апр. 04 2016

От Егейско море към Дарданелите и Босфора (От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета (2))

Завършваме плаването с яхта от Йонийско през Егейско до Черно море. Миналия път минахме Коринтския проток, а днес през о.Лемнос ще стигнем до Дарданелите и Босфора.

Приятно четене:

От Егейско море към Дарданелите и Босфора

част втора на

От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета

18.08.2015 (вторник)

Станахме в  ч., оправихме се и вдигнахме котва около 7.10 ч.

Карахме дълго време на платна, защото имаше хубав попътен вятър. По едно време обаче той утихна и се наложи да караме на двигател. Решихме да пробваме да опънем платното наречено „спинакер” (генакер), но нямаше никакъв ефект, защото вятърът съвсем спря. Прибрахме го и отново подкарахме на двигател. През цялото време отзад на кърмата беше спусната една въдица с изкуствена рибка за стръв, но нищо не се хвана на нея.

Плавахме и разглеждахме десетките острови, много от които обитаеми и с прекрасни къщички.

Плавахме непрекъснато през целия ден и през цялата нощ без да спираме никъде. През целия ден бяхме на палубата, но през нощта аз и капитанът се чувствахме много изморени и спахме дълбоко. Аз ставах няколко пъти, но просто нямах сили да се преборя със съня… Единствено Петър издържа неуморно цяла нощ на руля пред уредите. Два пъти изпадал в стресови ситуации и събуждал капитана по тревога – веднъж огромен пътнически кораб се оказал съвсем близо до яхтата и той го видял в последния момент, защото се заплеснал да чете навигацията. Друг път някаква рибарска лодка обикаляла непредсказуемо без да се интересува от никой и от нищо… Изведнъж се оказала точно пред яхтата и замалко да се удари в нас. Така минала нощта.

19.08.2015 (сряда)

Станах сутринта точно в 8.00 ч. и излязох на палубата да си говоря с Петър. Горкият изглеждаше много уморен след нощното бдение и му предложих да отиде да спи… Той обаче е доста инат и каза, че в момента не му се спи…

Около 9.00 ч. се събуди капитана. Направихме кафе и закусихме с намазани филии с краве масло, домати, сирене и вафли „НАЯ”. Само Петър закуси здравословно с мюсли, мляко, ядки и сушени плодове. През целия ден не се случи абсолютно нищо интересно. Петър накрая се предаде в лапите на съня и около 11.00 ч. слезе в каютата да спи… Ние с капитана стояхме горе на палубата и се излежавахме по пейките… Няколко пъти имаше силен вятър и карахме на платна, но около 14.00 ч. вятърът напълно спря и включихме двигателя…

Приближихме се до една плитчина (1,4 метра), но не посмяхме да се доближим много за да не ударим яхтата. Наоколо дълбочината беше около 40-50 метра, само тази скала се извисяваше и беше важно постоянно да гледаме уреда, за да не ударим кила на яхтата.

Метнахме въдиците и хванахме две малки риби – смарид и морски костур. Пуснахме ги да живеят, защото бяха прекалено малки.

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

… Докато пиша тези редове, часът е точно 18.50 ч., двамата ми спътници спят дълбоко, а аз наблюдавам приближаващия остров Лемнос. Навигацията показва приблизително време на пристигане 19.30 ч. Скоростта на вятъра е 9,7 възела, а ние се движим на двигател със скорост 6,6 възела.

Около 20.00 ч. пристигнахме на

остров Лемнос

Залезът беше много красив и се изкуших да направя снимка. Решихме да пренощуваме и на следващия ден да продължим.

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Залез на остров Лемнос

На пристана имаше една класическа дървена ветроходна яхта с големината на кораб. Мачтите й бяха невероятни. Всичко по нея беше лакирано с гланцов лак и много лъскаво. Беше изработена с много прецизност относно детайлите и си личеше, че собствениците са вложили много средства за да изглежда по този начин.

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Лемнос

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Вързахме се за пристана, взехме си душ и излязохме да се разходим из острова.

Остров Лемнос е известен с легендата за Язон и аргонавтите.

Имаше тесни улички с много магазинчета и сергии със сувенири и какви ли не дрънкулки. Видяхме се с някакъв познат на капитана, който ни заведе в хубава таверна. Човекът само ни настани и веднага си тръгна, защото много бързаше. Посрещнаха ни подобаващо. Сервитьорът беше усмихнат и много отзивчив. Поръчахме си обичайните калмари, октоподи и маринована риба. Разбира се, отново ни сервираха хляб за сметка на заведението, а накрая и безплатен десерт. В таверната не се предлагаше голяма наливна бира, а само малка – 330 ml. Поръчахме си тримата по една малка наливна бира Алфа, но беше толкова разредена с вода, че решихме да продължим на бутилирана бира. Храната беше много вкусна. Всичко беше приготвено качествено и щедро. Прибрахме се на яхтата около 01.00 ч. и пихме по едно уиски преди лягане.

