апр. 29 2009

Перу(1): Лима и Куско

Отново ще отскочим до Южна Америка. Нашият колумбийски кореспондент се вълзползва от престоя си там, за да се разходи из Перу. Приятно четене:

Перу

част първа

Лима

Намирам се на международното летище в Лима, Перу. Как ли? След края на стажа в моя университет в Меделин, Колумбия, реших да опозная и няколко други латиноамерикански държави. След дълго консултиране с познати и приятели, четене на форуми, както и не на последно място разпределяне на наличните финансови ресурси се спрях на Перу и Еквадор. Планът ми за Перу включва 4 дневен поход до Мачу Пикчу, посещение на езерото Титикака, разглеждане на свещената долина на инките, пътуване със влак от Титикака до Куско в трета класа с местните хора. Поради ограниченото време (8 дни в Перу) всеки ден и нощ съм ги разчел до най-малкия детайл, за да мога да побера всичко планувано. Оставащите 7 дни в Еквадор съм обмислил вече като спокойна почивка на брега на Тихия океан в едно сърфистко селце, за което се носят легенди от уста на уста като едно от местата, където купона е постоянен, а атмосферата е незабравима — казва се Монтанита. Да обобщя — 5 полета (Меделин — Лима, Лима — Куско, Куско — Лима, Лима — Кито, Кито — Меделин), 15 дни, 2 държави. Стоя на

летището в Лима

и си говоря със сервитьора на единствения ресторант тук, където се продава бира, а пушачите са отделени в един задимен аквариум.

Преди малко се бях паникьосал, че при полета се е загубил багажа ми — раницата, в която нося всичко. Оказа се, че чакам на друга лента… В последните дни се оказа, че от авиокомпанията са променили разписанието и вместо сутринта пристигам вечер в Лима. Така не ми остава да разгледам столицата, въпреки че за нея не получих много добри препоръки. Все пак центърът на столицата е с колониална архитектура, а има и един квартал, в който нощния живот кипи. За съжаление се оказа, че официалните таксита са скъпи, а нелегалните, които чакат малко по-далеч от входа, не е толкова безопасно да бъдат хващани през нощта. Искат ми 45 сола (15 долара), за да ме закарат до центъра. С пазарене са склонни да ме заведат и да ме върнат за 90 сола. През това време трябва евентуално и да платя за съхранение на багажа ми на летището. Като претеглих плюсовете и минусите реших да остана в ресторанта.

Бяха ме предупредили, че

в Перу търговците повишават много цените,

прецаквайки несвикналия с пазарене богат западняк. И ето ме тук в 00:15 посред нощ, пиейки Кускеня (бира от Куско) и наблюдавайки от прозореца работниците в тяхната среднощна рутина. Интересно е какво би се случило, ако в България открият безплатно туристическо бюро, като денонощното на летището тук. Туристите ще бъдат посрещани с рекламни материали и ще бъдат предупреждавани за клопките, ще бъдат съветвани къде и какво могат да правят в нашата мила родина. Мечти… Тук получих няколко брошури и след отговора на моите въпроси донякъде се изясни кашата в главата ми, останала от многобройните мнения от приятели и форуми. Планът ми придобива по-ясни очертания. Очертава се дълга нощ и започвам да слушам музика… Зазвучава Молотов с Gimme the Power. В следващите дни ще трябва да вложа цялата си енергия и любопитство. Искам да изтискам всичко възможно от екзотичните места, за които мечтаят толкова много хора.

Отворих очи след леката дрямка на масата в ресторанта. Навън вече се съмва и аз се отправям към терминала на излитащите национални самолети. Забележително е как перуанците намират начин да изтискват солове от невинния турист. За полет до Куско се плаща пътническа такса в размер на около 5—6 долара. Самолетът закъснява малко заради лошо време, но след няколко минути сме настанени в удобните и нови Airbus-и на LAN. Полетът трае 55 минути.

Малко повече информация за Перу.

Държавата е около 11 пъти по-голяма от България, а населението и стига почти 30 милиона. В природните и богатства са включени величествените Анди, обширните плажове на Тихия океан и непроходимите джунгли на Амазонка. Валутата е нов сол (слънце) и е твърдо закачена за долара с курс 1:3. Почти навсякъде двете валути са взаимозаменяеми и може да се пазарува свободно с долари. Моята дестинация, Куско, е всъщност древната столица на инките и сегашния туристически център на Перу, в който се събират посетители от абсолютно всички краища на света. Надморската височина е 3300 метра, а официално жителите му наброяват 350 хиляди.

