апр. 06 2016

Истанбул с мотор (3): Гюлхане, Галата и нощен Босфор

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед. Днес ще продължим през парка Гюлхане към кулата Галата.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част трета

Гюлхане, Галата и нощен Босфор

Започна да се свечерява и решихме да се пробваме да стигнем до кулата на Галата. Хванахме пешачката отново по уличките.

Парк Гюлхане, Истанбул

И през

Парка Гюлхане (Gulhane Park),

който се намира в района Еминьоню в подножието на Топкапъ сарай и някога е бил част от градините на султанския дворец. От 1912 година част от градините са обособени като обществен парк.

Парк Гюлхане, Истанбул

Парк Гюлхане

Парк Гюлхане, Истанбул

Парк Гюлхане, Истанбул

Парк Гюлхане, Истанбул

Парк Гюлхане, Истанбул

В края на парка има Ж.П. Гара.
По принцип си носим термос, за да ни стои водата студена, та като свърши си вземаме студена вода и я преливаме в термоса. Така и направихме на гарата. След това слязохме до брега на

Босфора в началото на Златния рог

Босфора в началото на Златния рог

Босфора в началото на Златния рог

Босфора в началото на Златния рог

Небето над Истанбул беше покрито с прекрасни облаци и залеза допринасяше за гледката.

Новата джамия (Ени джами), Истанбул

Поехме по моста на Галата.

Имаше много рибари, даже една забрадена женица мяташе въдицата.

Моста Галата, Истанбул

Новата джамия (Ени джами), Истанбул

Преминахме от другата страна и с някакъв финт успяхме да пресечем булеварда (всъщност там има подлез – бел.Ст.) и да се отправим към кулата.
Вървейки по стълбите един младеж, дали нарочно или случайно, си изтърва четката и Петя му подвикна да си я вземе. Той реши, че трябва да  лъсне обувките. А след това и моите. Естествено попита да му дадем пари за трите деца, които има. Може би като види туристи нарочно изпуска нещо, за да привлича така клиенти.
Не знам с какво точно ни намаза маратонките, но след три дни обикаляне по цял ден из града продължаваха да са лъскави. Той каза, че имат гаранцията 5 км. :), които ние навъртяхме пеша още същата вечер.

Ваксаджия, Истанбул

В крайна сметка му дадох с много пазарлък 5 лири, което са около 3 лв.

Стигнахме до кулата и се наредихме на опашка. Обстановката около кулата беше приятна – заведение със стар трамвай 🙂

Край кула Галата, Истанбул

Кулата Галата (Galata Kulesi)

е една от най-забележителните постройки на Истанбул с огромното си тяло и конусовидния си цилиндър на върха, извисяващ се на хълм над квартала Галата край Златния рог.
Кулата е издигната през 528 г. по времето на император Юстиниан. Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през май 1433 г. – от камък. В миналото се е използвала за склад и мелница от генуезците. Височината и достига 61 м. При реставрацията и от 1964 – 1967 г. е достроен конусообразен покрив.
Кулата Галата днес е туристическа атракция. Горните 3 етажа се използват за ресторант, рецепция и кафе-бар. На последния етаж има тераса с неописуема гледка над Истанбул. До терасата на кулата може да се стигне по стълба със 143 стъпала или с асансьор.

Кулата Галата (Galata Kulesi), Истанбул

Изчакахме си реда. Сумата за качване беше повече от колкото пише в интернет. Сравнително бързо върви опашката. Има и заведение. Уцелихме точното време за качване на кулата – перфектен изглед от горе, но голяма навалица на тесния балкон. Отново ми взеха статива, но това не ми попречи да спретна добри снимки.

Bereketzade, Galata, Galata Kulesi, 34421 Beyoğlu/İstanbul, Турция
Златният рог и мостът Ататюрк, Истанбул

Златният рог и мостът Ататюрк

Мостът Ататюрк и мостът на метрото Халич, Истанбул

Мостът Ататюрк и мостът на метрото Халич

Мостът Ататюрк и мостът на метрото Халич, Истанбул

Мостът Галата.

Мостът Галата, Истанбул

Мостът Галата

Мостът Галата, Истанбул

Мостът на Босфора

Мостът на Босфора, Истанбул

Мостът на Босфора

Мостът на Босфора, Истанбул

Босфорът

Нощен Истанбул видян от кулата на Галата

В подножието на Кулата

Нощен Истанбул видян от кулата на Галата

Нощен Истанбул видян от кулата на Галата

Слязохме обратно и се отправихме към нашия бряг на Златния рог.

Новата джамия (Ени джами), Истанбул

Мостът Галата, Истанбул

Мостът Галата

Мостът на метрото – Златен рог, Истанбул

Мостът на метрото

На Петя и бяха препоръчали един

ресторант Ortaklar

Бях го задал предварително на POI в GPS-a и се запътихме на там. Трябваше да минем по малките улички, през които минавахме следобеда, и бяха пълни с народ и сергии. От сергиите няма помен и всички магазини са затворени. Хора по улицата, по която по-рано не можеше да се мине от навалица, също почти няма. Само боклукът напомня за животът, който е кипял през деня тук.
След малко повече от час минахме по същата улица, която вече беше почистена.

