полирани, дойде време за бойното му кръщене. Крайната цел на това пътуване бе Chișinău, или както произнасят името му неговите жители – Кишинеу. В последствие реших да добавя и столицата на ПМР – Тираспол. Защо не – Приднестровието не може да бъде тaкова опасно място, за каквото го мислят някои приятели. След като усилията ми да избера предварително маршрута си в Молдова не се овенчаха с особен успех, стана ясно, че ще импровизирам в движение. И така, багажът е нагласен цели два дни предварително, а аз вече потеглям към поредните места, които google street view все още не е виждал.

Пътуването накратко.

Карта – Румъния – Молдова – Приднестровие

Варна – Тираспол – Кишинев – Ръшнов – Варна 1690 km, 3 дни и половина

Варна – Силистра – Галац – Буджак,

Четвъртък – 410 km
Този път успях да тръгна от Варна наистина рано и по план. Защо ли? 🙂

До Силистра нямаше кой знае какво интересно да се случи, освен карането зад автомобила с регистрационен номер FU CC 154 и децата в едно селце, които ме поздравиха с \m/, докато минавах покрай тях.

Ферибот – Румъния – Молдова – Приднестровие

По-интересна бе случката в Румъния, при която поради предприемане на изпреварване на автомобил от колоната пред мен се оказа, че карам право срещу друг такъв. А бях помислил, че той също е от колоната и изпреварва… Аве, пичове, или си включвайте фаровете, или поне не карайте автомобили, чиито предници изглеждат като задници!?

Браила (Румъния – Молдова – Приднестровие)

Браила

Пътят до Галац

вече ми бе познат след разходката до Одеса с Лили.

Този път обаче пристигнах доста по-рано в градчето и не се сдържах да не спра за бърза снимка на алеята, простираща се успоредно на Дунава.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Малко по-късно вече бях почти до границата с

Молдова

Румъния – Молдова – Приднестровие

Там заварих колона от автомобили и дерайлирал върху платното влак. Тамошните хора ми казаха, че мога да мина по бетонните блокове, вместо да чакам да преместят композицията.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Огледах се и въпреки известния риск да изтърва мотора започнах преминаването. В този момент от другата страна на ЖП линиите се появиха други мото пътешественици – мъж и девойка с BMW. Да, да, от ония, големите и “красиви“ 🙂 Те също решиха да минават, така че момичето пренесе набързо демонтираните от мотора куфари, докато човекът ми помагаше, стоейки в готовност отстрани на мен.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Повторихме процедурата и с техния мотор, разменихме 2 приказки и всеки пое по пътя си. Бяха французи, тръгнали на малка обиколка в тази част на Европа. Докато прекараме моторите, бе дошъл тракторът, който премести вагоните от пътното платно, но пък и ние не можехме просто така да стоим безучастно и да чакаме.

На румънската граница нямаше никакви проблеми, както обикновено, а на моста преди границата от молдовска страна подозирам, че ме посрещна същата червенокоса мадама, за която бях писал и предният път. Отново не бе особено словоохотлива, когато я попитах по кой път е най-добре да тръгна в посока Кишинев. И докато за нея не бях напълно сигурен, то жената, която ми обработи документите на самата граница бе същата от предния път. Докато приключим формалостите, се бе стъмнило напълно.

Е, Молдова, здравей отново.

Този път ще се опознаем малко повече с теб 🙂
Повечето хора, които вече бях питал, ми бяха казали да мина през Вулкънещ и Конгаз, а не през Кахул. Така и направих, скоро след което започнах да псувам тихичко на ум. През следващите 80 км оттук до Чумай се смениха всички видове настилка, познати на човечеството – асфалт с дупки, асфалт с малко малки дупки, макадам, бетонни плочи, а за финал – паваж. Освен това вече наистина оцених навигацията, с която се бях оборудвал броени дни преди да тръгна. На няколко пъти ме спасява, показвайки острите, някои от които 90-градусови, завои по немаркирания път през нощта. Впрочем молдовците явно много обичат 90-градусовите завои, защото само в този участък имаше близо 10 такива.
Оттам нататък пътят почти се оправи. Почти.
Вече минаваше полунощ, когато минах покрай един Лукойл в Буджак, чиято табелка за wi-fi отдалеч привлече вниманието ми. Вече бях изморен, а още не си бях намерил място за палатка. Размених две думи с хората на бензиностанцията, които, за мое огромно учудване, нямаха нищо против идеята ми да разпъна палатката си в страничния вътрешен двор на бензиностанцията. Така приключи първият ден от пътуването.

Буджак – Тираспол – Кишинев – Леспези,

Петък – 575 km
Събудих се като нов.

Румъния – Молдова – Приднестровие

За пръв път ползвах другата си нова придобивка – самонадувната постелка за спане. Вслушвайки се в съвета на едни приятели, отявлени мототуристи, заложих на 2,5 – сантиметровия модел като такъв, предлагащ оптимално съотношение комфорт/тегло и размери в сгънато състояние.