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Лемнос

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

20.08.2015 (четвъртък)

Станах сутринта в 7.00ч. и се заиграх с телефона. Петър както винаги, беше най-ранобуден и вече обикаляше по палубата. Заговорихме се и по едно време се събуди и капитана. Измихме си очите и зъбите и решихме да не бързаме да отплаваме, а спокойно да пием кафе и да закусим. Отправихме се към една градска баничарница. На витрината имаше правоъгълна баница с табела 1,5 Евро. Подадох на продавача 1,5 Евро и необяснимо защо, човекът ми отряза половин баница… Направо си плачеше за жалба в Комисията за защита на потребителите…   Аз приех случката с чувство за хумор и изобщо не се подразних…  Изядох си баницата и ми хареса, защото приличаше на нашите банички със сирене. После от съседната баничарница си купих някаква друга баница, която обаче се оказа, че е пълна с тиква… нещо като нашия тиквеник… Егати късмета…

Часът беше 10.00ч. Купихме няколко хляба за яхтата и седнахме в едно кафене до кея, което беше съвсем празно. Масите бяха наредени навън, музиката беше пусната… Две жени бяха седнали, пиеха кафе и си говореха… Обясниха ни, че смятат да отворят чак след половин час. Трудолюбието на гърците е световно известно и ние изобщо не се учудихме, че гонят сигурни клиенти без никакво притеснение…. Отправихме се към съседното заведение, което беше пълно с народ. Двамата с Петър изпихме по едно кафе еспресо, а капитанът изпи едно кафе фрапе със сламка.

В 11.00 ч. се прибрахме на яхтата и се подготвихме за пътуване. Уредът на резервоарите за вода показваше 100% пълен, но знаехме, че не показва вярно, защото многократно се бяхме къпали и измихме доста пъти съдовете. Все пак решихме да не пълним вода, защото резервоарите са огромни и дори уреда да греши, със сигурност има много вода.

Отидохме до Управлението на Морската администрация да си оформим документите. Регистрираха ни, че напускаме гръцката територия. Разпитаха ни с какъв транспорт сме влезли в страната, щом сега излизаме с яхта. Обяснихме всичко, попълнихме каквото трябва и отплавахме точно в 12.00 ч.

Нямахме късмет с вятъра и островът сякаш не искаше да ни пусне да си тръгнем… Пътувахме на двигател цели 8 часа, докато успеем да се махнем от този остров и да не се вижда вече на хоризонта. После се появи лек вятър и вдигнахме платното спинакер (генакер). Нищо не се получи и отново го прибрахме. Постепенно вятърът се усили до 12 възела и спокойно вдигнахме двете стандартни платна – грота и стаксела. Всичко изглеждаше нормално и се зарадвахме, че най-после плаваме напълно безплатно на платна, след толкова много часове плаване на двигател и много изхарчени литри дизелово гориво.

Вечеряхме нормално с каквото има – салата от домати, краставици, лук и маслини, полята обилно със зехтин и поръсена с натрошено сирене, нарязан хляб на филийки и различни колбаси – салами, луканки, и т.н. Всичко това поляхме с бира Ариана…

Бурята

В 21.00 ч. след вечерята Петър си легна да спи, защото през целия ден не беше мигнал, а ние с капитана седяхме на пейките и говорехме… Изведнъж стана нещо страшно…

Без никакво предизвестие, вятърът се засили от 12 възела чак до 35 възела…

Беше като ураган… Капитанът извика през прозорчето на Петър бързо да става и се втурнахме да прибираме платната за да не се обърне яхтата… Всеки се зае с определено действие – един дърпа едните въжета, друг прави друго… Тримата едва успяхме да приберем платната без никакви щети и нещастни случаи. Спасителната лодка беше на косъм да излети, защото въжето и се откачи от вятъра… добре, че Петър се докопа до нея и успя да я върже, с риск да падне във водата. Беше тъмно и много страшно. Появиха се огромни вълни, които ни заливаха и бяхме мокри до кости… Вятърът сякаш щеше да ни издуха от палубата. Яхтата се мяташе като играчка…

Агонията и борбата продължиха чак до 02.00 ч. през нощта, когато стигнахме до входа на

Дарданелите

Там успяхме да се скрием в един залив, където пуснахме котва. Бяхме толкова изморени, че веднага заспахме.

Дарданели в миналото е известен като Хелеспонт – тесен пролив в Северозападна Турция между полуостров Галиполи и Мала Азия, който свързва Егейско с Мраморно море. 

