юни 01 2006

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 3 – Връщане

Първа част е тук: Пътуване до Галац;  а втора – ето тук: Сватба в Галац

Връщане от Галац

Планът за връщането беше максимално прост – наспиваме се през деня след сватбата, привечер – газ към Букурещ, спим там на хотел (бяхме се подсигурили още от София) и в понеделника, евентуално след разглеждане на столичния център, тръгваме за Русе. Плановете са за това, да се нарушават. Към 4 след обед дойдоха Габи и Мариана (бяхме се разбрали тогава да дойдат и хазаите за ключа) – и като казах – що не останете още една вечер? Щяхме да идем до селото на Мариана, да си направим едно гости у техните…..Ами сега? Щеше да ми дойде в повече (две вечери последователно пиене ми идва нанагорно). Но имаше и още нещо: това значеше, че на другия ден трябваше да карам цялото разстояние до София без сериозна почивка в адска жега (освен, че това бяха най-горещите дни тази година, но и колата ми е без климатик). Затова си и бях предвидил нощувката в Букурещ. И решихме да идем до селото, но да не спим там, а след вечеря да потеглим към Букурещ.
Селото на Мариана се намира на 15-ина километра от Галац, като от там се виждат и Молдова и Украйна. Майка й и татко й ни посрещнаха с радост. Двамата “младоженци” всъщност са се запознали в това село. Братята й още спяха, когато дойдохме, баща й направи едни пилешки кълки на огнището. За сетен път се убеждавам, че вкусните пилета са кълвали камъчета! Майка й направи мамалига (т.е.качамак) за гарнитура, така че вече и румънска мамалига съм ял. Между другото – качамакът там се ползва като хляб или като гарнитура. Тогава стана дума (Габи им го разказваше – това съм го обсъждал с него), че наричаме румънците мамалигари – всички се смяхме! Имам подозрението, че проблемите на Балканския полуостров се дължат предимно на казано-недоказани и чути-недочути неща. След това идва: ти мене не ме уважаваш и т.н. и т.н… Просто трябва да си говорим!
Те нас ни наричат нещо като “капацин” – “дебелоглави”, “твърдоглави” или “големоглави”. Не гарантирам за точен превод, но това сме го обсъждали с Габи и това е по-скоро смислов, отколкото точен превод. Аз съм софиянец и трудно може някой да ме впечатли (да не говорим – обиди) с подобна дефиниция. Хич даже и не се опитвайте да ме убеждавате! 😉 Върнахме Габи и Мариана до града, разделихме се на бензиностанцията, на която ни посрещнаха, те тръгнаха да се подготвят за сватбеното си пътешествие на морето, а ние дадохме газ за

Букурещ…

Ghencea, Bucharest, Romania

Късно през нощта бяхме хотела, имаше климатик в стаята, спахме като убити. На другия ден направихме с колата една почетна обиколка покрай площад Унурии (не съм сигурен в превода, но или значи Университетски или Обединение)и Двореца на народа (бившата резиденция на Чаушеску). В последната сграда се намират всички (или повечето) държавни институции на Румъния – парламента, правителството и т.н. Тя се води и като втора по големина в света след Пентагона. Наскоро по Дискавъри чух, че най-голямата сграда в света е производственото хале на Боинг, но кой е най-голям – няма значение – дворецът в Букурещ е наистина огромно здание, което се обикаля с кола за около 25 минути, така че си представяйте само за какво става дума. Между двореца и площада има широк булевард с работещи фонтани! Е, там някъде видя и табела Sofia и по нея, по нея…излязохме от града. Малко след Букурещ вече хванах Хоризонт с “Шу-шу-му-шу” на Мариус Куркински. Вече почваха обедните новини, когато пристигнахме на границата. В Русе вече беше хладно или поне така ми се струваше на мен, защото вечерта по новините казаха, че това било най-горещият ден от началото на годината, а в Русе били най-високите температури в страната този ден.

Край


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 3 – Връщане”

  1. Anonymous каза:

    strahotno e opisano! great 🙂

  2. Стойчо каза:

    🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version