Събрах набързо лагера и

потеглих към Тираспол

Малко по-нататък минах и покрай този монумент.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Оставаха ми около 100 km до границата с ПМР. Пътищата в тази част на Молдова бяха прекрасни, а трафикът – минимален.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Навсякъде тук има паметници  от миналото, които ме караха да се чувствам почти като у дома си.

Румъния – Молдова – Приднестровие

А така изглеждаха автобусните спирки извън градовете.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Неусетно стигнах до Бендер и самата граница с

Приднестровската Молдовска Република

Граничарите тук бяха две млади момчета – готини хора, а и знаеха малко английски, което позволи една много по-свободна комуникация. Поговорихме за доста неща, също така ме предупредиха да внимавам като снимам в Тираспол. Нищо конкретно, просто така.

Бях планирал зареждане на гориво в Бендер, след което да заредя отново в Молдова, защото не исках да обменям валута – в ПМР имат свои леи. Оказа се обаче, че това няма как да се случи, тъй като Бендер е в пределите на Приднестровието. Както и да е, върнах се 15 km назад, за да заредя в Каушаны. Между другото цената на бензина (А95) в Молдова към днешна дата е 18-19 молдовски леи, или по курс 0,13 – около 2,40 лв за литър.

И така – ПМР. Да видим как ще протече минаването на границата от тяхна страна.

Хората се оказаха повече от разбрани. Докато попълвахме документите за задължителната застраховка, по радиото прозвуча Группа Крови на Цой. Приятно някак бе да чуя нещо познато, бидейки на непознато място. Цялото удоволствие тук ми струваше 116 молдовски леи или грубо 15 лв. За протокола – гледахме данните на мотора от големия талон. Не знам дали без него щяха да ме пуснат. Дори не попитах.

Издадоха ми и билетче, на което пишеше докога мога да пребивавам в страната – а именно 22:09. Имах намерение да го снимам, но в последствие забравих, докато не дойде време да го предам на другите граничари, на излизане.

Двадесет минути по-късно вече бях на входа на

Тираспол

Румъния – Молдова – Приднестровие

Пред сградата на парламента… Ленин.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Молдовските граничари ме бяха предупредили, че ще видя някой и друг танк. Под формата на мемориал, разбира се.

Румъния – Молдова – Приднестровие

И още един Ленин…

Румъния – Молдова – Приднестровие

След бързата разходка в столицата

поех отново към Молдова,

като за целта бях набелязал пътя през

Дубъсари

Дубъсари, Молдова

Там насред пътя се озовах на сватбената фотосесия на тези младоженци.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Като видях, че снимат, намалих, за да не преча на фотографа, докато той ми даде знак да мина. Спрях при тях, те пожелаха да се снимат с мотора. През това време останалите сватбари ме почерпиха, поговорихме, а за из път ми дадоха още храна, която не успях да откажа, бутилка вода и коняк.
Скоро след това дойде и кръговото движение преди Дубъсари, малко след което е разположен граничният пункт, през който предстоеше да мина. Процедурата тук бе доста по-бърза – взеха ми билетчето с часа за излизане, погледнаха ми документите и ме отпратиха. Малко по-нататък, преди молдовския граничен пункт, имаше разположени два бронетранспортьора отстрани на пътя.

До

Кишинев

стигнах неусетно.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Първото нещо, което ме впечатли, бяха светофарите със светодиоди, които дори в най-жаркото слънце се виждаха напълно отчетливо без дори да имат половинметрови сенници над светлините.
Предварително не успях да си харесам много неща за разглеждане в Кишинев, затова исках да видя поне

Триумфалната арка

Румъния – Молдова – Приднестровие

Тя е построена през 1840 г. в чест на победата в руско-турска война, а през 1973 е била реставрирана.

Малко по-нататък по булеварда попаднах и на сергиите с магнитчета и какво ли още не, включително руски танкистки шлемове, униформи и т.н.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Така целта за деня бе изпълнена, оставаше да прекося границата с Румъния и да стигна до където преценя по пътя си към Ръшнов.

Пътят

от Кишинев до граничния пункт край Vama Leușeni

през националния парк Codrii е много приятен, както се и очакваше. Там обаче пристигнах около 8 ч., когато е и смяната на митничарите. Това малко ме забави.

Този път не съм снимал по границите – точно по тези места не исках излишни проблеми.

Румъния

Продължих да карам, оглеждайки се за място за палатка. Започна да се стъмва, което правеше задачата малко по-трудна, но пък исках да отметна колкото мога повече километри за деня. Така след около 130 km си харесах една отбивка от пътя, водеща в нищото.