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

21.08.2015 (петък)

Събудихме се около 8.00 ч. Времето беше слънчево, но духаше силен вятър и имаше високи вълни. От бурята целият ми багаж беше разхвърлян по пода на каютата, на една огромна купчина. Докато бях в леглото, написах няколко реда в дневника.

Помислих си, че остров Лемнос съвсем основателно не искаше да ни пусне да си тръгнем и затова ни държа в ръцете си цели 8 часа… След това, Егейско море също не искаше да ни пусне да преминем в Мраморно море.

В крайна сметка се намирахме пред прага на Дарданелите, т.е. напускахме Егейско море и тръгвахме по тесния коридор към

Мраморно море

Старогръцкото име на това море е Пропонтис и то е вътрешно море, което разделя Черно море от Бяло море (Егейско море). Сравнително малко е на площ – дължина 280 км., ширина 80 км., но е доста дълбоко – в средата е 1355 м. Не е толкова солено колкото Егейско море – средната му соленост е около 22 промила (Егейско достига до 38 промила).

Закусихме набързо с каквото има – намазани филии с крема сирене, пастет, лютеница, и т.н. Само Петър закуси с обичайната си здравословна закуска – мляко с мюсли, ядки и сушени плодове… Нямахме никакво време за губене и трябваше да тръгваме веднага.

Потеглихме през Дарданелите. Минахме покрай Чанаккале.

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Чанаккале

През цялото време духаше силен вятър и имаше огромни вълни. Наложи се да спрем на котва в залива на турския град Галиполи и пренощувахме на яхтата без да слизаме на брега. Все още се намирахме в азиатската част на Турция.

Галиполи (Гелиболу)

е разположен в източна Тракия, Турциявилает Чанаккале.

Преди да заспим, вечеряхме пак обичайното – салата от домати, краставици и много лук, маслини, колбаси, хляб. Пихме Узо и вино Розе.

Дарданели, Турция

22.08.2015 (събота)

Спахме дълбоко и пълноценно. Сутринта вдигнахме котвата в 08.00ч. и тръгнахме да плаваме, въпреки лошото време, защото нямаше никакво време за губене. В движение закусвахме отново разни намазани филии с пастет, лютеница, и каквото има. Нямаше как да седнем да се храним всички едновременно, защото яхтата се мяташе от вълните. Всеки се хранеше поотделно с каквото му се яде.

Около обяд преценихме, че не можем да издържим на големите вълни и силния вятър и решихме да намерим място да се скрием и да си починем. Около 15.30 ч. се скрихме в пристанището на турското курортно градче Шаркьой. Това е град в европейската част на Турция. През 1913г. по време на Балканската война, българските войски побеждават османските орди в жестоки бойни действия на територията на този град.

На кея ни поискаха 15 Евро, в които се включва пристан за 24 часа и вода за резервоарите на яхтата. Напълнихме резервоарите догоре.

Понеже нямахме международни паспорти, слязохме на брега нелегално и се разходихме по централните улици. Купихме си баклава и локум. Ядохме шкембе чорба, кюфтета, чревца с подправки, печени на сач, и някакво кебапче, което беше кухо отвътре. Пихме по една наливна бира, която после се оказа че е по 5 Евро, т.е. 15 Евро за 3 бири… За десерт ядохме сютляч (нещо като нашето мляко с ориз). Сметката беше 97 турски лири (около 35 Евро).

Накрая ни донесоха по един чай, за сметка на заведението. Хлябът също беше безплатен.

Прибрахме се на яхтата около 18.00ч. и легнахме да спим. Имахме намерение да тръгнем през нощта. Събудихме се към 23.30 ч., но вълните бяха много големи и се отказахме да плаваме. Отново излязохме да се разхождаме из града. Ядохме дюнери и сладолед (на турски език сладолед се нарича дундурма).

Направи ми впечатление, че никой не пие алкохол…

Младите хора ядяха сладолед и пиеха минерална вода, газирана вода и чай… Уникално е да видиш хиляди млади хора на възраст между 18 и 30 годишна възраст, да се веселят, да слушат музика и да се разхождат усмихнати и весели, без да пият алкохол… Навсякъде беше „Чок калабалък” – Всички заведения бяха претъпкани с младежи, радостни и щастливи… и никой не пиеше алкохол!... направо не можех да повярвам на очите си, защото по същото време (събота около 01.00ч.) в България младите хора вече са пияни „кьор кютук”, но продължават да се наливат и да обикалят от кръчма на кръчма да си допият… Дори през деня, редовно можеш да срещнеш в София 15 годишни деца, които по улиците се наливат с бира или твърд алкохол… С една дума – нищо общо с това което видях тук… Няма да забравя тази гледка…

Прибрахме се около 01.30ч. и си легнахме, с намерението да поспим 3-4 часа и да потеглим. Лека нощ!

