Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед. Днес ще продължим през парка Гюлхане към кулата Галата.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част трета

Гюлхане, Галата и нощен Босфор

Започна да се свечерява и решихме да се пробваме да стигнем до кулата на Галата. Хванахме пешачката отново по уличките.

И през

Парка Гюлхане (Gulhane Park),

който се намира в района Еминьоню в подножието на Топкапъ сарай и някога е бил част от градините на султанския дворец. От 1912 година част от градините са обособени като обществен парк.

Парк Гюлхане

В края на парка има Ж.П. Гара.
По принцип си носим термос, за да ни стои водата студена, та като свърши си вземаме студена вода и я преливаме в термоса. Така и направихме на гарата. След това слязохме до брега на

Босфора в началото на Златния рог

Босфора в началото на Златния рог

Небето над Истанбул беше покрито с прекрасни облаци и залеза допринасяше за гледката.

Поехме по моста на Галата.

Имаше много рибари, даже една забрадена женица мяташе въдицата.

Преминахме от другата страна и с някакъв финт успяхме да пресечем булеварда (всъщност там има подлез – бел.Ст.) и да се отправим към кулата.
Вървейки по стълбите един младеж, дали нарочно или случайно, си изтърва четката и Петя му подвикна да си я вземе. Той реши, че трябва да  лъсне обувките. А след това и моите. Естествено попита да му дадем пари за трите деца, които има. Може би като види туристи нарочно изпуска нещо, за да привлича така клиенти.
Не знам с какво точно ни намаза маратонките, но след три дни обикаляне по цял ден из града продължаваха да са лъскави. Той каза, че имат гаранцията 5 км. :), които ние навъртяхме пеша още същата вечер.

В крайна сметка му дадох с много пазарлък 5 лири, което са около 3 лв.

Стигнахме до кулата и се наредихме на опашка. Обстановката около кулата беше приятна – заведение със стар трамвай 🙂

Кулата Галата (Galata Kulesi)

е една от най-забележителните постройки на Истанбул с огромното си тяло и конусовидния си цилиндър на върха, извисяващ се на хълм над квартала Галата край Златния рог.
Кулата е издигната през 528 г. по времето на император Юстиниан. Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през май 1433 г. – от камък. В миналото се е използвала за склад и мелница от генуезците. Височината и достига 61 м. При реставрацията и от 1964 – 1967 г. е достроен конусообразен покрив.
Кулата Галата днес е туристическа атракция. Горните 3 етажа се използват за ресторант, рецепция и кафе-бар. На последния етаж има тераса с неописуема гледка над Истанбул. До терасата на кулата може да се стигне по стълба със 143 стъпала или с асансьор.

Изчакахме си реда. Сумата за качване беше повече от колкото пише в интернет. Сравнително бързо върви опашката. Има и заведение. Уцелихме точното време за качване на кулата – перфектен изглед от горе, но голяма навалица на тесния балкон. Отново ми взеха статива, но това не ми попречи да спретна добри снимки.

Златният рог и мостът Ататюрк

Мостът Ататюрк и мостът на метрото Халич

Мостът Галата.

Мостът Галата

Мостът на Босфора

Мостът на Босфора

Босфорът

В подножието на Кулата

Нощен Истанбул видян от кулата на Галата

Слязохме обратно и се отправихме към нашия бряг на Златния рог.

Мостът Галата

Мостът на метрото

На Петя и бяха препоръчали един

ресторант Ortaklar

Бях го задал предварително на POI в GPS-a и се запътихме на там. Трябваше да минем по малките улички, през които минавахме следобеда, и бяха пълни с народ и сергии. От сергиите няма помен и всички магазини са затворени. Хора по улицата, по която по-рано не можеше да се мине от навалица, също почти няма. Само боклукът напомня за животът, който е кипял през деня тук.
След малко повече от час минахме по същата улица, която вече беше почистена.

По една от улиците вече беше почистено, точно отсреща се виждат

вратите на Капалъ чарши,

затворени разбира се.

