мар. 11 2016

Виетнам и Камбоджа (2): Камбоджа

Заедно с Боряна продължаваме из Индокитай – започнахме с Виетнам, а днес сме в Камбоджа.

Приятно четене:

Виетнам и Камбоджа

през декември 2015

част втора

Камбоджа

Сием Реап

е градчето , изходен пункт за Анкор Ват – перлата в короната на Камбоджа. През цялото време получавах на смартфона писма за промяна на тези два полета – първия от острова до Сайгон /на виетнамските авиолинии/и втория – от Сайгон до Сием Реап – на Камбоджанските авиолинии.  Първият ставаеш все по- късен, вторият – все по-ранен, докато времето между тях от 2 часа и половина се сви до един час.

Когато пристихнахме на летището на острова,

там нямаше нито един самолет

Самолетът на виетнамските авиолинии пристигна когато трябваше вече да сме излетели и стоя още 40 минути на летището. След това, вместо 45 минути, летя един час. Прехвърлянето ни ставаше мисия невъзможна. Обаче аз не можех да се притесня, така и така нищо не зависи от нас, най-много да спим на летището. Каква беше изненадата ни, когато на летишето в Сайгон ни чакаха с табелка – специално за пътниците за Сием Реап /имаше още 2 – 3  човека/, бяха изпратили човек, който ни изчака да си вземем багажа и ни преведе през топлите връзки от летището за вътрешни полети , до международното, което беше в съседство.

Стигнахме точно навреме, а полетът за Сием  Реап закъсня с цял час.

Анкор Ват, Камбоджа

КАМБОДЖА

Бяха ми казали , че виетнамци и камбоджанци не се обичат, но тогава не обърнах внимание. Много по-слабо развита, с по-неизгодно местоположение, притисната между Виетнам, Китай Лаос  и Тайланд, Камбоджа винаги е страдала от съседите си. В един период даже Анкор ват е бил присъединен към Тайланд, но после се намесила Франция и го върнали на камбоджанците.

В Сием Реап кацнахме към 22 часа и всички се юрнахме за визи, които се издават на летището. Камбоджанските служители бяха в пълна готовтост да ни обслужат и всичко стана максимално бързо. Около лампите се виеха рояци мухи и пеперуди и тук осъзнахме, че във Виетнам почти нямаше насекоми.

Сменихме малко пари, операция, която се оказа напълно излишна, защото

в Камбоджа доларът е официална валута, наред с местният риял

Таксито ни закара в холела, аз вече бях полузаспала. Управителят каза, че и той бил пратил кола, но аз не отких такова съобщение в пощенската си кутия.

Хотелът беше с градина с палми и плувен басейн – чудесен избор.

На сутринта излезнахме с намерението да разгледаме първо града, когато един местен, както ги наричаше К. „бакшиш” ни предложи да ни вози с рикшата до Анкор Ват..Оказа се,  че не разполагаме с толкова много време, колкото мислехме. Зарязахме разходката и се метнахме на рикшата за 20 долара на ден и през следващите три дни разглеждахме Анкор Ват под вещото водачество на Сун Нат.

Анкор Ват

няма да го описвам, има достатъчно филми.

Това е най големия храмов комплекс в света. За миналата година е бил посетен от 4 милиона туристи! Дай боже всекиму. Но цялата тази навалица някак ми пречеше да се почувствам там. Като че ли всеки се опитваше да се снима, а не да види храмовете.

Анкор Ват, Камбоджа

Времето беше много топло и душно

През деня 34 градуса, през нощта – 26. Просто не можехме да се охладим. Климатикът вършеше работа, но нощем го спирахме, защото все духаше на някого. Една вечер направихме опит за разходка и стигнахме с мъка до реката , която беше на 2 – 3 пресечки.

Кронг Сим Реап, Камбоджа

А на връщане видяхме нещо което съм виждала само по филмите – тави с насекоми – хлебарки, цикади, скакалци и гъсеници. Две бели момичета през смях дегустираха и се снимаха. Тази вечер пропуснах вечерята.

