мар. 31 2016

В Барселона за 3 дена (2): Паркът Гюел, Тибидабо и Монтжуик

Заедно с Галена продължаваме из Барселона – първият ден беше посветен на Камп ноу и Саграда фамилия, през втория ще обиколим парка Гюел, хълмовете Тибидабо и Монтжуик.

Приятно четене:

В Барселона

за 3 дни

втора част

Паркът Гюел, Тибидабо и Монтжуик

Ден втори

За днешният ден по програма бях предвидила

обиколка чрез автобусите „Hop On-Hop Off”,

за  да можем да добием по-пълна представа от града, да научим нещо повече от аудиогида, който беше преведен на повече от 10 езика, а и да ни починат краката от изморителната вчерашна обиколка. Останалите приеха идеята много радушно (защото не знаеха какво още съм им подготвила за деня). Но всичко по реда си. Туристическите автобуси в Барселона са два вида-син и червен. Едните се движат по маршрут в посока на часовниковата стрелка, а другите-обратно. Общо взето обикалят по едни и същи забележителности. Червеният автобус, на който се спряхме има две линии-оранжева и зелена.

Качихме се на автобус по зелената линия, защото искахме да слезем за Парка „Гюел”. Вятърът през този ден беше малко по-силен и се усещаше доста студен в отворения автобус. Така, че извадихме от раниците шапките, вдигнахме качулките, увихме шаловете, но аз започнах да се притеснявам, дали някой няма да изстине до вечерта. Съмненията и притесненията ми скоро отстъпиха място на гледката, която се менеше непрекъснато пред очите ми и разказа на аудиогида в слушалките.

Всичко ми беше много интересно, изглеждаше много чисто и подредено. Както бях чела, улиците в Барселона са идеално асфалтирани и маркирани, има много зелени паркове и алеи, велоалеи, а плажовете, покрай които мина автобуса изглеждаха безкрайни. Минахме и през съвременния квартал „Ешампле”.

Научих историята му от аудиогида и тя ми се стори доста интересна. В началото Барселона бил малък град, ограден с високи крепостни стени, с тесни улици и 4-5 етажни сгради, които били толкова близко една до друга, че във вътрешността им почти не влизала слънчева светлина. Градът бил мрачен и неуютен. Но с течение на годините жителите се увеличавали и в средата на XIX век станало невъзможно в това ограничено от крепостта пространство да живеят толкова хора. Тогава управата на града решила да се съборят стените на града и възложила на архитекта Илдефонс Серда да проектира бъдещото „Разширение” на града или „Еshample” на каталунски. Основната му цел била да се преодолеят социалните проблеми, като за целта всеки четириъгълен блок, обособен от улиците се превръщал в затворен комплекс. Всички сгради трябвало да имат стандартни размери и градина в средата. По този начин живеещите в

„Ешампле”

щели да се радват на достатъчно светлина и пространство. Кръстовищата в квартала били разширени, облекчавайки значително трафика.

Днешният облик на района много се доближава до първоначалния замисъл на архитекта. Това може лесно да се установи с един „птичи” поглед към града.

Ешампле – Барселона, Испания

Ешампле

Автобусът мина покрай сградата на

болница „Св.Кръст и Св. Павел”

Това е комплекс, построен в периода 1901 – 1930г. и е творба на модерниста Луис Доменек и Монтанер. Тя е вписана в списъка за историческо наследство на ЮНЕСКО. Днес все още болницата функционира, но се обмисля да се превърне в музей в бъдеще време. Самата болница е основана през 1401г. и обхваща шест по – малки средновековни болници.

болница „Св.Кръст и Св. Павел” – Барселона, Испания

болница „Св.Кръст и Св. Павел”

От спирката на автобуса до

Парка „Гюел”

имаше едно малко стръмно изкачване по улицата към хълма. Тук ни чакаше една много приятна изненада, която с радост открих на много места в града – външен ескалатор, който значително облекчаваше трудното изкачване по стръмните стълби и правеше Парка „Гюел” достъпно място за повече хора.

Парка „Гюел” – Барселона, Испания

И така бързо и неусетно се изкачихме до един от входовете за парка. Трябва да отбележа една подробност: самият парк е безплатен за разглеждане, входна такса от 8 евро се заплаща само за комплекса построен от Антонио Гауди, но за там се чака за вход по часове, защото от съображения за сигурност на крехките орнаменти се пропускат по 800 човека на половин час.