Куско, Перу

Самолетът кацна безпрепятствено и след преодоляването на тълпата таксиметрови шофьори, струпани пред входа, излязох от територията на летището, за да си намеря по-евтини такива. Споразумяхме се набързо с един да ме закара до централния площад. Първите ми впечатления от града са прашните улици в ремонт, както и невзрачните къщи.

В центъра обаче всички е излъскано, градинките са пълни с цветя, а около площада се извисяват една катедрала и една църква. Толкова рано сутрин обаче почти няма жива душа.

Планът за този ден е да намеря и предплатя 4 дневния си поход до Мачу Пикчу и да отида на тур в Свещената долина. За съжаление в заобикалящите площада агенции не успяха да ми предложат това, което търся. Това ме принуди да прибегна до телефона, записан от интернет, с най-евтината намерена от мен оферта за екскурзията — 300 $. По принцип билети за похода се резервират няколко месеца по-рано поради големия интерес и ограничения брой места (500), но тъй като декември не е в туристическия сезон е лесно да се намерят места и на място. Това е и предпочитаният от мен начин да се оправям в Южна Америка. Докато в Европа и Северна Америка е традиция да се резервира предварително, за да се хванат по-добри оферти, тук е обратното. И все пак бях принуден да приема интернет офертата, поради липсата на хора, с които мога да се пазаря толкова рано сутрин. Служителят на агенцията ми предложи и пътуване в Свещената долина за 25$. Уговорихме се да се срещнем в 8:30 пред катедралата, защото автобусите от там тръгват в 9. Стана 8:40. Все още очаквам да ме вземат. Докато стоя пред портата на католическия храм и се притеснявам дали нещо не съм разбрал правилно, приближава млад мъж. Още един досадник, опитващ се да ми продаде нещо… Той търси туристи за туровете на неговата агенция „Henrry travel“. Отказвам му с обяснението, че вече имам уговорка. Хенри въпреки това започва разговор с мен и се оказа, че е работил с много българи на кораби. Така се стига и до неговото предложение. Предлага ми 4 дневния тур за 250$. Аз се колебая и той го забелязва. Казвам му, че съм студент и той ми прави предложение, на което не успявам да устоя — 200$ за Мачу Пикчу, ако приема и тура на свещената долина за 8$. Майната ѝ на другата агенция. След привидно двоумене, поглеждане на часовника, показващ 8:45, бързо тръгвам след него да му дам капаро и да се качвам на автобуса. Донякъде ми се струва съмнително и се опитвам да го хвана в лъжа. Споменатата цена е далеч по-ниска от тази, която съм виждал във който и да е форум на пътешественици и агенции. И все пак автобуса за Свещената долина се оказва на мястото и го хващам в последния момент. Оказва се, че в него няма места, но веднага изнамират седалка и ме настаняват най-отпред, където по принцип стои екскурзовода. Не е най-удобното място, но аз съм доволен. На качване в автобуса една баба ми продава бонбони и листа от кока. Коката в Перу се ползва като билка от древни времена за борба с височинната болест и снабдяване с енергия. RedBull-а на инките.

Излизайки от Куско,

нашият екскурзовод започва да ни разказва първо на испански, а после и на английски за детайлите от пейзажа. Оказва се, че единствените високи дървета, срещани на тази височина, са внесените от Австралия преди стотина години евкалиптови дървета. С тях са залесени обширни пространства в цяло Перу. От разговорът с гида разбирам нещо, което много ме учуди. За повече от половината перуанци испанския не е майчин език. Хората от селата говорят езика на инките — кечуа и едва по-късно в училищата научават испански. Първата спирка е един малък пазар, на който продавачите ни черпят с чай от листа на кока. Една групичка младежи се изреди няколко пъти на опашката. Тук се продават всякакви вълнени дрехи, чорапи, ръкавици и така типичните за Перу, а и станали напоследък модерни навсякъде по света, шапки с два пискюла отстрани. Вълната е от алпака — животно, приличащо на ламата, но е по-дребно и с вирната опашка. Убеждавайки за качествата на продуктите си, продавачите обясняват как те са направени от вълна от „бебе алпака“. На такива места пазарлъкът е изкуство и често работи твърдението как ние сме бедни бивши комунисти от Източна Европа, а не богатите капиталисти-западняци.

Писак

Неусетно стигаме до първата забележителност — един от най-големите запазени древни градове на инките — Писак. Гидът ни обяснява, че през целия ден ще се обръща към нас с „групата на Мартинез“, за това да си наостряме ушите и ако се загубим, да го търсим по име. Терасите на Писак са забележителни. По дължината и височината на целия хребет са терасирани пространства широки около 10 метра. Чрез тях инките са отглеждали лесно различни култури, най-типичните от които картофи и царевица. Интересно е как микроклиматът в най-ниските тераси е различен от този в най-високите, което говори за много добре развита агрикултура. По груби сметки на това място е отглеждана храна за 12 000 човека.

