Днешният пътепис ще ни отведе мъъъничко на Изток към страната, в която има10-милионни градове и за които в България не се е чувало никога нищо. Хайдерабад (за където се отнася днешния пътепис) все пак е известен като име, а днес ще го разгледаме по-подробно.

„Индия не е за новаци“ казва авторът на този пътепис. Че ние „новаци“ ли сме?:-)

Затова, приятно четене:

Хайдерабад, Индия

Индия не е за новаци.

При първото ти посещение, независимо колко дълго, си новак, заек. Плаши те трафика, не смееш да се возиш на рикша, не знаеш къде се продава бира, хигиената ти е странна (макар, че всичко си е ОК).

Предполагам, че така се случва с всички европейци при първото им посещение в Африка, Южна Америка… Сигурно вторият път е по-спокойно и познато.

Полетът

Повече от 8 часа си е натоварващо, но минава сравнително добре. (Марина не мисли така, защото е седяла до непрекъснато повръщаща възрастна индиийка). За пръв път летя с толкова голям Еърбъс… разликата е, че просто побира повече хора, а бизнес класата е по-луксозна. Луфтханза има 22 радиостанции (!) — 2 за класическа музика, 2 за световна музика, 2 само за японска, за рок, за техно, за какво ли не… Пускат ни 2 филма, първият от които — My Bollywood Bride e не само доста забавен, но подготвя за изненадките на Индия. Вторият е някаква мелодрама на хинди, на която почти целия самолет реши да подремне.

Летището е доста занемарено. Всъщност късното пристигане (след полунощ местно време) ни спестява малко от културния шок. Някои от куфарите, вкл. моя, се маркират с тебешир преди да се пуснат на пътечката за багажа — оказва се, че така отбелязват тези, в които има неща, потенциално интересни за митницата. В моя случай това е камера.

Посрещат ни двама души — един от хотела и един от такси компанията на Айвикомптек. Пътуваме с първия, а втория се опитва да изкрънка някакви пари за паркинга. Сори, нямаме рупии. Както Юнуз отбелязва, употребата на клаксона е не по-малко важна част от управлението на автомобил в Индия от натискането на педалите или въртенето на волана.

Клишетата:

Индия е шумна, мръсна, шарена, пренаселена.

Трафикът в Хайдерабад е кошмарен

— автомобили, моторикши, мотопеди, мотори, пешеходци в невъобразим хаос; и никой от тях не спазва правилата, убеден съм. Ако някой се интересува дали има крави по шосетата — да, има.

В Хайдерабад има много мюсюлмани, освен индуистите разбира се. Говори се местния език телугу, същo хинди и урду, при това всеки от тях на уникален местен диалект. Той е втория по големина IT център на Индия след Бангалор, тук и съперникът на Боливуд — Толивуд.

Населението на Хайдерабад и Секундерабад

(на практика слети градове, хотелът ни например е в Секундерабад) е някъде м/у 6 и 7 милиона. Има хора с точки и без точки, традиционно облечени или костюмирани, от бледи до почти черни. Повечето са учтиви. За сметка на това английският им звучи като… ми като индийски;-)

Хайдерабад

(by night)

гробниците Кутб Шахи

Когато стигаме Бирла Мaндир

Please follow and like us:

Related posts:

Индия не е за новаци Из Индия (2): Пушкар, Кароли и Натхдвар Амритсар и Златният храм на сикхите (Индия, Пенджаб) (2) Пътепис Индия (1): През Бомбай до Кочи Пътепис Индия (3): Алепей и Керала Backwaters Пътуване до Индия (1): Бангалор Делхи – храмове, гробници и опери насред Индия Пътепис Индия (2): От Алува до Алепей Пътуване до Индия (2): Агра и Тадж Махал Амритсар и Златният храм на сикхите (Индия, Пенджаб) (1) Из Индия (1): Джайпур Пътепис Индия (4): Веско Петров и Шри Ланка

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Бирла Мaндир, Голконда, гробници, Индия, Кутб Шахи, Луфтханза, Мека Месджит, музей, полет, полет до Индия, Саларджунг, Хайдерабад, Чарминар