Парка „Гюел” – Барселона, Испания

Парк „Гюел”

Паркът „Гюел” е един от най-интересните паркове в света

Павилионите и главните стълби, дело на Антонио Гауди, са сякаш пренесени от някоя приказка. Този парк всъщност е резултат от един бизнес проект. Еусебио Гюел, известен каталунски индустриалец, притежавал 15 хектара земя в квартала „Гарсия”. Той искал да превърне района в жилищен квартал-градина в английски стил. По проект трябвало да се построят 60 къщи, няколко обществени сгради, собствен пазар, аркади и фонтан.

Park Güell, Carrer d'Olot, s/n, 08024 Barcelona, Barcelona, Испания

През 1900 г. Гюел възложил на своя приятел и протеже Антонио Гауди да застрои терена. Архитектът имал пълна творческа свобода. С помощта на няколко други архитекти, Гауди работил върху проекта до 1914 г., когато станало ясно, че той е пълен икономически провал. От всичките 60 къщи Гюел успял да продаде само две – едната била купена от самия Гауди, а другата от неговия приятел д-р Алфонсо Триас. Ето защо през 1922 г. общината станала собственик на парка и го отворила за посещения. Двете довършени къщи били отворени като павилиони за посетителите.

Тези павилиони, дело на Гауди, са сякаш копие на къщичката на Хензел и Гретел – с извити покриви, покрити с ярко оцветени керемиди и остри кули. И така – ето я прословутата пейка, която опасва целия покрив на непостроения търговски център, извита като змия и облепена с мънички цветни стъклени плочици в стил „Гауди”. В същност единствено тази пейка не е дело на самия Антонио, а на неговия ученик Жужол.

Парка „Гюел” – Барселона, Испания

Ето ги двете къщички до южния вход известни като „Къщичките на Хензел и Гретел”.

Парка „Гюел” – Барселона, Испания

Отдалече приличаха на направени от захар и какао. Даже скалите зад самата просторна площадка бяха оформени в стила на Гауди. Цялата обстановка те пренася в света на приказките, няма нито една правилна или ръбата форма, всичко е извито, заоблено, наклонено и омекотено.

Парка „Гюел” – Барселона, Испания

И на фона на цялата тази красота и изящество, запечатах и ето тази „мила” картинка:

Парка „Гюел” – Барселона, Испания

Върху мръсни платна направо върху пепеливата земя мургави младежи продаваха сувенири. Щом видеха да се задава полицейски патрул, веднага свиваха всичко в бохча и хукваха към близките храсти. Полицаите важно с бавна стъпка минаваха покрай тях, „без да ги забележат” и веднага след това младежите скокваха на старото място и продължаваха с търговията. А търговията им вървеше доста добре, защото всичко при тях беше почти без пари, от сорта „3 за 5 или 10 евро”. Следваше къщата на самия Гауди. Тя обаче учудващо не беше построена в неговия стил, а си беше напълно нормална и семпла къща.

Парка „Гюел” – Барселона, Испания

И един последен поглед към творението на Гауди от към централния вход.

Парка „Гюел” – Барселона, Испания



Слязохме на следващата спирка на туристическия автобус за да поемем отново по нагорнището, този път

пеша към хълма Колсерола, увеселителния парк „Тибидабо”,

носещ името на най-високия хълм в планинския масив, Телевизионната кула „ Collserola” и църквата  „Sagrat Cor”. От площад „Кенеди” до долната станция на фуникулера върви автобус 196 или синия трамвай “Tramvia Blau” , който е по-скъп и не върви всеки ден, а само по празниците, като атракция. Ентусиазирах групата да се размърдаме малко след толкова возене и бодро закрачихме към станцията на фуникулера, следвайки трамвайните релси. Не съжалих нито за миг 15-20 минутното изкачване, защото се насладихме на изящната архитектура на скъпите къщи в този тих квартал, строени все в различен стил.

Барселона, Испания

Билетът от „Hop On-Hop Off” автобуса ни осигури известна отстъпка от цената на двупосочния билет за фуникульора и с него стигнахме до върха за около 15 мин. Иначе дотам по множеството завои пъпли автобус 111, който отива и до телевизионната кула „Колсерола”.

Фуникульорът спира току на площадката пред

църквата “Темпле де Саграт Кор”, което в превод значи „Храма на Святото сърце”

Самата църква е доста внушителна-висока е цели 175 м, а на върха й стои статуята на Исус Христос, който е разперил ръце и с тях сякаш е обгърнал цяла Барселона, за да я предпазва, по подобие на статуята, над Рио де Жанейро. Църквата има няколко тераси. Интересен факт е, че църквата е един вид подобие на “Sacre Coeur” в Париж, като я копира даже по име, макар, че доста се различава от нея.

