Хайдерабад, Индия
Днешният пътепис ще ни отведе мъъъничко на Изток към страната, в която има10-милионни градове и за които в България не се е чувало никога нищо. Хайдерабад (за където се отнася днешния пътепис) все пак е известен като име, а днес ще го разгледаме по-подробно.
„Индия не е за новаци“ казва авторът на този пътепис. Че ние „новаци“ ли сме?:-)
Затова, приятно четене:
Хайдерабад, Индия
Индия не е за новаци.
При първото ти посещение, независимо колко дълго, си новак, заек. Плаши те трафика, не смееш да се возиш на рикша, не знаеш къде се продава бира, хигиената ти е странна (макар, че всичко си е ОК).
Предполагам, че така се случва с всички европейци при първото им посещение в Африка, Южна Америка… Сигурно вторият път е по-спокойно и познато.
Полетът
Повече от 8 часа си е натоварващо, но минава сравнително добре. (Марина не мисли така, защото е седяла до непрекъснато повръщаща възрастна индиийка). За пръв път летя с толкова голям Еърбъс… разликата е, че просто побира повече хора, а бизнес класата е по-луксозна. Луфтханза има 22 радиостанции (!) — 2 за класическа музика, 2 за световна музика, 2 само за японска, за рок, за техно, за какво ли не… Пускат ни 2 филма, първият от които — My Bollywood Bride e не само доста забавен, но подготвя за изненадките на Индия. Вторият е някаква мелодрама на хинди, на която почти целия самолет реши да подремне.
Летището е доста занемарено. Всъщност късното пристигане (след полунощ местно време) ни спестява малко от културния шок. Някои от куфарите, вкл. моя, се маркират с тебешир преди да се пуснат на пътечката за багажа — оказва се, че така отбелязват тези, в които има неща, потенциално интересни за митницата. В моя случай това е камера.
Посрещат ни двама души — един от хотела и един от такси компанията на Айвикомптек. Пътуваме с първия, а втория се опитва да изкрънка някакви пари за паркинга. Сори, нямаме рупии. Както Юнуз отбелязва, употребата на клаксона е не по-малко важна част от управлението на автомобил в Индия от натискането на педалите или въртенето на волана.
Клишетата:
Индия е шумна, мръсна, шарена, пренаселена.
Трафикът в Хайдерабад е кошмарен
— автомобили, моторикши, мотопеди, мотори, пешеходци в невъобразим хаос; и никой от тях не спазва правилата, убеден съм. Ако някой се интересува дали има крави по шосетата — да, има.
В Хайдерабад има много мюсюлмани, освен индуистите разбира се. Говори се местния език телугу, същo хинди и урду, при това всеки от тях на уникален местен диалект. Той е втория по големина IT център на Индия след Бангалор, тук и съперникът на Боливуд — Толивуд.
Населението на Хайдерабад и Секундерабад
(на практика слети градове, хотелът ни например е в Секундерабад) е някъде м/у 6 и 7 милиона. Има хора с точки и без точки, традиционно облечени или костюмирани, от бледи до почти черни. Повечето са учтиви. За сметка на това английският им звучи като… ми като индийски;-)
Хайдерабад
(by night)
Ботълс енд Чимнис ни е препоръчан от Рамеш. Прилича на дискотека — дансинг на първия етаж и ниски масички с дивани на втория, микс от мощен индийски денс и упадъчна западна музика. Но: последните поръчки са в полунощ; има и доста дълго меню с храна, в интерес на истината — най-добрата, която съм ял до сега в Индия (както би казала Марина — „вери гут“) Входът е 700 рупии (за мъже), но после ти ги приспадат от сметката.
За пръв път откакто съм тук видях жени с бурки.
Това — за вчера. Днес бяхме на мексикански ресторант. В Индия.
Утре ще наемем кола и 8 часа ще обикаляме забележителностите. В неделя има мероприятие на отдела — ще ходим в нещо като картинг център.
Хайдерабад
(или как протече туристическата ни обиколка в събота)
Тръгнахме с таксито от хотела в 11 ч.
Такситата в Индия имат жълти номера,
нормалните коли — бели, а някои и черни защото не са ги подменили при последната „задължителна“ смяна на номерата. Има метални, но повечето са пластмасови и с доста разнообразни шрифтове, при рикшите пък са написани директно в/у каросерията. Къде е КАТ да ги пита тия индийци „и с’я к’во шъ пра’йм“?
Надписът гласи: „Helmets are for your safety. Not for others — wear it.“ и се отнася за каращите мотори и мотопеди.
Първата „цел“ е
музея Саларджунг — създаден от и кръстен на последният владетел на Хайдерабад
Камери и фотоапарати са забранени, входът за чужденци е 150 рупии, за местни — 10 рупии. Явно в Индия не ги е еня за разпоредбите на ЕС, защото с подобна дискриминация се сблъскваме още няколко пъти;-). В музея има експозиция от бронзови фигурки на божества от 12 век, невероятни старинни мебели с дърворезба, чиито чекмеджета са залепени с тиксо, портрети на Салар Джунг и предците му, платове, арабски и персиийски ръкописи, нефритени предмети.
Чарминар е Забележителността На Хайдерабад
Обесени дини.
Наблизо е Мека Месджит — действаща джамия, в която не влязохме въпреки, че напористо ни канеха.
гробниците Кутб Шахи
Голконда е гигантска средновековна крепост
Туристическата обиколка е около 3 километра, има впечатляващи стени върху стърчащи скали, дълбоки ровове, руини на дворци — наистина може да усетиш атмосферата, която е царяла там преди 5 века.
Хлапета.
Тук е нещо като зима — температурите са около 20—30 градуса, стъмва се към 18 ч. Не искам да си представям същинското лято или дъждовния сезон през септември.
Когато стигаме Бирла Мaндир
Прибираме се в хотела към 8 часа. Таксито ни излиза 1300 рупии за 9 часа.
Нещо като продължение:
Индия не е за новаци>>>
Автор: Пламен Йорданов
Снимки: авторът
Страшно интересен разказ, благодаря 😀
То и през лятото се стъмнява към 18 часа. Близко е до екватора, така че няма почти никаква разлика.
Забравил си само да споменеш че около Чарминар е най-големия пазар на истински перли в Азия. Можеш да купиш обеци с перли само срещу скромната сума от 20 долара 😉
… или да те метнат както те си знаят 🙂 Точно около Чарминар имах усещането, че ние сме по-интересни на местните, отколкото забележителностите – на нас.
Ами ако са били изгладнели:) сте им били интересни
А Нищо не казваш как си сглобихте пътуването до там, вътре транспорта в страната, хотелите или всичко през интернет?
Прочети Блаватска а същите места.