Нощен Истанбул Нощен Истанбул

По една от улиците вече беше почистено, точно отсреща се виждат

вратите на Капалъ чарши,

затворени разбира се.

Нощен Истанбул

Капалъ чарши by night 😉

Имаше разни хора, които събираха боклуците в денкове. Едни боклукчийски камиони вървяха и мереха теглото на денка преди да го качат. Не ни е ясно точно как се разплащат, но явно има някаква схема. Всички си хвърлят свободно боклука на улицата. Това, като се загледах през следващите дни е защото няма достатъчно кофи за смет. Има кофи, но са малко и винаги препълнени. Явно това е системата – през деня хвърлят навсякъде, през нощта събират. Интересното е, че никъде не мирише на боклук, постоянно лискат вода пред магазините си и няма и прах. Явно не изхвърлят хранителни отпадъци и боклука е съставен в 99 % от хартия и найлон, което пък се рециклира в последствие. (Същата липса на кофи за боклук се забелязва и по други градове в Турция, особено по по-главните улици. Интересното е, че по страничните или, по-скоро, по по-празните улици ИМА кофи/контейнери за боклук, но не и по по-оживените. Без да го твърдя, подозирам, че е заради рискът от поставяне на взривно устройство в кофата на оживена улица, а не защото ги мързи да слагат кофи на улицата – бел.Ст.)
Стигнахме до препоръчания ресторант. Не можахме да седнем отвън. Вътре масите бяха със стъкло и под стъклото всеки е оставял някакви пари от неговата държава. Имаше и левове, та не се наложи да оставяме нищо 🙂

ресторант Ортаклар, Истанбул

Цените са добри (по-ниски от България), порциите големи, хляба и водата навсякъде са безплатни по заведенията. Алкохол не можеш да си поръчаш никъде, дори и бира.

ресторант Ортаклар, Истанбул

Докато вечеряхме в ресторанта бях седнал срещу прозореца, и точно отсреща на една пейка седна младо мюсюлманско семейство. Мъж и жена, на видима възраст не повече от 20 – 23 години, добре облечени, с бебе в ръце. Държаха табелка с надпис „Ние сме от Сирия, можете ли да ни помогнете“. По принцип из целия град има много такива, и голяма част от тях са менте, използват ситуацията в Сирия за да спекулират. Това семейство обаче си изглеждаха съвсем нормални хора, макар и жената да беше със забрадка, но с открито лице. По улиците минаваха разни хора и чат-пат някой оставяше по нещо.

В крайна сметка представете си ситуацията, изграждали сте нещо с години, вложили сте пари в собствен дом, създали сте семейство и изведнъж всичко това няма стойност, става война и нещата които сте градили не струват и 1 лев. С цел безопасност се налага да вземете семейството и да бягате в някаква посока, пари обаче кеш няма, ситуацията на тези хора хич не е розова.

Турците обаче явно ги разпознават кой е менте и кой не, и като излизахме от ресторанта забелязах, че бяха поканили семейството да седне в ресторанта и им бяха дали храна, страхотен жест.
След като се насвинихме прилично, хванахме обратния път към вкъщи. Отново

по малките и тъмни улички

Изглеждат доста зловещо, точно като по филмите на ужасите. Нямахме особени притеснения, въпреки че се налагаше да вървим няколко километра по такива улички. GPS-а даваше хотела от ресторанта на 2 км пешеходно разстояние. Една от уличките още на отиване забелязахме, че е пълен мрак и беше стряскащо. В интерес на истината, за тези 2 км по малките улички сигурно сме срещнали двама-трима човека най-много.
Наближавайки нашия район вече главната улица не беше толкова претъпкана, но все още беше сравнително оживено. Почнах да се чудя ще видя ли мотора пред хотела. Наближихме и, о чудо, моторът е там даже е непокътнат. В ъгъла точно пред предната му гума сложили си масичка и седнали трима турчина на лафче, пушат си цигарки и така, като ги гледам, цяла нощ ще откарат табиетчийската. Ето на, имам си частна охрана на мотора, хаха.
Пак се бяхме поизпотили, но нямахме сили за още едно къпане, този ден беше доста ударен, пътуване от България и поне едни 20 – 25 км навъртени пеша из улиците на Истанбул, висене на опашки за билети и т.н.

Лягаме и умираме.

Продължението:

Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Истанбул с мотор (3): Гюлхане, Галата и нощен Босфор”

  1. […] Истанбул с мотор (3): Гюлхане, Галата и нощен Босфор […]

  2. SmartCare каза:

    Абсолютна красота! Обичам блога Ви – вдъхновява ме да пътувам и откривам невероятни места! 🙂

  3. […] му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще […]

  4. […] му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца […]

  5. […] му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца […]

  6. […] му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца […]

Leave a Reply


Switch to mobile version