апр. 07 2016

Магията на Цилертал (Австрия)

Днес Екатерина ще ни води на ски в Алпите – в китната долина Цилертал. Според мене си е прекарала чудесно, така че – приятно четене:

Магията на Цилертал 

Австрия

 

Приказките започват така: Имало едно време…

Както миналата година, така и тази, избрахме отново да сме щастливи! Дестинацията за зимната почивка е Тирол в Австрия и по-точно долината Цилертал. Речено – сторено. Избрахме и резервирахме къща още през септември предходната година.

Групата е следната: Катето – нашият гид (тоест аз); Стефчо – нашият GPS, който се оказа, че не знае точния адрес; Кико – съученикът на Марио; Галка с нейното неувяхващо чувство за хумор; Мария, която не може да бъде обрисувана с две думи; принцеса Леа; Пано – ръководител полети и водач на нашата колона; Мишо junior – най-малкото попълнение в групата; Виктор; Стефчо младши – Датчанина и неговата половинка Поли, притежаваща идеални части от Датчанина.

Ден първи:

Сборният пункт беше в 5 ч. сутринта на бензиностанция в края на София, а в 6:30 бяхме на Калотина. Цялата група горяхме от нетърпение да тръгнем по-рано, но Стефчо-старши дори и комшийката не беше в състояние да го стимулира да се събуди по-рано. Преглътнахме този хап с късното тръгване, но това беше нищо в сравнение с факта, че рожденикът Пано, след изкараната безсънна нощ трябваше да приеме идеята, че ще пътува с три деца на задната седалка + Стефчо. Заформи се сериозна мъжка група. В следващия джип сме ние, женската част и най-отзад са готината двойка и Виктор – “любовника” на Галя. Така ни беше представен от нея вч. сутринта, но всъщност е приятел на Стефчо Датчанина, пътуващ по работа за Мюнхен.

Женската кола се тресеше от смях, танци и веселие, все едно, че пътувахме с квадратни гуми. Много музика и разбор на мъжката психика. Изгрева ни посреща в Ниш. Имаме да изминем доста километри на територията на Сърбия. Нижат се пейзажи с обработваеми площи, селца с изтърбушени къщи. По този маршрут сме пътували миналата година. Най-интересна ще е последната част от пътуването, през долината Цилертал. За съжаление, сигурно ще я минем по тъмно. Крайната цел е къща за гости  в близост до Zell am Ziller, къща с уникална гледка към долината. Марийчето носи за нашите хазяи българско кисело мляко, мартеница и бурканче с мармалад от шипки.

Първата почивка направихме на една бензиностанция в Белград. Хвърчаха и се разменяха мъфини с ягодов пълнеж, банички с праз и спанак, шоколадови кексчета, солен кекс със зелени маслини и царевица, както и сандвичи с филе Елена. Следва Хърватска. Изнизват се градчета и селца със симпатични, цветно боядисани къщи. Чисто е и няма хвърчащи боклуци. За съжаление, колкото повече се отдалечаваме от България в километри, къщите са по-поддържани и природата е по-чиста. Разликата е в светлинни години. Спираме отново на една бензиностанция и Кико ми показва, че от друсането в колата му е паднало едно зъбче 🙂

Влизаме в Словения

На границата се срещаме с нашия приятел Румен, който се връща от Германия. Ние нямаме време за губене и скоро сме отново на път. Неусетно следва прехода в

Австрия

Тази година явно заради бежанците ни правят паспортна проверка. Пейзажът се променя и цъфналите дръвчета са заменени от снежни картини. Пред нас се разкриват

Австрийските Алпи

с тяхната величествена и изразителна красота. В долината се редуват сгушени селца с хубави къщички и задължителната извисяваща се островърха църквичка между тях. Гледката е страхотна! Пътят е заобиколен и от хълмове, върхове…

За съжаление, на главния път в Австрия има малко бензиностанции. Наложи се да се отклоним от него към едно малко селце, където успяваме да заредим гориво. Бензинът струва едно евро. Има малка разлика в цените на бензиностанциите по магистралата и тези, които не са толкова централно разположени.

Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Оттук нашето пътуване се променя коренно. Нашият GPS е избрал път, който минава през Германия и се връща обратно в Австрия. Но на границата с Германия попадаме на задръстване. Правят отново проверки заради бежанците. Вече е тъмно и трудно следваме колата на Пано. Започва да вали дъжд. Веселият смях от сутринта е заменен от резки реплики.

След дълго лутане след

Zell am Ziller

поемаме по изключително стръмен и тесен път нагоре в планината. Всички се взират с нетърпение в тъмното, за да зърнат къщата, но пред себе си виждаме стара порутена ферма. Отново се връщаме, защото сме сбъркали отбивката. Аз знам каква къща очаквам, но не и другите.

Наляво-надясно и най-накрая сме пред нашата къща. И така, навън вали дъжд, всички се чудят къде, по дяволите, сме се озовали и като натрупа сняг, как ще караме по този път. Пано казва, че отива на хотел. Срещаме нашата чаровна хазяйка Катарина под водопад от капки дъжд и пак под съпровода на този водопад успяваме да свалим всички чанти и сакове с багаж. Мария жестикулира към хазяйката и се обръща на английски да я пита що за път е това и че реално сме застопорени на това място и няма да можем да мръднем от тук. Тя ни успокоява, че сме пътували дълго и ни уверява, че като се наспим и си починем всичко ще изглежда различно. Доста, доста авантюристично, дори за Марийка, която спи в ледено иглу, скача с бънджи и т.н.

Вечерта завършва със спретната набързо маса, дегустация на домашно приготвеното червено вино на Пано и бързата и вкусна салата от кус кус на Мария. Равносметката е, че сме тръгнали около 5 часа сутринта, а пристигаме някъде около 21:30. Дъждът се е обърнал в сняг, но това не ме безпокои, защото знам, че в Австрия и най-малкото „пътче“ се почиства старателно. Не е ясно дали сме се озовали в къщата на добрата фея или в къщичката на Баба Яга. Вие как мислите? Аз не се съмнявам.

След всеки ден по идея на Кико – съученикът на Марио, ще помествам коментари за деня от членовете на нашата групичка.

Мария: Този ден беше предизвикателство.     Стефчо-младши: Дълго и прекрасно!

Галка: Всичко е хубаво, щом завърши добре.  Пано: Труден ден!

Марек: Мама, Пано и Стефчо са героите.        Кико: Скучно!  

Аз: Не мога с едно изречение.

6274 Zillertal, Австрия

Втори ден:

На другата сутрин се събуждам рано, но не знам дали от чистия въздух или от нетърпение да огледам всичко и набързо навличам якето. Излизам  на терасата. Тя опасва целия етаж и на нея се излиза и от нашата, и от другите стаи. Пред очите ми се разкрива приказна гледка: вали сняг, всичко наоколо е бяло, клоните на дърветата са покрити със сняг и цяло ято птички весело цвърчи. От снимките на къщата в сайта знам, че тя се намира на един хълм, от който се разкрива гледка към цялата долина. Точно това ме накара да се спра на тази къща.Какво ли е да живееш на това прекрасно място и всеки ден да се будиш от тази гледка, а не от гледката на решетките на отсрещният блок? Дали свикваш и преставаш да ѝ се любуваш, или всеки ден я съзерцаваш с възторг? В момента там, където би трябвало да се разкрие гледката на долината, всичко е потънало в каймак от бяла пелена. Успявам да направя снимки с малкото памет, които имам на апарата. Оказа се, че съм забравила картата памет в София и спешно ще трябва да си купя нова. Кико също се размърдва, въпреки че е едва 8 часа. Усещам, че и той като мен е нетърпелив да изживее всяка частица от това пътуване! Аз се мушвам още малко под мекия и пухкав австрийски юрган и кротичко напредвам с пътеписа.

Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Слизаме за закуска, която предварително сме заявили и е на стойност €3.50/ден/човек. Нощувките излязоха по €18/човек/вечер. Всичко изглежда доста различно от вчера, след като сме се наспали. Къщата е чиста, уютна и с много добро разположение в долината.

Всеки ден от нашия престой можем да караме в различна ски зона. Разнообразието от писти е голямо. Тъй като времето днес е мъгливо и вали, решаваме за деня

зоната за каране да бъде Zell am Ziller

Това е най-близкият до нас курорт. Тук е мястото да отбележа, че в този район можеш да си купиш една карта и с нея да караш на огромна територия и на различни ски курорти.