Леспези – Ръшнов,

Събота – 215 km
В 7 ч. вече съм станал и събирам багажа.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Планът за днес бе да стигна до околностите на Ръшнов, където се провежда мото срещата с кодово название Lupii Liberi. Там имах уговорка да се видя с Раду – приятел от Брашов, с когото се запознахме на миналогодишната разходка до Трансфъгърашан и който многократно ми е помагал с информация относно Румъния и пътищата тук.

Имах да мина около 200 km, така че потеглих без да губя време.

За пръв път прекосявах Карпатите в тази им част.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Излишно е да казвам, че пътят е перфектен, а завоите не те оставят да скучаеш нито миг.

В

Брашов

се наложи да се ориентирам по старомодния начин – питайки минувачите, тъй като навигацията отказваше да работи нормално при тези температури и стояща в горния джоб на чантата на резервоара.

Това, разбира се, не бе особен проблем и малко по-късно вече наближавах мястото на събитието.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Организаторите се бяха постарали със сцена и осигурена сянка за гостите.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Очаквах посещаемостта да е по-голяма, но това не бе от особено значение.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Жегата бе непоносима, така че взех пример от доста други хора, подирили прохлада край ручейчето наблизо.

Заприказвах се с един младеж с лъскаво Кавазаки, понеже преди бях разглеждал тези модели. Оказа се също приятел на Раду. Колко е малък светът понякога. Той доста се учуди на желанието ми за разходка в Молдова, а още повече пък за ПМР. Сподели, че за тях било проблемно влизането в Молдова поради исторически причини. Честно казано отдавна съм спрял сляпо да вярвам на подобни неща, но пък колко хубаво е родината ти да не е участвала в подобни политически конфликти…

Когато се позахлади, започнаха и обичайните за мото мероприятията игри за най-красив мотор,

Румъния – Молдова – Приднестровие

дърпане на въже и т.н.

Румъния – Молдова – Приднестровие

По някое време хедлайнърите на събитието, Kempes, направиха саундчека си.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Не мога да отрека, че мястото на събора е много приятно. Равна поляна, далеч от населените места, същевременно в подножието на Карпатите.

Румъния – Молдова – Приднестровие

На свечеряване групите започнаха да излизат на сцената.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Малко по-късно се появиха и самите Kempes, за да открият сета си, започвайки с Motociclist.

Там се запознахме с Виорел, който бе дошъл с приятелите си от Молдова. Имало смисъл от клубните знаци, значи.

След хедлайнърите на сцената се качи момиче от публиката, което музицира известно време на фона на големия лагерен огън.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Изпълниха акустично и няколко парчета от саундтрака ма Sons of anarchy, включително заключителната Come join the murder

Румъния – Молдова – Приднестровие

Ръшнов – Русе – Варна,

Неделя – 490 km
Ставане, бърза разходка за някоя и друга снимка и разглеждане на пътната картата с Раду. Предложи ми един алтернативен маршрут, по който още не бях минавал. Нямах никаква причина да откажа.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Имах други очаквания за мото срещата, но все пак бе приятно.
Тръгнахме към Брашов заедно с Клаудио, приятел на Раду, който да ме отведе до изхода на града в тази посока. Оказа се, обаче, че нещо е убягнало в комуникацията и се оказах отново

по пътя за Predeal

– много любим участък.

Румъния – Молдова – Приднестровие

Принципно мислех да мина от мястото на събора перпендикулярно към този маршрут, но това остана за следващото планирано идване в Румъния.

Румъния – Молдова – Приднестровие

След Comarnic в посока Букурещ няма много за гледане.

Когато пристигнах до

Дунав мост,

с изненада видях, че ремонтът му е стартирал и върви с пълна сила – ползва се само едното платно, което наложи да поизчакам ”малко”.

Румъния – Молдова – Приднестровие

До Варна ми оставаха няколко часа, предвид лежерното темпо, с което карах.

Резюме.

Почти бях забравил колко приятно може да бъде това да не трябва да се съобразяваш с когото и да било за каквото и да било. Да следваш само своето темпо – да спираш само когато си искаш, да хапваш когато искаш, да караш докъдето искаш. Дори започвам да мисля, че плановете ми за пробег на ден, макар и често звучащи налудничаво, са напълно постижими, когато ги осъществявам сам.

Освен това има и друго нещо – хората гледат с друго око на теб, когато пътуваш сам. Сякаш са по-отзивчиви и отворени към комуникация. Което е и нормално, разбира се. Ако стоите сам някъде и дойдат при вас двама човека, е едно, а когато е един – друго. Така че не се задоволявайте да бъдете социални животни – бъдете истински такива! Правете каквото ви се прави, пък ако ще и сами.

Относно спането и липсата на конкретна идея за това – няма нужда да се притеснявате – онзи горе все ви е намислил нещо, няма да ви остави просто така. Само си носете спалния чувал и каквото друго ползвате. А може и малко допълнители пари, за всеки случай.

P.S. Ако съм пропуснал препинателни знаци, тук има малко допълнителни: …,,,!?

Край

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Приднестровие – на картата:

Приднестровие


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version