На следвашата вечер се уговорих със Суна да дойде към 17 часа / към 18 се стъмваше/ за да разгледам града. С Анкор Ват свършвахме около обяд. Следобеда посвещавахме на басейна. „

Сием Реап

През града тече неголяма река. От едната страна бяха хотелите, т.нар. френски квартал и пазара. От другата имаше 3 будиски храма и там живееха местните. Казах на Суна да кара към храмовете и после към френския квартал. В първия храм имаше наредени много столове и се провеждаше някаква служба. Следващите бяха затворени. Към всеки храм има училище и Суна каза, че това били най-добрите училища. Къщичките бяха тип бидонвил, по всички улички /неасфалтирани, ескествено/ се готвеше или ремонтираше нещо. Трафикът откъм луксозната страна на реката беше ужасен и не можахме да минем по улиците които исках да видя. Върнах се на бърза ръка и се гмурнах в басейна.

Слон, Камбоджа Насекоми за храна, Камбоджа Насекоми за храна, Камбоджа Насекоми за храна, Камбоджа

Протеини

          Суна, както го наричахме говореше слабо английски,

беше фен на Пол Пот!!!

каза, че завършил банково дело, но заплатите в банките били 90 долара на месец. Ние го разпитвахме как живее. Каза, че бил на 28 години, живеел с родителите си и сестра си, другата била женена.

И така от дума на дума К. се самопокани последния ден да отидем у тях. По пътя Суна беше посочил някакъв блок и каза, че родителите му са там. Оказа се , че работят там – търговиийка. А жилището им беше извън града. Представляваше барака от гофрирана ламарина , голяма колкото два или три гаража, висока около 4 метра. Подът беша теракота. В единственото помещение имаше една люлка, един телевизор, с книги под него и ракитен стелаж. Това беше. Отзад беше тоалетната, пред бараката – чешмата.

Камбоджа

Домът на Суна отвън – лявата барака, Камбоджа

Домът на Суна отвън – лявата барака.

Оттук започна връщането – общо 4 дни.

Ден 1-

С корабче по река Меконг до Пном пен.

Казват, че реката не била мръсна, а цветът на боза е от наносите, които влачи от 4 хиляди км. Обаче около нея живеят толкова много хора… В никой случай не е само от наносите.

Меконг, Камбоджа

Меконг

В

Пном Пен

направо от пристанището ни прелапа един бакшиш – казахме му какъв хотел искаме, а после ни разходи из града.

Камбоджа е кралство

и отдадохме внимание на кралския комплекс – наистина много красиво и чисто място.

Кралския комплекс, Камбоджа

Кралския комплекс

Ден 2 –

с автобус от Пном Пен до Сайгон

– много приятно пътуване.

Къщичките в Камбожда се гушеха в палмови градини и ми харесаха повече от виетнамските.

По река Меконг, Камбоджа

По река Меконг

Ден 3 – 

Нин бин

Нин бин, Виетнам

На около 160 км югоизточно от столицата Ханой. Не обичам да говоря със суперлативи, но

това беше най прекрасното място във Виетнам

и едно от най-прекрасните в света. Наричат го сухия Ха Лонг, въпреки, че въобще не е сух. Разположен е сред варовикови образувания, подобно на тези в Ха Лонг. Малки езерца се редуват с оризови ниви , храмове и селца. В един момент наистина ми се прииска да можех да живея там.

Виетнам

По пътя на връщане видях няколко католически църкви и вледнах в една от тях.

Виетнам

борчески барок, Виетнам

мутро-барок

А това е пример за борчески барок във Виетнам. На улицата са слоновете, а отзад постройката със златните кубета е кащата.

В късния следобед  излетяхме за Доха. Тук имахме нощувка, платена от авиопревозвача, защото престоят беше повече от 8 часа. Голямо мотаене падна на това летище, направо ни идеше да се откажем. Накрая ни удариха визите и към 2 часа пред нощта ни закараха с такси в хотела.

Чудесен хотел, всеки беше сам в стая и с удоволствие се топнах във ваната.

Ден 4

В 6 часа дойде такси, закара ни на летището и за рекордно кратко време се чекирахме и стигнахме до терминала. На обяд бяхме в София. Валеше сняг.

Край

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Камбоджа – на картата:

Камбоджа
PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Виетнам и Камбоджа (2): Камбоджа”

  1. […] Виетнам и Камбоджа (2): Виетнам […]

Leave a Reply