Zillertal Superskipass

дава възможност за достъп до 650 км писти. Практически всеки ден можеш да караш на различен ски курорт и по време на карането да преминаваш от един ски курорт на друг. На разположение е богата мрежа от 27 безплатни ски бус линии. Важното е и че никога не се образуват големи опашки на пистите. Има депозит от няколко евро за картата, които, като си тръгваш, можеш да си вземеш обратно (ако не забравиш – както направих аз). Също така има опция да си купиш карта 4 от 6 дни. Тоест в рамките на 6 дни избираш кои 4 дни времето е най-хубаво и караш тогава. Заслужава си, защото, когато времето е хубаво караш много повече. Има най-различни варианти, но най-изгоден е вариантът целодневна карта за 5 или 6 поредни дни, когато става въпрос за едноседмичен престой.

И така, докато пием кафето и чая, гледаме през прозореца как децата се пързалят с найлони по отсрещния хълм с внучетата на хазяите. Спретваме се за ските доста късно. Условията за каране са лоши, няма видимост, заледено е, прехвърча сняг, но ние все пак успяваме да покараме е да се накефим. Част от групата този ден отиде до Мюнхен и се завърнаха доволни късно вечерта. Вечерта след ските сме седнали на пейката с възглавничките на терасата, пием английски чай с кубински ром и пеем: “Абре  Стояне, кой къде те хване…” А пред нас е най-уникалната гледка на света. Времето се е прояснило и светлинките на долината проблясват. Приказка!

Пано: Прекрасен ден!                                              Мария: Най-хубавото предстои.

Галка: Щом карам ски, значи живея!                Аз: Приятна умора!

Кико: Сърдитко Петко – празна му торбичка.    Поли: Мюнхенски вурстчета

Марек: От бързото каране ме заболяха очите.

Трети ден

Днес групата се раздели на две. Стефчо и Поли да карат ски, а ние решихме днес да починем от ските и да посетим Спа комплекса във

Фюген

Това е малко, симпатично австрийско курортно градче. Както и другите австрийски градчета, картинката е следната: хотелчета, къщи за гости и всяка е красива по своему, и всяка с красив акцент: кокетни перденца, зайче, кашпа със сухи цветя и още какво ли не. И те са поставени пред къщата без страх, че нещо ще изчезне! Чисто, спокойно.

След кратка разходка дойде ред на Спа комплекса: водни пързалки, басейн с вълни, външен басейн с лежанки и гледка към планината, масажиращи струи, водовъртеж и всички екстри за модела. В сауната, която е обща, всички те гледат неодобрително, ако дори си помислиш да влезеш без кърпа и ти напомнят, че трябва да си постелеш кърпата и да седнеш на нея.

След Спа-то се отправихме към Zell am Ziller и се спряхме да разгледаме и него. Прибрахме се в нашата чудна къща, доволни от днешния ден!

Мария: Попаднах на подходящото място с подходящите хора.

Галя: Живея, когато плувам.                                    Пано: Не се удавих!

Марио: Много релаксиращо, весело и спокойно!     Кико: Мокро, та мокро..

Аз: Най-яките дни предстоят                                    Мишо: Много забавно.

Стефан-ст.: Най-накрая един прекрасен ден!      Поли: Имам нови сноуборд обувки

Слончето е емблемата на Цилертал Арена – Цилертал, Австрия

Слончето е емблемата на Цилертал Арена

Четвърти ден

Много силен ден! Закусихме по-рано от обичайното, надявайки се мъглата да се вдигне, но и днес е облачно и вали. Натоварихме ските и отпрашихме към Konigsleiten. Този курорт се намира на добра надморска височина и пътят до там криволичи през планината. Сменяват се снежни пейзажи, борове, отрупани със сняг. Много хубав курорт, с много разнообразни писти. След като покарахме на няколко писти около паркинга, решихме да вземем една кабинка до върха. Озовахме се в нищото. Видимостта е много лоша и не се вижда по-далеч от няколко метра, духа вятър, вали и очертанията на пистите са размити. Не е ясно кое е писта и кое не. Всички австрийски курорти имат отлична маркировка, но тук и маркировката не помага… Но връщане назад няма и ще трябва да намерим пътя до долу. Кико и Леа разглеждат маркировката за пистите.