Типично за културата на инките е разделението на касти.

Земеделците са живели в отделни комплекси от астрономите и свещениците. Имено последните са били едни от най-важните в техния строй. По това време най-важните религиозни храмове са били строени чрез неизвестна досега техника. Камъните, съставляващи стените, са перфектно прилепени един до друг, по начин, наподобяващ пъзел. Отделно стените и вратите са строени под ъгъл със земята за по-голяма сеизмична устойчивост. Храмовете са били изпипвани до съвършенство. Отдалеч се забелязват нескопосаните опити на днешните археолози да възстановяват тези сгради.

Стоейки на върха на хълма се възхищавам на безбрежността, подсилвана от липсата на дървета. Далеч отдолу криволичи и най-важната река за инките — свещената Урубамба. Донякъде разбирам защо тези места се смятат за духовни и енергийни точки. Един човек изглежда незначителен сред планината наоколо. Запътваме се към рейса. Преди да се кача изяждам една варена царевица със сирене.

Обяд Рейсът ни води до ресторант в едно малко село. Типичните къщи в малките населени места са изградени от кирпич. Не само поради бедността в Перу, но и поради топлоизолационните му качества.

Оджантайтамбо

Втората голяма забележителност по пътя е Оджантайтамбо. Тук освен разкопките е внушителен и самия град. Няма модерни сгради. Всички къщи са изградени върху древни основи от времето на инките. Улиците са тесни и рейсът едва се провира. Стигаме до местния пазар, който е разположен в началото на планината под агрикултурните тераси. След изкачване на стълбите, стигаме до огромните стени на храма на слънцето. Архитектурата е все така перфектна, както в Писак, с разликата, че тук са използвани камъни, тежащи 120 тона от каменоломна на 20 километра разстояние. По време на слънчевото равнодействие, лъчите идват от точно определено място от съседния хребет, в който се виждат изрязани в скалата лица на богове.

Лично аз смятах инките за по-голяма загадка. Оказва се, че много от нещата се знаят като остават няколко неразкрити въпроса относно тяхното строителство и наука. Отделно инките не са изчезнали — техните потомци са навсякъде в Перу. Просто са били поробени бързо от дошлите испанци, облагодетелствани от военната си мощ и от болестите, които са донесли.

Чинчеро

Последната спирка от нашата екскурзия е градчето Чинчеро — древен селскостопански център. Тук се отбиваме в една къща музей, в двора на която баби ни показват как се пере вълната, преде на вретено, оцветява с билки и листа, тъче. Харесах си един пуловер и си го купих. 20 лева;)

По-значително място е градската църква. Вътре иконостаса е обкован с много злато. Завоевателите са докарали християнството и за да го наложат на местното население са стояли църквите си върху основите на разрушените храмове.

20:00 След завръщането ми в Куско отидох да променя резервацията си в харесания от мен хостел. Оказа се безпроблемно, въпреки че в интернет се бях съгласил, че имат право да ме глобяват за това ми действие. Запътих се да изпълнявам плана —

нощно пътуване до езерото Титикака.

Автогарите в Перу, както и в Колумбия и другите съседни държави, са типични с техните викачи. Още при влизането в тях всички започват да те питат за къде пътуваш. Първото получено предложение беше 25 сола. Аз казах, че ще се върна след малко, а човекът ми предложи 20 сола и се съгласих прибързано. Рейсът е от 9 и на снимката изглежда нов. Препатил много пъти отпреди, питам дали наистина така изглежда и ме уверяват, че да. В 9:15 още не сме тръгнали. Група пътници сме се събрали пред будката на фирмата и нервничим. По едно време продавачката на билети ни извиква и ни завежда извън гарата. Пресичаме улицата, илизаме от паркинга. Хората започват да недоволстват гласно къде е рейса. Пресичаме и линията на влака и се оказваме в една кална и неосветена улица. На края и ни чака спрял и угасен рейс. Започнах да ги псувам, на български за по-лесно. Никога нямам късмет с автобусите. Принудени сме да си намираме седалките някак в тъмнината. Моята се клати ужасно. По едно време се качва и една баба с бебе и два огромни чувала багаж — бетер като нашите циганки по влаковете. Мамка му, още една нощ няма да се спи…

Продължението:

Перу (2): Из островите на езерото Титикака

Автор: Петко Попадийски

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Перу(1): Лима и Куско”

  1. […] с разказа на Петко за Перу. Оствихме го по пътя за Лима и Куско, а сега ще го придружим до Пуно и езерото Титикака, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version