църквата Темпле де Саграт Кор – Барселона, Испания

Църквата Темпле де Саграт Кор

В самата базилика има изключително изящни витражи и оранаменти, както и невероятни стенописи. До върха на храма може да се стигне посредством асансьор и от мъничката тераса се разкрива цяла Барселона, като на длан, тъй като това е най-високият поглед към града.

Витражи – Църквата Темпле де Саграт Кор – Барселона, Испания

Витражи

А от терасата на увеселителния парк се открива изумителна

гледка към Барселона и Средиземно море

За късмет времето беше чудесно и наистина успяхме да видим чак морето.

Барселона, Испания

Барселона

Спуснахме се по обратния път и се върнахме с автобуса по зелената линия до Площад „Каталуния”. От автобуса направихме снимки на други две от уникалните творения на Гауди – „Каса Мила” и „Каса Батйо”, разположени почти една срещу друга на най-престижния булевард в Барселона  „Passeig de Gracia”.

Каса Батийо – Барселона, Испания

Каса Батийо

Каса Батийо

е сграда на 5 етажа, построена в модернистичен стил. Тя е част от своеобразен остров от сгради, известен като „карето на раздора”, тъй като тук всяка къща принадлежи на различен архитектурен стил. Реконструкцията започната през 1904г. включвала разширяване на вътрешния двор на сградата, промяна в приземния етаж и фасадата, нов покрив и преразпределение на вътрешните пространства на жилищата. Фасадите на къщата от към вътрешния двор били облицовани с малки керамични плочки, дело на Гауди. Те са тъмно сини в горния край и постепенно избледняват към приземния етаж, докато накрая станат съвсем бели. Така се постига по-добро разпределение на естествената светлина. Прозорците на долния етаж са разширени и новия вид, който добила къщата й спечелила прозвището „Зейналата къща”.

Наричали я също така и „Дом на костите” поради приликата на новите фини носещи колони със скелетната структура.

Каса Мила – Барселона, Испания

Каса Мила

Каса Мила

е известна още под името „La Pedrera” или Каменната пещера. Това е последната построена от Гауди сграда, преди да се посвети изцяло на построяването на Саграда Фамилия. Тук той не използва носещи стени, а само арки и колони, но и те са с различни височини. За да позволи на светлината да прониква обилно в къщата, апартаментите са разположени около два вътрешни двора – единия кръгъл, а другия с овална форма. От външната страна вълнообразните балкони изглеждат като серия от вълни. Поглеждайки я отвън фасадата прилича на крайбрежна скала прорязана от пещери.

Когато попитали Гауди защо сградата е с такива форми, той отговорил: „Това са очертанията на планините, които ограждат Барселона и тези планини се виждат от това място, на което е разположена къщата”. Освен това, Гауди казва, че тази огромна маса от камък има за цел да пресъздаде движението на вълните. Може би

покривът е най-необичайното нещо в сградата

Той представлява впечатляваща тераса – гора от комини, облицовани с керамика. Много от тях приличат на воини от сцена на филм, наподобяват армията на Дарт Вейдър в “Star Wars”. Слязохме на

площад „Каталуния”,

за да се качим на автобус по оранжевия маршрут и се запътихме към хълма „Монтжуик”.

„Placa Catalunya” е голям площад, намиращ се в централната част на Барселона. Той се счита за центъра на Барселона и за събирателна точка между стария и новия град. Самият площад е пресечна точка на няколко по – известни булеварди като „Ла Рамбла”, „Рамбла де Каталуния”,  „Пасейдж де Грация” – в миналото път, свързващ Барселона със селището Грация. Площадът е с площ от 50 000 кв.м. и е известен с фонтаните и статуите, намиращи се там, а също и с ятата гълъби. Тук спират и всички автобуси за и от Аерогарата.

Площад Каталония – Барселона, Испания

Площад Каталония

Автобусът направи една обиколка на „Порт Вел” и пое нагоре по завоите на

Монтжуик

На върха на хълма се намира

крепостта „Castel de Montjuik”

до която се стига по няколко начина. Единият е с кабинковия лифт “Teleferic” от пристанището, но той има само две кабинки, които се разминават на междинната кула до Световния търговски център и за да се качиш в него трябва да чакаш на дълга опашка, защото всяка кабинка побира само 10 души.

Крепостта „Монтжуик” е построена през 1640г. по време на въстанието на жътварите. В края на Гражданската война от 1939г. е използван като затвор, а днес тук се помещава Военният музей. Входът е свободен и от стените на крепостта се открива невероятна гледка към пристанището и целия град.