Тръгваме нанякъде, но спираме, защото сме сбъркали пътя. Не знаем къде сме. В този момент си представям  как се чувстват хората в експедициите до Еверест. Скоро не сме сами и до нас се появяват още няколко скиори, но те се надяват ние да им кажем къде сме и накъде трябва да продължим. Но уви… Всеки скиор знае, че в лошо време най-опасно е да се отклониш от маркираните писти. Все пак успяваме да слезем надолу като усещането е за free riding. Караме по склона надолу, а ските ни затъват в неутъпкания сняг.

Стигаме до един открит двуместен лифт. Много е студено и сме се сгушили в грейките, докато се возим на него. Когато пристигаме Мария влиза в къщичката на човека, който отговаря за лифта да стопли ръцете на Марио, защото са измръзнали. След като потегляме най-накрая излизаме на красив ски път N 52 и вече от там нататък следваме плана на пистите. Караме и с Мария снимаме, защото гледките, които виждаме, са уникални.

Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Мъглата се е разсеяла частично. Кико се завря под едно оръдие за сняг и косата му стана на ледени шушулки. При толкова много сняг оръдията продължават да бълват изкуствен сняг. Стефчо-младши и Поли продължават днес с усъвършенстване техниката на Поли. Пано ни чака в бистрото с Мишо. Вечерта празнуваме 8-ми март на свещи, с пилешки хапки със сусам, които моя милост е приготвила. Децата играят на пръчици, които са намерили в един шкаф, предоставен ни от хазяите и пълен с настолни игри.  Печката е заредена с дърва на  max…Толкова съм изморена, че не събирам обичайните мнения за деня.

Пети ден

Отварям очи и през прозореца виждам, че днес най-накрая небето е ясно и слънцето е огряло острите Алпийски върхове. Денят обещава да е прекрасен. Часът е 7. Аз се озовавам боса, по пижама, на терасата, с апарат в ръка. И познайте…Снимайки, се обръщам и се озовавам лице в лице с Мария, която е по фанелка и гащи и също като мен прави снимки. Както се оказва Галка е била на терасата с телефона още преди нас. С Мария се засмиваме на комичната ситуация и продължаваме да снимаме. Птичките весело цвърчат и се поздравяват за този прекрасен ден. А денят беше наистина фантастичен!

Днес караме на кралицата на ски зоните, а именно:

Mayrhofen

Ако се озовете в този район на света ви го препоръчвам. Групичката ни се разпръсква по пистите. Ние с Галка карахме на всевъзможни места. Спряхме само на една синя писта с невероятна гледка, заехме поза лотос и правихме йога дишания.

Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Шести ден

Днес отново решаваме да караме на Mayrhofen

Аз съм толкова изморена от вчерашното каране, че не е за вярване, но не ми се кара. След като известно време наблюдавам как учат малки дечица на първите стъпки със ските в едно ски паркче за деца, се качваме с гондолата на високото, откъдето се откриват прекрасни гледки и където пистите са много по мой вкус: полегати и широки.

След едно не толкова приятно спускане по една стръмна писта сядаме да пием “глю вайн”, което е греяно вино с подправки като карамфил, може би канела и на вкус е разкошно.

Следобяд се появява пелена от облаци, която покрива като с юрган върховете на Алпите. Тръгваме си и гледаме как купонът на Mayrhofen тече с пълна сила. На капанчето до кабинката всички са на вълна Apreski, звучи яка музика и хората танцуват и пеят както са със ски обувките. Мислено се сбогувам със ски курорта и си пожелавам пак да дойда в това райско местенце. Картата ми за ски е до днес и утре мисля просто да направя една разходка сред природата.

Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Вечерта Датчанина прави вкусна манджа от картофи и свинско. Мария и Галя на връщане от Инсбрук са спрели в близката мандричка, където има магазинче и са купили сирене бри, което  е с неустоим вкус. Завършва и днешният ден.

Седми ден

Последният ден  групата ни се разделя на три: Мъжете отиват на ски, Марийка, Леа и Галя отиват до Инсбрук, а

аз просто ще се разходя по пътя от нашата къща нагоре в планината

Докато чакам да ми се зареди таблета, за да мога да снимам, аз използвам времето да попиша пътеписа.  Седя в трапезарията и пиша, а до мен долита веселото цвърчене на птичките, които си правят купон около хранилката.

Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Хазяите са много мили хора със семейни традиции. Имат 7 деца и 15 внуци. Навсякъде по стените има семейни снимки и снимки на красивата природа в тази местност. Когато батерията вече е заредена, се отправям на преход. Това е моят ден! Правя снимки и в паметта ми се запечатва магията на Тирол.

Долината Цилертал

такава, каквато я запомням с нейните криволичещи пътчета нагоре в планината; къщички, накацали по зелените и снежни хълмове; селцата, сгушени покрай реката; поточета и ручейчета, забързани по своя път надолу към долината; мучащи крави, пеещи птички, приветливи и гостоприемни хора, които се грижат и пазят чиста тази красива природа. Който е бил по тези места знае за какво говоря.

Аз дописвам, а хазяйката ми показва най-новата саксия с цветя, която синът ѝ е подарил. Вечерта се събираме покрай масата. Всеки е доволен по своему от днешния ден. Вечерта завършва с посещението на Катарина, дъщерята на хазяите, с която контактувахме по имейла. Тя носи красива гарафа с боровинков ликьор, който опитваме. Мария иска да покаже на хазяйката снимки и установява, че всичките ѝ 500 снимки от телефона са изтрити. Катарина ни разказва, че в тази долина е трудно да намериш земя, която да купиш и на която да построиш сграда. Земята е на фермерите, а те не я продават. Тя е използвала земята от нейните родители и там е построила къща на няколко етажа, която дава под наем. Преди вечеря се разхождаме до фермата на брат ѝ на около 20 м от къщата. Има двуседмични зайчета, а две кози се борят за надмощие, защото за първи ден са в едно помещение. Лятото животните са по поляната и децата на гостите могат да играят с тях.

Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Марио: С Поли измислихме нов начин на каране.                                   Мишо: Денят е адски дълъг.

Наско: Най-хубавият ден от всички!                    Аз: В хармония със себе си.

Кико: Последен ден без мама

Алпи – Цилертал (Zillertal)р, Австрия

Осми ден

На път за България преспиваме в апартамент в Загреб.

Голям апартамент, в който се побираме 11 човека и ни струва €119. Разходката в центъра е кратка, защото вече се е стъмнило и е студено. Загреб е приятен град, с хубава архитектура в централната част на града. Апартаментът, в който спим се навира в приятен квартал, разположен на хълм. Вечерта хапваме в местен ресторант. Бирата е чудесна, а платата от меса са много вкусни. Към тях прибавяме чудни домашни питки. И заспиваме… А това е краят на моята приказка.

Идеята за ски в Австрия

ми се въртеше в главата от няколко години, но реално се запалих от един пътепис, който прочетох преди време. Действието се развиваше в една наета от компания къща за гости, в същата тази долина. Надявам се да има читатели, на които да им хареса моят първи пътепис!

Ако трябва да опиша бюджета на това пътуване ще ми бъде малко трудно. Може би сумата за спане; за ски карти; за път и нощувка в Загреб;  храна за трима души, Спа и други глезотии ще бъде някъде около 1400€. Пътят си го делихме с наши приятели.

Ако мога да отговоря на някакви въпроси свързани с пътуването може да ми пишете на имейла: katepopgeorgieva@abv.bg

Край

Автор: Екатерина Попгеоргиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Магията на Цилертал (Австрия)”

  1. Дончо каза:

    Двама мои приятели вече няколко години ходят в Австрия на ски.Казват,че като се махне пътят(пътуват със самолет)е по-евтино и по-приятно от Банско.Предполагам ,че всичките еколози и тъй наречени „зелени“ в Австрия отдавна са избити.Дължината на ски пистите в Австрия е по-голяма от общата дължина на нашите четири граници.

  2. Екатерина каза:

    Много са хубави курортите. Хората едновременно си пазят природата и имат прекрасни и добре организирани курорти.

  3. Meli каза:

    Кате, пътеписът ти е прекрасен! Ти си не само въодушевен пътешественик, но и прекрасен фотограф и разказвач! Пожелавам ти още много, много пъти да избирате да бъдете щастливи, както сте направили и тази година!

Leave a Reply