Капалъ чарши by night 😉

Имаше разни хора, които събираха боклуците в денкове. Едни боклукчийски камиони вървяха и мереха теглото на денка преди да го качат. Не ни е ясно точно как се разплащат, но явно има някаква схема. Всички си хвърлят свободно боклука на улицата. Това, като се загледах през следващите дни е защото няма достатъчно кофи за смет. Има кофи, но са малко и винаги препълнени. Явно това е системата – през деня хвърлят навсякъде, през нощта събират. Интересното е, че никъде не мирише на боклук, постоянно лискат вода пред магазините си и няма и прах. Явно не изхвърлят хранителни отпадъци и боклука е съставен в 99 % от хартия и найлон, което пък се рециклира в последствие. (Същата липса на кофи за боклук се забелязва и по други градове в Турция, особено по по-главните улици. Интересното е, че по страничните или, по-скоро, по по-празните улици ИМА кофи/контейнери за боклук, но не и по по-оживените. Без да го твърдя, подозирам, че е заради рискът от поставяне на взривно устройство в кофата на оживена улица, а не защото ги мързи да слагат кофи на улицата – бел.Ст.)
Стигнахме до препоръчания ресторант. Не можахме да седнем отвън. Вътре масите бяха със стъкло и под стъклото всеки е оставял някакви пари от неговата държава. Имаше и левове, та не се наложи да оставяме нищо 🙂

Цените са добри (по-ниски от България), порциите големи, хляба и водата навсякъде са безплатни по заведенията. Алкохол не можеш да си поръчаш никъде, дори и бира.

Докато вечеряхме в ресторанта бях седнал срещу прозореца, и точно отсреща на една пейка седна младо мюсюлманско семейство. Мъж и жена, на видима възраст не повече от 20 – 23 години, добре облечени, с бебе в ръце. Държаха табелка с надпис „Ние сме от Сирия, можете ли да ни помогнете“. По принцип из целия град има много такива, и голяма част от тях са менте, използват ситуацията в Сирия за да спекулират. Това семейство обаче си изглеждаха съвсем нормални хора, макар и жената да беше със забрадка, но с открито лице. По улиците минаваха разни хора и чат-пат някой оставяше по нещо.

В крайна сметка представете си ситуацията, изграждали сте нещо с години, вложили сте пари в собствен дом, създали сте семейство и изведнъж всичко това няма стойност, става война и нещата които сте градили не струват и 1 лев. С цел безопасност се налага да вземете семейството и да бягате в някаква посока, пари обаче кеш няма, ситуацията на тези хора хич не е розова.

Турците обаче явно ги разпознават кой е менте и кой не, и като излизахме от ресторанта забелязах, че бяха поканили семейството да седне в ресторанта и им бяха дали храна, страхотен жест.
След като се насвинихме прилично, хванахме обратния път към вкъщи. Отново

по малките и тъмни улички

Изглеждат доста зловещо, точно като по филмите на ужасите. Нямахме особени притеснения, въпреки че се налагаше да вървим няколко километра по такива улички. GPS-а даваше хотела от ресторанта на 2 км пешеходно разстояние. Една от уличките още на отиване забелязахме, че е пълен мрак и беше стряскащо. В интерес на истината, за тези 2 км по малките улички сигурно сме срещнали двама-трима човека най-много.
Наближавайки нашия район вече главната улица не беше толкова претъпкана, но все още беше сравнително оживено. Почнах да се чудя ще видя ли мотора пред хотела. Наближихме и, о чудо, моторът е там даже е непокътнат. В ъгъла точно пред предната му гума сложили си масичка и седнали трима турчина на лафче, пушат си цигарки и така, като ги гледам, цяла нощ ще откарат табиетчийската. Ето на, имам си частна охрана на мотора, хаха.
Пак се бяхме поизпотили, но нямахме сили за още едно къпане, този ден беше доста ударен, пътуване от България и поне едни 20 – 25 км навъртени пеша из улиците на Истанбул, висене на опашки за билети и т.н.

Лягаме и умираме.

Продължението:

Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com

Related posts:

Истанбул с мотор (2): Света София, Цистерните и Синята джамия Истанбул с мотор (6): Дворецът Топкапъ и Босфорът с корабче Истанбул с мотор (1): Лудо пристигане Истанбул с мотор (7): Джамията Сюлеймание и как се ходи на бръснар :) Истанбул с мотор (5): Музей на техниката „Рахми М. Коч“ Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк Истанбул – User Guide Истанбул – споделящият и увличащ (фотопътепис) Из Турция на мотор, 2009г (1): Към Синоп Истанбул – втората стъпка към Анадола Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац Истанбул – обиколка (2): Таксим, Долмабахче и Египетския пазар

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Босфор, Галата, Гюлхане, Златен рог, Истанбул, мотор