Лифт към Монтжуик – Барселона, Испания

Лифт към Монтжуик

От хълма се открива друга панорамна гледка към града, не по-малко красива от тази на хълма „Тибидабо”.

Барселона, Испания

Но за да се стигне то крепостта, след кабинковия лифт, трябва да се качите на въжената линия, водеща до нея. На долната станция има връзка с линия L3  на метрото, което стига до тук.

Има и по-ефтин начин – автобус 150 обикаля целия хълм и слиза до площад “Espanya”. Слязохме да се разходим малко и тук и следвайки пеша пътя на автобуса стигнахме до

Олимпийският стадион,

който е отворен свободно за разглеждане. Тук са се провели състезанията по лека атлетика по време на Олимпиадата през 1992г. Олимпийският пръстен е комплекс от спортни съоръжения, който включва освен Олимпийския стадион, Двореца на спорта „Сан Жорди” и Олимпийския басейн.

Олимпийският стадион – Барселона, Испания

Олимпийският стадион

Игрището е доста занемарено, няма нищо общо с яркозелената свежа тревна настилка на „Камп Ноу”.

Поехме надолу по хълма в северната част в посока площад „Испания” и излязохме точно до MNAC.

„Националния музей на изкуствата” (National Art Museum of Catalonia)

е музей на визуалните изкуства в Каталуния, който се помещава в Националния дворец. Дворецът е построен през 1929 г. заради проведеното тогава световно изложение. Той се намира в края на булеварда „Рейна Мария Кристина” от площад „Испания”. Първоначално музеят е бил отворен през 1934 г., но го затварят по време на Испанската гражданска война. Той е отворен отново през 1942 г. С течение на годините музея събира своите колекции, като последната е от 2004 г. Колекциите включват римско изкуство, готическо изкуство, ренесанс и барок, модерно изкуство, рисунки и графики, фотографска и нумизматична секция.

Националния музей на изкуствата – Барселона, Испания

Националния музей на изкуствата

Гледката от към музея към площад „Испания” също е потресаваща и спираща дъха. В дъното се виждат двете Венециански колони, които обозначават подстъпа към изложението от 1929 г., както и овалната форма на бившата сграда за корида, превърната днес в модерен търговски център, но със запазен оригинален външен облик. В Каталония коридата официално е забранена от 01.01.2012 г. с решение на Парламента на испанската провинция.

Площад Испания – Барселона, Испания

Площад Испания

В подножието на Националния музей на изкуствата се намират прочутите

фонтани “Fontana Magica”

Шоуто на фонтаните е изключително и не бива да бъде пропускано при посещение в Барселона. То включва музика от холивудски филми, според която се променят формата и светлините на фонтаните. Лятото всяка вечер има такова шоу, но през другите сезони се изпълнява само в определени дни. Е, в деня, в който бяхме тук шоу не се предвиждаше, такова трябваше да има на следващата вечер, но тогава уви! ние трябваше да отпътуваме.

В прекрасния парк пред Националния музей на изкуствата отново беше помислено за трудноподвижните хора и в страни от стълбите имаше ескалатор, който ние използвахме за да слезем до фонтаните.

Барселона, Испания

И една последна снимка пред Магическия фонтан с милата ми сестричка, преди да се качим за последно на панорамния автобус и да поемем към края на обиколката за днес – площад „Каталуния”.

Барселона, Испания

Този път

пазарът “Mercat de La Boqueria” беше отворен

и можахме да разгледаме отрупаните с прясна риба и месо, свежи плодове и зеленчуци сергии на достъпни цени. Построен като артистична новаторска ж.п. станция, той дава възможност само с няколко крачки да се усетят всички вкусове и аромати от Каталонската кухня.  Имаше цели сергии с чаши прясно изцеден плодов сок или кофички с микс от плодове, целите заринати в лед. Пътьом опитахме по една чаша „сангрия”, купихме огромна купа пайеля със зеленчуци и поехме към апартамента гладни, изморени, добре проветрени от вятъра, който ни обрулваше през целия ден в открития автобус, но пълни с емоции, впечатления и прекрасни моменти, запечатани във фотоапаратите.

Продължението:

В Барселона за 3 дена (3): Света Еулалия, Барселонета до La Seu

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “В Барселона за 3 дена (2): Паркът Гюел, Тибидабо и Монтжуик”

  1. […] В Барселона за 3 дена (2): Паркът Гюел, Тибидабо и Монтжуи… […]

  2. […] беше посветен на Камп ноу и Саграда фамилия, втория обиколихме парка Гюел, хълмовете Тибидабо и Монтжуик, а  днес минем през Бари Готик и по-модерните места ня […]

Leave a Reply


Switch to mobile version