23.08.2015 (неделя)

Тръгнахме рано сутринта в 05.30ч. и пътувахме през целия ден без прекъсване. Времето беше ужасно.. огромни вълни и силен вятър. Карахме само на платна със скорост около 8 възела. Вятърът беше между 20 и 25 възела и яхтата се движеше наклонена на 45 градуса…. не можеше да се спи, нито да се яде, нито да се ходи до тоалетна. Яхтата се мяташе като детска играчка. Всеки се беше вкопчил в нещо и се държеше да не падне… Ядохме в движение рибни консерви направо от кутията, защото клатенето беше много силно и нямаше как да си сипваме в чинии и други такива екстри… Решихме да пренощуваме на Принцовите острови точно преди Босфора. Аз бях на палубата почти през целия ден в бурята и около 21.00ч. легнах да спя напълно изтощен. Събудих се точно в 00.30ч. и видях, че току-що капитанът и Петър са пуснали котвата в залива. Капитанът пиеше чаша бяло вино… Двамата бяха много изморени и когато аз станах, те веднага легнаха да спят… Аз изпих една чаша бяло вино, след което също заспах като труп. Планирахме да станем сутринта рано и да преминем Босфора. Настроих си телефона на аларма за събуждане в 08.30ч. и преди да заспя, написах няколко реда в дневника, защото през деня докато плаваме е невъзможно да се пише. Бяхме на котва в този кръгъл залив:

СНИМКА 49 – ТУК

 

24.08.2015 (понеделник)

Точно в 9.00ч. вдигнахме котва и тръгнахме към

Босфора

Навлязохме около 11.30ч.

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Девичата кула

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Пуснах си Iron Maiden и през целия Босфор звучеше такава музика.

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Минахме покрай яхтата на турския национален герой и велик лидер Мустафа Кемал Ататюрк. През 30-те години сигурно е била невероятно луксозна яхта…

С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора С яхта през Егейско море, Дарданелите и Босфора

Босфорът е един от най-трудните за преминаване проливи, защото има много силно течение в посока от Черно море към Мраморно море и много интензивен трафик на плавателни съдове. Ветроходните плавателни съдове нямат право да се движат на платна в Босфора. Когато се движиш в посока към Черно море, придвижването е срещу течението и е супер бавно – само с около 2-3 възела (както беше в нашия случай).

За около 2 часа и половина преминахме Босфора и излязохме от другата страна…

Около 14.00ч. вече плавахме свободно в нашето родно Черно море, което ни посрещна враждебно и през цялото време беше негостоприемно… Плавахме цял ден и цяла нощ без прекъсване… През това време не се случи нищо интересно… Монотонно и еднообразно клатене на яхтата от вълните… Вълните бяха огромни и вятърът не спираше… Ядяхме обичайните рибни консерви и русенско варено, направо с вилицата от кутията…

25.08.2015 (вторник)

Вече е вторник сутринта. Плаването продължава без прекъсване. Това е последният ден от нашето пътешествие. Според навигацията, трябва да пристигнем около 15.00ч. Вятърът не спира, вълните изобщо не намаляват. Наближи обяд и започнахме да чистим яхтата и да прибираме багажа.

Пристигнахме във Варна в 15.00ч. Точно преди Варна вятърът утихна и вълните изчезнаха… Морето се успокои и стана идеално за плаване…   Както се казва: „След дъжд качулка”…

Оправихме документите с митничарите, и аз тръгнах с багажа към таксиметровата стоянка, която се намираше на около 1 километър. За мой късмет, само след около 200 метра се появи такси, което остави клиент. Веднага се качих и ме закара на автогарата. Закъснях точно с 1 минута за автобуса в 16.30ч. и си купих билет за следващия – 17.00ч. Докато чаках, изядох нещо подобно на тост или джоб, който беше доста вкусен. После натоварих багажа и се качих в автобуса на „Биомед”. Пътуването беше нормално, защото нямаше много хора и ползвах 2 седалки. Мястото ми беше точно над гумата и друсаше, но в сравнение с яхтата, това ми се струваше като детско приспивно люлеене… Пристигнах в София точно в 23.00ч. и се придвижих с такси до вкъщи. Вечерях и легнах да спя. Лека нощ!

THE END

 

Автор: Александър Александров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата:

Плаване Егейско/Бяло море

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “От Егейско море към Дарданелите и Босфора (От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета (2))”

  1. […] От Егейско море към Дарданелите и Босфора (От Лефкада д… […]

  2. SmartCare каза:

    Страхотен дневник и прекрасни снимки! Размечтах се за пътешествия и аз 🙂

Leave a Reply